Кратки сведения за устройството и развитието на лозовото растение

Какво растение е лозата

Лозата е многогодишно растение и в зависимост от грижите, които се полагат за нея, може да живее 40-60 и повече години. Известни са случаи, когато отделни лози са се развивали повече от 100 години. Сортовете, които се отглеждат за грозде, спадат към културната лоза, наречена още европейска лоза. В диво състояние тя представлява лиана, увивно растение, която с мустаците си се захваща за околните дървета и се стреми да достигне огряваните от слънцето места. Тя приема най-различни форми в зависимост от условията, при които расте, и предметите, за които се прикрепва.
При културно отглеждане на лозата се придава определена форма в зависимост от желанието на човека. Тя може да бъде по-нисък или по-висок храст при полско отглеждане до грамадна асма в дворните места. Стремежът е най-рационално да се използват слънчевата енергия и водните и хранителните ресурси на почвата. Желаната форма на растението се постига с помощта на редица операции, най-важната от които е резитбата.

При благоприятни условия лозата образува корени от зелените леторасти, узрелите пръчки, рамената, стъблото и дори от дръжките на листата и гроздовете. Колкото по-млада е частта, толкова по-лесно се вкоренява - зелените леторасти се вкореняват по-лесно от узрелите пръчки, а узрелите пръчки по-лесно от старите части. От възлите (колената) на пръчките по-лесно покарват корени, отколкото от междувъзлията. За да се развият корени,необходимо е да се създадат благоприятни условия по отношение на влагата, топлината и въздуха. Оптималната температура за покарването на корени е 25-30°С. В топлите песъчливи почви, в които въздухът има по-голям достъп, вкореняването на резниците е по-добро, отколкото в тежките глинести почви. Добре узрелите, запасени с повече резервни вещества пръчки, се вкореняват по-лесно от недозрелите.

 

Как е устроена кореновата система на лозата

От подложката на засадената лозичка покарват няколко етажа корени. Тези, които са разположени най-близко до повърхността на почвата, се наричат повърхностни корени. Когато са покарали от присадника, те носят названието росни корени.
Росните корени са нежелателни и при младите лозички трябва най-редовно да се отстраняват. В противен случай те се развиват за сметка на подложковите корени, а след време филоксерата може да ги унищожи напълно.
От средната част на подложката излизат междинните, или средните корени. Те са по-дебели и по-дълги от повърхностните. От основата (петата) на подложката излизат стъпалните корени. Те са малко на брой, но са дебели и дълги. Стъпалните корени имат най-голямо значение за лозата. Чрез тях тя се снабдява с вода и минерални вещества (фиг. 1).
Много важна особеност на кореновата система на лозата е нейната способност непрекъснато да се разклонява. По най-крайните разклонения се намират тънки смукателни коренчета, чрез които се всмуква водата. Те се появяват ежегодно през пролетта и лятото в голям брой, а през есента загиват. Когато кореновата система на лозата е по-силно разклонена, тя обхваща по-голям обем почва и има по-голяма абсорбираща повърхност. Ето защо от значение е не толкова общата дължина на корените, колкото тяхната разклоненост.

Корени на лозата

Фиг.1 Корени на лозата - а.повърхностни/б.междинни/в.стъпални

 

От какво се определя месторазположението на корените на лозата

Нормално корените на лозата се разполагат на дълбочина от 1,5-2 м, а в хоризонтално
направление - до 3-4 м. Отделни корени проникват и по-дълбоко - до 8-10 м, а встрани - до 8 м и повече. Разположението на кореновата система зависи от много фактори: от почвата, нейната влажност и плодородие, дълбочината на риголването, прилаганата агротехника, възрастта на лозите и др. В богати и влажни почви корените се разполагат плитко, а при умерено влажните проникват по-дълбоко. Когато мястото е риголвано дълбоко, те проникват на значителна дълбочина в подпочвените хоризонти. С обработката на почвата също може да се повлияе върху месторазположението на корените. А мощността и разпространението на кореновата система обуславят в значителна степен устойчивостта на лозата към суша и към други неблагоприятни външни условия.
Основната част от корените на лозата се разполагат в този почвен хоризонт, в който намират най-благоприятни условия за своето развитие - влага, хранителни вещества

Извиване на корените на лозата нагоре при близки подпочвени води и топлина


Фиг.2.Извиване на корените на лозата нагоре при близки подпочвени води и топлина.

