Екзема. Невродермит

Екземата е най-често срещаното кожно заболяване. Боледуват хора от всички възрасти. Различават се няколко клинични форми на заболяване: истинска екзема, себорейна екзема, вродена екзема. Близко до последната по прояви се нарежда невродермитът.

 

Истинска екзема

Клиничната картина на истинската екзема се характеризира със зачервяване на кожата н наличие на малки възелчета, мехурчета, корички и люспи. Прудружава се винаги от силен сърбеж. В зависимост от протичането екземата се разделя на остра и хронична. Острата или т. нар. подмокряща екзема се характеризира със зачервяване на кожата, мехурчета, възелчета и оток. Мехурчетата се пукат лесно и от тях изтича бистра течност. Кожата е лесно раздразнима. Болните се оплакват от силен сърбеж и болка. При хроничната екзема възпалителните явления и подмокрянето намаляват, кожата става по-бледа и груба и са налице кори и люспи. Болестният процес преминава, без да оставя следи. Екземата се локализира най-често по ръцете, краката и лицето. Тя е възпалителен процес на кожата, който се причинява от най-разнообразни външни и вътрешни фактори, като в механизма на появяването и протичането важна роля играе централната нервна система. Всички тези причини довеждат до свръхчувствителност, като дадени дразнители стават фактори за появата на екзема.

 

Себорейна екзема

  Тя се характеризира със зачервяване на кожата и натрупване на люспи. При по-голям брой от болните започва от окосмената част на главата, веждите, гънките между носа и устата и около ушите. От тялото обикновено се засягат подмишничните ямки, кожата в средата на гърдите, около пъпа, слабинните гънки, пространството между двете плешки на гърба. Измененията по окосмената част на главата се характеризират с натрупване на люспи и кори, които обхващат космите и ги слепват. Люспите и корите се отделят лесно, като под тях кожата е зачервена и може леко да подмокря. Често себорейната екзема по главата се проявява единствено със силен пърхот. При по-обилно натрупване на люспи и кори трябва да се мисли винаги за гъбично заболяване (кел) и за въшливост. По останалите части на тялото измененията при себорейната екзема се представят от рязко ограничени овални или кръгли петна с различна големина, с жълто-розов цвят, по повърхността на които се забелязва дребно лющене.
Сърбеж при себорейната екзема обикновено липсва.

 


Вродена екзема

Тя започва най-често през 3-ия месец след раждането и може да трае дълги години. Клинично се наблюдават едновременно или последователно различни промени - мехурчета, възелчета, уртики (кабари) и др. Вследствие много силния сърбеж и разчесвания кожата бързо става груба, суха, пигментирана. Измененията се разполагат главно по кожата в големите гънки - лакътна, задколянна и др. Касае се за наследствено обусловено заболяване с неспецифична свръхчувствителност на организма към множество дразнители - пера, пух, косми, храни н др. Заболяването се комбинира често с други алергични болести - белодробна астма и сепна хрема.

 

Невродермит

Невродермитът е често срещащо се кожно заболяване, което се характеризира със силен сърбеж и типични изменения по кожата. По своята клинична картина прилича на хроничната екзема. Засяга само възрастни хора и по-големи деца.

Различават се две форми - ограничен и дифузен невродермит. Ограничената форма се среща по-често.
Отграниченият невродермит започва със силен сърбеж. Кожата потъмнява, задебелява, става по-плътна и грапава. По повърхността й се виждат тънки люспи. Нормални те кожни гънки стават ясно изразени. Измененията се локализират най-често по врата, задколенните ямки, поясната област, бедрата и скротума. Протичането да болестта е продължително - с месеци и години.

Дифузният невродермит засяга обширни кожни участъци - най-често лицето, крайниците и поясната област. Под влияние на силния сърбеж, и разчесването кожата става суха, груба, неравна, с усилена пигментация, на места покрита с тънки люспи. Болестта протича бавно и продължително. Причините за появата на невродермита са в тясна връзка със състоянието на нервната система.

За болните от екзема и (невродермит са много важни правилното хранене и диетата.
При остри подмокрящи екземи е подходящо провеждането в продължение на 3-4 дни строга млечно-растителна и безсолна диета с ограничение на течностите. На болния се препоръчват пресни плодове и храни с богато съдържание на витамини. Забраняват се трудно смилаемите и дразнещите храни - свинско месо, бобови храни, риба, маслодайни ядки (орехи, фъстъци, бадеми), подправки, силен чай, кафе, алкохол. Тютюнът е силен възбудител на нервната система и трябва да се забрани.

Местното лечение на екземата трябва да се провежда много внимателно, защото кожата реагира неблагоприятно дори и на индиферентни средства. То се провежда в зависимост от състоянието на кожата и индивидуалните особености на болния, като се променя при най-малкия признак на непонасяне. Кожата на екземно болния се дразни лесно от водата и сапуна, затова измиването трябва да става рядко, и то с хладка вода и по-мазни сапуни. Премахването на корите (почистването) да става леко с марля, напоена с растително масло (слънчогледово, маслиново, рициново и др). При остри екземи, придружени от подмокряне, се прилагат компреси с разтвор от калиев хиперманганат (няколко кристалчета в 1-2 литра вода до получаване на розов разтвор). Компресите се правят с няколко пласта нарязана на кпадрати марля, която се напоява с разтвора, изстисква се и се поставя върху болния кожен участък. При засъхване марлята се на поява отново. Времетраенето на компресите е 1-2 часа, а се прилагат два пъти в денонощието.

При хронична екзема и невродермит, когато настъпи значително задебеляване на кожата, за резорбиране и разнасяне на инфилтрата се употребяват по предписание на лекар мази, съдържащи 5-10% катран, 5-10% салицилова киселина и др.

При себорейната екзема се прилагат с успех мази съдържащи 3-5% сяра, ихтиол или салицилова киселина. С успех могат да се използуват при пърхот на главата и препаратите на ДСО „Фармахим": антисеборин, сулфосен, сапун с колоидална сяра, шампоан „Сирен" и др.

Балните от хронична екзема, наследствена екзема и невро-дермит се влияят много добре от климатолечение (високапланинско и морско), а така също от сероводороди и и радиоактивни води (Кюстендил, Момин проход и др.). Основното лечение трябва да бъде насочено към укрепване на нервната система чрез закаляване, разходки на чист въздух, спорт, туризъм, осигуряване на достатъчен сън.

 

Лекарствени дерматити

Широкото използуване в медицината на все повече и по-нови медикаменти доведе до зачестяване на алергичните увреждания на кожата и лигавиците. Най-сериозното усложнение от лекарства е т. нар. алергичен шок, който е разгледан на друго място. Друго заболяване е медикаментозно-алергичната копривна треска. Медикаментозните алергични реакции често се представят с обриви (червени петна, възелчета, мехурчета и др.), които наподобяват картината на някои инфекциозни заболявания, като рубеола, морбили, скарлатина и др. Точната диагноза тук е от съществено значение, тъй като трябва да се реши дали болният да се изолира или да му се прилага противоалергично лечение. Даването на антибиотици и противотемпературни лекарства може да влоши състоянието на болния, тъй като самите те са честа причина на тези кожни прояви. Редица лекарства, като аналгин, седалгин, фенолфталеин и др., причиняват т. нар. фиксирани екземи. Това са изменения червено-синкав цвят, ограничени, разполагащи се винаги на едно и също място. Контактна екзема например се получава у здравни работници при работа с пеницилин, стрептомицин, новокаин, фенотиацин и др.

Най-важният подход при наличие на лекарствен дерматит е да се преустанови вземането на лекарства. Необходимо е да се направи преценка на вида па лекарствата, които с приемал болният и връзката им с кожните изменения. Субективни оплаквания обикновено няма и затова не са необходими локални средства. Необходима е незабавна консултация с лекар.