А ние хората безпомощни ли сме?

Всъщност ние хората сме си много безпомощни същества - нито сме особено силни, нито особено бързи, но пък сме умни.

Всъщност ние хората сме си много безпомощни същества - нито сме особено силни, нито особено бързи, но пък сме умни. Силата ни не е в издържливостта ни или във физическите качеаства, а в интелекта ни, който ни помага да компенсираме нашата крехка натура. Изправени пред някаква трудност, в повечето случай разчитаме на ума си, като изключим някой наши инстинкти.

Благодарение на интелекта си (е не на всички де, някои не го притежават) се справяме с живота и сме постигнали такъв еволюционен напредък, който се изразява именно в усвояване и задълбочаване на мисловните ни процеси, които са и основата на разсъдъка ни, на характера ни, на всичко това, което сме в духовен и отчасти физически аспект. С две думи - добре, че имаме малко повече мозък от останалия животински свят, че като изключим него (нашето най-силно оръжие), сме си много зле.

С малко видове бихме се справили, ако разчитахме само на физическите си данни, без да включваме технологичните ни изобретения. По отношение на бъдещето на човечеството съм раздвоена - от една страна сме доста умни и винаги намираме начин да се справим с дадена ситуация, стига да вложим достатъчно усилия и енергия, но пък именно това наше самочувствие за величие, надмощие, надменността ни, ни пречат да преценим реално положението, в което се намираме и да усетим тънката граница между - доброто и злото, правилното и грешното, нужното и ненужното и ред други противоположности.

Това пък ме навежда на мисълта, че може би късметът ни ще ни изневери и нашият интелект ще се обърне срещу нас и тогава отново ще се стигне до вечната и най-сложна борба - тази срещу самия себе си, само че ще е пренесена в друга сфера и ще има други измерения - става въпрос не само за духовна или психическа, но и за чисто физическа борба за оцеляване. Глупостта, също както и интелекта ни, е безкрайна, а глупостта и самозабравата на един зъл гений или група амбициозни учени, които са решили да си играят на Бог, е това вече може да се превърне в голяяям. . .  непреодолим проблем.

Нека си живеем по 100 години, ако случайно ни е писано някога да достигнем до етап, в който да живеем по 1000 години, то нека стане благодарение на еволюцията и природните закони - те си знаят добре работата и са го доказали не веднъж. А ние, според мен е по-добре да седим и да чакаме, за да разберем, а не да се опитваме да се извисим и да надминем собствения си демиург.
И един интересен блог за любителите на уроците по танци и танцовото изкуство.

Подобни статии

Ето защо хората крият истинските си емоции!

Ето защо хората крият истинските си емоции!

Ето защо хората крият истинските си емоции!В отговор на въпроса : “Как си?” много хора отговарят със стандартното “Отлично!” или “Благодаря ...

Жлъчнокаменна болест (научна версия)

Жлъчнокаменна болест (научна версия)

Жлъчнокаменна болест : Под това название се разбира заболяване на обмяната на веществата в организма Под това название се разбира забол...

Неврози

Неврози

Неврозите са заболявания на нервната система, конто се определят най-общо като функционални нарушения в дейността на главния мозък, без да и...

Важни Симптоми - Припадък

Важни Симптоми - Припадък

Припадъкът е състояние, при което организмът изпада във внезапно временно изключване функцията на кората на главния мозък. По външните си пр...

Парфюмите, историята и хората

Парфюмите, историята и хората

Парфюмите са тръпка за човечеството от хилядолетия насам. Първите парфюми са открити преди много години в древен Египет. Това и показва, че ...

yasoo

yasoo

11 публикации

Публикувано
Публикувано

11.11.2012

Обновено
Обновено

12.11.2012

Прочетено
Прочетено

463

Нередност Докладвай за нередност
1 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия