Органи на овощното растение. Строеж, предназначение и функции

Овощните растения се състоят от три основни вегетативни
органа — корен, стъбло и лист, както и от техните видоизменения (коренища, скелетни и полускелетни клони, обрастващи клончета и клонки, пъпки) (фиг. 1). Според разположението си спрямо земната повърхност органите на овощните растения се разделят на надземни и подземни, разделени чрез кореновата шийка.

Надземни органи - Стъбло

Стъблото е онази част от централната ос на растението, включена между кореновата шийка и разклонението на първия скелетен клон. Чрез него се осъществява връзката между

надземната и подземните части на растенията, то служи и като основна опора и носач на короната.

Стъблото е основен проводник на постъпващата в корените вода и разтворените в нея хранителни вещества към коронаа, както и на продуктите на фотосинтезата от листата към корените.

 

Надземни органи на овощните дървета

Фиг. 1. Надземни органи на овощните дървета:

а — стъбло; б — водач; в — скелетни клони; г – скелетни разклонения; д – обрастваща дървесина

В зависимост от тяхната растежна сила различните овощни видове формират стъбла с различни размери. Силнорастящите дървета имат високи и дебели стъбла, а слаборастящите - ниски и тънки. На тази основа дървесните овощни видове се разделят на нискостъблени и високостъблени.

В съвременните промишлени овощни насаждения височината на стъблото, освен от растежната сила на дърветата, се определя и от системата на засаждане и формиране, на поддържане на почвената повърхност, от машините за механизиране на производствените процеси и др.

Основни изисквания към стъблото на овощните растения са да бъде здраво и пропорционално високо и дебело на големината на короната и кореновата система, за да осигурява свободен ход на възходящия и низходящия поток от хранителни вещества. То трябва да бъде право, без чепове, туморообразни нараствания, некроза на кората или рани по нея от почвообработващите машини. Нараняването му води до сериозни смущения в жизнената дейност на дърветата.

Корона

Короната на овощните дървета е изградена от скелетни клони, скелетни разклонения и обрастваща дървесина.

Скелетните клони са клони от I разряд и са естествени разклонения на стъблото. Предназначени са да носят обрастващата дървесина и плодовия товар, както и да служат като пътища на потока от хранителни вещества.

Броят и разположението на скелетните клони в короната на дърветата от различните овощни видове и сортове не са еднакви. Те зависят както от биологичните особености на съответния вид и сорт, така и от изискванията на избраната система за формиране.

За да издържат теглото на обрастващата дървесина и плодовете, скелетните клони трябва да бъдат здрави, с ненаранена кора и неповредена дървесина. Пространственото им разположение да бъде такова, че да не се засенчват взаимно.

Продължението на стъблото в короната се нарича централен проводник, лидер или водач. При формирането на етажни корони по него се разполагат скелетните клони от горните етажи. Доминантното му положение се запазва през целия живот на дървото, когато короните се формират по съвременните системи — стройно вретено, свободнорастящ храст, палмета и др.

Скелетните разклонения са клони от II разред и имат същото предназначение, както скелетните клони — да осъществяват връзката между листата, плодовете и кореновата система. По размери и разположение те трябва да са подчинени на скелетните клони, да не се засенчват взаимно и да не засенчват по-ниско разположените части на короната.

Върху скелетните клони и разклонения е разположена обрастващата дървесина. Тя се състои от клончета и клонки, различни по вид, възраст и предназначение, гарнирани с растежни и плодни пъпки.

 

Развитие на къса клонка след плододаване

Фиг. 2. Развитие на къса клонка след плододаване:

а — къса клонка; б — торбичка с две пъпки; в — торбичка с пъпка и слабо клонче; г — торбичка с две слаби клончета; д — торбеста клонка

Съотношението между отделните елементи на обрастващата дървесина се определя от биологичните особености на овощния вид и сорт, възрастовото състояние на дърветата, нивото на прилаганата агротехника, правилното провеждане на необходимите резитбени операции и др.

Обрастващата дървесина на семковите овощни видове се състои от:

Къси клончета. Дълги са от 2—3 mm до 5—6 cm. На върха си имат само една добре развита листна или плодна пъпка. Ако пъпката е листна, през следващия вегетационен период от нея се развиват: няколко листа и късо удължение, което при благоприятни условия завършва с плодна пъпка; слабо клонче, най-често с връхна плодна пъпка; дървесно клонче, в повечето случаи с връхна плодна пъпка. Ако пъпката на късото клонче е плодна, от нея се получават плодове и се образува торбичка, върху която са разположени: един торбичков летораст (дървесно клонче); два торбичкови летораста (най-често слаби клончета); слабо клонче и късо клонче, завършващи с листна или плодна пъпка; две пъпки — листна и плодна, две листни или две плодни пъпки (фиг. 2).

Когато късото клонче е разположено на добре осветено място и е снабдено с достатъчно хранителни вещества и има възможност ежегодно да цветообразува, получените от него плодове са едри и висококачествени. Късото клонче, засенчено в продължение на няколко години, завършва с листна пъпка и най-често загива поради изтощаване.

 

Слабо клонче при ябълката

Фиг. 3. Слабо клонче при ябълката:

а — слабо клонче; б — двегодишна плодна клонка, получена от слабо клонче с връхна листна пъпка; в — слабо клонче след плододаване с връхна пъпка

Торбести клончета. Образуват се след плододаване на късите клончета. При ежегодно плододаване върху всяка торбичка се получават една или две нови торбички, като за няколко години се формира разклонена клонка от торбички, наречена сложна плодна клонка.

Слаби клончета. Дълги са от 10 до 25 cm. Дебелината им е колкото житена сламка и лесно се огъват. Израстват под почти прав ъгъл спрямо носещата ги дървесина и често връхната им пъпка е плодна. След плододаване слабото клонче се огъва под тежестта на плодовете и по него се образуват къси клончета с плодни пъпки. Когато връхната пъпка на слабото клонче е листна, след втората вегетация то се превръща в плодно с двегодишна част, чиито пъпки са плодни, и едногодишна част — продължител с различна дължина (фиг. 3).

Дървесни клончета. Имат дължина от 25 до 55— 60 cm, но понякога надвишават и I м.. Най-ценни са дървесните клончета с дължина около 30—35 до 45—50 cm. Много често в годината на израстването си те образуват връхна плодна пъпка, а през втората вегетация върху двегодишната част залагат обилно плодни пъпки. Някои ябълкови сортове (Златна превъзходна, Джонатан, Грени Смит, Карастоянка и др.) изразяват склонност към цветообразуване върху дървесни клончета в годината на тяхното израстване, което е особено благоприятно при провеждане на резитбата за подмладяване.

Лакомци. Представляват силни, вертикално растящи клончета, израснали от спящи пъпки по скелетните и полускелетните части. Наличието им в короните на дърветата е показател за сериозни смущения в жизнената дейност на дърветата. Най-често те израстват около раните при несъобразена резитба, с което е нарушено както съотношението между вегетативните и репродуктивните органи, така и между надземната и подземната част на дървото. Имат по-дълги междувъзлия и по-големи листа. В годината на израстването залагат само листни пъпки, а през следващите години — рядко плодни.

Предивременни клончета. Развиват се от пазвени листни пъпки в годината на тяхното формиране. При семковите се срещат рядко, предимно в млада възраст и буен растеж.

Копиевидни и тръноподобни клончета. Образуват се по-често при крушата, дивите форми и хибридните растения. Израстват под прав ъгъл и имат дължина от 5 до 15 cm. Пъпките върху тях са предимно листни.

Обрастващата дървесина при костилковите овощни видове се състои от:

Майски букетчета. Това са клончета с дължина 5— 6 cm, с връхна листна пъпка и групирани около нея плодни пъпки (фиг. 4). Имат различна продължителност на живот — 8— 10 години при черешата, 4—5 години при кайсията и сливата, а при прасковата изсъхват още след първото плододаване.

Разновидност на майските букетчета при сливата и кайсията са безрастежните плодни клончета, а при сливата, джанката и кайсията — удължените букетни клончета.

Тръноподобни клончета. Те са къси (5—10 cm) и завършват с шип, а страничните им пъпки могат да бъдат листни или плодни.

Цветни клончета. Тънки клончета с дължина 10— 20 cm. Връхната им пъпка е листна, а страничните — цветни. При прасковата имат кратък живот — обикновено изсъхват след първото плододаване. Плодовете по тях са дребни и по-нискокачествени.

Смесени клончета. За обрастващата дървесина на прасковата те са най-типични. Дължината им варира между 25 и 60 cm. Връхната им пъпка е винаги листна. Надолу последо вателно са разположени и плодни пъпки. В основата имат 2— 3 листни пъпки. Представляват най-ценната плодна дървесина при прасковата. Плодовете по тях са висококачествени.

 

Обрастваща дървесина при прасковата

Фиг. 4. Обрастваща дървесина при прасковата:

а — дървесно клонче; б — дървесно клонче с плодни пъпки към върха; в — майско бу-кетче; г — цветно клонче: д — смесено клонче

 

Дървесни клончета. Достигат дължина 1 т. Обикновено пъпките са листни. Често на върха имат предивременни клончета с плодни пъпки, но от тях се получават плодове с ниско качество.

Лакомци. Израстват от спящи пъпки върху скелетните части. Дължината им често надвишава 1,0—1,5 м.. По разположението на пъпките и предивременните клончета приличат на дървесните, но имат по-удължени междувъзлия.

Предивременни клончета. Израстват върху силните дървесни клончета и лакомиите от пъпки в годината на тяхното формиране. Срещат се най-вече при прасковата.

Пъпки

В зависимост от положението си върху клончето пъпките биват връхни и странични. Според това какви органи се развиват от тях при семковите се делят на листни и смесени, а при костилковите — на листни и плодни.

Листни (дървесни, растежни, вегетативни) са пъпките, от които се развиват вегетативни органи. Те представляват зачатъци на леторасти. Върху клончето заемат връхно и странично положение. Връхните пъпки са по-едри от страничните и конични по форма.

Плодните пъпки са по-едри и по-заоблени от листните. Делят се на прости и смесени. От простите пъпки се развиват само цветове, респ. завързи и плодове без листа и леторасти. Такива са плодните пъпки на всички костилкови овощни видове. От смесените пъпки освен цветове се развиват още листа и дървесина. Смесени са плодните пъпки на ябълката, крушата, дюлята, мушмулата, малината и др.

Добавъчни пъпки (една или две) се образуват в пазвите на листата, редом с редовната пъпка. При прасковата и кайсията те са едри, добре развити и най-често плодни, а при ябълката и крушата са дребни и носят наименованието стипуларни.

Спящите пъпки са листни, разположени по скелетните части и с надебеляването на клоните се покриват с кора, но не загубват жизнеността си дълго време. Пробуждат се към растеж само при силен приток на хранителни вещества.

Адвентивните пъпки са недиференцирани зачатъци от пъпки по скелетните части и корените, където никога не е имало листа. Прорастват при благоприятни условия и от тях се образуват листа и леторасти или коренови издънки.

Листа

Листата на овощните растения се състоят от петура и дръжка с прилистници.

По-голямата част от овощните растения имат прости листа с една петура. Такива са листата на ябълката, крушата, дюлята, черешата, прасковата и др. Листата на ягодата, малината, къпината, ореха и др. имат няколко петури и се определят като сложни.

Формата и големината на листните петури при отделните овощни видове е различна — от яйцевидна до овална при ябълката и крушата, елиптична при дюлята, ланцетовидна при прасковата и т. н.

Ролята на листата за живота на овощните растения е оссбено важна и многообразна. Чрез листата се осъществяват процесите на фотосинтеза, транспирация и газообмен между растенията и околната среда.

Запазването целостта на листата и тяхната функционална способност до естествения листопад през есента е в основата на продуктивността на овощните растения.

Репродуктивните органи на овощните растения са цвят, плод и семе (фиг. 5). Цветовете биват двуполови (с тичинки и плодник) при семковите, костилковите и ягодоплодните култури и еднополови (само с тичинки или само с плодник) при ореха и лешника.

Фиг.5. Цветове на:

а – семкови овощни видове; б – костилкови овощни видове; в – ягода; г – касис; д - орех

 

В ботаниката под понятието плод се разбира видоизмененият след оплождането плодник, в чийто разраснал се яйчник се

формират семената. Това понятие не винаги съвпада с популяр? ното схващане, че плод е онази част от растението, която се използва за храна.

Плод, образуван само от един плодник, е прост (праскова, череша, вишня и др.), а от няколко плодника в един цвят — сложен (малина, къпина и др.) (фиг. 6).

 

Плодове на овощните дървета

Фиг. 6. Плодове на овощните дървета:

а — ябълка; б — череша; е — ягода; г — малина; д — касис; е — лешник; ж — орех

Когато при изграждането на плода вземат участие и други части на цвета (например цветното дъно), плодът се определя като лъжлив (семковите видове).

Всеки плод е съставен от две главни части — перикарп (около-плодник) и семе или семена. На основата на морфологичните особености на тези главни части овощните видове се групират на семкови, костилкови, черупкови и ягодоплодни.

Семената на овощните растения се образуват от семепъпката след оплождането. Състоят се от зародиш, ендосперм и семенна обвивка. Зародишът се състои от първична пъпка (зачатък на стъблото), семедели (първите листенца с резервни хранителни вещества) и първичен корен (зачатък на главния корен).

Подобни статии

КАК ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ВЕЩЕСТВА ДЕЙСТВАТ ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

КАК ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ВЕЩЕСТВА ДЕЙСТВАТ ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Казано най-общо, като лекарствено, или фармакологично, се окачествява онова действие, което различните вещества (от химичен или растителен п...

Кратки познания за действието на лекарствените вещества върху човешкият организъм

Кратки познания за действието на лекарствените вещества върху човешкият организъм

Казано най-общо, като лекарствено, или фармакологично, се окачествява онова действие, което различните вещества (от химичен или растителен п...

Критична възраст на жената (Климактериум)

Критична възраст на жената (Климактериум)

Значителна част от жените имат твърде погрешна представа за критичната възраст, поради което някои съвсем не се интересуват от нея, а други ...

Кратки сведения за устройството и развитието на лозовото растение

Кратки сведения за устройството и развитието на лозовото растение

Какво растение е лозата Лозата е многогодишно растение и в зависимост от грижите, които се полагат за нея, може да живее 40-60 и повече год...

Биологични особености на лозата

Биологични особености на лозата

Най-добре се използва благоприятната почвено-климатична среда и най-добри условия за развитието на всяко растение можем да създадем само ког...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

27.07.2010

Обновено
Обновено

29.07.2010

Прочетено
Прочетено

5729

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия