Измършавяване

За измършавяване се приема загуба над 15% от нормалното тегло. Твърде често то е резултат от съзнателно недояждане или гладуване поради неразумното желание за постигане на „модна линия". По-важно е измършавяването от недояждане по социални причини. И днес все още повече от половината от хората на земното кълбо страдат от недояждане, а около 500 000 деца умират ежегодно от глад. Болестното измършавяване може също така да бъде последица от липса па апетит, хронични стомашно-чревни заболявания, смущения в жлезите с вътрешна секреция (захарна болест, увеличена функция на щитовидната жлеза), чревни паразити, злокачествени новообразувания, хронични инфекции. Проявите на измършавяването биват различни и зависят от причината, възрастта и пола. При рязко ограничаване на храненето, при хронични инфекции и злокачествени новообразувания измършавяването може да настъпи бързо и за няколко седмици болният да намали теглото си с десетки килограми. По-често обаче измършавяването се развива бавно и прогресиращо. Отначало се стопява и губи мастната тъкан (главно по корема и бедрата), като мускулите се запазват, но по-късно техният обем намалява и те се отпускат. Кожата изтънява, набръчква се, лесно се събира на гънки, които бавно се изглаждат. В някои случаи могат да се образуват отоци. Измършавяването обикновено се съпровожда от отпадналост и безсилие, сънливост, неохота за работа, чести простуди и инфекции. При бързо и наглед необяснимо измършавяване трябва обезателно да се консултира лекар. Изясняването на причината не винаги е лесно. Често се налага продължително и системно наблюдение. Лечението трябва да е насочено към причините, водещи до измършавяване. При съзнателно отказване от хранене се налага болнично лечение и нерядко изкуствено хранене Захранването на измършавелия трябва да става постепенно и внимателно, за да не се претовари храносмилането. Храната трябва да е пълноценна, добре балансирана, вкусно приготвена и лесно смилаема. Особено внимание трябва да се обърне на съдържанието в храната на пълноценни белтъчини (мляко, месо, яйца), минерални соли и витамини (плодове, плодови сокове, зеленчуци).