Общи сведения за инфекциозните болести

Инфекциозните (заразните) болести засягат предимно детската възраст. Те се причиняват от невидими с просто око микроорганизми (вируси, бактерии), които се отделят от болни, а понякога и от видимо здрави лица (заразоносители). Болестотворните микроби се предават при кашляне и кихане (капкови инфекции), чрез инфектирани изпражнения и
урина, а също чрез замърсени предмети и хранителни продукти. В някои случаи заразата може да се предаде и чрез преносители (комари, кърлежи, въшки и др.).
При всички инфекциозни болести от проникването на микрооранизмите до появата на първите болестни признаци минава определено скрито време. Това е т.нар. инкубационен период.
Обща черта на инфекциозните болести е тяхната прилепчивост, тяхната заразителност. И оттук голямото значение на ранното им разпознаване. Навременното изолиране на болните деца допринася много за предотвратяване разсейването на заразата. Тук родителите могат много да допринесат за предпазването на децата. Във всички детски колективи (ясли, градини, училища, детски болнични отделения и др.) въпреки най-стриктните предпазни мерки възможността за разпространение на инфекциозните болести е по-голяма поради контакта на болни със здрави деца. И поради това родителите трябва при най-малко подозрение за заразно заболяване да изолират детето в дома, да забранят контакта на болното дете с други деца и бързо да потърсят лекар за преглед на детето в дома. Само лекарят може да реши каква е болестта. При евентуално отиване в поликлиниката за преглед и при при пътуването до там всяка майка трябва да знае, че нейното болно дете е опасно за другите деца и трябва грижливо да бъде пазено от близък контакт с тях. Не всяко заразяване обаче води до заболяване. За развитието му е необходимо своеобразно намаление на естествените защитни сили на детския организъм, част от които са вродени, а по-голямата част се придобиват след преболедуване от едно или друго заразно заболяване или след направена имунизация. Особено важно е тези защитни сили на организма постоянно да се стимулират. За осигуряване на добра имунна защита важна роля играят естественото хранене на кърмачето, рационалното хранене (но не прехранване) на детето в по-късната възраст, закаляването, пребиваването на чист въздух, профилактиката на рахита и редовното проследяване на растежа и развитието на детето.
Разпознаването (диагнозата) на дадено заразно заболяване не винаги е лесно и за най-опитния лекар. Има болести като скарлатината и червения вятър, които лекарят може да познае още в първите дни на тяхната поява. При повечето от другите заразни болести разпознаването става възможно едва след няколкодневно наблюдение на болестните прояви и чрез някои специални лабораторни изследвания. Профилактиката на инфекциозните болести се осъществява чрез имунизациите (вакцинациите).
У нас децата задължително се имунизират против туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич, дребна шарка и заушка. Много важно е родителите да следят за редовното имунизиране и реимунизиране и да зпазват точно т.нар


Имунизационен календар

 Заболяване

Първа имунизация

Реимунизация

Туберкулоза

от 0 до 2 месеца

6 г., 14 г., 17 г.

Полиомиелит

от 3 месеца

1    г., 2 г., 6 г.

Дифтерит, тетанус и коклюш

от 3 месеца

 2 г., 7г.

Морбили (дребна шарка)

от 12 месеца

4г.

Епидемичен паротит (заушка)

от 14 месеца

 

имунизационен календар. За всички трудни въпроси относно имунизирането искайте съвети от вашия лекар. При имунизирането не забравяйте да питате лекаря за датата на следващата имунизация и най-добре да си я запишете, за да не я забравите. Ако се пропусне срокът на имунизиране, може да се наложи всичко да започне отново. Не забравяйте да питате лекаря какъв да бъде режимът на детето след имунизирането и за какви прояви трябва да наблюдавате детето. Противопоказанията за имунизиране са малко и не са абсолютни. За тях трябва да се иска мнението на лекаря.

Лекуването на инфекциозните болести е задължение на лекаря. Грешка правят родителите, които на своя глава започват да лекуват и да дават едни или други лекарства. При редица инфекциозни болести, главно причинени от бактерии (скарлатина, червен вятър, дизентерия, салмонелози, гноен менингит и др.), навременното лекуване с антибиотици и по-рядко със сулфонамиди дава добри резултати. При вирусните заболявания антибиотиците и сулфонамидите не дават никакъв лечебен ефект. Употребата им в подобни случаи нерядко е свързана с опасност от появата на лекарствена болест, която може да наподобява заразно заболяване.

Подобни статии

Чревни заразни болести (Инфекциозни диарии)

Чревни заразни болести (Инфекциозни диарии)

Инфекциозните диарии най-често се причиняват от бактерии (дизентерийни бактерии, салмонели, коли-бактерии и др.) и много по-рядко от вируси ...

Дегенеративни наследствени болести на нервната система

Дегенеративни наследствени болести на нервната система

В тази голяма и сборна група влизат болести на централната и периферната нервна система, обединени от общи признаци — наследственост в много...

Алергия и алергични болести по кожата

Алергия и алергични болести по кожата

Алергичните болести са едни от най-разпространените в света. Смята се, че 10—20% от населението страда от едно или друго алергично заболяван...

Гнойни, гъбични и паразитни болести на кожата

Гнойни, гъбични и паразитни болести на кожата

В тази група влизат едни от най-разпространените сред хората кожни болести. Под гнойни заболявания на кожата или пиодермии се разбират всичк...

Детето не иска да яде

Детето не иска да яде

В повечето случаи безапетитието се дължи на системни грешки при храненето и възпитанието на децата. Тези грешки започват още от най-ранна въ...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

08.06.2009

Обновено
Обновено

08.06.2009

Прочетено
Прочетено

1996

Нередност Докладвай за нередност
1 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия