Повреди, болести и неприятели по лозата

Повреди от студ | Градушка | Изресяване | Пригор | Хлороза | Мана | Оидиум | Сиво гниене | Антракноза | Бактериен рак | Филоксера | Гроздови молци | Лозов акар

Студоустойчиво растение ли е лозата

Културната лоза може да се причисли към умерено студиустойчивите растения. Отделните нейни органи проявяват различна устойчивост към ниските зимни температури. Най-чувствителни на студ са корените. Те измръзват при температура -5, -7°С. Корените на подложките (дивачките) издържат до - 9,-10°С. У нас не са констатирани случаи на измръзване при корените на плододаващите лозя, но съществува опасност за младите облагородени лозички при изваждането им от вкоренилището, транспортирането и т.н., ако температурата спадне под 0°С.
От надземните части по-чувствителни са пъпките. При слабо устойчивите сортове те започват да измръзват при - 15,-16°С, а при студоустойчивите - при - 20,21°С. В зимното око по-чувствителна е главната пъпка. Заместващите пъпки и пъпките на колтуците издържат повече на ниски температури. Едногодишните пръчки са по-устойчиви на студ от пъпките. Най-студоустойчнви от надземните части на главината са рамената (кордоните) и стъблото. У нас по-често сс наблюдава частично измръзване иа пъпките, по-рядко - измръзване на всички пъпки, а най-рядко - на цели лози.

 

Има ли различия в студоустойчивостта на отделните сортове

Студоустойчивостта на културните сортове не е еднаква. Обикновено сортовете с по-мека дървесина, силно родовитите и много от десертните са по-слабо студоустойчиви. Разликата между чувствителните и устойчивите на студ сортове, отглеждани у нас, е 5-6°С. Досегашните наблюдения върху измръзването на сортовете в страната позволяват те да се разпределят в няколко групи:
1. Сортове с много добра студоустойчивост - Каберне Совиньон, Ркацители, Мискет червен, Ризлинг рейнски, Ризлинг италиански и др.
2. Сортове с добра студоустойчивост - Саперави, Памид, Шевка, Мавруд, Мерло
и др.
3. Сортове със средна студоустойчивост - Гъмза, Сензо, Мискет хамбургски, Тамянка, Мискет врачански, Зарчин, Чауш и др.
4. Сортове със слаба студоустойчивост - Болгap, Кардинал, Димят, Юни блан и др.

 

Какви фактори оказват влияние върху студоустойчивостта на лозата

Лозите от един и същ сорт показват различна студоустойчивост в отделните райони и години. Причините, които обуславят различията, са много и може да бъдат подредени в няколко групи:
Сила и продължителност на студа. Не всяко спадане на температурата предизвиква измръзване на лозите. При по-голяма продължителност на студа пораженията са по-големи. Времето, когато ще настъпят студовете, и закаляването на лозите също са от значение. Най-добра студоустойчивост имат лозите през периода от края на декември до началото на февруари.
Местоположение на лозите. То влияе върху по-доброто или по-лошото узряване на пръчките. Най-много страдат от зимните студове лозите, засадени в ниски и влажни места. През зимата студеният въздух по-малко се задържа по склоновете, отколкото в ниските котловинни места.
Агротехника. Всички мероприятия през вегетационния период трябва да се провеждат навреме и качествено, за да се осигури добро узряване на пръчките. Битите от градушка и засегнатите от мана лози са по-чувствителни на студ. Особено трябва да се внимава с по-родовитите сортове и да не се допуска претоварване на лозите им с грозде. Пръчките на претоварените лози остават недозрели и пo-лесно измръзват. Обилното торене с азот и обилните поливки също понижават студоустойчивостта на лозето.
Формировка на лозите. Когато лозите се отглеждат асмовидио или като високостеблени формировки, студоустойчивостта им е по-висока, защото имат повече многогодишна дървесина и едногодишните им пръчки са отдалечени от повърхността на почвата.

Как се разпознават повредите от студ

Зимните студове повреждат само незагрибаните лози. Външно измръзналите пъпки не може да се разпознаят от здравите. За да се установи измръзването, събират се пръчки в края на зимата и с остро ножче или бръснач очите се прерязват напречно. Когато са живи, пъпките имат свеж зелен цвят, а при измръзване тъмнокафяв или черен. Така може да се установи какъв процент от очите са измръзнали. Когато дървесината е засегната, тя също почернява. Ако се забави резитбата на лозите, може да се наблюдава, че преди да се развият, зимните очи започват да увеличават обема си, т.е. набъбват. Измръзналите очи не набъбват. При силни студове по стъблото на лозата се появяват отоци, чрез които растението да възстанови повредените тъкани.

 

Каква резитба се извършва на повредените от студ лози

Когато от зимните студове са повредени само част от очите по едногодишните пръчки, преди резитбата трябва да се уточни какъв е процентът на повредените очи. В съответствие с него при резитбата се увеличава натоварването на лозите с плодни очи. Още по-добре е, ако се забави резитбата до набъбването на пъпките и тогава при резитбата се подберат плодни пръчки с повече запазени очи. Когато на лозата има подходящи колтуци, те също може да се използват.
Ако измръзването е по-силно и зимните очи са повредени напълно, изрязват се до основата всички едногодишни пръчки. По рамената и стъблото покарват лакомци от спящите пъпки.Чрез филизене се подбират най-подходящите от тях за възстановяване на лозите.

 

Как се възстановяват напълно измръзналите главини

При изключително силни студове надземните части на лозата може да загинат напълно. Едногодишните пръчки на такива главини се изрязват до основата и се изчаква напълването на лозите. Възможно е от основата на стъблото, която е била в снега, да се развият някои оцелели спящи пъпки. Ако не се развият никакви лакомци, главината се прерязва и сеоблагородява на разцеп. Подземното стъбло и корените на лозата остават живи в продължение на 3-4 години след загиването на надземните части. Ето защо присаждането на разцеп може да се извърши и на втората година след измръзването.

 

Възможно ли е да се предотвратят повредите от сланите

Късни пролетни слани у нас падат докъм 20-25 април. Те са по-чести в равнинните места и особено в затворените котловинни полета. По склоновете опасността от слани е много по-малка. Асмите и високостъблените лози почти не се засягат от сланите, понеже температурата на 1,5-2,0 м на повърхността на почвата е значително по-висока, отколкото до самата повърхност. В момента на напълването, преди още да са се появили зелените листенца, пъпките издържат до - 2,5-3,0°С. Младите леторасти обаче измръзват при - 1,5° С. Не са установени различия в устойчивостта на отделните сортове лози към пролетните слани. Все пак късно развиващите се сортове (Мавруд, Юни блан, Каберне Совиньон и др.) са по-малко изложени на риск.
Там, където има опасност от късни пролетни студове, се препоръчва задимяване. Гъстият пушек пречи на топлинното излъчване от почвата и температурата се запазва над нулата. Той се получава при бавно горене на мокра слама, царевичак, лозови пръчки и др. Тези материали се поставят предварително на купчинки в лозето и при нужда се запалват. За един декар лозе са достатъчни 5-6 купчинки, които да се запалват, когато температурата на повърхността на почвата се доближи към 0°С.

 

Как се постъпва при осланяване на лозите

Когато лозите са силно засегнати от пролетните мразове и всички зелени леторасти заедно със заместващите пъпки по плодната пръчка са унищожени, най-добре е оставените пръчки да се изрежат. В такъв случай ще се разчита ъгловите и спящите пъпки на главината да дадат нови леторасти.
При по-слаби мразове основата на зелените леторасти остава здрава. Плодните пръчки тогава не се изрязват. Тъй като се развиват много колтуци, налага се внимателно филизене, за да се намали броят им до нормалния брой леторасти. Ако са повредени само върховете на леторастите, без да са засегнати ресите, резитба също не се прави.Много често сланите повреждат леторастите от чеповете, а леторастите по плодните пръчки остават здрави. В такъв случай уместно е да се намалят леторастите върху плодната пръчка, за да се заставят лозите да развият нови силни леторасти от основата, необходими за следващата резитба.

 

Какви повреди нанасят на лозите ранните есенни слани

Когато рано през есента температурата спадне под - 1°С, листата на лозите се повреждат, като придобиват кафяв цвят, увяхват и опадват. Когато температурата спадне до - 3°С, студът причинява повреди и по гроздето, ако не е добре узряло. Добре узрялото грозде може да издържи и по-ниски температури. Засегнатото от студа грозде придобива червено-кафяв цвят и зърната му лесно се ронят. Осланеното десертно грозде е негодно за консумация в прясно състояние и бързо се разваля. След осланянането н виненото, и десертното грозде трябва веднага да се оберат и да се преработят във вино или ракия.
Недоузрялата част на леторастите също се поврежда. На места, където има опасност от ранни есенни студове, младите новозасадени лозички се загрибват рано, тъй като вегетират до късно и съществува опасност да бъдат повредени целите им леторасти от есенните слани.

Трябва ли лозите да се режат на зелено след градушка

Градушката често нанася повреди по лозовите растения, които зависят от силата на градушката и от състоянието на лозите. Когато е паднала много силна градушка през периода на активния растеж на леторастите до края на юни и са унищожени напълно гроздовата реколта и леторастите, извършва се резитба на зелено. Снемат се плодните пръчки и на лозите се оставят 3-4 чепа на по 2 очи от най-ниско разположените зелени леторасти. При чашовидната резитба броят на чеповете може да бъде малко по-голям - до 5-7. От пъпките на зелените чепове се развиват нови леторасти, които се използват при резитбата на следващата година. Те може да дадат второ грозде, което при ранните сортове и хубава, продължителна есен успява да узрее. Когато са запазени отделни гроздове и част от листата, резитба на зелено не се прави. Не се извършва резитба и при по - късните градушки - през юли и август.Битите от градушка лозя трябва да се обработват и отглеждат много грижливо, за да възстановят силата си. При ранните градушки е уместно да се тори с бързодействащи азотни торове. Във всички случаи след градушката се извършва пръскане с 1,5% бордолезов разтвор. За да се опазят новите листа, битите от градушка лозя се пръскат
до късно срещу маната.

 

Как да се режат битите от градушка лози на следващата година

Независимо от взетите мерки засегнатите от градушка лози са отслабени и специалните грижи за тях (торене, обработка, филизене и др.) продължават и на следващата година. Резитбата им обаче трябва да бъде с нормален брой очи, т.е. без да се намаляват. По плодните пръчки и чеповете има пъпки, които са повредени от градушката и няма да покарат. Ако се съкрати броят на оставените очи, лозите ще развият малко леторасли с недостатъчно листна маса. Тогава те не ще могат да оползотворят напълно създадените по-добри условия за вегетация.

Какви форми на изресяване се различават при лозата

Пълното, или частичното окапване на цветните бутони, цветчетата или младите завръзи в периода около цъфтежа се нарича изресяване. Когато окапят всички цветни пъпки, ресата изсъхва. По-често се случва гроздовете да останат силно проредени. Сортовете Бяло без семе, Мискет червен, Мискет врачански, Мискет хамбургски, Ркацители и Саперави изресяват по-силно от другите.
Когато в грозда се развият малък брой едри, нормално оплодени зърна, а по-голямата част са дребни, безсеменни зърна, явлението се нарича милерандаж (момици). Неоплодените зърна получават по-малко хранителни вещества (защото нямат семки), вследствие на което остават недоразвити. Милерандажът се наблюдава често при сортовете Болгар, Царица на лозята, Кардинал, Памид (някои клонове) и др.
Понякога буйният растеж на леторастите рано напролет може да причини постепенно изгубване на цветните пъпки, вследствие на което растящата реса се превръща в мустак. Тази форма на изресяване се нарича източване. Най-напред се източват по-горе разположените реси, а долните се задържат. По-склонни към източване садесертните сортове Болгар, Шасла доре, Бяло без семе, Италия и др. Обикновено то минава незабелязано, но може значително да намали гроздовата реколта.
За да се установи, че действително има източване, трябва да се правят ежедневно наблюдения върху определен брой лози.

 

Кои са причините за изресяването

Причините за изресяване може да бъдат най-различни:
1. Буен растеж на леторастите. Когато по-голямата част от хранителните вещества отиват за растеж на леторастите, получава се изгладняване на ресите. Тогава се проявява изресяването. Подложката Монтикола в такива случаи усилва изресяването. Средствата за борба против изресяването, причинено от буен растеж, са прищипването или кършенето на леторастите непосредствено преди цъфтежа. Като предпазна марка се препоръчва склонните към изресяване сортове да не се присаждат върху Монтикола. При чувствителните на източване сортове прищипването се извършва рано, при височина на леторастите около 20 см.
2. Неблагоприятни метеорологични условия. При хладно, облачно и дъждовно време през периода на цъфтежа оплождането на цветовете е нередовно. Ако температурата спадне под 14°С, оплождане не става. Засега няма сигурни средства за предотвратяване на изресяването вследствие на лоши метеорологични условия.
3. Ненормално устройство на цвета. То е причина за изресяването при сортовете с функционално женски цветове. За да плододават редовно, такива сортове трябва да бъдат опрашени с фертилен прашец от сортове с нормални (хермафродитни) цветове.
Много често лозите от сортове с функционално женски цветове, като Чауш, Черна разакия, Фоча и др., се засаждат смесено с лози от сортове с нормални цветове. Това улеснява тяхното оплождане.

Кои са причините за слънчевия пригор

Повредите по зеленото грозде, причинени от преките слънчеви лъчи, носят името слънчев пригор. Той се появява, когато зеленото грозде, което е било на сянка, се открие и се изложи в горещо време на прякото действие на слънчевите лъчи. Пригорът засяга обикновено едната страна на зърната - тази, която е обърната към слънцето. Засегнатата частпроменя цвета си, става кафява, омеква и засъхва. Понякога може да се повредят цели зърна и гроздове.
За да се предпази гроздето от слънчев пригор, не трябва да се връзват падналите на земята леторасти в горещо време, а при кършенето и колтученето да не се откриват в горещите часове на деня гроздове, които до тогава са били засенчени. Прашенето със сяра също може да стане причина за пригор по гроздето.

 

Защо някои лози жълтеят

Жълтеенето на лозите може да се дължи на неинфекциозна (физиологична) хлороза или на някое вирусно заболяване (инфекциозна хлороза, закържавяване и др.).
Неинфекциозната хлороза се проявява по всички части на лозата, като започва от върховете на леторастите. Цветът на листата преминава в жълт, а по-късно в белезникав. Пожълтяването започва от периферията и напредва между нервите, които пожълтяват най-късно. Запазването на зеления цвят на нервите е характерен признак на тази хлороза. Болните лози развиват слаби леторасти с къси междувъзлия. Леторастите също може да пожълтеят, върховете им изсъхват и дават много колтуци (странични разклонения) с малки жълти листа. Растенията добиват храстовиден изглед.
Асимилацията на болните лози е слаба поради липса на хлорофил. Лозите постепенно се изтощават и след някоко години някои загиват напълно. Плододаването на болните главини рязко спада - те дават малко съцветия и изресяват силно.
Една от основните причини за неинфекциозната хлороза е съдържанието на много варовик в почвата. Известни условия засилват болестта: в дъждовни години тя се проявява по-силно, а в сушави - по-слабо. Допуска се, че преминалият в растението кисел калциев карбонат свързва желязото, в резултат на което хлорофилът намалява.

Има ли средства за борба срещу неинфекциозната хлороза

За да се води борба с неинфекциозната хлороза, трябва предварително да се установи действителната причина за появата й. Когато хлорозата се дължи на излишни количества ватовик в почвата, най-често се използва зелен камък (железен сулфат). Лозите се пръскат с 0,6 до 1,0%-ов разтвор на железен сулфат 3-4 пъти по време на вегетацията. Заленият камък може да се използва и в праховидно състояние по 200-300 г на главина, като се внася в почвата, както торовете. Най-лек и евтин се е оказал следният начин: болните лози се режат през октомври и веднага отрезите се намазват с 15-20 %-ов разтвор на зелен камък. По това време налягането в главината е отрицателно и тя поглъща разтвора. Сега за тази цел се прилага и специален препарат феризан. Лозите се пръскат 2-4 пъти по време на вегетацията с 0.1 %-ов разтвор. По-добри резултати се получават ако феризанът се внесе в почвата като 0.3%-ов разтвор по 2-5 л на лоза. Най-сигурният начин за предпазване от хлороза е да се извърши анализ на почвата преди засаждането на лозите и да се подбере подложка в зависимост от съдържанието на варовик в нея.

 

Болни от инфекциозна хлороза и закържавяване лози

Инфекциозната хлороза и закържавяването (късовъзлието) са вирусни болести по лозата. Близки до тях са още жълтата мозайка (панашюра), жълтите нерви и др. При тях също се наблюдава жълтеене до избеляване на листата, силно изресяване и отслабване на лозите. Те трудно се разграничават от неинфекциозната хлороза. Пожълтяването при вирусните заболявания обаче започва от нервите. Засега няма средства за борба с вирусните заболявания по лозата. Вземат се обаче мерки за ограничаване на разпространението им. Не трябва да се вземат калеми за размножаване от болни лози. Заболелите подложки в маточника трябва да се унищожават.
При установяване на болни лози в лозето единственото средство е да се изкоренят заразените лози заедно със съседните здрави и да се унищожават. Трябва добре да се почистят корените им, тъй като болестта се разнася чрез тях. Нови лози на мястото на изкоренените може да се засаждат след 4-5 години.

 

Дали хербицидите предизвикват повреди по лозите

Когато върху лозите попадне разтвор от хербициди, използвани срещу плевелите при
житните култури (2,4-Д), по тях се появяват много характерни повреди. Листата се деформират ветриловидно, нервите стават почти успоредни и силно изпъкнали. Типичното за сорта нарязване на листата изчезва, а по края се появяват дълги нишковидни зъби. Листата на засегнатите лози остават дребни и жълто-зелени. Леторастите се изкривявт и образуват къси междувъзлия. Силно засегнатите лози може да загинат, а останалите показват признаци на заболяване в продължение на 1-3 години. Добивът се намалява. Разтворът може да бъде отнесен върху лозите чрез вятъра при работа на самолети
близо до лозето. Когато се използва лозарски инвентар (пръскачки, каци и др.) за пръскане на житни посеви с хербициди, той трябва да се почиства много добре след употреба. Дори и най-малките количества от 2.4-Д попаднали върху лозите, предизвикват деформация на младите листа.

Какво трябва да се знае за маната (пероспората) по лозата

Маната по лозата се среща във всички лозарски райони у нас. Тя напада само зелените части на растението - листа, реси (гроздове), леторастн и мустаци. Най-често обаче напада листата и гроздовете.
По листата през пролетта и лятото се образуват бледо-зеленн кръгли петна, наречени „мазни петна". Те може да достигнат до 3 и повече сантиметри в диаметър и придобиват все по-жълт оттенък. При влажно време от долната страна на листа петната се покриват със сиво-бял налеп. Със застаряването петната стават жълто-кафяви до кафяви и на края изсъхват (подгарят). На един лист може да се появят едно до няколко петна. Понякога те се сливат и обхващат пo-голямата част от петурата. Такива листа окапват. Когато листата застареят, към края на лятото и през есента, маната се проявява под формата на множество дребни петна, ограничени от нервите. Те се наричат „мозаични петна".
По ресите маната образува кафяви петна, най-често по дръжките, които растат на дължина и постепенно обхващат цялата чепка. Тя се изкривява, покрива се с бял прашец и изсъхва. При заразяване на грозда веднага след прецъфтявянето младите ззвръзи потъмняват, покриват се със сиво-белезникав налеп и изсъхват. Когато зърното наедрее, но е още зелено, то се напада косвено през дръжчицата. Тогава от зелено то става кафяво, набръчква се и изсъхва, но бял прашец не се появява. Може да бъдат нападнати отделни зърна, крила или цели гроздове.
Когато маната засегне ресата и гроздовете, тя унищожава голяма част от реколтата. В отделни години загубите са достигали до 70-80% от гроздовата реколта. Ако нападне само листата, маната причинява тяхното частично или пълно изсъхване. Леторастите се оголват, гроздето остава недозряло, лозите отслабват и на следващата година също дават по-малко грозде.

 

При какви условия се развива маната

Маната е гъбна болест. Нейното развитие зависи изключително само от температурата и влагата (валежите). Тя зимува в почвата чрез зимни спори, които се образуват в мозаичните петна. Първите заразявания през пролетта се предизвикват от тях.
За да покълнат и да заразят младите листа, необходимо е зимните спори да киснат във вода или в кална почва в продължение на 4-5 дни при средна деноношна температура над 11 градуса.
Веднъж проникнала в тъканите на листата, гъбата се развива, без това да личи отвън. Необходим е известен период от време, средно от 6 до 9 дни, за да се появят външните белези на болестта - мазните петна. Този скрит период на болестта от заразяването до появата на мазните петна се нарича инкубационен. През пролетта при хладно време той продължава около 9 дни, по-късно - 7 дни, а при много топло време - 5 дни.
Заразяването от зимните спори е oграничено. Масово заразяване на лозите се причинява от летните спори, които се образуват по долната страна на листата - белия прашец по мазните петна. За да се образуват летни спори, необходимо е средната денонощна температура да бъде поне 13 градуса и да има висока влажност на въздуха. При много висока температура и сух въздух летни спори не се образуват. Образуваните летни спори се разнасят от вятъра на гелеми разстояния и попадат върху листата, ресите и другите зелени части на лозата. За да покълнат и да причинят ново заразявяне, на спорите е необходима обезателно вода. Лятната спора кълни само във вода. Всеки дъжд, който намокря листата поне за 2 часа (около 2 л/м2), създава условия за ново заразяване. При тези заразявания също се образуват мазни петна с летни спори и така кръгът се повтаря многократно през лятото. Ако не се създадат необходимите условия (капки вода по листата в продължение на 2 часа), заразяване не може да стане, но обилните росни мъгли са напълно достатъчни за това.

 

Кога и как да се пръскат лозите

При определяне момента за пръскане се ръководим главно от два фактора: от условията за развитието на маната (температура и влажност) и от растежа на лозите. Първото пръскане се определя в зависимост от предполагаемото заразяване от зимните спори. То трябва да се извърши към края на първия инкубационен период преди появата на първите мазни петна. Точната продължителност на периода се определя от специалистите - агрономи по сбора на активната температура. Около датата, когато допускаме, че завършва първият инкубационен период, се търсят мазни петна в онази част на лозето, къдетопочвата се задържа по-продължително време влажна. Появата на мазни петна е доказателство, че вече има заразяване от зимните спори. По тези петна ще се образуват летни спори, които при подходящи условия ще предизвикат вторично заразяване. Лозето трябва да бъде напръскано преди появата на петната, защото с пръскането можем само да предпазим лозите от заразяване. Възможно е в дадена лоза да няма заразяване от зимни спори, но щом като в съседни лозя вече има мана, опасността от следващите заразявания е еднаква.
Второто и следващите пръскания се провеждат в зависимост от растежа на леторастите и условията за развитие на маната. В години с нормални или чести превалявания пръсканията се извършват преди всяка поява на нови петна. Като се има предвид, че инкубационният период по това време е 6-7 дни, това означава, че лозите трябва да се пръскат всяка седмица. При продължително засушаване пръсканията се разреждат през един инкубационен период. След образуването на ягоридата, ако се засуши, пръсканията може да се разредят, но ако валежите продължават, пръска се всяка седмина. Нормално пръскането на лозята у нас се прекратява през втората половина на юли. Но ако искаме да запазим добре и най-младите листа, едно пръскане в началото на август ще бъде само от полза. В миналото, пък и сега много лозари предпочитат да пръскат по-рядко, но с пo-концентриран разтвор - от 2,0 до 2,5% син камък. Резултатите са много добри.
Когато пролетта е суха, първото пръскане може да се извърши значително по-късно. Все пак не бива да се изчаква много, защото лозите се зашумват силно и вътрешността им трудно се напръсква. По време на масовия цъфтеж трябва да се извърши едно допълнително пръскане само на ресите, защото тогава опасността от заразяване на младите завръзи е най-голяма.
Самото пръскане трябва да се извършва с пръскачки така, че разтворът да попада върху лозите на фини капчици (като мъгла) и да покрива равномерно всички зелени части на растението. Особено внимание се обръща на ресите (ягоридите). Понеже заразяването на листата става главно през устицата от долната страна, тази страна трябва да се пръска много добре. След дъжд или роса се изчаква да се изпари водата по листата. Ако падне силен дъжд, преди разтворът да е засъхнал по лозите, пръскането се повтаря.

 

Какви средства се използват срещу маната

Химичните средства, които се използват срещу маната, имат това свойство, че когато съвсем малка част от тях е разтворена във вода, в която покълнват спорите на маната, убиват покълнващите спори и по този начин предпазват лозите от заразяване.
Най-ефикасното средство за борба с маната е синият камък. Тъй като чистият разтвор от син камък изгаря лозите и лесно се измива от дъждовете, той се неутрализирас вар. Приготвеният разтвор от син камък и вар се нарича бордолезов. Количеството на синия камък обикновено е 1 кг за 100 л, вода. Първите 1-2 пръскания може да се извършат със 750 г за 100 л, а последното - с 2,5 кг.
Други препарати, които заместват синия камък, са пероцин (аспор) и купроцин. Те се размиват лесно във водата, не дават никакви изгаряния по лозите и не им се прибавя вар. Пероцинът се използва в количество 300 г, а купроцинът - 500 г за 100 л. В дъждовно време за прашене на лозите се използва меден оксихлорид в доза 3 - 4 кг за 1 дка.
С пероцин или купроцин лозитe се пръскат в началото на вегетационния период до цъфтежа. По време на самия цъфтеж и след това се предпочита бордолезовият разтвор, тъй като разтворът от пероцин или купроцин има по-малка трайност и прави гроздето по-чувствително на оидиум и сиво гниене.

 

Как да се приготви доброкачествен бордолезов разтвор

В дървен съд или циментов резервоар се наливат по 80 л вода за всеки 100 л разтвор, в която се разтваря нужното количество син камък. Синият камък се поставя в торбичка от рядко платно или зебло, която се провисва така, че да бъде налоловииа потопена във водата. В друг съд (кофа, тенекия и т.н.) се приготвя варно мляко. То се налива през сито на няколко пъти в синкамъчния разтвор при постоянно бъркане. Обикновено на 1 кг син камък се прибавя около 1,5 кг гасена вар. Най-добре е варното мляко да се налива дотогава, докато разтворът покаже слабо алкална реакция - нещо, което се следи с лакмусова или фенолфталеинова хартия. Лакмусова хартия при слабо алкален разтвор от червена става синя, а фенолфталеиновата от бяла - розова. Накрая се долина вода до мярката.
Лозето трябва да се пръска с прясно приготвен бордолезов разтвор. Трайността на готовия разтвор е от 12 до 18 часа. Ето защо той не трябва да са оставя да пренощува. Ако това се наложи, прибавя се по 100 г захар за 100 л разтвор. Преди всяко пълнене на пръскачката разтворът се разбърква, а при наливането се прецежда добре, за да не се задръстват разпръсквачите.

 

Може ли да се предпазят листата на сорта болгар от изгаряне

При първите пръскания бордолезовият разтвор причинява изгаряне по младите листа и по върховете на летораслите на сортовете Болгар, Царица на лозята и др., когато се употребява в облачно и хладно време. При слънчево време изгарянията са по-малко. Както киселият (с малко вар), така и алкалният (с много вар) разтвор причиняват повече изгаряния. Разреждането на разтвора с вода не решава въпроса за предпазването на лозите.
За да се избягнат изгарянията по листата на сорта Болгар, препоръчва се следното: а) бордолезовият разтвор да се приготви с вар, при гасенето на която е прибавено по 20 г слънчогледово масло за всеки 300 г негасена вар (тази вар се съхранява отделно и се използва само при пръскането на Болгар); б) чувствителните сортове да се пръскат при слънчево време; в) за първите 2-3 пръскания да се използва пероцин или купроцин, които не причиняват никакви изгаряния.
Наблюденията са показали, че от разпространените у нас сортове освен Болгар чувствителни към бордолезовия разтвор са още Царица на лозята, Кардинал, Перл дьо Ксаба, Мискет врачански, Тамянка, Султанина и др. При младите новозасадени лозички независимо от кой сорт са първите няколко пръскания трябва да се извършат с пероцин или купроцин, тъй като техните листа са по-чувствителни в сравнение с листата на възрастните лози.

Как да се разпознава оидиумът

Оидиумът, или брашнестата мана, е втората по разпространение болест по лозата у нас. В Европа е пренесен през 1845 г. от Америка. Среща се по-често по черноморското крайбрежие, но през последните 7-8 години обхвана всички лозарски райони у нас. По асмите е разпространен навсякъде в страната.
Оидиумът се развива по всички зелени части на лозата. По листата образува неправилни, жълтеникави петна, малко издути и покрити със сиво бял налеп от двете страни. След изтриването на прашеца се забелязват кафяви точки, което е характерно за тази болест. Нападнатият лист се деформира, престава да расте, става по-твърд и се свива.
Най-често оидиумът напада гроздето. Нападнатите млади зърна веднага след цъфтежа се покриват със сиво-бял налеп, а ципата им почернява. При по-наедрелите зърна също се появяват тъмнокафяви петна, които се виждат добре след изтриване на прашеца. Понеже оидиумът се развива повърхностно, вътрешността на зърното остава здрава и продължава да расте. Ето защо нападнатите зърна се напукват и откриват семките си. След прошарването гроздето не са напада, обаче болестта може да се развие по чепката. Наред с преките поражения, които нанася на гроздовата реколта, оидиумът създава условия за развитие и на сивото гниене по гроздето.

 

Може ли да се лекува заболялото от оидиум грозде

Оидиумът е гъбна болест и се среща главно в по-топлите райони. Топлината и влагата са основните условия за развитието му, но температурата има решаващо значение. Характерно за оидиума е, че се развива по повърхността на нападнатите органи - листа, гроздове, леторасти и т.н. Това позволява да се лекува. Обаче той е много упорит. Веднъж появил се в лозето върху отделни лози, трудно се унищожава. Борбата в такъв случай трябва да се смята задължителна, без да се чака силното появяване на признаците. С една дума, към оидиума трябва да бъдем много внимателни. Допусне ли се той да се развие силно, борбата срещу него става много трудна и лекуването на гроздето е обречено на неуспех.

 

Как най-ефикасно да се води борбата с оидиума

Против оидиума са били изпитани много средства, обаче най-ефикасни са сярата и препаратите, които съдържат мокрима сяра. Когато лозето е силно заразено с оидиум, най-добре е са се използва сяра на прах. Извършват се 2-3 напрашвания с по 3 кг сяра на декар. Първото прашене трябва да се проведе 10-15 дни преди цъфтежа, второто - в края на цъфтежа, а третото - 8-12 дни след второто.
Напрашването със сяра на прах е за предпочитане да се извършва привечер. Обикновено към сярата се прибавя 20-30% добре пресята дървесна пепел. За прашене се предпочитат слънчеви дни, тъй като сярата действа на оидиума чрез изпаренията си. Използват се гръбни или ръчни прашалки, а при липса на такива сярата се поставя в торбичка от тензух, която се привързва на дървен прът и се тръска над лозите. Трябва да се следи сярата да попада равномерно по всички гроздове и листа.
Когато заразата е по-слаба, може да се използват за пръскане препаратите тиозол или тиовит. Те са разтворими и се прибавят към разтвора срещу маната. Така се води едновременно борба срещу двете болести. Преди цъфтежа тиозолът сс използва в доза 800 г за 100 л разтвор, а след цъфтежа - 600г. Тиовитът се употребява по 300 - 400 г за 100 л разтвор. Тиозолът може да се прибавя при всяко пръскане или през едно.
В повечето райони на страната асмите силно са нападнати от оидиум. Борбата при тях е по-трудна. Поради това те редовно трябва да се прашат със сяра. Особено внимание се обръща на първото прашене, което трябва да се извърши своевременно и качествено.

Как да се предпази гроздето от сиво гниене

Сивото гниене е гъбна болест. При подходящи условия (висока влажност) то напада пъпките, младите леторасти, листата и гроздето. Най-големи щети обаче нанася, когато нападне гроздето. В отделни години сивото гниене унищожава до 60-70% и повече от реколтата на чувствителните сортове. Ципата на заболелите зърна става светло-кафява, лесно се обелва и се пука. Отначало се появяват дребни кафяви петна, които постепенно са увеличават и обхващат цялото зърно. При благоприятни условия болестта се предава и на съседните зърна, като обхваща целия грозд, който се покрива с плесен. Гроздовете може да се нападат, докато са на лозите, при транспортирането и при съхраняваното им.
Обикновено гроздето се заразява през рани, причинени от гроздовия молец, градушка, оидиум, напукване след дъжд и др. Мокрото грозде обаче може да са зарази и без да има рани по него. Ето защо в ниски, непроветриви места, при силно зашумени лози, късни поливки и особено през дъждовна есен пораженията са много по-големи.
Повредите от сивото гниене може да се ограничат, като се вземат следните предпазни мерки:
1.Да се предпазва гроздето от повреди (от молец, оидиум и т.н.), защото всички наранявания по ципата на зърното представляват входни врати за гъбата.
2.Да не се допуска излишно зашумване на гроздовете, като старателно се филират лозите, правилно се привързват леторастите и при нужда се премахват листата около гроздето. В лозето да няма никакви плевели.
3.Да се избягват честите поливки. След заряване на гроздето да не се полива. Да не се тори с големи дози азотни торове.
4.Да се почистват повредените от градушка и загнили зърна, а силно нападнатите гроздове да се премахват.
5.Гроздето да се бере след вдигане на росата, като при манипулацията са отстраняват всички болнн зърна.
6.Да не се засаждат лозя в ниски влажни места и да не се претоварват лозите с много грозде.

 

Има ли препарати за борба срещу сивото гниене

Химичните средства, с които се третират лозите срещу маната, не предпазват гроздето от сиво гниене. Все пак пръсканото с купроцин и пероцин грозде е с пo-нежна ципа и е по-чувствително на сиво гниене, отколкото гроздето, пръскано с бордолезов разтвор. Ето защо се препоръчва след цъфтежа лозите да се пръскат срещу маната с бордолезов разтвор.От химичните средства за борба със сивото гниене може да се използват ортофалтан, ойпарен и др. Първото пръскане се извършва с 0,4% -ов разтвор, преди да се сбият гроздовете, за да може да се облеят зърната от всички страни. Следващите 2-3 пръскания се извършват с 0,2% -ов разтвор през 12-14 дни, така че последното да се даде 3 седмици преди гроздобера.

Как да се води борба срещу бялото гниене по гроздето

Гроздето може да бъде заразено от бяло гниене само ако бъде наранено. Подходящи условия да този болест ое създадат от градушката, която нанася рани по зеленото грозде и дръжките. Заразеното грозде бързо загнива, добива червено-кафяв цвят, вътрешността на зърната загнива и остават само ципата и семките. Известно време след заразяването по ципата се появяват многобройни черни брадавички. Заразата може да премине от зърната в чепките и обратно. Заразеното място на чепката става кафяво, размеква се и на това място гроздът се откъсва. Ако е засегната дръжката, целият грозд се откъсва и пада иа земята с още зелените зърна.
За борба с бялото гниене се препоръчват същите мерки и средства, както срещу сивото гниене. Много важно е след градушка веднага да се напръска гроздето с 2 до 3% бордолезов разтвор, но не по-късно от 16 часа. След този срок гроздето е вече заразено в пръскането няма ефект.

Какво представлява антракнозата по лозата

Антракнозата е гъбна болест, която напада предимно младите леторасти, листата и гроздето. По нападнатите части тя причинява рани-разяждане на тъканите във форма на продълговати, вдлъбнати петна с тъмна окрайнина. На това място леторастът се пречупва и изглежда като овъглен, откъдето е и името на болестта - антракноза. Когато е нападната чепката, зърната изсъхват, преди да узреят.
Антракнозата се среща по-малко у нас, главно в Русенско и Великотърновско. Обикновено тя се явява на хармани по лози, засадени в ниски, влажни места, с тежки почви. Дъждовната пролет създава добри условия за нейното развитие.
Борбата с антракнозата е трудна. Когато се установи зараза от нея, пръскането на бордолезов разтвор започва рано, веднага след напълването, и се повтаря през4-5 дни, докато леторастите достигнат дължина 50-60 см. В края на вегетацията през есента лозите се пръскат с 2 до 4% -ов разтвор на динозол. Болните лози се маркират и през есента се режат по-рано, като пръчките с листата по тях се изгарят. При филизене и кършене отстранените леторасти също се събират и се изгарят.

На какво се дължат туморите по лозата

Туморите по лозата са бактерийпо заболяване, наречено бактериален рак. Те се предизвикват от бактерии, намиращи се в почвата. През наранените места бактериите навлизат в тъканите на растението и образуват подутини (тумори).
Бактерийният рак се появява по стъблото, рамената, чеповете и плодните пръчки. В началото туморите са гладки, светложълти или бледорозови, но постепенно добиват зърнеста структура, втвърдяват се и потъмняват. Размерите им са от 0,5 до 10 и повече сантиметри. При влажни условия болестта се разпространява в по-големи размери. Силните зимни студове, които причиняват напукване на кората, създават условия за заразяване иа лозите. Бактериите, които причиняват раковото заболяване, преминават в едногодишните пръчки и ако те бъдат използвани за калеми, ще се произведат лозичкц, носители на заразата.

 

Как се лекуват заболелите от бактериен рак лози

Когато в лозето се открият единични лози с тумори, предприема се есенно пръскане след резитбата с 3% -ов разтвор на динозол. Пръскането се повтаря няколко години до пълното изчезване на болестта. През лятото само туморите на заболелите лози се намазват с 5% -ов разтвор на динозол. Най-удобно това става с четка за блажна боя. При резитбата болните лози се подминават. Те се изрязват последни, след което ножиците и триончетата се дезинфекцират чрез потапяне в 5% -ов формалинов разтвор, тъй като с тях болестта може да се пренесе на здравите лози. При засаждането лозичките трябва да се проверяват и за бактериен рак.

 

Може ли да се води едновременно борба срещу няколко болести

Често пъти се налага да се третират лозите в едни и същи срокове против две и повече болести или против някоя болест и някои неприятели. С цел да се облекчи работата в такива случаи се търсят химични препарати, които да бъдат ефикасни срещу повече болести и неприятели или пък да се комбинират в един разтвор за едновременно пръскане. На опаковката на препаратите обикновено е посочено срещу кои болести или неприятели са ефикасни и с кои може да се смесват.
Има случаи, когато препаратите не бива да не смесват, тъй като ефикасността им се губи. Когато липсват указания, трябва да се търси съдействието на специалист-агроном.
Тук ще посочим само някои примери. Динозолът лекува антракнозата и бактериен рак, унищожава акарите, които зимуват под кората, какавидите на гроздовия молец, както и паячето, което предизвиква краста по лозата. Това се постига, като динозолът се употреби в концентрация от 2 до 3% късно през есента, след резитбата, или рано напролет, преди напълването.
Към бордолезовия разтвор може да се прибави тиозол или тиовит за едновременно пръскане срещу мана и оидиум. Към пероцина и купроцина освен тиозол може да се прибавят и вофатокс срещу гроздовия молец. Към бордолезовия разтвор обаче не може да се добавя вофатокс, защото вофатоксът губи ефикасността си. Трябва освен това да се има предвид, че някои препарати са ефикасни срещу дадена болест, но правят лозата по-чувствителна към други заболявания. Например третираните с купроцин и пероцин срещу манаталози са по-чувствителни и се нападат по-силно от оидиум и сиво гниене, отколкото пръсканите с бордолезов разтвор.

Как е пренесена филоксерата в европа

Филоксерата е дребно насекомо, констатирано за първи път в Америка през 1854 г. Оттам тя е пренесена в Европа чрез вкоренени лози, които са били внесени за обогатяване на лозовите сортименти и ботаническите градини. По това време никой не е подозирал каква голяма опасност представлява за световното лозарство този неприятел. Само за няколко десетилетия филоксерата унищожила почти напълно насажденията, заети със сортовете на културната (европейската) лоза. Това е било истинска катастрофа за европейското лозарство. В България тя е намерена за първи път в Северозападна България през 1884 г. Оттам бързо се разпространява и унищожава всички стари неприсадени лози, с изключение на засадените в дълбоки песъчливи почви.

 

Кои лози напада филоксерата

Филоксерата напада както културната така и американските (дивите) лози. Пълно развитие насекомото обаче има само върху американските лози. В развитието му се наблюдават пет различни форми, от които по-важни са две - листната и кореновата.
Листната форма напада подложките (дивачкнте) в маточника. Особено силно се нападат подложките Монтикола и нейните хибриди. По долната страна на листата се образуват малки брадавици (гали). Броят им на един лист може да достигне 500 и повече. Силно нападнатите листа се деформират и не са в състояние да изхранят нормално леторастите.
Кореновата форма се развива върху корените на културната лоза и на подложките, обаче вреди само на културната лоза. С хоботчето си насекомото смуче хранителни вещества от корените и вкарва слюнка в тях, която ги унищожава. Лозите постепенно се изтощават и загиват. Корените на подложките не загиват от убожданията на филоксерата.Затова ги наричаме още филоксероустойчиви лози. Това тяхно качество дава възможност да се отглеждат с успех културни сортове чрез присаждане в райони, заразени вече от филоксерата.

 

Как се води борба срещу филоксерата

Листната филоксера се среща само по дивачките в маточниците и там се води борба с нея. За културните сортове тя не представлява опасност. Кореновата филоксера пък е страшна за европейската лоза. Въпросът за борба с нея чрез химични средства още не е решен. Внесените в почвата химични вещества не са в състояние да унищожат всички насекоми. Оцелелите индивиди, макар и малко, бързо се размножават и наново обхващат корените. Практически сега борбата се води чрез присаждане. Облагородените лози притежават корени, устойчиви на кереновата филоксера, и листа, устойчиви на листната филоксера. В райони, където филоксерата още не е проникнала (Пелопонес - Гърция и някои средноазиатски републики в бившия СССР), се спазва много строга карантина.
У нас неприсадени лозя се срещат само в местата със силно песъчлива почва. Новите лозя обаче се създават почти навсякъде с облагородени лози.

Представляват ли опасност за лозата гроздовите молци

У нас повсеместно се среща шареният гроздов молец. По черноморското крайбрежие е разпространен и еднопоясннят гроздов молец. Понякога в Южна България се среща и миниращият лозов молец.
Най-голяма опасност за лозата в цялата страна представлява шареният гроздов молец. Той зимува като какавида в паяжииовидеи пашкул в основата на чеповете или в пукнатините на старата кора. През вегетационния период развива три поколения пеперуди и ларви. Вредни за лозата са ларвите. Първото поколение ларви се хранят с цветчетата на ресите. Ларвите от второто поколение се хранят с ягорида. Най-много щети причиняват ларвите от третото поколение, което е най-многобройно. Те нападат узрялото грозде. Освен преките повреди върху ресите и гроздовете гроздовият молец вреди и косвено, като създава условия за проникване на причинителя на сивото гниене в зърната. Еднопоясннят гроздов молец развива две поколения годишно. За развитието си той изисква по-висока влажност на въздуха. Сухото и топло време подтиска развитието му и намалява броя на снесените яйца.

 

Как да се води борба срещу гроздовите молци

Зимното пръскане с 3% -ов разтвор на динозол е ефикасно и срещу зимуващите какавиди на молеца. При загрибването също се унищожава голям процент от тях.
През време на вегетацията се използват золон /агрия 1060/ в доза 0,2%, пол-метокс - 0,8%, гардона - 0,1% и др. Те може да се прибавят към разтвор от пероцин и купроцин, но в бордолезовия разтвор бързо губят ефикасността си.
Първото пръскане срещу първото поколение се извършва след появата на първите ларви по ресата през май, а второто - от 6 до 8 дни след него. Срещу второто поколение също се извършват две пръскания - при поява на ларвите по ягоридата и от 6 до 8 дни по-късно. При добре изведена борба срещу първото и второто поколение не се налага пръскане срещу третото, което съвпада и с узряването на гроздето.

 

Вреди ли на лозите лозовата краста

Причинител на крастата по лозата е малко микроскопично паяче. Повредите се причиняват главно от ларвата, която образува от горната страна на листата подутини, подобни на брадавици. От долната страна на листата има мъх, който в началото е белезникава после става червено-кафяв. Често пъти лозарите смесват подутините на крастата с петната на маната. Разликата се състои в това, че петнате ма маната не са издути отгоре и от долната страна имат бял прашец (налеп), а не мьх.
Крастата не е опасен неприятел по лозата. У нас почти не се води борба с нея. Когато се появи в големи размери, препоръчва се прашене със сяра на прах. Прашенето срещу оидиума, лекува и крастата.

 

Как да се разпознаят повредите от лозовия акар

Лозовият акар е малко, почти невидимо с просто око паяче. Toй презимува като възрастна форма в пукнатините на старата кора по рамената на главината. Тук се струпват по няколко до стотици акари. През пролетта, когато средните дневни температури достигнат около 15°С, те напускат скривалището си и се придвижват към младите леторасти, от които се хранят, като смучат сок, а по-късно преминават върху листата и ресите (гроздовете).
Нападнатата част от летораста потъмнява и се покрива с тъмнокафяв пъпчив налеп. Кората в основата на летораста се напуква плитко. Силно нападнатите леторасти стават крехки, чупливи и може да загинат, а по-слабо нападнатите изостават в развитието си и добиват закържавял вид.
Лозовият акар причинява силни повреди по ресите и гроздовете преди омекването на зърната. Нападнатите реси силно изресяват или пък изсъхват. Чепките на гроздовете почерняват, стават крехки и лесно се чупят. По ципата на нападнатите зърна се образуват ръждиво-кафяви петна, които при узряването добиват мръсен цвят. По листата акарът също предизвиква характерни повреди. Той предпочита младите листа. Цветът на мястото, където е убоден листът и е смукан сок, се променя в бледо-жълт, а по-късно листът се некротизира.

Каква борба може да се води с лозовия акар

За борба с лозовия акар може да се използват няколко химични препарата. Късно през есента или рано напролет, преди напълването, главините се пръскат с 2-3% динозол. Добре е преди третирането главините да се почистят от сухите листа и пръстта и старата кора да се остърже. При пръскането трябва да се облеят добре с разтвор рамената на главините, стъблата и кордоните на асмите. През вегетационния период срещу лозовия акар се използват препаратите анимерт 101 в концентрация 0.1%. килакар - 0.1%, тиозол - 0.8% и др. Първото пръскане се извършва, когато летораслите достигнат 10-15см височина. В този момент акарите са напуснали зимните си скривалища и се намират в основата на младите леторасти. Второто пръскане се прави след 15 дни. Когато пръскането съвпадне с третирането срещу маната, избраният препарат може да се прибави към бордолезовия разтвор или разтвора от трецин или купроцин, но в момента на пръскането. Комбинираният разтвор има малка трайност и трябва бързо да се употреби.

 

Кои други неприятели може да се срещнат по лозата

По лозата може да се срещнат много неприятели, които нападат и други културни растения. Между тях са:
Лозов стригач - доста едър бръмбар, който обитава необработваните земи около лозето. Там си устройва ходове. Прерязва върховете на младите леторасти, които събира на топка и внася в ходовете.
Цигарджия- дребен хоботеи бръмбар, който напада пъпките, листата и ресите. Женският бръмбар прегризва листните дръжки и като завяхнат листата, завива ги на пури, в гънките иа които снася яйцата си.
Турски лозов хоботиик -появява се рано през пролетта и прегризва докарващите пъпки и съвсем младите леторасти. През деня се крие и появата, а нощем излиза и се храни.
Сив царевичен хоботник - среща се в цвекло-производителните райони, където от цвеклото преминава и върху лозята. Появява се рано през пролетта и прегризва странично младите леторасти.
Мъхнат бръмбар -разпространен е в цялата страна. Той се появява рано през пролетта. Храни се с цветовете иа диви растения. При суха пролет, когато липсва цъфтяща дива растителност, мъхнатият бръмбар напада масово лозите. Отначало той изгризва пъпките, а по-късно напада младите леторасти и листа. По време иа цъфтежа преминава върху ресите и изяжда напълно цветчетата. Привечер напуска растението и се укрива в почвата, където прекарва до заранта. В нашата страна това насекомо развива едно поколение.
В младите, новозасадени лозя може да се срещнат също царевичен торник и обикновен телен червей.
Изброените, както и други някои неприятели са в състояние понякога да нанесат сериозни повреди по лозовото растение. Необходимо е при нападение на някои от тях да се потърси съдействие от агроном по растителна защита.

В началото

Коментари за Повреди, болести и неприятели по лозата

  1. 1.

    Ето тук може да намерите машини срещу слани ---> www.im-trading.com

  2. 2.

    blagodarq vi

  3. 3.

    az sam ot sandanskiqt raion po to4no kresna minalatya godina moite lozia gi xvana bolest nare4ena po na6iqt krai pepelnica.koqto mi oni6toji 100 procenta deserten sort bolgar. koito go praskax 6 pati no rezultat nikakav .ako nqkoi znae efikasen preparat za tazi bolest da pi6e.

  4. 4.

    moje li nqkoi da mi dade informaciq ot kade moga da si zakupq dinozol ili silinon.Blagodarq predvaritelno!!!

  5. 5.

    Много изчерпателен наръчник както по отношение на поставянате на своевременна диагноза,так и по отношение на лечение на заболяванията по лозята.До сега не съм срещал подобна информация.Приветствам автора.

  6. 6.

    Наръчника наистина е изчерпателен, но цитираните препарати за растителна защита са много остарели и съвременните лозари не ги използват отдавна. Мисля, че за повече актуалност трябва да бъдат посочени имената на по-нови химически фунгициди, инсектициди и др.

  7. 7.

    ima po kachestveni preparati kato ekler shavit kuadris topsin i dr

  8. 8.

    Някой може ли да ми каже един и същи вид ли е филоксерата по листата и корените. Защото като окапят листата може би опаразитяват и кореновата система. Имам случай на филоксера по листата по така наречения сорт ,,руско чудо,,. забелязвам го вече две години , но на реколтата не се отразява. Не знам трябва ли да вземам някякви мерки.

  9. 9.

    Zdraveite ,nqkoi da znae ot kade moje da se nameri DINOZOL

  10. 10.

    много добри съвети.благодаря.

  11. 11.

    Антрактоза-някакъв начин за борба с тази болест?

  12. 12.

    До коментара с пепелницата....малко късен отговор(не знам и до колко ще помогна). Аз съм от плевенския край и ако пепелницата при нас е като тази при вас значи се получава от нападение на вид листни въшки...пробвал съм с няколко препарата(при мен основно напада дини и пипер) МОСПИЛАН 20 СП само или в комбинация с Дитан М 45, за да покриеш няколко възможности.

Подобни статии

По какъв начин и с какви средства може да се предпазят овощните градини от болести, неприятели и плевели

По какъв начин и с какви средства може да се предпазят овощните градини от болести, неприятели и плевели

Какви методи за борба се прилагат срещу болестите и неприятелите по овощните растения? Борбата с болестите и неприятелите по овощните расте...

Обработка, торене и напояване на лозата

Обработка, торене и напояване на лозата

Кога и как да се загрибват лозите Лозите се загрибват късно през есента, обикновено след листопада, с цел да се предпазят от измръзване пре...

Високостъблено широкоредово лозарство

Високостъблено широкоредово лозарство

Високостъбленото отглеждане на лозата се практикува в Италия, Средноазиатските републики на бившия СССР, САЩ, Израел и другаде, където се е ...

Избор на формировка и система на резитбата

Избор на формировка и система на резитбата

При избора на системата резитба (къса, дълга, смесена), трябва да се изхожда от биологичните особености на сорта и условията, при които той ...

Филизене на лозата

Филизене на лозата

Премахването на излишните леторасти на лозите през пролетта се нарича филизене. То е най-важната операция от комплекса на зелените резитби з...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

30.06.2010

Обновено
Обновено

09.04.2012

Прочетено
Прочетено

27226

Нередност Докладвай за нередност
3 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия
Рекламирай в INSERT.BG