Овощните растения се размножават по два основни начина. семенен и вегетативен. Семенният начин почти не се прилага в промишленото размножаване на овощните култури, тъй като младенческият период на семеначстата е много продължителен и в повечето случаи добрите признаци на родителските форми не се придават на потомството. Той се използва при производството на семенен подложков -материал и в селекцията за селекциониране на нови овощни сортове.
Вегетативният начин се базира на възможността отделни части от растенията (резници, отводи, издънки, пъпки и др.) да се поставят при определени условия, да се развият като самостоятелни растения и да възпроизвеждат всички свойства на майчините растения.
Размножаване чрез коренови издънки. Това е основен начин за размножаване на малината и лешника. Използва се и при някои сортове вишня, слива, джанка и др., растящи на собствен корен.
Размножаване чрез разделяне на храстите. При унищожаване на насаждения от малини и др. храстите се изваждат и разделят, като се следи на всяка издънка да има достатъчно корени.
Размножаване чрез вертикални отводи. Широко се използва за размножаване на вегетативни подложки.
Размножаване чрез хоризонтални отводи. Използва се при ябълкови, дюлеви, сливови и черешови подложки, които се вкореняват по-трудно.
Размножаване чрез въздушни отводи. Прилага се за размножаване на цитрусовите видове (лимон, портокал, мандарина) с любителска цел.
Размножаване чрез върхово вкореняване. Използва се за размножаване на къпината и къпиновидната малина.
Размножаване чрез ластуни. Представлява основен начин за размножаване на ягодата.
Размножаване чрез коренови резници. Малко популярен метод за размножаване на семкови, костилкови и други овощни видове. Коренови резници с дължина 10— 12 cm и дебелина 6—8 mm се изваждат след вегетационния период и се съхраняват в промит речен пясък до пролетта за калусиране на раните. Засаждат се през пролетта във вертикално или хоризонтално положение, в добре подготвени топли лехи.
Размножаване чрез безлистни стъблени резници. По този начин се размножават главно касисът, френското грозде, смокинята, къпината и някои екзотични култури. Използват се едногодишни части, които се отделят от майчиното растение не по-късно от средата на ноември, преди наличните в тях фотоасимилати да са се оттекли в корените като резервни храни. Препоръчва се засаждането да стане през есента. До пролетта раните калусират, а при благоприятни условия израстват нови коренчета, които снабдяват с вода и хранителни вещества развиващите се пъпки.
Размножаване чрез зелени резници. Основава се на благоприятното въздействие на листата чрез изработените от тях продукти на фотосинтезата върху началното развитие и растежа на корените при изкуствени условия. Доказано е, че най-добре се вкореняват резници, които се поставят в условията на изкуствена мъгла, заложени в подходящ субстрат и подхранвани с хранителен разтвор.
Размножаване чрез зрели листоносни резници. Използва се при размножаване на лимон, портокал, мандарина, маслина и други субтропични и екзотични овощни видове.
Размножаване чрез присаждане. В практиката се използват главно присаждане на пъпка (окулиране), присаждане чрез приближаване и на калем.
В зависимост от срока присажда се на будна и на спяща пъпка.
Присаждането на будна пъпка се прилага рядко.
Присаждането на спяща пъпка е най-популярният и основен метод на размножаване на овощните дървета. Присаждат се както семенни, така и вегетативни подложки. За да се осигури висок процент на прихващане, трябва да се спазват оптималните срокове за присаждане, да се осигури добро сокодвижение в подложката, а калемите да са узрели, не напълно вдървесинени и свежи.
Присаждането чрез приближаване е най-простият начин за съединяване на различни вегетативни части от едно или две растения. Състои се в надлъжно изрязване на кората от клонките и плътно допиране на направените рани. Мястото на приближаване се превързва с рафия, докато двата компонента сраснат добре. Не се практикува често в промишленото овощарство, но има значение, особено при дръвчета, чиито стъбла са повредени от гризачи.
Присаждането на калем се извършва на раздел, на страничен зарез, чрез копулация, на седло, "кози крак" и под кора.