 

При засолена или камениста подпочва или пък при близки подпочвени води корените се извиват нагоре (фиг. 2). Когато лозите се засадят на неподходящи за тях места с много влажна, сбита и студена почва, развитието на кореновата система е слабо, а оттук и растежът на надземните им части - леторасти, листа и др. - е незадоволителен.
Наред с основната им функция да всмукват и да изпращат към листата вода и минерални вещества корените изпълняват и ролята на органи за натрупване на резервни вещества. Това става към края на лятото и до късно през есента. През следващата година тези вещества се използват за растеж на младите леторасти и новите корени. Отлагането на повече резервни вещества в корените и старите части на главината има важно значение за получаването на по-добра реколта грозде през следващата година.

 

Що е лозова главина

Много лозари под главина разбират само старите части на растението - стъблото с рамената. По-правилно е обаче с термина главина да се означава цялото растение с всички негови подземни и надземни части, или главината е отделното лозово растение, лозата. Понякога се говори за нашенско и американско лозе. Първото означава, че лозето е засадено с неприсадени лози, а второто, че лозите са присадени на американска подложка.
Всяка главина има многогодишни и едногодишни части. Многогодишните части са стъблото, раменете и кордоните.

лозова главина

Фиг. 3. Лозова главина: а - стъбло/ б. - рамо


Стъбло се нарича частта на лозата от повърхността на почвата до първите разклонения. При естествени условия в горите лозовото растение развива тънко й дълго стъбло до 20-30 м. При културната лоза дължината на стъблото се регулира посредством резитбата в зависимост от условията на района и от възприетата формировка. В районите, където лозите се загрибват през зимата, стъблото е до 10 см, докато при високостъблените формировки то е 130-160 см, а при асмите 2 и повече метри.

Лоза с високо стебло и кордони

Фиг. 4. Лоза с високо стебло и кордони

Рамена се наричат многогодишните сравнително къси разклонения на стъблото. Броят и разположението на рамената зависят от силата на лозите системата на рязане. При слабите, чашовидно рязани главини се формират около 3 рамена, а при силните - от 6 до 8. При системата Гюйо рамената винаги са по-малко (фиг.3).
Кордоните са също многогодишни, но дълги разклонения на стъблото. На една лоза може да се формира или само един кордон(едностранен), или два срещуположни (двустранен кордон) (фиг.4). При някои специални формировки броят на кордоните на една главина може да бьде и по-голям. В зависимост от разположението им корените биват вертикални и хоризонтални.

 

Какво се нарича летораст, едногодишна пръчка, лакомец и колтук

През пролетта от презимувалите пъпки се развиват леторасти, които в най-ранната им възраст се наричат филизи, а след узряването - едногодишни пръчки, или само лозови пръчки. Леторастите, развили се от старите части на главината, се наричат лакомци (вълци, яловаци, пичове). По време на растежа по зелените леторасти се образуват листа, пъпки, колтуци, съцветия и мустаци (фиг. 5). Колтуци са страничните разклонения на летораста. Те се развиват от всеки възел по един в пазвата на листната дръжка. Слабите колтуци засъхват и окапват през лятото или през есента заедно с листата.
През един вегетационен период леторастите могат да достигнат до 4-5 м дължина, а при американските лози - повече от 8 м. На известни интервали по лозовата пръчка се образуват надебелявания, наречени възли, или колена. Частта между два възела се нарича междувъзлие. При напречен разрез на летораста се различават три кръга: сърцевина (мушък), дървесина + лико и кора. След узряването на летораста клетките на сърцевината и кората умират. В сектора на възела се намира напречна преграда от живи клетки, наречена диафрагма (фиг. 6).

Напречен пререз на лозова пръчка

Фиг. 6. Надлъжен пререз на лозова пръчка:
а - кора: б - ликова тъкан; в - дървесина; г - сърцевина; д - диафрагма; е - зимно око

 

Различават ли се външно пръчките на отделните сортове лози

Зелените леторасти и узрелите пръчки при различните сортове лози се различават съществено. Цветът на растящия летораст може да бъде виолетов (Димят, Памид), зелен (Болгар, Сензо) и т.н. При повечето сортове леторастите са по-слабо или по-силно мъхнати (Памид, Гъмза, Мавруд, Чауш), а при някои (Болгар, Царица на лозята) - голи. Има сортове с право растящи леторасти (Ркацители, Памид, Мискет червен) и други с повече или по-малко полегнали (Мискет хамбургски).
Узрелите пръчки може да имат по-дълги (Чауш, Болгар) или по-къси междувъзлия (Зарчин, Гъмза, Кокорко). Кората в повечето случаи е кестенява (Сензо, Зарчин, Тамянка, Болгар), но може да бъде сивокестенява (Димят, Широка мелнишка лоза), кафява (Мискет хамбургски) или жълтеникава (Памид).
Различия има и в оцветяването на колената, в твърдостта на дървесината и т.н. За обикновения наблюдател тези различия са трудно забележими, но за опитния лозар те са съвсем очевидни.

 

Какво е чеп, стрелка и плодна пръчка

Чепът, стрелката и плодната пръчка представляват двегодишни части, които се получават при изрязване на едногодишните пръчки. Когато едногодишната пръчка се изреже на 1-3 очи, нарича се чеп, на 4-5 очи - стрелка, а на 8-10 и почече очи - плодна пръчка. Както се вижда, тези понятия се използват главно при резитбата. В практиката се упротребяват и други термини. Плодната пръчка се нарича още майка, чобанка и др., а чеповете - заместители и т.н. Чепът с плодната пръчка или стрелката (или самостоятелно) образува плодното звено (фиг. 7). Броят на чеповете, плодните пръчки или стрелките на една лоза зависи главно от възприетата резитба и силата на лозата.

Плодни звена

Фиг. 7. Плодни звена:
а.чеп/ б. - плодна пръчка/ в.стрелка

 

Каква роля играят пъпките при лозата

За практически цели лозата се размножава по вегетативен начин. Както видяхме, от всяка част на главината при подходящи условия може да се образуват корени. Нов летораст, нов прираст обаче може да се получи само от пъпка. Поради това, ако искаме да получим ново растение, трябва резникът, който сме поставили за вкореняване, да има поне една пъпка. В този смисъл пъпките при лозата играят ролята на семена. Освен това в тях се формира плодът на лозата.
С пъпките, оставени на главината при резитбата, се предопределя в най-голяма степен броят на леторастите, които ще се развият, и реколтата, която ще се получи.

 

Какви пъпки се различават при лозата и кои от тях се използват при резитбата

При лозата се различават летни пъпки, зимни очи, ъглови пъпки, черно око и спящи пъпки.
Летните пъпки се образуват през пролетта и лятото по възлите на летораста в пазвите на листните дръжки и прорастват през същия вегетационен период. Те дават началото на колтуците (страничните леторасти).
Зимните очи се образуват също през вегетационния период до основата на холтука, но за разлика от летните пъпки прорастват едва на следващата пролет, след като са презимували. Те се състоят от една главна и няколко заместващи (резервни) пъпки и затова се наричат очи. Главната пъпка е по-силно развита и обикновено само тя покарва през пролетта. В по-редки случаи заедно с нея може да се развият и резервни пъпки. Тогава се получават два и повече леторасти от едно око. Отвън зимното око е обвито с две дебели люспи. Под тях се намират дълги власинки, които заедно с люспите предпазват пъпките от студ и повреди (фиг. 8).

 

Ъгловите пъпки и черното око се намират в основата на пръчката.
Спящите пъпки се намират по многогодишната дървесина. От тях се развиват лакомците.
Ясно е, че лозата разполага с голям резерв от пъпки, които дават възможност за бързото и възстановяване при поражения от студ. При измръзване на главната пъпка на зимното око се развиват заместващите. Ако зимните очи са загинали напълно, покарват ъгловите пъпки и черното око. При по-силни студове оцеляват само спящите пъпки.
От изброените пъпки при резитбата се борави само със зимните очи. Когато се на казва чеп на две пъпки или плодна пръчка на 12 пъпки, подразбира се зимни очи.

 

Кога се залага плодът на лозата

Плодът на лозата в зачатъчно състояние се формира още в зимното око. Тук той носи названието съцветие. Наскоро след разпукването на пъпките, когато младите филизи достигат около 10 см дължина, съцветието се открива и става ясно забележимо. От този момент до цъфтежа то се нарича реса. След завързването вече се оформя същинският грозд.
Съцветията се залагат в зимните очи през лятото на годината, предшестваща развитието им. Или гроздовете, които наблюдаваме върху лозите през 1977 г., водят началото си от съцветия, формирани през 1976 г. При наблюдаване на пререз от зимно око под микроскоп в края на лятото и началото на есента може ясно да се различат съцветията (фиг. 8). Тези пъпки, в които не се откриват съцветия, ще дадат безплодни леторасти. Не е възможно по външни признаци да се различат плодните пъпки от безплодните.

Надлъжен пререз на зимно око

Фиг. 8. Надлъжен пререз на зимно око:

а - главна пъпка; б - заместващи пъпки; в - съцветия; г - зачатък на лист


Наблюденията върху редица сортове са показали, че формирането на съцветията започва в началото на юни по време на цъфтежа и приключва към края на август и септември с узряване на леторастите. Голямо значение за образуването на повече съцветия в пъпките имат слънчевото осветление, топлината и минералното хранене през този период. При добри грижи и обилно хранене още през годината на засаждането лозата може да образува плодни пъпки и на втората година да даде задоволителна реколта.

 

Има ли алтернативност в плододаването на лозата

При лозата липсва алтернативност в плододаването в този смисъл, в който тя се проявява при ябълката и другите овошки видове. В пъпките на лозата ежегодно се залагат съцветия за следващата година и при нормални условия на отглеждане тя е в състояние да дава всяка година редовни добиви. Само крайно неблагоприятни условия - хладно и дъждовно време, болести (мана), лоша обработка и т.н. - могат да доведат до слабо и незадоволително залагане на съцветия.
Различията в добивите през отделните години в повечето случаи се дължат на други причини- неопазване на реколтата от болести, изресяване и т.н.

 

Как е устроен цветът на лозата

Цветът на лозата се състои от чашка, венче, тичинки и плодник. Чашката е слабо развита. Венчето е съставено от пет листчета, сраснати по цялата си дължина така, че образуват нещо като калпаче. По време на цъфтежа венчелистчетата се откъсват от основата си, калпачето се отделя от цвета и под напора на тичинките бива отхвърлено настрани (фиг. 9)

Откриване на цвета при лозата.

Фиг.9. Откриване на цвета при лозата


Понякога може да се забележи, че калпачетата не опадат, а засъхват на цветовете. Това е признак за неправилно протичане на оплождането.
Тичинките са също пет. Сред тях е разположен плодникът. По време на цъфтежа прашецът от тичинките попада върху близалцето на плодника, прониква в него и извършва оплождането. От плодника впоследствие се развива гроздовото зърно. Би трябвало в зърното да има 4 семки, но това рядко се среща. Най-често семките в едно зърно са от 1 до 3.

 

Какви типове цветове се срещат при лозата

При лозата се срещат три основни типа цветове - двуполови (нормални),функционално женски и функционално мъжки.
Повечето от културните сортове лози имат двуполови цветове. Характерно за тези цветове е, че тичинките и плодникът им са нормално развити и става самооплождане. Такива са цветовете на сортовете Болгар, Гъмза, Мискет хамбургски, Димят и много други (фиг.10,а).
При някои сортове се срещат функционално женски цветове. При тях плодникът е добре развит, но тичинките са недоразвити, имат по-къси дръжки и след падането на калпачето се изкривяват надолу. Прашецът им е неактивен и те не могат да се самооплождат. Ето защо лозите с такива цветове изресяват. За да плододават, те трябва да се оплодят с прашец от сортове с нормални цветове. От сортовете, които се срещат у нас, функционално женски цветове имат Чаушът, Черната разакия, Червената лисича опашка, Фочата, Пармакът и др. За да се получи грозде от споменатите сортове, трябва заедно с тях да се засаждат лози, които имат нормални цветове с активен прашец и цъфтят едновременно с тях, или пък да се прилага изкуствено опрашване (фиг.10,б).

Типове цветове при лозата

Фиг. 10. Типове цветове при лозата:
а - двуполов (нормален); б - функционално женски; в - функционално мъжки


При лозата има и сортове с функционални мъжки цветове. При тях плодникът е силно редуциран и оплождане не може да става. Като пример за лоза с такива цветове може да се посочи подложката Монтикола, която цъфти, но никога не дава плод (фиг. 10,в).

 

Може ли гроздът да служи като отличителен белег на сортовете

След прецъфтяването и образуването на завръза ресите се наричат гроздове. Формата и големината на гроздовете и зърната при различните сортове не са еднакви поради това те могат да служат при разпознаване на сортовете.
По форма гроздовете биват цилиндрични (Памид, Зарчин, Тамянка, Керацуда), цилиндрично конусовидни (Мискет врачански, Шасла доре), конусовидни (Болгар, Димят) и крилати (Мискет хамбургски, Кардинал, Мавруд). По отношение на големината гроздовете могат да бъдат малки, с дължина до 10 см, средни - до 18 см, големи - до 26 см и много големи - над 26 см. Гроздовете на Памида могат да служат като еталон на средно големи гроздове. Маврудът, Кардиналът и Чаушът дават големи гроздове, а Болгарът - много големи. Различна е и плътността (сбитостта) на гроздовете при отделните сортове. В зависимост от условията на опрашването тя може да се мени, но все пак има сортове с по-рехави гроздове (Мискет хамбургски, Кардинал) и сортове със сбити (Гъмза, Керацуда).
Зърното също е много сигурен белег за разпознаване на сортовете лози. Различават се сортове с дребни зърна на гроздовете, с дължина до 13 мм (Пино ноар, Кокорко, Мавруд), със средни - до 18 мм (Памид, Гъмза, Мискет червен), с големи - до 23 мм (Димят, Мискет хамбургски), и с много големи - над 23 мм (Болгар, Чауш). По форма зърната може да бъдат закръглени, продълговати и дълги. Много характерен сортов белег е цветът на зърното. Макар да се казва бяло грозде, такова всъщност няма, а има зеленикаво, зеленикаво-жълто, кехлибарено и златисто-жълто. При розовите гроздове оцветяването може да бъде светло розово и по-тъмно розово. Няма и типично черно грозде, а то е тъмно червено, виолетово-червено и тъмно синьо.

 

Как е устроен лозовият лист

Листата са разположени по един на всеки възел отляво и отдясно през едно коляно. Най-долните листа са по-малки, като нагоре по летораста размерите им се увеличават. Най-големи са листата в сектора от 8-ия до 12-ия възел. По петурата на листа има невидимис просто око отворчета, наречени дихателни устица. От горната страна те са сравнително малко - около 2000 броя, докато от долната страна са извънредно много. Листата се заразяват от мана през устицата. Поради това опасността за заразяване е по-голяма от долната страна. Тази особеност трябва да се има предвид при пръскането на лозите.
Листът играе извънредно важна роля в живота на лозовото растение. Всички части на лозата (леторасти, грозд, стъбло и т.н.) се изграждат от органични вещества, изработени от листата в процеса на фотосинтезата. Интензивността на фотосинтезата зависи от много фактори: слънчево греене, температура, приток на вода и минерални вещества и др. Много е важно листата да не се засенчват едни други и да са обърнати с горната си повърхност към слънцето. Засенчените лисга асимилират слабо. Трябва да се стремим да разположим леторастите на подпорите така, че максимално да се огряват от слънцето.

 

Различават ли се сортовете лози по листата

На пръв поглед листата на отделните сортове лози като че ли си приличат напълно. При внимателното им разглеждане обаче се установят съществени различия. Те засягат формата, големината, нарязаността, мъхнатостта, оцветеността на нервите, есенната окраска и т.н. При някои сортове листата са много големи (Широка мелнишка лоза, Чауш), при други са големи (Памид, Мавруд) или средно големи (Гъмза, Сензо) до малки (Ризлинг италиански, Мискет Отонел). Нарязването на листата и зъбите по края им също варират (Фиг. 11). При Чауша листата са дълбоко нарязани, при Гъмзата - по-слабо, а при някои сортове, като Алиготе, са почти целокрайни. Повечето от сортовете са с мъхнати листа от долната страна, като при Мавруда и особено при Чауша са силно мъхнати. Има обаче сортове като Болгар и Царица на лозята, които са с голи листа, т.е. без мъх. Нервите могат да бъдат зелени (Гъмза, Сензо, Болгар) или червено-виолетови (Памид, Мискет червен, Мискет хамбургски). При по-внимателно наблюдение се установяват различия и по отношение на опашния вряз - по-широк или стеснен, отворен или затворен - и на петурата - гладка или груба и т.н. Всички тези особености определят листа като важен сортов белег. Опитният лозар спокойно може да определи редица сортове само по листата.

Листна петура

Фиг.11. Листна петура: а.целокрайна/б.нарязана

 

Колко време продължава зимният покой на лозата

В течение на една година лозата се намира или в процес на активна вегетация, или в състояние на относителен покой. Времето, през което лозата не проявява външни признаци на активен живот (растеж и каквито и да са други видими изменения), се нарича период на относителен покой (зимна почивка). Той започва с окапването на листата през ноември и завършва с пробуждането на лозата в края на март и началото на април. През това време обаче животът на растението не се прекъсва. Дишането и транспирацията продължават, а резервните вещества се придвижват от едни органи към други.
Спирането на растежа не зависи само от понижаването на температурата през есента. Ако на есен се внесат лози в оранжерия, растежа на върховете също ще се прекрати. По-късно растежът се подновява, но вече от зимните очи, а не от върховете. Подобно нещо се наблюдава и в страни, където температурата не спада под нулата. На остров Мадейра например лозата преминава също период на зимна почивка.
Интересно е да се знае, че пъпките на лозата имат свой физиологичен покой, който не съвпада със зимната почивка на цялото растение. В края на пролетта и през първата половина на лятото новоформиралите се зимни очи може да бъдат принудени да прораснат. От средата на август до декември това обаче е невъзможно. Този е периодът на физиологичния покой на пъпките. След преминаването му внесените в оранжерия пръчки или цели лози вече покарват.

 

Кога трябва да се очаква началото на вегетацията

Настъпването на активна вегетация - разпукването на пъпките и растежът на леторастите - се предшества от плаченето на лозите. Плаченето показва, че в растението е започналоусилено сокодвижение. Със затоплянето на почвата корените започват да всмукват вода, която се придвижва към надземните части. Тук тя изтича през наранените места (отрези и други рани) с налягане до 1,5 атмосфери. За да започне сокодвижението, необходимо е почвата в зоната на корените да се затопли до 6-8°С. За повечето лозарски райони у нас плачът на лозите започва през март.
Измерено е, че по време на плаченето на лозите от една главина изтичат средно по 0,2 л течност. При силни лози и опресняване на отрезите са измерени до 5 л течност от една главина. По химичния си състав изтеклата при плача течност представлява почти чиста вода. В 1 л такава течност се съдържа до 1-2 г сухо вещество. Ето защо плаченето не оказва вредно влияние върху силата на лозите. Опасенията, че резитбата по време на плача отслабва лозите, са неоснователни. Продължителното обливане на окото, което е непосредствено до отреза, може да предизвика загниването му. С настъпването на плача плодните пръчки стават по-гъвкави и тогава лесно се извиват и се привързват към телената конструкция.
Напълването на лозите зависи главно от температурата на въздуха. Наблюденията са показали, че в зоната на умерения климат разпукването на пъпките започва при трайно установяване на средна денонощна температура 10°С. Поради това температурата 10°С се приема за биологична нула на лозата, под която тя не проявява външни признаци на активен живот. При нашите почвено-климатични условия разпукването на очите настъпва към 10-15 април. В топлите райони то може да започне и по-рано, а в по-хладните - през втората половина на април. Младите лози обикновенно напъпват по-рано от възрастните. Различия има и между сортовете. Например сортовете Перла, Димят и Царица на лозата напъпват рано, а Мавруд, Юни блан, Каберне Совиньон - късно. Последните сортове се засягат по-слабо от пролетните слани.

 

Как протичат растежът и узряването на леторастите

Лозовият летораст не нараства равномерно през целия вегетационен период. В началото, рано през пролетта, след напъпването той расте бавно. С повишаването на температурата темпът на нарастването се усилва. Най-силен е растежът към края на май и през юни. От факторите на външната среда най-голямо влияние върху интензивността на растежа оказва температурата. При оптимална температура 25-30°С е измерен прираст за едно денонощие повече от 10 см. Със спадането на температурата и темпът на нарастването отслабва. От втората половина на юни и през следващите месеци растежът на лозовите леторасти непрекъснато отслабва независимо от това, че температурата може да се повишава. Тогава става по-усилено надебеляване и вдървесиняване на леторастите. През август пръчките започват да придобиват в основата си кафяв цвят, т.е. да узряват. В началотоузряването върви бавно. По-късно то се ускорява и за сравнително кратко време узрява голяма част от пръчката. Връхната част след това дозрява по-бавно.
Като практически показател за интензивността на растежа може да служи извивката на върха. Установено е, че колкото по-силно расте леторастът, толкова по-голяма е извивката на върха му. Когато растежът намалее или се преустанови напълно, върхът остава изправен.
При филизенето на лозите извивката на върха също може да даде указания кои леторасти са по-силни и кои по-слаби.

 

Кога настъпва и колко време продължава цъфтежът на лозите

Цъфтежът на лозите в основните лозарски райони у нас започва в края на май - началото на юни. По-високата температура в началото на вегетацията може да ускори цъфтежа. В по-високите места с по-хладен климат цъфтежът настъпва по-късно - към средата на юни. Сортовете, които напъпват по-рано (Перла, Димят и др.), цъфтят и по-рано.
Когато на даден летораст има повече от една реса, долната започва да цъфти по-рано. В отделната реса най-напред се отварят цветчетата от средната част после тези към основата и на края цветчетата от върха. Цъфтежът на лозите от даден сорт продължава 6-8 до 14 дни. В продължение на 2-3 дни процентът на отварящите се цветни бутони се увеличава до 15-20. После настъпва бърз подем и за 2-3 дни от 60 до 75% от цветовете се отварят. Останалите продължават да цъфтят в по-разтегнат срок.
Цъфтежът започва бавно към 6-7 часа сутринта, към 9 часа се усилва и към 11 часа почти спира, за да започне пак на следващия ден. Най-бързо цъфтежът протича при температура 25-30 °С, когато и оплождането е много добро. У нас той обикновено преминава при 17-18°С. Под 15°С цъфтене, макар и бавно, може да става, но оплождане не може да има. Поради това, когато след започването на цъфтежа времето се захлади, лозите силно изресяват. За правилното оплождане е необходима и умерена атмосферна влажност. Прекомерно сухият въздух и честите превалявания пречат на доброто опрашване.

 

Може ли по време на цъфтежа да се обработват и да се пръскат лозята

Цъфтежът е един от решаващите моменти за получаването на висок добив от лозовата култура. С някои мероприятия може да се подпомогне правилното оплождане, а с други - да се възпрепятства. Ето защо по време на цъфтежа трябва да се избягват агротехническитемероприятия, които водят до понижаване на температурата около лозите. Такива са обработката на почвата и напояването. Освен това не бива да се допуска да има леторасти, паднали на земята, а при привързването леторастите не бива да се събират накуп, тъй като се заглушават ресите. На сортовете с функционално женски цветове трябва да се извършва изкуствено опрашване с активен прашец от други сортове.
По-голямо внимание се изисква по отношение пръскането на лозите през периода на цъфтежа. В този момент ресите са най-чувствителни към маната, защото след падането на калпачетата на цветовете плодниците се откриват, а те не са напръскани с бордолезов разтвор. По този начин вероятността да бъдат заразени е много голяма. Ето защо препоръчва се по време на цъфтежа да се извърши едно допълнително пръскане само на ресите.

 

Кога настъпват прошарването и узряването на гроздето

След оплождането младите завръзи започват бързо да нарастват. Те се изхранват главно за сметка на изработените от листата органични вещества. Младите зърна са в състояние да изработват само малка част от необходимите им вещества. Когато зърната достигнат големината на грахово зърно (4-4,5 мм), дихателните им устица се деформират и се затварят напълно. От този момент те не могат да бъдат пряко заразени от маната.
След достигането на определени размери настъпват изменения в съдържанието на зърната, известни като прошарване, или начало на узряването. Прошарването се характеризира с омекване на зърното и промяна в оцветяването на ципата, която при червените зърна започва да придобива характерната за сорта окраска, а при белите се просветлява и става бледожълта. Най-ранните сортове у нас се прошарват към 5-10 юли, а късните - към 10 август.
С напредване на зреенето киселините в гроздето все повече намаляват, а захарите се увеличават. Ципата става все по-тънка и прозрачна, като се покрива с восъчен налеп. Еластичността й намалява и при чести валежи тя се пука, особено при сортове като Гъмза, което улеснява гниенето. Багрилните и ароматните вещества бързо се увеличават. Най-ранните сортове у нас узряват към 25 юли, а най-късните - в началото на октомври.
И така разликата между най-ранните и най-късните сортове при започването на цъфтежа е 10-15 дни, при прошарването - 30 дни, а при узряването на гроздето - 70-75 дни. Има сортове като Димята, които цъфтят рано, а узряват късно.

 

Правилно ли е след гроздобера листата на лозите да се изпасват от животните

След гроздобера асимилацията в лозовите листа продължава. Една част от изработените през това време органични вещества се отлага в старите части и в корените на главината като резервна храна, а друга част спомага за по-доброто узряване на пръчките, което е от значение за по-високата им студоустойчивост. Наблюденията са показали, че фотосинтетичната дейност на листата през октомври е все още интензивна. Ето защо те трябва да се запазят до нормалното им опадване. Практиката в някои райони след гроздобера да се пускат животни в лозята да изпасват листата е вредна. Същите последици имат и преждевременното отстраняване на листата чрез ранна есенна резитба, от ранни слани и др.

loading...

Коментари за Кратки сведения за устройството и развитието на лозовото растение

  1. 1.

    ЗДРАВЕЙТЕ НА ВСИЧКИ !
    ЧЕСТО СПОРИМ С МОЯ СЪПРУГ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЪСКАНЕТО НА АСМАТА.НЕКА НЯКОЙ ОТ ВАС НИ БЪДЕ АРБИТЪР.
    ЕТО ГО ВЪПРОСЪТ МИ: ПРИ ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА НАД 25 ГРАДУСА МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРЪСКА ? НЯМА ЛИ ОПАСНОСТ ЛИСТАТА ДА БЪДАТ "ШОКИРАНИ" ОТ СТУДЕНИЯ РАЗТВОР?

  2. 2.

    Температурата при която трябва да се спре всяко третиране е 28 - 30 градуса. При 25 не е проблем.

  3. 3.

    Ако имате други въпроси - karina_genov@abv.bg

  4. 4.

    Има ли такава информация за праза и лука? :)

Подобни статии

История и състояние на лозарството в света и у нас

История и състояние на лозарството в света и у нас

Какво е известно за произхода на културата лоза зкуството да се приготвя вино да е предшествало културата на лозата и може би желанието да ...

Формировки и системи на резитба при лозата

Формировки и системи на резитба при лозата

Видове резитба |  Видове формировка на лоза | Формировка на асма | Съвети за резитба на лоза Може ли културната лоза да се отглежда без р...

Особености на болестните прояви у децата

Особености на болестните прояви у децата

Болестните прояви и оплаквания у децата имат редица особености. Те показват различия при отделните деца, а също така се менят в различните п...

Влияние на околната среда върху лозата

Влияние на околната среда върху лозата

Топлолюбиво растение ли е лозата Лозата е растение с определени изисквания към температурата. От тези изисквания зависи нейното географско ...

Повреди, болести и неприятели по лозата

Повреди, болести и неприятели по лозата

Повреди от студ | Градушка | Изресяване | Пригор | Хлороза | Мана | Оидиум | Сиво гниене | Антракноза | Бактериен рак | Филоксера | Гроздови...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

29.06.2010

Обновено
Обновено

30.06.2010

Прочетено
Прочетено

16455

Нередност Докладвай за нередност
3 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия