Чубрица градинска

Чубрица градинска
Чубрицата е едногодишно растение с много приятна миризма и леко парещ вкус. Използва се за ароматизиране на боб, леща, зелен фасул, грах и др.

Античните и средновековните лекари знаели лечебните свойства на чубрицата за храносмилането и затова я препоръчвали като подправка и лекарство. Матиоли, един от прочутите италиански лекари от XVI в., пише в своята книга за билките, че чубрицата подхожда само за ястия от месо и риба. Нейното научно родово име е сатурея. То произхожда от името на езическите божества сатири, на които се приписвало между другото и чревоугодничество.

Градинската чубрица е едногодишно, около 30 см високо растение от сем. Устноцветни, на което долната част на стъблото е вдървеняла. Родината и са земите около Средиземно море и Близкия Изток. Тя се култивира в много страни на Европа и Америка, също и в България. У нас не се среща диворастяща. В кулинарията се използва цялата надземна част, а в медицината и фармацията — подземните и надземните части, събрани по време на цъфтеж. Чубрицата има силен приятен ароматен и леко парещ тръпчив вкус. При сушене ароматът става по-интензивен. В растението се съдържат около 0,50% етерично масло (с главни съставки феноли, най-вече карвакрол), витамин С, дъбилни вещества, захари, флавоноиди, мазнини и др.

Чубрицата стимулира дейността на стомаха и червата, оказва спазмолитичен ефект, има благотворно действие при метеоризъм. Тя намира широко приложение в българската кухня за ароматизиране на всички трудно смилаеми храни, на първо място боб, леща, зелен фасул, грах. Освен това се поставя в ястия от овнешко и агнешко месо, червено зеле, супи от картофи и зеленчуци, в мариновани краставици (заедно с копър и естрагон), във водата, в която се варят риба или мекотели. Чубрицата е основна съставка на българската шарена сол. Тя се прилага в колбасарството, за ароматизиране на сиренета и др. Чубрицата се вари с основните продукти, изважда се преди поднасяне, и то в случаите, когато се поставят цели клончета (1—2). Чубрицата се комбинира добре с магданоз, сушени зеленчуци, дафинов лист, чесън, розмарин, целина, гръцки сминдух. Понеже риганът и майораната имат аромат твърде близък до нейния, то комбинацията им с чубрица е неподходяща.

В българската народна медицина чубрицата се използува при високо артериално налягане, против газове и колики в стомаха и червата, при лошо храносмилане, за лекуване на някои бъбречни, чернодробни и жлъчни заболявания. Приема се вътрешно под формата на извлек (1—2 супени лъжици ситно стрити надземна и подземна част от чубрицата се киснат в 500 см3 вода в продължение на 3—4 ч, след това се кипва 15 мин в добре затворен съд, прецежда се, разделя се на 3 части и се приема преди хранене сутрин, обед и вечер).

Подобни статии

Мащерка градинска

Мащерка градинска

Научното родово име на растението е тимус, което на гръцки означава смелост, сила, мисъл. Това показва неговото действие върху организма—тон...

Язвена болест

Язвена болест

През последните години заболяванията от язвена болест зачестяват. В някои страни язвената болест обхваща 10% от възрастното население. Болед...

Ентерит

Ентерит

Ентеритът е възпаление на тънкото черво. Среща се сравнително рядко като самостоятелно заболяване. Обикновено се съчетава с възпаление на ст...

Хроничен хепатит

Хроничен хепатит

В повечето случаи острият хепатит завършва с пълно оздравяване. Броят на хронифицираните остри хепатити е различен. Приема се, че вирусният ...

Хроничен нефрит

Хроничен нефрит

Понятието хроничен нефрит включва редица заболявания на бъбреците, които се отличават помежду си по своите причини, клинични прояви, протича...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

08.05.2012

Обновено
Обновено

08.05.2012

Прочетено
Прочетено

2203

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия