Сифилис (Луес)

Сифилисът (луесът) е заразно заболяване, което се причинява от бледата спирохета. Ако не се лекува, той протича хронично и може да засегне различни важни органи. Може да се прояви активно с изявени признаци по кожата, лигавиците и някои вътрешни органи или да протече скрито (латентно, без каквито и да са клинични прояви. Като изключим първия и втория период на болестта (най-заразните форми, в появата на които има известна закономерност), редуването на активни и скрити периоди протича без какъвто и да е порядък. Причинителят на сифилиса под микроскоп имА вид на нежна и гънка, спирално извита нишка. Извън организма във влажна среда спирохетите запазват подвижността си няколко часа. Те са много чувствителни към топлина, светлина, изсушаване и дезинфекционни средства. За да възникне заболяване от сифилис са необходими две условия: 1. Върху кожата или лигавицата да попаднат живи спирохети. 2. На мястото, където са попаднали спирохетите, да е нарушена целостта на епидермиса, т. е. да съществува входна врата. От момента на проникването на спирохетите в организма до появата на първите клинични признаци на болестта изтичат средно 3 седмици. Първият клиничен белег е т. нар. първична сифилитична язва или твърд шанкър. Язвата се локализира най-често по половите органи (при мъжа върху главичката на члена, а при жената върху срамните устни). Най-честата локализация на извънполовата сифилитична язва е устната кухина — устни, език, венци, сливици. В повечето случаи язвата има характерни белези — леко надигната над нивото на кожата, с правилни кръгли или овални очертания и резки граници. Има различна големина — най-често колкото монета от 10 стотинки. Дъното на язвата е плитко, гладко, лъскаво (като лакирано), с цвят на прясно месо. Краищата й са правилни, лежат на нивото на кожата и постепенно се сливат с дъното. При пипане се установява плътно-еластична (почти хрущялна) твърдост. Сифилитичната язва не причинява никакви субективни оплаквания (няма сърбеж или болка), което е причина болният да не търси своевременно медицинска помощ. Язвите могат да бъдат и множествени. Първичната сифилитична язва се придружава винаги от увеличение на съответните близки лимфни възли, които са твърди, неболезнени, подвижни са и никога не нагнояват. Първичната сифилитична язва, оставена без лечение, оздравява за 3—4 седмици, без да оставя следи. Диагнозата може да се постави при наличието на сифилитична язва, придружена от увеличени регионални лимфни възли, но трябва да се потвърди от намирането на причинителя на болестта — бледата спирохета. Ето защо се налага при всяка ерозия или язва на половите органи да се мисли за сифилис и да се търсят бледи спирохети, които се намират в изобилие в язвата и в отделящия се от нея секрет. Това прави първия период на сифилиса много заразителен. Серологичните реакции (реакцията на Васерман и др.) са положителни. След около 8—9 седмици от заразяването започва, вторият период на сифилиса с разнообразни и множествени обриви по кожата и лигавиците. Въпреки голямото разнообразие на обривите през този период (т. нар. сифилиди) те имат някои общи черти: обикновено сифилидите протичат без повишение на температурата и без общи явления на организма, но се придружават от сърбеж и болка. Поради тази причина те могат да не бъдат забелязани от болния, особено ако са по-малко на брой. Това се случва често у лица, които се къпят по-рядко и се наблюдават по-малко. Такива болни дълго време могат ла пренасят заразата. Сифилидите през втория период имат медено-червен цвят (като на прясно месо) и нямат остър възпалителен характер. Сифилидният характер на обривите се потвърждава от серологичните изследвания (Васерманова реакция и др.). Според особеностите си сифилидите се разделят на три основни групи: петнисти, възловидни н гнойни. Най-често се срещат възловидните и петнистите сифилиди. Сифилитичната розеола представлява петнист обрив, съставен от кръгли или овални розови петна, големи от лещено зърно до нокът, които са на нивото на кожата, не се лющят и не причиняват сърбеж или болка. При натиск петната изчезват напълно. Розеолите се разполагат по гърба, гърдите и страничните части на тялото. Обривът трае 2—3 седмици до 2 месеца и постепенно преминава спонтанно. Възловидните сифилиди се срещат най-често през втория период. По големина и разположение са различни. Характерно е, че при опипване се усещат плътни образувания, рязко ограничени от околната кожа, с кръгли очертания, леко изпъкнали. Цветът им е медночервен. При натиск не изчезват. Разполагат се на различни места — по ъглите на устата, зад ушите, по дланите, ходилата и пр. Най-често срещани обаче са т. нар. широки кондилом и. Те се локализират по онези места на тялото, където се допират две кожни повърхности — половата област, около ануса, подмишничлите ямки и др. Под въздействието на влага те се размекват. От повърхността им се отделя голямо количество секрет, който е пълен със спирохети. Най-рядко се срещат гнойните мехурчета или т. нар. пустулозни сифилиди. Те напомнят различни форми на гнойни заболявания — импетиго, акне и др. Локализират се по окосмеяата част на главата, лицето и крайниците. През втория период на сифилиса се среща и т. нар. специфична (сифилитична) ангина. Тя се характеризира с рязка ограниченост на червенината, липса на болки и общи смущения и трае около 2 седмици. Тези особености я отличават от обикновената ангина. По-често се срещат папулозните обриви по лигавиците. Тези обриви се изразяват в своеобразни изменения, наречени мукозни (лигавични) плаки. Представляват леко инфилтрирани червени петна, разположени на нивото на лигавицата — най-често по вътрешната страна на устните, езика, мекото небце, сливиците, половите органи. По същите места се появяват и възелчета, които на повърхността си са леко разязвени и покрити със сивожълт налеп. Сифилитичните обриви по лигавиците са най-заразни. Те са главен източник за разпространение на сифилиса. През втория период на болестта може да се срещне и т. нар. сифилитична алопеция. Тя се характеризира с дребно огнищно опадване на космите по главата, което наподобява „неравно окосена ливада" или „кожа, проядена от молци". През този период се среща и т. нар. огърлица на Венера. Това са разположени най-вече по шията и деколтето бели петна с кръгла форма и без склонност към сливане. Казаното дотук се отнася за заразните форми на сифилиса. По-нататък инфекцията протича със скрит периоди ако не се лекува, настъпват явленията, характерни за късния луес (третичния), със засягане на нервната система и вътрешните органи. Сифилисът като полово предавана болест може да увреди тежко плода още в утробата на майката и ако майката не се лекува, може да се роди мъртъв плод или ако се роди жив, може да има прояви, характерни за ранния или късния вроден сифилис. Прогнозата на сифилиса в днешно време при повечето болни е благоприятна. Тя се определя от периода и формата на сифилиса, от качеството на приложеното лечение и от сьстоянието на организма на болния. Сифилисът при съвременните постижения на медицинската наука е излечим. Тук важи правилото — колкото по-рано се започне лечението, толкова по-големи са възможностите за бързото му и пълно излекуване. Специфичното лечение трябва да се прилага винаги и независимо от клиничната форма и стадия на заболяването, и то само от специалист дерматовенеролог. При поява на обрив по половите органи (раничка, възелчета, гнойни мехурчета и др.) или по кожата на тялото (с описания по-горе характер) трябва да се мисли винаги за възможна сифилитична инфекция. Появилата се раничка и обриви не трябва да се мажат с никакви лекарства, за да не се замъгли картината и да се затрудни лекарят при поставяне на истинската диагноза. Абсолютно се забранява самолечението с каквито и да било лекарства и на първо място с антибиотици. Болният трябва незабавно да се насочи за консултация към лекар дерматовенеролог. Проблемът за лечебната профилактика на венеричните болести не е намерил все още своето пълно разрешение. Всички средства за лична профилактика на сифилиса (незабавно уриниране и измиване на половите органи след половия контакт намазване с антисептични мехлеми, употреба на презерватив и др.). целящи да не се допуска инфекцията да проникне в лигавицата и кожата, имат относителна стойност и са несигурни. За предпазване от венерични болести е необходимо да се избягват случайните и съмнителни полови връзки. От обществена гледна точка профилактиката включва изграждането на нов, социалистически морал, борба с половата разпуснатост, борба с алкохолизма, порнографията и др. Задължително изследване на кръвта за сифилис се прави при встъпване в брак, при бременност, кръводаряване и др. На периодичен серологичен контрол се подлагат обслужващите детски ясли, детски градини, хранителни и комунално-битови заведения и други рискови групи. Лечението на болните у нас е безплатно, включително и амбулаторното лечение с лекарства при строго спазване на лекарската тайна.

Подобни статии

Склерит

Склерит

Склеритите биват предни и задни. При тях се развива инфилтрат, лежащ в самата склера. При предния склерит инфилтратът се намира в преднит...

Венерични болести

Венерични болести

Венерините болести са заразни болести. Те се предизвикват от определени причинители. Най-честият начин на заразяване и разпространение е пол...

Периоди на детската възраст

Периоди на детската възраст

Детството се дели на няколко периода, които се различават както по отношение на физическото развитие на детето, така и по отношение на реакт...

Какво трябва да знаем за рака

Какво трябва да знаем за рака

Що е рак Тялото се състои от милиони клетки, които непрекъснато растат размножават се през определени интервали от време и умират. Нормално...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

26.05.2008

Обновено
Обновено

26.05.2008

Прочетено
Прочетено

13545

Нередност Докладвай за нередност
1 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия