Прищипване на лозата

Премахването на вегетационния връх на леторастите при лозата се нарича прищипване. То се извършва през пролетта по време на буйния растеж на леторастите. Състои се в отделянето на 1-2 см от върховете (коронките) на леторастите. Това мероприятие е известно в лозарството от незапомнени времена. В нашата страна то се прилага сравнително рядко, предимно в по-младите и буйни лозя и при сортовете, склонни към изресяване.

С прищипването се цели:

- да се намали източването на ресите в мустаци;

- да се предотврати изресяването, като се подобрява хранителния режим на лозите по време на цъфтежа;

- да се увеличи коефициентът на плододаване в резултат на създаваните по-благоприятни условия за формиране на съцветията в зимните очи;

- да се получи допълнителна реколта от колтуците в години, когато лозите са повредени от зимните студове, пролетните слани и др.

- да се регулира растежът на леторастите чрез прищипване на по-силните леторасти (борба с полярността).

След като се премахне върхът на леторастите растежът спира за десетина дни, след това отново се възобновява, при което започват да се развиват страничните леторасти. По силата на полярността най-буйно се развива връхният колтук.

Установено е, че в резултат на прищипването на върховете на леторастите пластичните вещества се насочват към останалите части, с което се подобрява хранителния режим на лозата.

 

. Различни степени на източване на ресите във вид на мустаци при лозата

Фиг. 104. Различни степени на източване на ресите във вид на мустаци при лозата

В началото на вегетационния период леторастите и ресите, които се формират по тях, се развиват предимно за сметка на резервните хранителни вещества, съхранени предната година в лозата, а след това с увеличаването на листната повърхност растежът се обезпечава от пластичните вещества, които се произвеждат в листата. Докато листата произвеждат по-малко органични вещества, отколкото изразходват леторастите, те се явяват като паразити на лозата.

 

Състояние, в което леторастът е готов за прищипване срещу източване

Фиг. 105. Състояние, в което леторастът е готов за прищипване срещу източване

 

Когато по една или друга причина лозата получава по-голямо количество вода и минерални вещества, нарушава се физиологичното съотношение между силата на растежа на леторастите и нейното плододаване. При това положение за сметка на плодните органи вегетативните части изразходват по-голямо количество пластични вещества и леторастите се развиват по-буйно, отколкото при нормални условия. Поради недостатъчния приток на пластични вещества към плодните органи настъпва източване на ресите и превръща нето им в мустаци, а по-късно по време на цъфтежа дори и при нормално развитие на съцветията се наблюдава изресяване на цветовете или окапване на завърза.

Според Баранов съцветията и мустаците са органи от един и същ произход. Мустакът е видоизменено съцветие. В зависимост от условията за формирането и диференциацията на съцветията в зимните очи в предшествуващите години, а така също и през пролетта при растежа на леторастите, може да се развие или типично съцветие, или типичен мустак, или преходна форма между тях (фиг. 104). Следователно създаването на благоприятен хранителен режим има решаващо значение за предотвратяване източването на ресите във форма на мустаци. Източването на ресите в мустаци се наблюдава най-често при буйнорастящите сортове Болгap, Бяло без семе и др. В случая обмяната на веществата може да се подобрява, когато наред с минералните хранителни вещества, които се предоставят на лозовото растение, се извърши чрез прищипването на леторастите преразпределение на пластичните вещества между отделните органи.

Като се премахнат върховете на леторастите, временно се спира притокът на хранителни вещества към растежните точки, подобрява се хранителният режим общо на лозовото растение (включително и на плодните органи), в резултат на което се обезпечава по-добро развитие на ресите.

 

Прищипване на вегетационния връх на леторастите непосредствено преди цъфтежа на лозите

Фиг. 106. Прищипване на вегетационния връх на леторастите непосредствено преди цъфтежа на лозите, за да се предотврати изресяването

Прищипването като операция срещу източването на ресите в мустаци трябва да се извършва през първата половина на май в момента, когато се появяват първите мустаци по леторастите (фиг. 105).

Проучванията в научноизследователските институти и наблюденията в практиката показват, че когато се прищипват върховете на леторастите преди цъфтежа, изресяването на цветовете може да се предотврати (фиг. 106).

При резитбата Гюйо се прищипват само върховете на леторастите, разположени по плодната пръчка. Прищипване иа леторастите, които са покарали от чеповете, .не трябва да се извършва, защото те са необходими за плодни пръчки в следващата година и трябва да бъдат значително дълги. При чашовидната система трябва да се прищипват всички леторасти.

Прищипването се прилага и когато леторастите се развиват неравномерно. При резитбата Гюйо най-често се забелязва силно развитие на леторастите, разположени в края и при извивката на плодната пръчка. За да се регулира растежът, трябва по-силно растящите леторасти да се прищипят. По този начин силата на растежа на леторастите до известна степен може да се изравни (фиг. 107).

Прищипването иа леторастите на десертните сортове, които имат средно сбити гроздове, не е за предпочитане. Така например в лозята от сорта Болгар, при които обикновено не се наблюдава изресяване, не трябва да се извършва прищипване, тъй като след прилагането ва това мероприятие гроздовете стават плътен, което не е желателно, тъй като немалко значение за качеството ва гроздето от сорта Болгар има външният вид, големината яа гроздовете и тяхната плътност, обагрянето и големината на зърната. Не трябва да се прищипват също така леторастите на слабо растящите лози.

 

Прищипване на буйно растящи леторасти върху плодната пръчка

Фиг.107. Прищипване на буйно растящи леторасти върху плодната пръчка при резитба Гюйо, за да се изравни растежът на леторастите.

 

Някои автори препоръчват да се използва прищипването на безплодните леторасти като мероприятие за получаване на допълнителна гроздова реколта. Известен интерес в това отношение представлява разработеният от Ф. Б. Баншров метод за възстановяване на измръзналите лозя и получаване на гроздова реколта в същата година. За целта трябва своевременно да се почистят чрез съответна резитба всички измръзнали части.

Прищппването на младите леторасти трябва да се извърши сравнително рано -на 3-5-ия възел, за да се преустанови притокът на хранителните вещества към върховете и се насочи към летните очи, за да се развият своевременно страничните леторасти (колтуци) (фиг. 108). Крайният срок за прищппване на леторастите в този случай е не по-късно от 15-25 дни до цъфтежа на лозите.

Не всички странични леторасти са плодни, поради което, след като покарат и се очертаят по тях ресите, трябва да се премахнат част от безплодните колтуци.

Необходимо е да се има предвид, че изпълнението на това мероприятие за получаване на допълнителна гроздова реколта изисква приложението на много висока агротехника при отглеждането на лозята - системна обработка, обилно наторяване, напояване и др. Освен това грозде от колтуци може да се получи само от сравнително млади и буйни лозя, при които без прищипване често покарват изобилно количество плодни колтуци.

 

Формиране на съцветия върху колтуците в зависимост от сроковете на прищипване

Фиг. 108. Формиране на съцветия върху колтуците в зависимост от сроковете на прищипване на главния летораст:

а, б - късен срок на прищипване, в, г, - среден срок на прищипване, д - своевременно прищипване -15 дни преди цъфтежа (по Ф. Баширов)

 

Нашите проучвания показват, че при слабо растящите сортове, които нямат склонност да образуват силни колтуцн, след прищипването се получават малки гроздове и сравнително ниски допълнителни добиви.

Освен това необходимо е да се има предвид, че гроздето от колтуците при къснозреещите сортове (Мавруд. Широка мелнишка лоза и др.) не може да узрее навреме и да натрупа достатъчно захари, за да послужи като суровина за производството на качествени вина.

Провеждането на това мероприятие в лозя, които не се отглеждат при високо агротехническо равнище не дава положителни резултати.

Подобни статии

Кършене на лозата

Кършене на лозата

Кършенето е аналогично мероприятие на прищипването. Разликата се състои само в големината на частта от леторастите, която се премахва. Докат...

Формировки и системи на резитба при лозата

Формировки и системи на резитба при лозата

Видове резитба |  Видове формировка на лоза | Формировка на асма | Съвети за резитба на лоза Може ли културната лоза да се отглежда без р...

Влияние на околната среда върху лозата

Влияние на околната среда върху лозата

Топлолюбиво растение ли е лозата Лозата е растение с определени изисквания към температурата. От тези изисквания зависи нейното географско ...

Повреди, болести и неприятели по лозата

Повреди, болести и неприятели по лозата

Повреди от студ | Градушка | Изресяване | Пригор | Хлороза | Мана | Оидиум | Сиво гниене | Антракноза | Бактериен рак | Филоксера | Гроздови...

Зелени резитби, връзване и подпорни системи за  лозите

Зелени резитби, връзване и подпорни системи за лозите

Филизене | Прищипване | Кършене | Колтучено | Колцуване | Прореждане | Подпорни системи Необходимо ли е да се филизят лозите Премахванет...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

26.07.2010

Обновено
Обновено

26.07.2010

Прочетено
Прочетено

4078

Нередност Докладвай за нередност
3 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия