Какво трябва да знае любителят овощар за размножаването на овощните растения

От какви части се състои присаденото дърво?

Присаденото дърво се състои от две части: подложка й присадник (фиг. 1). Под ложката е растението, върху което се присажда, а присадникът - тази част от же лания сорт, която се присажда върху подложката.

Как се размножават овощните растения?

Овощните растения се размножават чрез семена и по вегетативен начин. Семенното размножаване не се прилага в практиката, понеже получените по този начин расте ния не запазват качествата на родителските форми. Единственият начин за раз множаване на овощните растения за задоволяване нуждите на плодовото про изводство е вегетативният. Чрез него се запазват качествата на родителските форми и се размножават бързо растенията с ценни биологични и стопански качества.

Какви биват подложките?

Подложките биват семенни и клонови (вегетативни). Семенните подложки се получават от семена, а клоновите подложки представляват вкоренени части на раз множавани по вегетативен начин майчини растения.

Части на присадено овощно дръвче.

Фиг.1 Части на присадено овощно дръвче:

1 – подложка;2 – присадник;3 – присадено дръвче

Какви са предимствата и недостатъците на семенните и на клоновите подложки?

Семенните подложки се получават по-лесно, по-бързо и по-евтино. Те се приспособяват по-добре към почвените условия, обаче дърветата, присадени на семенни подложки, са по-неизравнени по сила на растеж и по добиви.

Овощните дървета присадени върху клонови подложки, са по-изравнени и встъпват по-рано в плододаване. Една част от тези подложки придават по-слаб растеж на присадника. Плодовете от дървета, присадени на клонови подложки, са по-качествени.

Какви начини на присаждане се използват в практиката.

Присаждането на дървесни овощни видове се извършва на пъпка или на калем. В първия случай присадника представлява 1 пъпка от желания за присаждане сорт, а във втория – калем с 2-3 пъпко по него. Присаждането на пъпка е известно о под името окулиране.

Докато присаждането на пъпка намира приложение главно при производството на овощен посадъчен материал, присаждането на калем се практикува в овощните градини при присаждане на дървета от нежелани сортове или на дървета, повредени от болести и неприятели.

Обикновено присаждането на пъпка се извършва от средата на юли до 20 август за северните и по-високите райони на страната и до началото на септември ва останалите райони. Това присаждане се нарича присаждане на „спяща пъпка", поне же присадената пъпка се прихваща през есента, но покарва през пролетта иа след ващата години.

Окулирането може да се извърши и рано напролет, след започване иа соко движението, но пъпките трябва да се запазят в състояние на покой до момента на присаждането. Това присаждане се нарича присаждане на „будна пъпка". През юни също може да се извърши присаждане на „будна пъпка", „като се вземат калеми направо от дърветата. При присаждането на „будна пъпка" присадената пъпка покарва в годината на присаждането.

Каква подготовка се прави на подложките преди окулирането?

При нужда питомникът (мястото, където се отглеждат подложките) се напоява 10- 12 дни преди присаждането. Ако подложките са били загърлени, те се отгърлят, а след това се отстраняват страничните леторасти по семковите и костилковите под ложки. Тези две мероприятия се провеждат 2-3 дни преди окулирането. Непосред ствено преди присаждането подложките се избърсват с влажен парцал, за да се предпази от замърсяване раната, която се прави при присаждането.

Какви пъпки се използуват за присаждане?

За присаждане се вземат пъпки от едногодишни, добре узрели леторасти от родовити, добре развити и здрави дървета. Напълно узрелите леторасти при огъване пукат, а зелените се огъват без шум. Веднага след отрязването на леторастите се премахват всички листа, като се оставя само около 1 cm от листната дръжка. За присаждане се използуват само добре оформени пъпки от средната част на леторастите, взети от южните клони на овощните дървета (фиг. 2).

вземане на калеми, леторасти и пъпки за присаждане.

Фиг. 2. Вземане на леторасти, калеми и пъпки за присаждане;

1 - 3 - от млади и от много възрастни дървета не са вземат калеми; 2 - леторасти се ваемат от добре огряваните от слънцето части на дърветата; 4 и 7 - пъпки и калеми се вземат от средната част на леторастите; 5 - леторасти с недобре
- оформени пъпки не бива да се използуват за присаждане; 6 - снопче от калеми

 

Присаждане на пъпка

Фиг. 3. Присаждане на пъпка (окулиране):

1 - напречен нарез на подложката; 2 - надлъжен нарез на подложката; 3 - повдигане на кората; 4 - начало на изрязване на шитче; 5 - изрязване на щитче; 6а - неправилно изрязано щитче с много дървесина; 6б - правилно изрязано щйтче; 7 - поставяне на щитчето в Т-образния нарез; 8 - втикване на щитчето в Т-образния нарез с помощта на ножче; 10 - отрязване на излишната част от щитчето; 10 - превързване на присаденото дърво с рафия

Как се извършва присаждането на пъпка?

Пъпките се отрязват с тънък слой дървесина с дължина 1,5 - 2 cm (фиг 3). Отрязаната част от дървесината с пъпката се нарича щитче. Щитчето се отрязва по следния начин: в лявата ръка се държи калемът, обърнат с връхната част към тялото на присаждала, а в дясната-ножчето, с което се изрязва щитчето, като се започва 15 cm зад пъпката и се завършва 1 cm пред нея.

Върху подложката, откъм северната й страна, на 3-4 cm над кореновата шийка се прави 2-2,5 cm Т-образен нарез, като първо се прави напреч шят нарез, а след това - надлъжният. Горният край на отрязаната кора се повдига леко с помощта на ножче и се поставя щитчето така, че да се осигури плътно допиране между него и подчожктта, като чдстта от щигчето, кзято е над Т-образ шя нарез се премахва с ножчето. Така поставеното щитче се завърза стегнато с рафия, каучукова или полиетиленова превръзка. След 12-14 дни при леко докосване с ръка листните дръжки на прихваналите се пъпки падат, а на неприхванатите се не падат.

В какви случаи се налага междинно присаждане и как се извършва?

Междинното присаждане се прилага в случаите, когато между сорта-присадник и подложката няма добра съвместимост - не се срастват добре и се отчесват илн за отслабване растежа на присадника. Това присаждане се извършва по следния начин: през първата година върху вегетативната подложка се присажда пъпка от сорта-междинник, а през втората година на 15-25 cm над мястото на първото присаждане върху летораста на междинника се присажда пъпка от желания сорт (фиг, 4).

Какви са предимствата на присаждането на пъпка?

Присаждането на пъпка е лесно приложимо. При него се изразходват малко при-садници и при нормални условия на присаждане се осигурява голям процент на прихващане. Това е от особено значение, когато трябва да се размножават нови овощни сортове, от които има малко маточни дървета, или при производството на овощен посадъчен материал, незаразен от вирусни болести. Присаждането на пъпка се прилага твърде бързо и с малък разход на труд и материали поради което е най-евтино в сравнение с другите начини на присаждане.

Междинно присаждане

Фиг. 4. Междинно присаждане: 1-подложка; 2 -междинник; 3- сорт

 

Кога не бива да се извършва окулиране?

В дъждовно време и през горещите часове на деня не бива да се извършва оку~ лиране. В първия случай щитчето се намокря, а във втория „подсъхва", поради което процентът на прихващане е малък.

Кога се извършва присаждане на калем?

Присаждането на калем се извършва рано напролет. Костилковите видове трябва да се присаждат до започване на активното сокодвиженне (в края на март и в началото на април), а семковите - след започване на нормално сокодвиженне (от средата на април). Присаждането се извършва с калем от едногодишно клонче.

Какви условия трябва да се спазват, за да се осигури прихващането на калемите?

За калеми се използуват добре узрели едногодишни клончета, които до започване на присаждането трябва да се запазят в състояние на покой. Калемите се нарязват в края на февруари и се съхраняват в слабо навлажнен пясък в помещения, където температурата е от 3 до 5° С (фиг. 5).

 

Съхраняване на зрели резници

Фиг. 5. Съхраняване на зрели резници

При присаждането трябва да се осигурят по-големи срастващи повърхности между подложката и присадника. На практика това се осъществява, като се прави клиновиден отрез на калема с остър нож и съответни на него нарези, разцепи и др. върху подложката. По-голямата площ на съприкосновение между подложката и присадника осигурява по-бързо зарастване (калусиране) на раните в мястото на присаждането.

За да се предпази калемът от изсъхване, връхният му отрез и мястото на приоаждането се замазват с овощарска замазка.

Какви начини на присаждане на калем са познати в практиката?

В практиката са познати следните начини на присаждане на калем: присаждане чрез обикновена и чрез подобрена (английска) копулация, пригаждане в страничен зарез, присаждане под кора, присаждане на разцеп, присаждане на кози крак, присаждане на седло и „мостово" присаждане. Изборът на начина на присаждане на калем зависи от овощния вид, състоянието на растенията за присаждане (със или без сокодвижение), квалификацията на присаждачите и наличните инструменти.

В кои случаи и как се извършва присаждане на калем в страничен зарез?

Присаждането на калем в страничен зарез е един от най-подходящите начини за пролетно присаждане (фиг. 6). По този начин може да се присаждат подложки много по-дебели от присадника.

 

Присаждане в страниченн зарез

Фиг. 6. Присаждане в страничен зарез:

1-зарязване на страничния зарез; 2- подговен калем за присаждане; 3-поставяне на калема в страничния зарез

 

Присаждане чрез обикновена копулация

Фиг. 7. Присаждане чрез обикновена копулация:

1-подготвена подложка за присаждане; 2- подготвен калем за присаждане; 3- присаденo дръвче

 

Калемът трябва да има поне две пъпки. Горният му край се реже слабо наклонено над горната пъпка. Отрезът започва на обратната страна срещу пъпката и завършва над нея. На долния край на калема се правят два плоски отреза, започващи от основата на долната пъпка. Страничният зарез на подложката се прави с наклон около 45° спрямо оста й и с дълбочина, не по-голяма от 1/3 до 1/2 от дебелината й. Калемът се поставя в зареза, след като подложката се наклонява на противоположната страна, така че камбият на калема да съвпадне с камбия на подложката. Присаждането гриключва с плътно и стегнато прсвързване с рафия в мястото на присаждането и замазване с овощарска замазка.

Кога и как се извършва присаждане чрез обикновена и чрез подобрена (английска) копулация?

Присаждането чрез обикновена и чрез подобрена копулация се прилага, когато дебелината на присадника е еднаква с дебелината на подложката.

При обикновената копулация отрезите на подложката и на присадника се правят под ъгъл 45° спрямо осите им и с дължина около 3 cm (фиг. 7). Отрезите на двете части на бъдещото растение се долепват плътно, така че кората им да съвпадне точно. След това внимателно се извършва превързване с рафия или с други превързочни материали, а мястото на присаждане и горният край на калема се замазват с овощарска замазка.

Подобрената (английската) копулация се различава от обикновената по това, че върху косите отрези на подложката и на присадника се правят успоредни на отре-зите езичета (фиг. 8). По този начин се увеличава допирната повърхност и по-лесно се извършва превързването, а замазването с овощарска замазка е както при обикновената копулация.

Как се извършва присаждане под кора?

Присаждането под кора се прилага главно при присаждане на малоценни овощни сортове и при прерасли подложки, но с диаметър, не по-голям от 5-6 cm (фиг. 9). Калемът трябва да има поне две добре развити пъпки. Под долната пъпка се прави равен, плосък и дълъг 2-3 cm отрез. Скелетните клони или подложките се прерязват с трион и се заглаждат предварително с косер. На кората под отреза се прави надлъжен нарез, дълъг приблизително колкото е отрезът на калема. Кората на подложката се повдига така, че калемът свободно да се пъхне под нея и да прилепне плътно. След това подложката и калемът в мястото на присаждането се превързват с рафия и се замазват със замазка. При подложки с диаметър до 2 cm се поставя един калем, а при подложки с диаметър над 2 cm - по два или повече калеми.

Подобреното присаждане под кора се различава от обикновеното по това, че калемът се зарязва така, че след поставянето му да възседне подложката.

В какви случаи и как се извършва присаждане на разцеп?

Присаждането на разцеп се прилага при присаждане на дървета с по-дебели клони (фиг. 10). Отрезите на подложките и заглаждането им се правят, както при присаждането под кора. Готовият отрез се разцепва със специален нож. За да се избегне разцепването на клона, предварително той се превързва с рафия на 10-12 cm под отреза. Калемът трябва да има 2-3 пъпки. Долната му част се заостря клиновидно чрез два срещуположни отреза, дълги от 2,5 до 3,5 cm. Калемът се поставя в разцепа така, че камбиалната му тъкан да съвпадне с камбиалната тъкан на подложката. Присаждането завършва с превързване с рафия и замазване на раната с овощарска замазка.

Присаждане чрез подобрена копулация

Фиг.8. Присаждане чрез подобрена (английска) копулация:

1-подготвен калем за присаждане; 2-подготвена подложка за присаждане; 5-присадено дръвче

Присаждане под кора

Фиг. 9. Присаждане под кора:

1-подготвен калем; 2 -втикване на калема под кората; 3-поставен калем под кората; 4- превързваме с рафия; 5-зарязване на калем за подобрено присаждане под кора; 6- подобрено присаждане под кора

Присаждане на разцеп

Фиг. 10. Присаждане на разцеп:

1-подготвени калеми; 2-напречен разцеп на подложката; 3-присадено дърво

 

Как се извършва присаждане на кози крак?

Присаждането на кози крак се прилага,  когато подложката е 3-4 пъти по-дебела от калема (фиг. 11). Отрезът на подложката се прави напречно. С помощта на специален инструмент (фиг. 12) или овощарско ножче се правят два отреза и се изважда клин от кората и от дървесината на подложката. На долния край на калема се правят срещуположно два клиновидни отреза с големина, равна на отрезите на извадения клин от подложката. И при това присаждане камбиалчата тъкан на калема трябва да съвпадне с камбиалната тъкан на подложката. Накрая се извършва превързваме с рафия и замазване с овощарска замазка.

Как се извършва присаждане на седло?

Присаждането на седло се прилага, когато подложката е 3-4 пъти по-дебела от калема (фиг. 13). Отрезът на подложката се прави напречно и се заглажда, както при присаждането на разцеп и на кози крак. Вместо да се разселва или да се изважда клин от кората и дървесината на подложката, тя се задялва. Калемът също се задялва около 1/3 от дебелината му и на дължина до 2-2,5 cm. Долната част на калема се заостря, а горната се зарязва, за да може калемът да възседне прерязаната подложка и плътно да прилепне върху задяланата й част. След това калемът се превързва с рафия или полиетиленова превръзка и се замазва с овощарска замазка.

Кога и как се извършва „мостово" присаждане?

В практиката, макар и рядко, намира приложение „мостовото" присаждане. Посредством него се осигурява възстановяване на прекъснатата връзка между кората от двете страни на силно наранено място по ствола на овощното дърво вследствие на механични повреди, неприятели или измръзване. След надебеляваме на присадените калеми раната се закрива.

„Мостовото" присаждане се извършва по два начина. При първия начин нарезите на кората на ствола - под и над мястото на нараняването - и отрезите на калемите се правят, както при присаждане на калеми под кора (фиг. 14, А). При втория начин двата края на калема се отрязват така, че се получават два клиновидни отреза с по две плоскости от вътрешната и от външната страна на калема. Кората на калема от вътрешната му страна, която ще установи контакт с дървесината на нараненото място, се обелва. Кората на ствола под и над мястото на нараняването се нарязва под формата на ленти в зависимост от броя на калемите, които ще се оставят (фиг. 14, Б).

 

Присаждане на кози крак

Фиг. 11. Присаждане на кози крак:

1-направа на отрез на калем; 2- калем с отрез от едната страна; 3-калем с два отреза; 4-изваждане на клин от подложката; 5-подложка, готова за присаждане; 6-присадено дърво; 7-превързваме и замазване с овощарска замазка; 8-приспособления за предпазване на калемите от повреди при кацане на птици.

 

Инструмент за присаждане на кози крак

Фиг. 12. Инструмент за присаждаме на кози крак.

 

Присаждане на седло

Фиг. 13. Присаждане на седло:

1-подготвена подложка; 2, 3 и 4-подготвени калеми; 5-присадено дръвче.

Подготвените калеми и при единия, и при другия начин се втикват под кората на ствола, след като тя леко се повдига с помощта на овощарско ножче. Прикрепването на калема при първия начин става посредством превързване с рафия, а при втория -чрез заковаване с малки пирончета. Накрая се извършва замазване с овощарска замазка.

 

Мостово присаждане

Фиг. 14. Мостово присаждане:

1 - подготовка на дървото за присаждане: 2-направа на надлъжен нарез; 3-подготвени калеми; 4-поставяне на калемите,

5-забиванепирончета и замазване с овощарска замазка.

 

Какви инструменти се използват при присаждане?

При присаждане на овощните дървета се използуват следните инструменти: ножче за окулиране, ножче за присаждане на калем, нож за разцепи, косери, триони, ножици, белгия, ремък и инструмент за присаждане на кози крак.

Ножчетата за окулиране са със закръглени на края остриета и с приспособление за повдигане кората на подложката. Има ножчета с костени или с тастмасови пластинки също заповдигане на кората на подложката (фиг. 15).

Ножчета за окулиране

Фиг.15. Ножчета за окулиране:

1 и 2 - костени или с пластмасови пластинки; 3- с приспособление върху режещата пластинка за повдигане на кората.

 

Нож за присаждане на калем

Фиг. 16. Ножче за присаждане на калем.

 

Нож за присаждане на разцеп

Фиг. 17. Нож (приспособление) за присаждане на разцеп.

 

Кесер

Фиг.18. Кесери.

 

Ножчетата за присаждане на калем имат резец, който е слабо извит навътре и заострен откъм страната, върху която е издълбана браздичка за по-лесното им отваряне (фиг. 16).

Ножът за присаждане на разцеп е с прав и широк резец. На горната му страна има дебел ръб, върху който се удря с дървен чук за направа на разцепа. Обратната му страна е широка и извита под прав ъгьл Тя се използуза за отваряне на направения разцеп. По този начин се улеснява п )Ставянгто на калемите (фиг. 17).

За присаждане на кози крак се използува специален инструмент (вж. фиг. 12).

Косерът се използува за почистване на странични разклонения, за премахване на издънки, за изрязване на подложки, за формиране на корони и др. (фиг. 18).

 

Триони

Фиг. 19. Триони:

1 и 2- триони със стабилни рамки за работа в овощарството;

3 и 4 - триони неудобни за работа в овощарството;

5 и 6- триони без стабилни рамки;

7 и 8 - триони, които се поставят на дълги дръжки за работа от земята

 

Ножици

Фиг. 20. Ножици:

7-овощарски; 2-гъсеничарска

 

Трионите се използват за прерязване на клоните или на стволовете при присаждане на малоценни сортове прерасли подложки с дебелина над 4-5 см. Те биват със и без рамка (фиг- 19 ) Трионите с рамка са по-подходящи за работа.

Ножиците ( овощарски, лозарски и гъсеничарски) се използуват за събиране на калеми от връхните части на дървета с високи корони, а овощарските и лозарските - от по-долните части. Единият край на гъсеничареката ножица се поставя на дълъг прът, а на другия се завързва канап, чрез дърпането на който ножицата се затваря и отрязва избрания от резача летораст. С гъсеничарската ножица се печели време при събирането на калеми.

За какво се използува белгията и как се извършва точенето на ножчетата?

Белгията служи за точене на ножчета и на ножици (фиг. 21). Тя представлява плосък камък със ситна и еднообразна структура. През време на точенето белгията трябва да бъде закрепена неподвижно и намокрена с вода. При точенето ножчето или ножицата се държи под ъгъл от 20 до 25° спрямо повърхността на белгията и се движи с острието напред.

Белгия

Фиг. 21. Белгия:

1- точене на ножче на белгия; 2- приспособление за точене на ножчета; 3 и 4-неправилно точене на ножици на белгия; 5 и 6-правилно точене на ножици на белгия

 

Разрязване на рафия с ножче

Фиг. 22. Разрязване на рафия с ножче

Важно условие за доброкачествено изостряне на ножчетата или ножиците и за запазване на белгията е равномерното й изхабяване. Това се постига, ако при точенето ножчето (ножицата) се движи върху цялата повърхност на белгията. След изостряне на ножчето върху белгията резецът му се заглажда на ремък.

Какви материали се използват при засаждане?

При присаждането се използуват следните материали: рафия, пластмасови и каучукови превръзки и овощарски замазки.

Най-често за превързване след присаждането се използува рафия, която се нарязва на ленти, дълги 25-30 cm. Лентите се навлажняват слабо, преди да се използуват. Около 25 дни след присаждането рафията трябва да се махне, защото при нарастване на подложката тя се врязва в нея, от което следва счупването на подложката (фиг. 22).

През последните години полиестерните превръзки намират приложение като превързочни материали при присаждането. Те са дълги 20-30 cm и широки 5- 7 mm. При превързването те се разтеглят и стигат до 50-60 cm дължина. Някои страни използуват за превързване ленти от суров каучук, дълги 10-12 cm, които при превързването се удължават до 50-60 cm.

Полиестерните и каучуковите превръзки имат това предимство пред рафията, че под въздействието на слънцето се разрушават и падат, поради което не причиняват прерязване на подложките и не се нуждаят от развързване или разрязване.

За замазване на раните при присаждане на калем се използуват овощарски замазки, с които се изолира направената рана от неблагоприятните атмосферни влияния. Използуват се няколко вида замазки. Най-често за замазване на раните се използува замазка, която се приготвя от 1 kg борова смола (чамсакъз), 200 g мас или лой, 1-2 лъжици дървесна пепел и спирт. В стопената мас се слага боровата смола, а след стопяването й се прибавя и пепелта. Съдът с получената смес се сваля от огъня, чака се да поизстине, след което се прибавя спирт на капки, докато сместа започне да се размазва. След като изстине, замазката е готова за употреба.

Напоследък в някои страни и у нас за замазване на раните се използува асфалт или смес от говежда лой и асфалт в съотношение 1:5. Преди употреба те се нагряват, докато започнат да врят. Намазването се извършва с четка на тънък слой, който бързо изстива, без да причинява изгаряния на подложката и присадника.

Какви други начини на вегетативно размножаване на овощните растения са известни в практиката?

В практиката са известни още следните начини на вегетативно размножаване на овощните растения: чрез коренови издънки, чрез разделяне на храсти, чрез загърляне на приосновните части на леторастите (издънките), чрез хоризонтални отводи и чрез вкореняване на зрели и на зелени резници.

Как се извършва размножаването чрез коренови издънки?

Чрез коренови издънки се размножават малината, вишнята и някои сливови разновидности, които образуват издънки. За да се осигури добре развита коренова система на издънките, необходимо е до отделянето им от майчиното растение да се извършва редовно торене и обработване на почвата в маточната градина.

Но и при най-добро отглеждане на маточната градина кореновата система на издънките е слабо развита, поради което след засаждането им на постоянно място те се развиват незадоволително или изсъхват. Това налага извадените коренови издънки да се засадят за доотглеждане още 1-2 години в лехи с добре подготвена и наторена почва и тогава да се засадят в овощната градина.

Как се извършва размножаването чрез разделяне на храсти?

Размножаването чрез разделяне на храста се прилага само когато се налага да бъде извадено майчиното растение. При разделяне на отделните части на растението се следи всяка от тях да има добра коренова система и жизнено стъбло. Размножаването чрез разделяне на храсти може да се приложи успешно при всички овощни видове, които развиват издънки или образуват корени върху приосновната част на леторастите си.

Как се извършва размножаването чрез загърляне на приосновните части на леторастите?

При размножаването чрез загърляне на приосновните части на леторастите от адвентивните пъпки, разположени близо до почвената повърхност, или от кореновите зачатъци на приосиовните части на леторастите покарват нови леторасти (фиа 23) Този начин се използува при размножаване на френското грозде, при вегетативно размножаваните ябълкови и дюлеви подложки и при смокинята. Успешно може да се приложи при растения, отглеждани на богати, добре овлажнени и редовно разрохквани почви. Загърлянето на дюлевите и дусеновите маточни растения се извършва още през пролетта, а загърлянето на маточните растения на френското и немското грозде - по-късно. През вегетационния период се извършват няколко разрохквания на почвата и допълнителни загърляния. Първото разрохкване се извършва, когато леторастите достигнат височина 15 cm. Отделянето на леторастите от майчиното растение се извършва чрез изрязването им с остра ножица. Не се допуска отделяне на леторастите чрез отчесване, защото се образуват трудно зарастващи рани и се унищожават адвентивните пъпки.

Размножаване чрез загърляне на леторастите

Фиг. 23. Размножаване чрез загърляне на приосиовпите части на леторастите:

1 - резитба на втората пролет след засаждане на разстението; 2 - млади леторасти; 3 - издънка, годна за засаждане.

 

Размножаване чрез хоризонтални отводи

Фиг.24. Размножаване чрез хоризонтални отводи

 

Как се извършва размножаването чрез хоризонтални отводи?

При размножаването чрез хоризонтални отводи леторастите се навеждат хоризонтално положение, за да се вкоренят по-лесно (фиг. 24). По този начин св размножават бодливото грозде, къпината, лешникът и мъчно вкореняващите се подложки, каквито са силно растящите форми на дюлята и някои вариетети на ябълката и сливата.

Как се извършва размножаването чрез вкореняване на зрели резници?

При размножаването чрез вкореняване на зрели резници се вземат едногодишни леторасти, нарязват се през есента на части (резници), дълги 15-20 cm, стратифицират се във влажен пясък в избени помещения и напролет се засаждат на открито или в парници, като се оставят 1-2 пъпки от резника над почвената повърхност (фиг. 25). Вкореняването е по-сигурно, когато резниците се третират с хормони (индолилмаслена и други киселини). Този начин се прилага за размножаване на касис и при вегетативно размножаване на ябълкови подложки.

От най-голямо значение за вкореняване на резниците са физичните и химичните свойства на почвата. Почвата трябва да бъде богата с хумусни вещества и добре аерирана. Най-подходящи за тази цел са алувиалните почви, а най-неподходящи - тежките глинести почви. Редовното поливане е също твърде важно за вкореняването.

Как се извършва размножаването чрез вкореняване на зелени резници?

При размножаването чрез вкореняване на зелени резници се вземат невдървесинени леторасти (те се събират сутрин рано и веднага се поставят в съд с вода и на сенчесто място) и се нарязват на части (резници), дълги 10-15 cm, на които се оставят по 2-3 листа със съкратени наполовина петури.

Резниците от дюля, касис и други овощни видове, при които коренообразуването става лесно и бързо, не се третират с растежни вещества, а резниците от праскова, круша, ябълка и други трудно вкореняващи се видове се третират с индолилмаслена киселина в концентрация 25-50 mg на 1 литър дестилирана вода. Третирането продължава от 12 до 24 часа, като се потапя 2-3 cm от основната част на резниците в приготвения разтвор. След това резниците се засаждат в полиетиленови слънчеви оранжерии в смес от торф и чист пясък в съотношение 1 :1 на разстояние 10-15 cm между редовете и 5-8 cm вътре в реда. В оранжерията се поддържа оптимална влага чрез автоматично подаване на вода в мъглообразно състояние. Температурата се поддържа между 25 и 30°С. Коренообразуването на зелените резници настъпва 20-40 дни след засаждането им. До края на вегетационния период резниците образуват леторасти, дълги от 15 до 35 cm.

 

Вкореняване на зрели резници

Фиг. 25. Вкореняване на зрели резници

 

Опаковане на посадъчен материал за транспортиране

Фиг. 26. Опаковане на посадъчен материал за транспортиране:

1- на близки разстояния; 2- на далечни разстояния

 

На какви условия трябва да отговаря овощният посадъчен материал?

Овощният посадъчен материал трябва да е от желаните сортове и без повреди от болести и неприятели. Заразените от рак, кръвна въшка, черна златка и други болести и неприятели растения трябва да се бракуват. За засаждане са най-добри едногодишните дръвчета, понеже прихващането им е сигурно, а формирането - по-лесно. Едногодишните стволове трябва да са дълги от 1 до 1,2 m, а дебелината им на 15 cm над мястото на присаждане да е от 1,2 до 1,5 cm. Дръвчетата, присадени върху семенни подложки, трябва да имат от 3 до 5 скелетни корена, дълги 20-25 cm и добре обрасли с коренови власинки, а растенията, присадени на клонови подложки -силно обраснали коренови системи.

Производителите на овощен посадъчен материал са длъжни да притежават свидетелство, че дръвчетата не са заразени от болести и неприятели.

Защо и как се опакова овощният посадъчен материал?

Продължителното излагане на корените на овощните растения на слънце и вятър или на преовлажняване се отразява отрицателно върху способността им да се възстановяват бързо. Това налага предназначеният за пренасяне овощен посадъчен материал да се опакова веднага след изваждането му (фиг. 26). За опаковане са необходими канап, горен тел и слама. Преди да се опаковат, дърветата се завързват на връзки от по 20-25 броя с канап на 2 места-над корените и под короните, ако има такива, или на 80-90 era над мястото на първото привързване. На всяка връзка се поставя етикет с обозначение на сорта, подложката и стопанствотопроизводител. Корените на завързаните във връзки дръвчета се слагат върху слама, разстлана върху прегъната жица от прегорял тел. За предпазване от подсъхване между корените се поставя добре навлажнена дребна слама. След това корените се увиват със сламата и се завързват добре с тела. Когато дръвчетата се пренасят на по-големи разстояния, те се опаковат със зебло, със здрава хартия или с друг опаковъчен материал.

Как се извършва превозването на овощния посадъчен материал?

Превозването на овощния посадъчен материал трябва да се извършва за възможно най-късо време. Независимо от това опаковката трябва да е качествено направена

Как се извършва съхраняването на овощния посадъчен материал?

За да се предпази от изсъхване, измръзване или от други повреди, посадъчният материал трябва да бъде правилно съхранен (фиг. 27). Мястото за съхраняване на посадъчния материал трябва да бъде отцедливо и със сравнително ниско ниво на подпочвените води. Съхраняването се извършва в канавки, дълбоки 40-50 см. и широки 40 cm. В канавките дръвчетата се поставят наклонени с корони, обърнати на юг или изправени. И в двата случая се подреждат така, че корените им да не се преплитат, но да бъдат плътно допрени помежду си. След това се заравят, като се притъпкват много добре и се поливат. Заравянето на корените и приосновната част на стволовете е извършено добре, когато пространствата между корените са изпълнени с пръст. За да се избегне смесването на сортовете, на всеки сорт се поставя етикет.

Съхраняване на овощен посадъчен материал

Фиг. 27. Съхраняване на овощен посадъчен материал

Освен това необходимо е да се направи скица на мястото с обозначение на местонахождението на всеки сорт. За предпазване на дръвчетата от заливане, мишки и други неприятели мястото се огражда с канавки, а между корените се поставят отровни примамки.

Подобни статии

Какво трябва да се знае във връзка с торенето на овощните растения

Какво трябва да се знае във връзка с торенето на овощните растения

Какви хранителни елементи са необходими за овощните растения? Безусловно необходими за овощните растения са следните хранителни елементи, в...

Какво трябва да се знае във връзка с напояването на овощните растения

Какво трябва да се знае във връзка с напояването на овощните растения

Какво е влиянието на напояването върху овощните растения? Напояването влияе пряко върху развитието на растенията чрез попълване недостига н...

Какво значение има резитбата на овощните растения за плододаването им

Какво значение има резитбата на овощните растения за плододаването им

Какво е необходимо да се знае за устройството на овощните растения във връзка с резитбата? Овощното дърво има надземна и подземна част. Над...

Кои въпроси във връзка с организиране на борбата с болестите по овощните растения представляват интерес за любителя-овощар

Кои въпроси във връзка с организиране на борбата с болестите по овощните растения представляват интерес за любителя-овощар

Какво се разбира под болест и под неприятел на овощните растения? Болест е всяко смущение в растежа и развитието на овощното растение, пред...

Кое е най-важното, което трябва да се знае за неприятелите по овощните растения, без което не може да се разчита на успех при борбата с тях

Кое е най-важното, което трябва да се знае за неприятелите по овощните растения, без което не може да се разчита на успех при борбата с тях

Кои неприятели по овощните растения се наричат смучещи и кои гризещи? Смучещи насекоми са тези, които се хранят чрез изсмукване на сокове о...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

18.07.2010

Обновено
Обновено

26.07.2010

Прочетено
Прочетено

30803

Нередност Докладвай за нередност
9 харесват, 3 не харесват
Публикувай статия