Филизене на лозата

Премахването на излишните леторасти на лозите през пролетта се нарича филизене. То е най-важната операция от комплекса на зелените резитби за регулиране на растежа и плододаването на лозите.

Както е известно, не винаги при извършване на резитбата е възможно да се предвиди оптималното натоварване на отделните плодни звена и общо на цялата лоза с необходимия брой плодни леторасти в зависимост от нейната сила. Затрудненията в това отношение произтичат преди всичко от обстоятелството, че в зависимост от природните условия, от биологичните особености на отделните сортове и от прилаганата агротехника винаги известен процент от оставените при резитбата очи не се развиват. Освен това известна част от очите дават безплодни леторасти.

Това налага в началото на вегетационния период да се премахва една част от зелените леторасти, чрез което може да се коригират направените пропуски при резитбата на зряло. Ето защо филизенето трябва да се счита като продължение и допълнение към резитбата, т. е. като заключителен етап при нормирането на гроздовата реколта.

 

Таблица 9

Развитие на зимните очи при някои ценни промишлени сортове в опитното лозе на ВСИ „В- Коларов**- Пловдив и Добруджа при единичен и двоен Гюйо

Селище Сорт Среден брой очи на една лоза Развити очи на една лоза Плодни лето-расти средно на 1 лоза, %
Пловдив Болгар 22 75 63
Брестовица   26 74 60
Пловдив Памид 22 77 73
  Мавруд 26 67 78
Силистра Каберне Совиньон 49 59 76
Пловдив   23 69 72
  Пино черен 24 73 72
Силистра   24 76 82
Тутракан Пино гри 29 70 85
Пловдив   23 76 79
Силистра Траминер розов 25 58 79
Тутракан   24 65 80
Пловдив   24 70 59
Силистра Италиански ризлинг 38 67 88
Балчик   23 67 76
Пловдив   23 71 75
Силистра Фетяска алба 33 65 80
  Шасла розова 23 74 74
Пловдив   22 70 73
Силистра Царица на лозята 23 68 57
Пловдив   22 80 61

С филизенето се цели:

-да се регулира добивът в зависимост от силата на лозата, като се създаде хармонично съчетание между плодните и безплодните леторасти, за да се получи най-висококачествено грозде;

-да се осигури правилна формировка на лозите, като се оставят най-подходящите леторасти, за да се улесни резитбата в следващата година;

-да се осъществи равномерно разположение на леторастите с цел да се обезпечи по-доброто огряване на леторастите и залагане на съцветия в очите;

-да се създаде по-голям достъп на въздух до ресите и вътрешността на лозите, за да се улесни опазването на гроздовата реколта от болести и неприятели.

Изпълнението на тези задачи има относително значение. Премахването на част от зелените леторасти наред с благориятното влияние върху добива и качеството на гроздовата реколта може да има в някои случаи и отрицателно значение. Така например с отстраняването на леторасти, които имат нормално фотосинтезиращи листа се намалява асимилационната повърхност на лозата. Освен това установено е, че листата на плодните леторасти имат по-голяма фотосинтетична енергия, отколкото листата на безплодните леторасти, поради по-големия отток на пластичните вещества, което стимулира асимилацията в първите. Изследванията на Хр. Тодоров показват също, че листата на лакомците при сорта Памид имат 1 и 1/2 по-малка фотосинтетична интензивност, отколкото листата на леторастите, изкарали от зимните очи.

Необходимо е да се има предвид че за растежа на леторастите и листата се изразходват известно количество хранителни вещества. Ето защо филизенето трябва да се извършва своевременно.

Време на филизене.

Най-благоприятният момент за филизене в нашата страна е около средата на май, при дължина на леторастите 15-20 см, когато се очертаят съцветията и се появи първият мустак. В това състояние лесно се различават плодните от безплодните леторасти. Работата трябва да се извършва навреме и във възможно най-кратък срок, докато леторастите не са затвърдели още и могат лесно и бързо да се премахнат. С филизенето не трябва да се закъснява, защото положителният ефект от приложението на това мероприятие се намалява, тъй като заедно с леторастите се отделят и хранителните вещества, които са изразходени за тяхното формиране, което води до отслабване на лозите. Освен това в такъв случай леторастите започват да се вдървесиняват, трудно се премахват с ръка и трябва да се изрязват до основата, което е свързано с влагане на повече труд.

Времето за филизене понякога съвпада с първото пръскане срещу маната по лозата. Най-правилно е в такъв случай да се ускори и се извърши в кратък срок филизенето, а след това да се проведе пръскането. Когато са паднали проливни дъждове обаче и съществуват благоприятни условия за развитие на маната, филизенето се извършва след пръскането на лозята.

Общи правила при филизенето

1. Непосредствено преди да се пристъпи към премахване на излишните леторасти, необходимо е окомерио да се прецени растежът и плододаването на всяка главина поотделно, за да се оставят такъв брой плодни и безплодни леторасти, който най-добре съответствува на нейната сила.

2. Трябва да се оставят по-силните леторасти. Изследванията показват, че гроздовете, разположени върху по-силните леторасти, стават по-големи, с по-едри зърна и с по-висок захарен процент. Ето защо при всички случаи винаги трябва да се предпочита премахването на слаборастящите леторасти.

3. При филизенето трябва да се премахват всички леторасти, изкарали от подземните части на лозата (издънки).

4. Леторастите, които са покарали от стъблото и рамената и лакомците също се отстраняват, освен ако са необходими за поддържане на приетата формировка и за подменяне на рамената.

5. Когато не са покарали очите от чеповете, предназначени за извършване на резитбата в следващата година, оставят се съответен брой леторасти, изкарали от спящите пъпки в основата на главината, предназначени за бъдещи резервни чепове при смесените резитби.

6. Ако лозите са недостатъчно натоварени и нямат необходимия брой плодни леторасти, по старата дървесина следва да се оставят съответното число безплодни леторасти, за да се запази силата на лозата.

7. Ако върху цялата лоза или върху отделна нейна част се развият много леторасти, които силно се сгъстяват и зашумяват, вследствие на което се засенчват, нужно е да се разредят, като на първо място се премахнат безплодните леторасти. Такова разреждане усилва растежа на останалите леторасти, увеличава добива и качеството на гроздето и спомага да се залагат по-голям брой и по-силно диференцирани съцветия в очите на пръчките.

8.  Когато от едно око са покарали два или три летораста, оставя се само единият от тях, който е най-силно развит и има по-големи съцветия. Ако върху лозата няма достатъчно плодни леторасти, тогава по изключение се допуска да се оставят два плодни летораста от едно око.

Изпълнението на тези общи правила трябва да се прилага диференцирано - в зависимост от формировката, биологичните осоОености на отделните сортове, екологичните условия и агротехниката, при които се отглеждат лозята.

Като се има предвид, че филизенето трябва да осигурява правилната формировка на лозите с оглед получаването на високи и качествени добиви грозде, необходимо е работата да се извършва от квалифицирани работници. Най-добре е филизенето да се провежда от същите работници, които са извършили резитбата на зряло.

Филизене на лози, формирани чашовидно

Филизенето на лозите, които се режат по чашовидната формировка, трябва да подпомага оформянето на главината и същевременно да осигурява получаването на по-високи и по-качествени добиви грозде. За целта трябва да се оставя такъв брой леторасти, който най-добре да съответствува на силата на лозата. Оован това леторастите, които се оставят, трябва да бъдат разположени по възможност в кръг и на еднакво разстояние от центъра на главината. Само по такъв начин може да използва най-добре слънчевото огряване. Ето защо трябва да се премахват всички леторасти, които се намират във вътрешността на лозата, изкарали от спящите пъпки на старата дървесина и които обикновено са безплодни. Изключение се прави само когато поради повреда на зимните очи по чеповете не са изкарали достатъчно леторасти, или тогава, когато е необходимо да се снижи някое рамо. И в този случай се предпочита да се оставят леторасти, изкарали от външната страна на рамото. Освен това, ако плодните очи на чеповете са покарали нормално, трябва да се отстранят всички леторасти, израснали от ъгловите очи, които също най-често са безплодни и зашумяват лозите.

Филизенето на леторастите, израснали от зимните очи по чеповете и особено на плодните леторасти, се извършва сравнително по-рядко, поради това, че при чашовидната резитба лозите, общо взето, са недостатъчно натоварени. Премахването на част от тези леторасти се допуска като изключение само ако лозите имат по-голямо количество леторасти и реси, отколкото е необходимо, ако от едно око са покарали повече от един летораст. В такъв случай се оставя леторастът, който е най-силен и с най-големи реси, а се премахват безплодните или по-слабите и с по-малки реси леторасти (фиг. 101).

 

Филизене при чашовидната формировка

Фиг. 101. Филизене при чашовидната формировка: а - преди, б - след филизенето

Филизене на лози, отглеждани при резитба Гюйо

Филизенето на лози, които се отглеждат при резитбата Гюйо, се подчинява на основната цел - създаването на правилно съотношение между количеството на оставените леторасти и силата на главината, като се обезпечи най-доброто съчетание между асимилационната повърхност на листата и добива.

Практическото изпълнение на тази задача изисква лозата да се разглежда, от една страна, като единно цяло и, от друга, в зависимост от предназначението на отделните звена - като две части, а именно:

1) чепове-заместители, които осигуряват развитието на
определен брой леторасти, необходими при извършването на
резитбата през следващата година;

2) плодни пръчки, върху които главно се залага гроздовата реколта.

Това налага работата да се раздели на два етапа: филизене на леторасти, израснали от спящите пъпки на главината и от чеповете, и филизене на леторастите по плодната пръчка.

 Филизене на леторасти, израснали от спящите пъпки на главината и от чеповете.

След като се прецени какъв брой леторасти е необходимо да се остави общо на лозата, филизенето най-напред трябва да започне от основата на главината - с леторастите, които са израснали от спящите пъпки на старата дървесина и от зимните очи на чеповете.

Много често в широката практика се наблюдават случаи, когато по чеповете се намират повече леторасти, отколкото е нужно. Освен това, когато лозята са млади и буйни, от спящите пъпки в основата на главината израстват голям брой леторасти (лакомци).

Как трябва да се подходи в този случай? Наши проучвания върху сорта Болгар показват, че между леторастите, които се намират в основата на главината, и леторастите по плодната пръчка съществува известна връзка, обаче тя е много по-слабо изразена, отколкото между леторастите, разположени на една и съща плодна пръчка. Поради това безплодните леторасти по чеповете и от спящите пъпки не оказват съществено влияние за получаването на висок захарен процент в гроздовете по леторастите от плодните пръчки. Освен това, както е известно, леторастите от чеповете при редица сортове се отличават с по-нисък коефициент на плододаване и особено при сортовете, които принадлежат към ориенталската еколо-географска група (Болгар). Ето защо както при този сорт, така и при останалите които имат подобни биологични качества, не е целесъобразно да се оставят голям брой леторасти в основата на главината.

Изобщо главната цел, която се преследва с филизенето на леторастите в основата на главината, е да се обезпечи лозата с необходимото количество леторасти, които да са правилно разположени, за да се осигури резитбата в следващата година с нужния брой плодни пръчки и чепове.

При резитбата подобрен Гюйо с една плодна пръчка и 2-3 чепа трябва да се оставят 4-6 летораста (фиг. 102).

Ако очите по плодните пръчки са повредени в по-голяма или по-малка степен и от тях не са покарали достатъчно плодни и безплодни леторасти, по изключение може да се оставят по-голям брой, 7-8 летораста в основата на главината, за да не се наруши корелацията между кореновата система и надземната част и да не отслабват лозите. Освен това при сортовете, отличаващи се със сравнително добра родовитост и леторастите, от чеповете на които са дали известно количество реси, а в същото време по плодните пръчки няма достатъчно съцветия, също се налага да се оставят по-голям брой леторасти в основата на лозата.

При резитба подобрен двоен Гюйо при нормални условия трябва да се оставят не повече от 6-7 летораста.

 

Филизене в основата на главините при резитба единичен Гюйо

Фиг. 102. Филизене в основата на главините при резитба единичен Гюйо:

a - преди, б - след филизенето

 

В някои ТКЗС при извършване на резитбата Гюйо -с една или две плодни пръчки оставят голям брой чепове (по 7-8, а в някои случаи дори и повече), в резултат на което покарват голямо количество леторасти, без да се извършва след това филизене.

Както е известно, леторастите, които израстват от чеповете и особено от спящите пъпки по старата дървесина, се развиват много по-буйно, поради по-пряката им връзка с проводящите съдове на кореновата система, отколкото леторастите по плодната пръчка. По този начин се измества растежният център на лозата и хранителните вещества се насочват към безплодните или слабо родовитите леторасти в основата на главината, вместо към леторастите, разположени ло плодната пръчка.

При това положение не могат да се използват добре потенциалните възможности на лозите за получаване на високи добиви.

Голям брой леторасти от чеповете се оставят най-често при отглеждане на буйни лозя, за да се предотврати, според мнението на някои практици, изресяването на лозите, което не е рационално средство за постигане на целта.

За да се увеличават добивите и се подобрява качеството на гроздето, най-целесъобразно е да се оставят по-голям брой или по-дълги плодни пръчки вместо повече чепове и леторасти в основата на главината.

По-добре е при филизенето да се оставят леторасти от чеповете, защото те се отличават с по-голям коефициент на плододаване и осигуряват в следващите години по-висок добив. След като се набележат обаче достатъчен брой подходящи леторасти от чеповете, които ще се използват за плодни пръчки при резитбата, останалите леторасти могат да се избират и от спящите пъпки и да се имат предвид за чепове в следващата година. Това е особено важно за по-старите лозя, които започват да намаляват растежа си и да закържавяват и при които твърде често избиват леторасти от спящите пъпки. По този начин могат да се подмладяват плодните звена и да се увеличават добивите.

Когато няма достатъчно леторасти от чеповете, подходящи за плодни пръчки, трябва да се оставят съответен брой леторасти от спящите пъпки.

Проучванията, извършени напоследък у нас и чужбина върху редица сортове, показват, че зимните очи на лакомците имат сравнително добра родовитост и могат да се имат предвид при филизенето като плодни пръчки за резитбата (на следващата година).

Освен това леторастите, които се оставят, трябва да имат правилно разположение околовръст на главината, за да може ежегодно да се сменя посоката на плодните пръчки и да се осигури нормално развитие на лозите, добро проветряване и слънчево огряване.

Въпреки че при формирането на лозите при резитба Гюйо това няма такова съществено значение, както при чашовидната резитба, трябва да се има предвид, че ако ежегодно се оставя плодната пръчка от едната страна, главината постепенно се изтегля в посока на развитието на надземните й части, което води до бързото отслабване и закържавяване.

 Филизене на леторастите по плодната пръчка

В началото на вегетацията върху плодните пръчки покарват наред с плодните и известно количество безплодни леторасти. Затова след филизенето на леторастите, които се намират в основата на главината, веднага следва почистване на излишните леторасти и по плодната пръчка. Това налага конкретно да се прецени колко и кои точно леторасти да се оставят по плодната пръчка, за да може на основата на правилното съотношение между плодните и безплодните леторасти да се получи възможният най-висок и най-качествен добив грозде.

Необходимо е да се отбележи, че в литературата липсва единно мнение за ролята на безплодните леторасти.

Някои автори са на мнение, че трябва да се премахват всички безплодни леторасти по плодните пръчки поради това, че за техния растеж се изразходват значителни количества хранителни вещества и вода. Според други автори безплодните леторасти не трябва да се отстраняват, защото за по-доброто развитие на съцветията в зимните очи и на гроздовете е необходима по-голяма асимилационна площ.

В популярната лозарска литература много автори дават указания за премахването на излишните леторасти по плодните пръчки без обаче да определят какво трябва да бъде съотношението между плодните и безплодните леторасти.

Наблюденията в практиката показват, че премахването на безплодните леторасти по плодните пръчки при млади и буйни лозя, чиито леторасти се отличават с много силен растеж, не само е излишна работа, но може да се окаже и вредно.

Установено е, че когато се премахне по-голям брой от леторастите по плодната пръчка, средният денонощен растеж на останалите леторасти значително се увеличава и продължава по-дълъг период от време, отколкото при нефилизените лози. При това в този момент ресите започват най-усилено да растат и се нуждаят от най-голямо количество пластични вещества. В същото време обаче поради премахването на значителна част от леторастите асимилационната повърхност на лозите се намалява рязко, в резултат на което физиологичната влажност в оставените леторасти се увеличава, а относителното количество на пластичните вещества се намалява. При това положение леторастите стават много дебели, с рехава структура на тъканите, не залагат достатъчно съцветия в зимните очи, което води до изресяване н намаляване на добива както в същата, така и в следващата година. Това явление най-често се наблюдава в млади лозя, когато се отглеждат върху богати, свежи и с добър воден режим почви.

От друга страна, при стари ослабнали лозя, натоварени с по-голямо количество плодни и безплодни леторасти, филизенето на плодната пръчка несъмнено оказва положително влияние както върху добива и качеството на гроздето, така и върху растежа на оставените леторасти, включително и върху предназначените да се използват за плодни пръчки в следващата година.

Във връзка с това особено голям интерес представляват изследванията на проф. А. М. Негрул и Л. Т. Никифорова върху взаимната зависимост между плодните и безплодните леторасти на една и съща лоза. Те установяват, че ако листната повърхност на някои от плодните леторасти се намали, пластичните вещества от безплодните леторасти както когато се намират на едно и също плодно звено, така и на различни рамена, се придвижват към тях, в резултат на което захарният процент се изравнява. Ако обаче плодният летораст има оптимална дължина и диаметър листна повърхност, обезпечава всички жизнени функции.

Освен това от извършените проучвания от нас върху сорта Болгар, отглеждан по формировката двоен Гюйо, се установи, че съществува определена зависимост и същевременно известна автономност в хранителния режим на леторастите между отделните плодни пръчки. Характерно е това, че увеличаването на листната повърхност на едната плодна пръчка не обуславя чувствително повишаване на захарния процент в гроздето по другата. Поради това при филизенето на лози, отглеждани на двоен Гюйо, всяка плодна пръчка трябва да се разглежда като отделно и до голяма степен самостоятелно плодно звено, върху което да се създава хармонично съчетание между плодните и безплодните леторасти.

Взаимната зависимост между плодните и безплодните леторасти е значително по-голяма, когато се намират на една и съща плодна пръчка. Изобщо взаимодействието между плодните и безплодните леторасти е толкова по-голямо, колкото разстоянието между тях е по-малко. Полезният ефект на отдалечените безплодни леторасти е значително понисък в сравнение с намиращите се в непосредствено съседство с гроздовете.

Ние намираме, че придвижването на асимилатите от безплодните леторасти към плодните не трябва да се разглежда механично, по подобие на скачените съдове.

Освен това проведените изследвания напоследък показват, че разпределението на пластичните вещества между леторастите не се извършва равностойно. Плодните леторасти задоволяват в най-голяма степен с хранителни вещества своите гроздове и по-малко гроздовете на други леторасти. В противен случай би трябвало да се очаква гроздовете на всички леторасти върху една и съща лоза да имат еднакъв захарен процент, което в действителност не се наблюдава. С това именно може да се обясни различието в захарния процент на гроздето между дебелите и тънките плодни леторасти. Установено е, че когато плодните леторасти са силно развити и по тях има достатъчно листа, независимо от това, дали се намират до плодни или безплодни леторасти, те дават по-голям брой и по-едри гроздове с по-високо захарно съдържание.

По-конкретна представа за влиянието на силата на растежа на плодните леторасти върху добива и качеството на гроздето се добива от данните, получени при проучванията на Сл. Йонев (таб. 10).

Таблица 10

Влияние на дебелината на леторастите върху броя, средното тегло и захарното съдържание на гроздето

Сорт Брой гроздове на 1 летораст Средно тегло на 1 грозд Захарно съдържание
До 6 мм. 7-10мм Над 11 мм До 6 мм. 7-10 мм Над 11 мм. До 6 мм. 7-10 мм. Над 11 мм
Гъмза 1.1 1.8 1.7 86 131 166 26.0 26.2  
Димят 1,4 2,0 1,5  212 312 355 17,5 18,6 21,8
Червен мискет 1,3 1.8 1.4 149 195 202 19,1 19.4 21,2
Мавруд 0,6 1.2 0,9 312 325 340 20,4 22.0 22,3
Зарчин 1,5 1.8 1.7 128 134 170 19,6 20,2 21.2
Саперави 0,8 1.7 0,8 62 159 173 26.8 27.9 28.4
Каберне Совиньон 0,9 1,4 - 44 73   26,0 26.3 -
Италиански ризлинг 1,5 2.1 1,6 56 83 85 20,4 21,5  

Както се вижда, с увеличаване на дебелината на плодните леторасти нараства броят на гроздовете и се повишава тяхното качество. Подобни резултати са получени и от други автори у нас.

Аналогично е влиянието на по-силните безплодни леторасти върху качеството на гроздето. Ето защо при филизенето трябва да се премахват слабите леторасти. Дори и в случаите, когато се налага премахването на известен брой плодни леторасти, винаги трябва да се предпочита отстраняването на по-слабите леторасти.

Общият брои на леторастите, които трябва да се оставят по плодните пръчки, може да се установи приблизително по следния начин:

1. Ако от спящите пъпки в основата на главината са покарали (голям брой леторасти и ако изобщо (растежът е буен, това е указание, че плодните пръчки са недостатъчно натоварени с необходимото количество леторасти. Следователно в този случай не е нужно да се извършва филизене на леторастите по пръчките, освен ако в някоя част леторастите са много сгъстени и се засенчват. Тук филизене трябва да се извърши преди всичко в основата на лозата.

2. Когато от спящите пъпки на главината не са се разрили леторасти, а от чеповете недостатъчно са покарали зимните очи и леторастите, общо взето, имат слаб растеж, това показва, че по плодните пръчки има по-голям брой леторасти, отколкото е необходимо. При това положение част от леторастите по плодната пръчка трябва да бъдат премахнати.

3. огато плодните леторасти на сортовете с по-малки гроздове и по-дребни зърна, каквито са сортовете от Западноевропейската еколого-географска група, имат достатъчно листна повърхност, те могат да осигурят натрупването на достатъчно захари в гроздето и да запасят лозата с необходимото количество хранителни вещества. Затова при филизенето на тези сортове трябва да се премахват значителен брой безплодни леторасти, като се оставят на лозата възможното максимално количество плодни леторасти.

Във връзка с установяването на съотношението между плодните и безплодните леторасти при филизенето на някои от западноевропейските сортове представляват известен интерес проучванията на катедрата по лозарство при Одеския селскостопански институт, извършени от проф. С. А. Мелник и др. в районите на Южна Украйна и Молдавска ССР. Въз основа на проведените изследвания те установяват най-добри резултати по отношение на добива и захарното съдържание при съотношение на плодните и безплодните леторасти, както следва: при сорта Сензо 3:1; при сортовете Шасита доре, Алиготе, Каберне Совиньон, Пино шардоне и Пино гри 4:1; при Пино ноар 1:0. Авторите не препоръчват механическото пренасяне на тези указания в други райони.

4. При сортовете, които имат средно големи гроздове, каквито са по-голямата част от нашите местни винени сортове (от Черноморската еколого-географска група), трябва да ce дава превес също на плодните леторасти. В сравнение със сортовете, които принадлежат към Западноевропейската група, трябва да се оставят малко повече безплодни леторасти.

 

Филизене по плодната пръчка при единичен Гюйо:

Фиг. 103. Филизене по плодната пръчка при единичен Гюйо:

а - преди, б - след филизенето

 

5. При сортовете с едри гроздове трябва да се оставят най-голямо количество безплодни леторасти. Към тях спадат значителна част от сортовете, принадлежащи към Ориенталската група, които се отличават с по-нисък коефициент на плододаване (фиг. 103).

При резитбата на тези сортове трябва да се оставят по-голям брой зимни очи, за да се обезпечат лозите с необходимото количество плодни и безплодни леторасти, след което при филизенето да се нормира гроздовата реколта, като се създаде правилно съотношение между плодните и безплодните леторасти.

Наблюденията показват, че висококачествено грозде от сорта Болгар се получава, ако при филизенето се оставят 12-18 добре развити грозда, намиращи се върху силни и жизнеспособни леторасти.

Според проучванията на Т. Цейтлин и Р. Л. Солдатова в Азърбайджан при сорта Бяло едро без семе най-благоприятното съотношение между плодните и безплодните леторасти е 1:1. При намаляване броя на безплодните леторасти добивът също се е намалил.

При филизенето на плодната пръчка трябва да се има предвид следното:

1. Премахват се леторастите, които излизат от ъгловите очи в основата на плодната пръчка и които обикновено са безплодни. Освен това поради по-благоприятното си местоположение те са по-буйно растящи и отнемат значително количество хранителни вещества за сметка на другите леторасти.

2. Трябва да се премахнат известен брой от леторастите, които се намират по вертикалната част на плодната пръчка и които при някои от сортовете често са безплодни или по-слабо родовити. В случая трябва да се отстраняват пре димно безплодните леторасти.

3. Когато от зимните очи са покарали два или три летораста, оставя се най-силно развитият плоден летораст, който
по правило излиза от главната пъпка, а останалите се премахват. Тези леторасти могат да се оставят само когато са
плодни, а по лозата няма достатъчно грозде.

4. Премахват се безплодните леторасти в онази част по пръчките, където има сгъстяване и засенчване. В такъв случай ако има достатъчно грозде по лозата, могат да се премахнат и плодни леторасти.

5. Винаги трявба да се предпочита премахването на слаборастящите и закържавели безплодни или плодни леторасти поради това, че те изразходват излишни хранителни вещества, сгъстяват и зашумяват лозата за сметка на нормалните леторасти.

Подобни статии

Повреди, болести и неприятели по лозата

Повреди, болести и неприятели по лозата

Повреди от студ | Градушка | Изресяване | Пригор | Хлороза | Мана | Оидиум | Сиво гниене | Антракноза | Бактериен рак | Филоксера | Гроздови...

Формировки и системи на резитба при лозата

Формировки и системи на резитба при лозата

Видове резитба |  Видове формировка на лоза | Формировка на асма | Съвети за резитба на лоза Може ли културната лоза да се отглежда без р...

Влияние на околната среда върху лозата

Влияние на околната среда върху лозата

Топлолюбиво растение ли е лозата Лозата е растение с определени изисквания към температурата. От тези изисквания зависи нейното географско ...

Зелени резитби, връзване и подпорни системи за  лозите

Зелени резитби, връзване и подпорни системи за лозите

Филизене | Прищипване | Кършене | Колтучено | Колцуване | Прореждане | Подпорни системи Необходимо ли е да се филизят лозите Премахванет...

Обработка, торене и напояване на лозата

Обработка, торене и напояване на лозата

Кога и как да се загрибват лозите Лозите се загрибват късно през есента, обикновено след листопада, с цел да се предпазят от измръзване пре...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

26.07.2010

Обновено
Обновено

28.07.2010

Прочетено
Прочетено

7633

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия