Хрянът като подправка

Хрянът като подправка
Хрянът е многогодишно храстовидно растение, което се използва като подправка за приготвяне на супи, ястия от тлъсто месо и туршии.

Името на хряна произлиза от древнофризката дума крен, която означава мирис. Това наименование е останало в редица средноевропейски страни, включително и у нас. За хряна като храна, подправка и лекарство се споменава от немската естественичка Хилдегард през XI в. Французите започват да го отглеждат през XVI в. Хрянъте многогодишно, мразоустойчиво, тревисто растение, достигащо на височина до 1,5 м, с едри, прикоренни розетъчни листа. Принадлежи към сем. Зелеви. Използват се главно корените на растението, а в по-редки случаи и листата. Негова родина е провинция Бретан във Франция. Днес се среща подивяло почти в цяла Европа. У нас се култивира. Във връзка с неговото отглеждане трябва да се обърне внимание, че най-добри корени за подправка се получават в неторени, черноземни, влажни почви. Обикновено корените се използуват в прясно състояние, тъй като изсушените губят голяма част от вкусоволечебните си качества. За да се запазят в прясно състояние, хряновите корени се поставят в пясък. Така те издържат до няколко месеца. Могат да се съхраняват и в стъклени съдове под формата на каша, смесени с винен оцет, сол, малко мед и олио. Като храна и подправка хряновите корени се добиват главно от 2—3-годишни растения, защото те имат най-силен специфичен аромат и лют вкус. Коренището съдържа 1,20% етерично масло, 20% въглехидрати, малко мазнини, голямо количество витамин С, който в зелените части е около 200 мг% и др.

Главното действащо начало в хряна е гликозидът синегрин, който под влияние на ензима мирозиназа се разпада на активния алилизотиоцианат. Той възбужда апетита и подобрява храносмилането. Обикновено се използува на върха на чаена лъжичка за 1 порция. В зависимост от вкуса тази доза може да бъде малко по-голяма. Но прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото алилизотиоцианатът дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разстройство. При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая. Понякога той служи като основен зеленчук за приготвяне на супи и ястия с тлъсто месо. За намаляване на парливостта му се смесва със сметана, пюре от ябълки, майонеза и др. Хрянът подобрява вкуса и действа консервиращо на туршии и зеленчукови салати. С него се подправя майонеза за варена риба, варено телешко, варени свински крачета, печено месо за студено сервиране.

В народната медицина корените на хряна се прилагат във вид на сок при болни с понижена киселинност на стомашния сок (1 чаена лъжичка се взема през време на ядене заедно с мед, захар или някаква течност 3 пъти на ден). Същият сок, смесен с мед и ябълки по равни части, се прилага при камъни в пикочния мехур, подагра, ревматизъм, за стимулиране на уринирането, при грип, кашлица, високо артериално налягане. При тези случаи може да се използва и сироп (смлени на кашица корени се посипват със захар и се оставят, докато се отдели сокът, който се пие по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден по време на хранене). Тъй като хрянът подпомага образуването на витамин В1 в човешкия организъм, корените и листата се препоръчват и при неврастения. Те се използват и външно вън вид на кашица при синуит, ишиас, плеврит, пигментни петна по кожата. В тези случаи пресен хрян и тесто се омесват добре, поставят се в марля и се слагат на болните места, които предварително са намазани с мазнина. Този своеобразен компрес се държи не повече от 10—15 мин, защото има опасност от изгаряне (алилизотиоцианат).

Използуването на хряна като лечебно средство трябва да се извършва под контрола на лекар.

Българският народ до неотдавна използуваше корените на хряна като консервант при приготвяне на крушовица, грозденица и др., които днес се позабравиха. Грозденицата се приготвя по следния начин: 10 кг гроздови зърна се нареждат в съд на пластове, като между тях се поставя 1 кг ситно нарязан хрян. Затвореният добре съд се пази на тъмно, хладно място при температура 10— 12 °С. Консервирането на круши става, като към 5 кг плодове се прибавят 300 г ситно нарязан хрян, 500 г захар, 200 см3 оцет и всичко се смесва добре. Накрая се поставя вода, докато се покрият плодовете.

Подобни статии

Местни вкусови подправки

Местни вкусови подправки

Вкусовите представляват различни части от растения - листа, корени, плодове, кори - или получени по изкуствен начин продукти със специфичен ...

Звездовиден анасон като подправка

Звездовиден анасон като подправка

Плодовете на звездовидния анасон се използват като подправка и лечебно средство от древността. Известен е в Китай, Виетнам и Кампучия още 30...

Чесънът като подправка

Чесънът като подправка

Между най-древните подправки и лечебни средства се отнася и чесънът. Той е използван от египтяни, елини, траки, римляни и др. Гърците обаче ...

Яйца и яйчни продукти

Яйца и яйчни продукти

За съхраняване трябва да се използват пресни и с чисти черупки яйца. При правилно съхраняване яйцата се запазват в добро състояние в продълж...

Лимони и лимонени питиета

Лимони и лимонени питиета

Лимоните са един от главните източници на витамин С през зимния и ранния пролетен сезон. Мнозина са изпитвали т.нар. пролетна витаминна недо...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

08.05.2012

Обновено
Обновено

08.05.2012

Прочетено
Прочетено

1650

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия