Система смесени резитби

Резитбите, при които на една и съща лоза се оставят къси чепове с 1-3 очи и по-дълго рязани едногодишни пръчки (стрелки, дъги, плодни пръчки), се наричат смесени резитби. Характерен елемент на повечето от тези резитби е оставянето на смесен тип плодно звено (фиг. 38).

 

Смесен тип плодно звено

Фиг. 38. Смесен тип плодно звено:

а - многогодишно рамо, б - двегодишен чеп, в - чеп заместител (едногодишен), г - плодна пръчка

За плододаването на лозите при тези резитби най-голямо значение имат стрелките, дъгите или плодните пръчки, които са получени чрез резитба на едногодишните пръчки.

Смесените резитби отговарят много добре на основните задачи на резитбата. При тях напълно удачно се осъществява борбата с полярността чрез оставяне на чеп-заместител и привързване на плодните пръчки хоризонтално, дъгообразно и т. н. Освен това тези резитби дават възможност да се регулират растежът и плододаването на лозите, като им се осигурява достатъчно и високо натоварване с плодни очи и се използват по-родовитите очи по дължината на едногодишната пръчка.

Поради големите преимущества, които имат смесените резитби, те са най-широко разпространени във всички лозарски страни. При това в зависимост от условията на отглеждане, сортовите особености, опита и традициите на лозарите са създадени голям брой формировки по системата смесени резитби.

Тук ще разгледаме някои от по-разпространените формировки смесена резитба, които трябва да бъдат добре познати на нашите лозари. Познаването на някои от тези резитби е нужно за практиката в настоящия момент, а познаването на други създава основа за творческо мислене в областта на резитбата на лозата.

Формировка Гюйо

Формировката Гюйо с известни подобрения и изменения е най-широко разпространената в настоящия момент в нашата страна. Почти във всички промишлени лозови насаждения у нас лозите се отглеждат по формировката подобрен Гюйо. Поради това е наложително всички работещи в лозарството да владеят до съвършенство прийомите по формирането и поддържането на тази резитба. Доброто познаване на резитбата Гюйо е необходимо и поради обстоятелствата, че тя е съставен елемент и на редица по-сложни формировки.

 

Формиране на лозите- оригинален единичен Гюйо

Фиг. 39. Формиране на лозите- оригинален единичен Гюйо:

1 - резитба в началото на втората година, 2 - резитба през есента на втората или пролетта на третата година, 3 - формирана лоза: а - чеп, на който долната пъпка сочи навън, 6 - плодна пръчка

А. Формировка оригинален Гюйо

Тази формировка е създадена във Франция от д-р Гюйо на основата на извършеното от него внимателно изследване и изучаване на съществуващите по това време резитби. Тя е изградена на принципа на съчетаване на късата и дългата резитба и е най-простата формировка от смесените резитби.

Формирането на лозите при оригиналния Гюйо става по следния начин (фиг. 39). Първата година след засаждането се извършва резитба на един чеп с две очи.

През есента на втората или пролетта на третата година долната пръчка от чепа се реже на чеп с 2 очи (резервен чеп), а пръчката, развила се от горното око- на 7-10 очи и остава за плодна. След тази резитба лозата е вече формирана. Плодната пръчка се привързва хоризонтално по първия ред тел на телената конструкция. През третата година така формираната лоза вече плододава.

Поддържането на формировката става по следния начин. През есента на третата (пролетта на четвъртата) година плододалата (старата) плодна пръчка се премахва, като за нова плодна пръчка се оставя горната пръчка, развила се от резервния чеп, а долната пръчка се реже на чеп с две очи.

 

Резитба за поддържане на формировката единичен Гюйо

Фиг. 40. Резитба за поддържане на формировката единичен Гюйо:

1 - резитба през есента на третата и следващите години, 2 - същата лоза след резитбата: а и б - рани от предишни резитби

 

При това се спазва правилото за едностранно разположение на раните, т. е. горното око на чепа да бъде към страната на раната, нанесена при премахване на старата плодна пръчка, при което първото око, оставено на чепа, сочи навън (обратно на раната). След резитбата лозата изглежда, както е посочено на фиг. 40. Раните от предишните резитби са разположени от една и съща страна на главината, не пречат на сокодвижението и не намаляват жизнеността на лозата. Следващите резитби по поддържането се извършват по същия начин. При това се спазва основното правило: за плодна пръчка се избира винаги такава, която се е развила от миналогодишния чеп (двугодишна дървесина).

Тази формировка се нарича единичен Гюйо.

При плодородни почви и силни лози след четвъртата година от засаждането се препоръчва резитбата двоен Гюйо (фиг. 41) При тази формировка на лозичката се оставят две плодни пръчки и два чепа с по две очи.

 

Формировка оригинален двоен Гюйо

Фиг. 41. Формировка оригинален двоен Гюйо

 

 

 

Освен формировките единичен и двоен Гюйо с късо стъбло в районите, където лозите не се загрибват, се среща формировката Гюйо с по-дълго стъбло. Формирането на единичен Гюйо с по-дълго стъбло според П. П. Благонравов става по следния начин (фиг. 42). През първата година се полагат грижи на лозичката да се развият 1-2 силни и добре узрели пръчки.

 

Формиране на единичен Гюйо с високо стъбло

Фиг. 42. Формиране на единичен Гюйо с високо стъбло (по П. П. Благонравов):

1 - лозата в края на първата година, 2 - същата лоза след резитбата (долната пъпка а следва да се премахне), 3 - лозата в края на втората година, 4 - резитба в края на втората година, 5 - лозата в края на третата година, 6 - в вачалото на четвъртата година, 7, 8 - лозата в края на четвъртата година

 

На края на първата година на лозичката се оставя една пръчка, която се реже на чеп с 2 видими очи. От тях през втората година се развиват две пръчки. В началото на третата година за формиране на стъблото горната пръчка се премахва, а долната се реже на желаната височина на стъблото, В края на третата година лозата трябва да има добре развито стъбло с 2-3 силни летораста за формиране на главината. Всички излишни летораста се премахват при филизенето. При следващата резитба се оставя чеп на 2 очи (от по-ниската пръчка), а по-високо разположената пръчка се реже на 4-8 очи според силата на лозата.

 

Формиране на двоен Гюйо с високо стъбло

Фиг. 43. Формиране на двоен Гюйо с високо стъбло:

1-4- през първата и втората година както при едииичеи Гюйо, 5 - в края на третата година, 6 - резитба в края ия четвъртата (началото на петата) година, 7 - формирана лова (по П. П. Благоиранов)

 

Първата пъпка на чепа трябва да сочи в посока, противоположна на раната, иначе първото око се премахва и чепът се оставя с 3 очи.

В края на четвъртата или началатото на петата година старата плодна пръчка се премахва, горната пръчка от двегодишния чеп се реже на 7-10 очи, а долната на чеп с 2 очи. Така лозата е оформена с дълго стъбло, на което има чеп и плодна пръчка, а нанесените рани са само от едната страна на стъблото.

Формирането на двоен Гюйо с високо стъбло е посочено на фиг. 43.

Резитбата през първата и втората година се извършва както при формирането на единичен Гюйо. През третата година се полагат грижи на лозичката да се развият 3-4 нормални летораста. Резитбата в края на третата и началото на четвъртата година се извършва, както следва. Връхната пръчка се премахва, а останалите две пръчки се режат, като на всяка се оставят по 3 очи, като първите (долните) очи се намират на еднаква височина и сочат надолу (навън). През четвъртата година от оставените очи се развиват леторасти и филизенето се извършва така, че обезателно първите леторасти, оставени върху бъдещите рамена, да са разположени навън и на еднаква височина. В края на четвъртата (началото на петата) година лозата се формира напълно, като долните пръчки се режат на чепове-заместители, а по-високо разположените на плодни пръчки.

При следващите резитби формировката се поддържа, като се следи всяко от рамената да се развива равномерно.

Б. Формировка подобрен Гюйо

В нашата страна формировката оригинален Гюйо се е оказала непрактична. Твърде често оставеният единствен чеп не е в състояние да осигури два добри летораста за следващата година. Ако не се развие едно от очите или се повреди целият чеп, следващата резитба се затруднява, а понякога е дори невъзможно да се остави нормална плодна пръчка за следващата година.

Наблюденията са показали, че когато на лозата се оставя редица години само един чеп, тя се развива едностранно, засъхва от едната страна и продължителността на живота и се намалява. Ако се остави само един чеп и една плодна пръчка, при редица наши местни сортове, които се отличават със силен растеж, плодната пръчка обикновено силно надебелява и при премахването й през следващата резитба на лозата се нанася много голяма рана.

Въз основа на практическия опит и след редица наблюдения при конкретните условия на нашата страна оригиналната формировка Гюйо се видоизменя и се стига до формировка, която е прието да се нарича подобрен Гюйо.

При формировката подобрен Гюйо на лозата се оставят 2-4 чепа, един от които е от противната страна на плодната пръчка. По този начин главината се натоварва с повече леторасти, с което се осигуряват достатъчно пръчки за поддържане на формировката през следващата година и се намалява дебелината на старите плодни пръчки, а оттам и големината на раните.

При оставяне на новите плодни пръчки се спазва правилото те да са разположени върху миналогодишен чеп.

При формировката подобрен Гюйо е необходимо броят на чеповете да е най-малко с един в повече от броя на плодните пръчки, т. е. при резитбата единичен подобрен Гюйо се оставя една плодна пръчка и най-малко два чепа с по 2 очи, а при двоен Гюйо, който може да се формира на края на четвъртата или петата година - две плодни пръчки и най-малко три чепа с по 2 очи. Проф, Кондарев, като изхожда от факта, че при местните винени сортове (Димят, Памид. Гъмза и др.) и очите по чеповете плододават добре и че наличието на повече леторасти от главината е желателно, препоръчва да се оставят на лозата 3-4 чепа с по 2 очи.

Формирането на лозите при подобрения Гюйо се извършва по следния начин:

Първата година при засаждането лозичката се реже на чеп с две видими очи. През пролетта на втората година от развилите се две пръчки горната се премахва заедно с част от стария чеп, а долната се реже на чеп с 2 очи. През есента на втората година пръчката, развила се от горното око на чепа, се оставя за плодна пръчка, долната се реже на заместващ чеп с 2 очи, а едната от пръчките, развила се от спящите пъпки по-ниско на главината - от другата страна на плодната пръчка, се реже също на чеп с 2 видими очи (резервен чеп). Така лозата се оформя с една плодна пръчка и два чепа с по 2 очи. При следващите резитби формировката се поддържа, като старата плодна пръчка се премахва, горната пръчка от заместващия чеп се оставя за плодна, а долната се реже на чел с 2 видими очи. Горната пръчка от другия чеп (резервния) се премахва, а долната се реже на чеп с 2 видими очи. Ако на главината има подходяща ниско разположена пръчка, развила се от спяща пъпка, може да се остави още един чеп. Така лозата се оформя с една плодна пръчка и три чепа с по 2 видими очи (фиг. 44).

През следващите години формировката се поддържа по същия начин. При това по-правилно е плодната пръчка, примерно на четвъртата или петата година, да се остави от чепа, намиращ се от другата страна на главината. Така се избягва едностранното развитие (изтегляне) на главината.

Когато през първата година след засаждането на лозичката се развият две силни пръчки, резитбата през пролетта на втората година се извършва на два чепа с по 2 очи (фиг. 45). През есента на втората година на лозичката се оставя плодна пръчка и два или три чепа с по 2 очи. При следващата резитба старата плодна пръчка се премахва, а за нова плодна пръчка се оставя пръчката, развяла се от горното око на единия чеп, а долната пръчка от същия чеп се реже на 2 очи. На чеп с две очи се реже и долната пръчка от другия чеп, а при възможност се оставя и трети чеп. като се реже на 2 очи някой от развилите се лакомци.

 

Формиране на подобрен Гюйо (единичен) при лозички със среден растеж

Фиг. 44. Формиране на подобрен Гюйо (единичен) при лозички със среден
растеж:

1- резитба при засаждане, 2, 3 - резитба през пролетта иа втората година, 2,3 - резитба през есента на втората година; 5 - формирана лоза; 7 - резитба зa поддържане (есента на третата година) 8, 9 - резитба през есента на четвъртата година - осгавевени са три чепа а, б, в

 

Ако през първата година лознчката се развие много буйно и има най-малко два летораста с дължина на зрялата част над един метър и агрофонът е висок, може при резитбата през пролетта на втората година да се остави една стрелка с 5-6 очи, а по-долната пръчка да се реже на чеп с 2 очи (фиг. 46).

 

Формиране на единичен Гюло при лозички с добър растеж

Фиг. 45. Формиране на единичен Гюло при лозички с добър растеж:

1- резнтоа ври засаждането 2 - резитба през пролетта па втората година. 2а,3 - резитба през есента на втората година; 3а, 4 - резитба през есента на третата година. 6 - лакомец, рязан на чеп с две очи

 

подобрен Гюйо, когато в края на първата година са се развили най-малко две силни пръчки

Фиг. 46. Формиране на подобрен Гюйо, когато в края на първата година са се развили най-малко две силни пръчки:

1 - резитба при засаждането, 2, 2а-резитба през есента на първата година, 3, 4 - резитба през есента на втората година

 

По този начин се осигурява получаване на известно количество грозде още на втората година. През есента на втората година стрелката се премахва като за плодна се оставя пръчка, развила се ниско в основата на стрелката или от горното око на чепа, а долната пръчка, развила се от миналогодишния чеп, се оставя за чеп с 2 очи. Втори и евентуално трети чеп се оставят от пръчки, които са се развили от спящи пъпки.

В случай когато лозичката има два силни, добре узрели летораста, при засаждането тя може да се реже на два чепа с по две видими очи. През пролетта на втората година от развилите се пръчки се оставят 3-4 чепа с по 2 очи (фиг. 47). Есента на втората година горната пръчка на един от чеповете се оставя за плодна пръчка с 10-15 очи, а долната пръчка се реже на чеп с 2 видими очи.

 

подобрен Гюйо при лозички, извадени от вкоренилището с две силни пръчки

Фиг 47. Формиране на подобрен Гюйо при лозички, извадени от вкоренилището с две силни пръчки:

1- резитба при засаждането. 2, 3 - резтба през пролетта на втората година 4, 5- резитба през есента ва втората година, 6 - резитба за преминаване в двоен Гюйо, 7 - двоен Гюйо

Пръчките от долните очи на останалите два чепа се режат на чепове с по 2 видими очи, а пръчките от горните очи на тези чепове се премахват. Така лозата се оформя с една плодна пръчка и три чепа с по 2 видими очи. Следващите резитби за поддържане на формировката се извършват така. Старата плодна пръчка се премахва. На един от двегодишните чепове, от които са се развили две пръчки, горната се оставя за плодна, а долната се реже на чеп на 2 видими очи. От пръчките по останалите чепове се избират най-подходящите по-ниско разположени две-три пръчки и се режат на чепове с по 2 видими очи. При силни, добре развити лози на четвъртата или петата година резитбата може да се извърши така, че вместо една плодна пръчка да се оставят две плодни пръчки, като се оставят и три чепа с по 2 видими очи. Така от формировка подобрен единичен Гюйо се премина към формировка подобрен двоен Гюйо. В нашата страна подобрен двоен Гюйо се формира най-често след като лозата е отглеждана една или повече години по формировка единиченГюйо, т. е. след четвъртата или петата година от засаждането, и има подчертано добър растеж и плододаване.

 

Преминаване от двоен на единичен Гюйо

Фиг. 48. Преминаване от двоен на единичен Гюйо:

1 -двоен Гюйо, 2 - единичен Гюйо

 

Обикновено в едно и също лозово насаждение част от лозите (по-силните) се режат по формировката подобрен двоен Гюйо, а по-слабите по формировката подобрен единичен Гюйо. Понякога лозите, рязани на двоен Гюйо, дават признаци на отслабване, резултат най-често на претоварване, т. е. оставени са по-голям брой очи, следователно и по-голям плоден товар, отколкото лозата може да носи. При резитбата на такива лози вместо две плодни пръчки следва да се остави една плодна пръчка, и то немного дълга - примерно с 12-14 очи, т. е. преминава се от формировката подобрен двоен Гюйо към формировка подобрен единичен Гюйо с по-малко натоварване (фиг. 48). След възстановяване силата на растежа на лозите може отново да се премине към двоен Гюйо. Формировката двоен Гюйо се поддържа като формировката единичен Гюйо. И при двете формировки трябва да се има предвид, че за чепове могат да се използват и лакомците. При това в много случаи те могат да се явят по-подходящи за целта с оглед на правилното пространствено разположение на чеповете за поддържане на формировката, избягване опасността от издигането и едностранчивото развитие на главината, както и за подмладяване на плодните звена.

Особени случаи при поддържане на формировката Гюйо

При поддържане на формировката Гюйо могат да се явят редица особени случаи, по-характерните от които ще посочим:

 

Особен случай при поддържане на формировка Гюйо

Фиг. 49. Особен случай при поддържане на формировка Гюйо. За плодна се оставя пръчка, развила се ниско - към основата на старата плодна пръчка

 

Особен случай при поддържане на формировка Гюйо - 2

Фиг. 50. Особен случай при поддържане на формировка Гюйо. За плодна се оставя пръчка, развила се от ъглово око - а, б, б1 в -пръчки от спящи пъпки - в

 

1) Когато от чеповете на лозата не са се развили подходящи леторасти за плодни пръчки, за тази цел могат да се използват пръчките, развили се ниско по старата плодна пръчка, (фиг. 49). С това не се нарушава правилото, че е най-добре плодната пръчка да излиза от двегодишна дървесина, тъй като миналогодишната плодна пръчка е също така двегодишна дървесина, както и миналогодишният чел. Оставянето обаче на нова плодна пръчка високо върху миналогодишната плодна пръчка е нежелателно, тъй като представлява сериозна опасност за равномерното развитие на лозата и за нейната жизненост.

2) Ако от видимите очи на чеповете и от основата на старата плодна пръчка не са се развили леторасти, подходящи за нова плодна пръчка, по изключение може да се остави и пръчка, развила се от ъглово око (фиг. 50).Фиг, 51. Родовитост на очите на пръчка, произлязла от видимо око на чепа I) и на пръчка, произлязла от ъглово око (II) (по Л. Радулов)

 

Родовитост на очите на пръчка, произлязла от видимо око на чепа

Фиг. 51. Родовитост на очите на пръчка, произлязла от видимо око на чепа I) и на пръчка, произлязла от ъглово око (II) (по Л. Радулов)

В този случай, за да се намали вредата от нанесените рани, много важно е правилно да се подберат пръчките, от които се оставят чепове. Чеповете трябва да останат от външната страна на нанесените рани.

Възможността да се използват за плодни пръчки добре узрели нормално дебели леторасти, развили се от ъглови очи, се вижда ясно от фиг. 51 .

Както личи от диаграмата, родовитостта на очите по дължината на пръчките, развили се от ъглови очи, е близка до родовитостта на пръчките с подобна дебелина, развили се от видимите очи на чепа.

При редица сортове за плодни пръчки могат да се използват в краен случай и пръчки, развили се от спящите пъпки (лакомците). Това сочат данните от извършените напоследък проучвания в нашата страна. Така например от проучването на П. Куртев и Д. Бабриков за родовнтостта на очите при сорта Алиготе се вижда, че и очите по пръчките, израснали от спящи пъпки, имат добра родовитост.

Изследванията на Хр. Тодоров върху сорта Памид също показват, че няма съществена разлика между родовнтостта на очите по лакомците и пръчките, развили се от видими очи.

Посочените материали са в пълно единство с установеното от съветските учени-лозари, че всички пъпки, намиращи се върху едногодишния прираст на стадийно готовите за плододаване лози (а такива са лозите, засаждани в широката практика) могат да бъдат плодни, затова са необходими само съответни условия. Залагането на съцветия в пъпките, съответно и плодовитостта им зависи от условията на външната среда, при които те са формирани, и от биологичните особености на сорта.

От описаното е явно, че съществуват известни възможности за поддържане на формировката Гюйо и при отклонения от нормалното развитие на лозите. Не трябва обаче да се забравя, че при почти всички особени случаи лесно се нарушава принципът за едностранно разположение на раните. При правилно извършване на резитбата нарушението на този принцип може да става по-безболезнено, като се внимава разстоянието между противоположните рани да е голямо и те да бъдат с малък размер.

При невнимателно извършване на резитбата се допускат редица грешки, които понижават жизнеността, а оттам и плододаването на лозата.

Неправилно е при извършване на резитбата да се цели висок добив само през настоящата година, без да се държи сметка как това ще се отрази върху развитието и добивите от лозата през следващата година.

При явно отслабване на растежа на лозата резитбата може да се извърши и само на чепове с по 2 видими очи. без да се оставя плодна пръчка. Това силно понижаване на натоварването дава възможност леторастнте, които се развиват от оставените чепове, да бъдат достатъчно силни и подходящи за възстановяване на формнровката, т. е. за оставяне отново на плодното звено - плодна пръчка и чеп.

При приетата в нашата страна формировка подобрен единичен Гюйо обикновено на лозата се оставя една плодна пръчка с 12-20 очи н 2-4 чепа с по 2 очи, а при двойния Гюйо - две плодни пръчки с по 10-14 очи и 3-4 чепа с по 2 очи.

Най-подходяща за отглеждането на лозите, рязани по формнровката Гюйо, се е оказала телената конструкция с три реда тел. Първият се опъва на 40-60 см от повърхността на земята, вторият на 40 см от него, а третият на 60 см над втория.

На първия ред тел се привързват плодните пръчки, а на втория и третия - леторастнте, развили се от тях и от чеповете на лозите. При това леторастите се разполагат равномерно по телената конструкция, за да се осигури добро огряване на листата и гроздовете и достатъчна проветривост.

Предимства и недостатъци на формировката подобрен Гюйо

Формнровката подобрен Гюйо притежава всички предимства на една смесена резитба. При нея за плододаване се използват по-високо разположените и по-родовити очи по едногодишните пръчки, лесно се води борбата с полярността и се регулира силата на растежа и плододаването на лозите и взаимната връзка между тях. Тя позволява натоварване с 30-36 очи на лоза и повече, което при нашите условия е достатъчно. Улеснява се механизираната обработка на лозата н борбата с болестите и неприятелите. Сравнително лесно се извършва загрибването на лозите, което за повечето райони на страната е наложително. Осигурява добро огряване на листата, а оттам и тяхната висока асимилативна активност.

Формирането и поддържането на резитбите подобрен Гюйо става сравнително лесно и лозите встъпват навреме в редовно плододаване (на 3 години). При тази формировка се получават високи и качествени добиви грозде от местните и чуждестранните сортове лози, които се отглеж* дат в нашата страна.

Като недостатък ща тази резитба се сочи нанасянето на рани върху тригодишната дървесина при премахването на старата плодна пръчка, но този недостатък е общ за всички смесени резитби и при достатъчно внимание и умение вредните последствия от нанесените рани могат да се намалят до минимум.

 

Формировка Карант

Тази формировка представлява двоен Гюйо (две плодни пръчки и два чепа), при който плодните пръчки се извиват дъгообразно над главината, една срещу друга, т. е. пръчката от лявата страна се извива надясно, а пръчката от дясната страна - наляво, след което се привързват на тела. Така двете пръчки наподобяват обръч.

 

Формировка Карант

Фиг. 52. Формировка Карант

половината от разстоянието между лозите (фиг. 52). Леторастнте, развили се от вътрешната страна на пръчките под тела, се премахват при филизенето.

Формирането и поддържането на лозите става както при двоен Гюйо. Тази формировка засега не намира приложение в нашата страна.

Смесена чашовидна формировка

Това е къса чашовидна формировка с 3-6 рамена, превърната в смесена, като на едно или две от рамената се оставя плодна пръчка и чеп по типа Гюйо (фиг. 53).

 

Смесена чашовидна формировка

Фиг. 53. Смесена чашовидна формировка

1 - чашовидна формирожка, 2 - смесена чашовидна формировка с една плодна пръчка. 3 - смесена чашовидна формировка с две плодна пръчка

 

В нашата страна тя се препоръчан да да се увеличи добивът от старите лозя, които са били формирани по късата (чашовидната) резитба. При това обаче трябва да се има предвид, че тя дава добри резултати, когато лозите са достатъчно силни. Преминаването от къса към смесена чашовидна резитба налага направата на телена конструкция за привързване на плодните пръчки.

За да се премине към тази формировка, необходимо е подобряване на агротехниката и съответна предварителна подготовка на лозите. В годината преди извършването на смесената чашовидна резнтба леторастите на лозите не се кършат ниско и филизенето се извършва така, че да се осигури наличието на подходящи пръчки за оформяне на главината. На едно от рамената на което има две добре развити пръчки от миналогодишния чеп долната пръчка се реже на чеп с 2 очи, а горната се оставя за плодна пръчка с 8-12 очи, На останалите рамена се оставят чепове с по 2 очи. За да се поддържа равновесието между отделните рамена на главината, на следващата година на това рамо се оставя само чеп на 2 очи (старата плодна пръчка н горната пръчка от чепа се премахват, а долната пръчка на чепа се реже на чеп с 2 очи), а нова плодна пръчка се оставя на друго рамо. Ако лозата понесе това натоварване (плододава добре и леторастите й имат добър растеж), при следващата резитба се оставят две смесени плодни звена върху две срещуположни рамена. В повечето случаи смесената чашовидна формировка служи като преход за преминаване от къса чепова резнтба към подобрен Гюйо. За целта броят на рамената постепенно се намалява, като се оставят тези, които съвпадат с посоката на построената телена конструкция. Премахват се рамената, сочещи към междуредието, които пречат на почвообработката.

Ветриловидни смесени формировки

Ветриловидните формировки са широко въведени в Съветския съюз, тъй като те дават възможност за по-високо натоварване на лозите с плодни очи. Те се различават от резитбата Гюйо по това, че на лозите се формират 4-6 и повече рамена, разположени в една равнина по посока на телената конструкция под формата на ветрило (от което идва и названието на формнровката). Всяко рамо носи плодно звено - чеп и плодна пръчка.Ветриловидните формировки могат да бъдат със стъбла и без стъбло, с къси или дълги рамена.

Ветриловидни формировки без стъбло

Тези формировки са подходящи за райони, където загрибването на лозите през зимата е наложително.

1. Ветриловидни формировка с къси рамена

Тази формировка представлява своеобразен „четворен Гюйо" (фиг. 54). Тя се формира по следния начин. 

 

Ветриловидна резитба без стъбло с къси рамена

Фиг. 54. Ветриловидна резитба без стъбло с къси рамена (по А. С. Мержаниан)

Първите две години пръчките на лозата се режат късо на чепове. При следващата трета резитба се избират четири пръчки, конто растат по възможност по-ниско по главината и са разположени в площта и а телената конструкция. Те се режат на чепове с по 2-3 очи за образуване на четири рамена.

При следващата резитба горната пръчка от всеки чеп се оставя за къса плодна пръчка (стрелка), а долната се реже на чеп с 2 видими очи. Стрелките се привързват на телената конструкция. На всяко от рамената при тази формировка се поддържа смесено плодно звено. Тази формировка е подходяща за сортове, които не изискват дълги плодни пръчки и силно развитие на старата дървесина, и за условия, при които натоварването на лозите не може да бъде много високо.

2. Ветриловидна формировка с удължени рамена

Тази формировка се характеризира с няколко удължени рамена (2, 4, 6 и повече), излизащи от главината (която е на повърхността на почвата), разположени в една плоскост под форма на ветрило. На всяко рамо се поддържа плодно звено -чеп и плодна пръчка.

 

Многораменна ветриловидна формировка без стъбло

Фиг. 55. Многораменна ветриловидна формировка без стъбло: 1 - двуетажна, 2 - триетажна

 

Рамената са наклонени встрани, което улеснява навеждането им до повърхността на почвата и загрибването им през есента. Те са с различна дължина, така че плодните звена се разполагат на няколко етажа - по две на всеки етаж, в зависимост от което се различават двуетажни и триетажни многораменни ветриловидни формировки (фиг. 55).

Формирането на лозите става по следния начин (фиг. 56.) При засаждането лозичката според възможностите се реже на един или два чепа с по 2 очи. Пролетта на втората година покаралите пръчки се режат на чепове. През есента на втората година се избират четири добре развити пръчки,разположени приблизително в плоскостта на телената конструкция. Това са бъдещите четири рамена на лозата. Външните две пръчка се режат така, че да достигнат до първия ред тел, а вътрешните две пръчки се режат eta височината па втория тел.

 

. Формиране на четирираменна ветриловидна формировка

Фиг. 56. Формиране на четирираменна ветриловидна формировка: 1,2 - резитба при засаждането; 3,4 - резитба през пролетта на втората година, 5-,6 - резитба през есента на втората година; 7- резитба през есента на третата година.

 

Освен това според възможностите на главината се оставят и един-два близко разположени резервни чела. След това пръчките се полагат и се загрибват, за да се запазят пъпките от зимните студове. През пролетта пръчките се привързват на телената конструкция, външните две на долния, а вътрешните две на горния тел. След набъбване на пъпките през пролетта към върха на всяка пръчка се оставят по 3-4 пъпки, а останалите се оронват с ръка. Целта е да се развият 2-3 добри летораста към върха на всяка пръчка, които да послужат за формирането на плодните звена, а надолу по пръчките да няма леторасти. Ако долните пъпки на пръчките не са премахнати рано напролет, то излишните леторасти се отстраняват при филизенето. През есента на третата година на всяко рамо се избират по две добре развити очи. При това се внимава чепът да бъде близко под извивката на рамото по тела и да сочи навън. Първото око на чепа също трябва да сочи навън (спазване на правилото за едностранно разположение на раните). Така на лозата се оформят четири дълги рамена, на всяко от които има чеп и плодна пръчка, а долу на главината се оставят един или два резервни чепа (фиг. 57).

През следващите резитби формировката се поддържа, като на всяко рамо старите плодни пръчки се премахват, а от изкаралите две пръчки от двегодишния чеп горната се оставя за плодна, а долната се реже на чеп с по 2 очи.

Върху главината се поддържат резервни чепове за евентуално подменяне на рамената. От тези чепове могат да се формират и нови рамена, когато се цели изграждането на формидовка с повече рамена. Нови рамена могат да се формират и от лакомци.

Проучванията на Я. И. Потапенко и Е. И. Захарова показват, че при загрибването по рамената често се появяват  чернилкови петна, които след една-две години се разрастват, и рамената подсъхват. Затова същите автори препоръчват формирането и поддържането на ветриловидната формировка да става по такъв начин, че всяка година да се подменят застаряващите рамена (фиг. 58).

 

Четирираменна ветриловидна формровка

Фиг. 57. Четирираменна ветриловидна формровка

 

Лозичката се засажда така, че главината, която ще се образува да бъде на около 10 см под нивото на почвата.

При първата или втората резитба на лозичката се оставят два чепа с по 2 очи. Есента на втората година лозата се формира като двоен Гюйо (две пръчки с два чепа с по 2 очи).

При следващата четвърта резитба (есента на третата година) оставените две стари плодни пръчки не се премахват, а се използват за формиране на две рамена с по едно плодно звено. От пръчките, развили се по чеповете, горните се оставят за плодни, а долните се режат на чеп с по 2 очи Така след четвъртата резитба лозата има формирани две дълги рамена, носещи плодна пръчка и чеп, и освен това две звена Гюйо.

Есента на четвъртата година се формират нови две рамена, като старите плодни пръчки на ниско разположените две звена Гюйо не се премахват, а се използват за рамена. От два от леторастите, развили се към върха на тези пръчки, се формират звената на новите рамена. От чеповете на бившите две ниско разположени звена се формират нови ниски звена по типа Гюйо.

 

Четирираменна ветриловидна формировка с подменящи се рамена

Фиг. 58. Четирираменна ветриловидна формировка с подменящи се рамена: 1- резитба при засаждането, 2, 3 - резитба през есента на първата (втората) година, 4 - през пролетта на третата или четвъртата година, 5 - през пролетта на четвъртата или летата година (по Я. И. Потапенко н Е. И. Захарова)

 

При такова формиране, след като се образува желаният брой рамена с плодни звена, ежегодно започват да се подменят по две от най-старите рамена.

Както се вижда, ветриловидната многораменна формировка дава неограничени възможности за натоварване на лозите при съответствуваща агротехника. Засега тя още не се препоръчва за внедряване в страната, поради това че е в процес на изпитване при наши условия.

Ветриловидна формировка със стъбло

Тази формировка е подходяща за райони, където лозите не се загрибват. Формирането на лозите става, като на първата година една добре развита пръчка се реже на височината на първия ред тел. При филизенето се оставят само три-четири летораста. Следващата резитба се извършва така, че на лозата се оставят два чепа с по 2-3 очи. При третата резитба се избират 4 пръчки (за четирираменна) или 6 пръчки (за шестраменна) ветриловидна форми ровка. Тези пръчки се режат на чепове.

При четвъртата резитба на всеки чеп се оставя звено по типа Гюйо (фиг. 59).

 

Ветриловидна многораменна формировка със стъбло

Фиг. 59. Ветриловидна многораменна формировка със стъбло: 1 - двуетажна, 2 - триетажна

 

Формировка кордон Казнав

Тази формировка представлява дълъг постоянен кордон (в лозята дължината на кордона е до съседната лоза), върху който се формират и поддържат няколко (5-7) малки рамена със смесени плодни звена по типа Гюйо (чеп и плодна пръчка).

Формирането става по следния начин (фиг. 60). На края на първата или втората година на лозичката се оставя само една добре развита пръчка, която през пролетта на следващата година се огъва и привързва на първия ред тел на триредовата телена конструкция, който се намира на височина 40-80 см от повърхността на земята.

Колкото е по-голяма опасността от пролетно измръзване на пъпките, толкова по-високо се опъва първият ред тел, т. е. толкова по-висок се прави кордонът. Пръчката се отрязва на такава дължина, че по хоризонталната й част да има около 10-12 очи. Ако силата й не позволява това, тя се реже по-късо (дебелината на пръчката при отреза не трябва да бъде по-малка от 6 мм). При това се внимава последното око на пръчката да сочи надолу. Пъпките, намиращи се по вертикалната част на пръчката (под тела), т. е. от основата на пръчката до мястото на огъването се оронват при разпукването им. Премахват се и пъпките, намиращи се по долната страна на хоризонтално разположената част от пръчката с изключение на последната (връхната) пъпка.

Така върху пръчката се развиват 4-6 летораста на еднакво разстояние (около 15-20 см) един от друг -през един възел. При следващата резитба (пролетта на третата година) върху кордона се оставят 3-5 чепа с 2-3 очи (едногодишните пръчки по кордона се режат на чепове).В случай че кордонът трябва да се удължи, последната едногодишна пръчка, която се е развила от око, разположено от долната страна на пръчката, се реже на такава дължина, каквато е необходима (но не на повече от 6-7 очи) и се привързва на тела, като продължение на кордона.

Пролетта на четвъртата година върху миналогодишните чепове се формират смесени плодни звена, т. е. горната пръчка от миналогодишния чеп се реже на 6-7 очи (стрелка), а долната на чеп на 2 видими очи.

Едногодишните пръчки, развили се от двегодишното продължение на кордона (който е вече тригодишен), се режат на чепове с по 2 очи. Стрелките се навеждат под наклон 45° и се привързват за втория ред тел.

 

 

Формиране на кордон Казнав

Фиг. 60. Формиране на кордон Казнав:

1 - резитба в края на първата година, 2 - резитба през есента на втората година, 3 - лозата през пролетта на третата година; а - пъпка на края на пръчката; 4,5 - резитба през есента на третата или пролетта на четвъртата година; в - продължение на кордона

 

През следващите години поддържането на формировката се състои в поддържане на отделните (5-7) малки рамена по типа Гюйо, разположени върху кордона.

 

Окончателно формиране на кордон Казнав

Фиг. 61. Окончателно формиране на кордон Казнав.

1- резитба през есента на четвъртата или пролетта на петата година, г - нови чепове по продължението на кордона, 2 - резитба през есента на петата или пролетта на шестата година, 3 - формирана лоза

 

Запълване на празно място (липсващо плодни звено) по кордон Казнав

Фиг.62 – Запълване на празно място (липсващо плодни звено) по кордон Казнав.

Стремежът трябва да бъде да не се допусне оголване на кордона. Важно условие за това е по-нататъшното му удължаване, ако такова е необходимо. В случай, че да дено рамо се издигне силно, то се подновява, като се използва летораст, излизащ от основата му.

Ако някое рамо загине и нз кордона се появя празно място и липсва и пръчка, развила се от спящи очи, за да се реже на, чеп, то може да се запълни по начина, посочен на фиг.62

 

Смесен кордон (Роая-Казнав)

Фиг. 63. Смесен кордон (Роая-Казнав)

Формировката кордон Казнав е подходяща за райони, където лозята не се загрибват. Тя изисква висока агротехника, тъй като осигурява значително високо натоварване на лозите.

Кордон Казнав е съставна част на практикуваната у нас сложна асмовидна формировка. Такъв е и смесеният кордон Роая - Казнав (фиг. 63).

 

Къс кордон

Фшг. 64. Къс кордон (no A. C. Мержаниан)

Смесеният кордон носи рамена със звена по типа Гюйо,които се редуват с рамена с чепопе по на 2-3 очи. Формирането става по начин, подобен на описания.

В райони, където лозята се загрибват, проф. А. С. Мержаниан препоръчва видоизменение на кордон Казнав, което се състои в това, че кордонът се разполага косо под остър ъгъл на повърхността на почвата (фиг. 64).

Двуетажен кордон АЗОС

Тази формировка е създадена в Азърбайджанската зонална опитна станция (фиг. 65). Представлява кордони Казнав, които се редуват един на първия друг на втория ред тел така, че се образуват два етажа кордони.

 

Двуетажен кордон АЗОС

Фиг. 65 Двуетажен кордон АЗОС

 

Двуетажен кордон (по Мержаниан)

Фиг.66. Двуетажен кордон (по Мержаниан)

Друг вариант на двуетажния кордон АЗОС е двоен кордон, при който от едно стъбло са формирани два кордона, разположени един над друг (фиг. 66). До третата година резитбата за формиране на този кордон е както при кордон Казнав.

 

Двустранен кордон

Фиг. 67. Двустранен кордон

 

При следващата резитба (пролетта на третата година) пръчката, развила се в начлото на кордона, не се реже на чеп, а се оставя дълга и се привързва хоризонтално на втория ред тел.

 

Комбинирана формировка за загрибване

Фиг. 68. Комбинирана формировка за загрибване

На четвъртата година на долния етаж на кордона се формират няколко рамена по типа Гюйо, а едногодишните пръчки по втория етаж се режат на чепове с по 2 очи. На следващата година от тези чепове се формират рамена по типа Гюйо. Удължаването и на двата етажа на кордона става по начина, описан при кордон Казнав.

Ако вместо над първия кордон, вторият кордон се привърже в противната посока по първия тел, получава се двустранен кордон (фиг. 67).

Ф. Б. Баширов предлага за райони, където лозята се загрибват, комбинирана формировка за загрибване (фиг. 68). Тя представлява комбинация между двустранен наклонен кордон и две звена Гюйо.

Категории

Спорт

Коментари за Система смесени резитби

  1. 1.

    супер сте!!!!

Подобни статии

Какво значение има резитбата на овощните растения за плододаването им

Какво значение има резитбата на овощните растения за плододаването им

Какво е необходимо да се знае за устройството на овощните растения във връзка с резитбата? Овощното дърво има надземна и подземна част. Над...

Техника на резитбата

Техника на резитбата

Дивата лоза, растяща при естествени условия, обикновено има по-голяма дълговечност от културната лоза. Намалението на дълговечността на лозо...

Агротехнически мероприятия през ноември.

Агротехнически мероприятия през ноември.

Броят на слънчевите дни през ноември значително намалява, понижават се почвената и въздушната температура, падат първите слани, появяват се ...

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през февруари

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през февруари

Средната месечна температура за Северна България и високите полета е между 1 и 0 °С, а за Южна и Черноморието - между 1 и 3 °С. Февруари е м...

Различни системи и формировки при отглеждане на лозата

Различни системи и формировки при отглеждане на лозата

В зависимост от разнообразието на почвено-климатичните условия на различните лозарски райони, хранителната площ за отделните лози и опита на...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

25.07.2010

Обновено
Обновено

09.04.2012

Прочетено
Прочетено

30114

Нередност Докладвай за нередност
5 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия