Дворно отглеждане на лозата

Дворното отглеждане на лозата е известно на човека от най-дълбока древност. За това свидетелствуват различните барелефи, намерени при разкопките на древни исторически паметници.

Културната лоза широко е използвана като декоративно растение както в миналото, така и сега в почти всички страни, където условията за нейното развитие са благоприятни. Тя обвива беседки, балкони, тераси, дървета, покрива стобори, украсява домове, създава засенчени алеи и др.

Като виещо се лиановидно растение, под опитната ръка на човека нейното развитие може свободно да се направлява и да се създават най-разнообразни красиви форми. Ето защо във връзка с озеленяването на населените места асмовидното отглеждане на лозата придобива все по-голямо значение. Лозата не само украсява жилищата, но и оздравява и освежава въздуха, предпазва ни от праха и от жаркото лятно слънце и горещина.

Освен това дворното отглеждане на лозата има голямо икономическо значение. Още повече като се има предвид, че лозата е високо добивно растение, което при асмовидно отглеждане може да дава до 50-100 кг грозде от една лоза, а в отделни случаи и много повече. Достатъчно е само всеки жител на село, а и мнозина от градовете, където има условия, да отглежда по една асма, за да се получи голямо количество грозде за местна консумация.

За дворното отглеждане могат да се използват всички десертни сортове. ;Най-правилно е обаче да се засаждат буйно растящи и високодобивни сортове, които дават големи гроздове, с красива и привлекателна външност и с добри вкусови качества. Особено голям интерес в това отношение представляват сортовете Болгар, Италия, Хамбургски мискет, Червена лисича опашка, Чауш, Урум юзюмю, Бяла лисича опашка и безсеменните сортове Бяло едро без семе, Хибрид VI-4 и др. Хибрид V-4 е нов сорт и още непознат на нашите лозари, но той заслужава голямо внимание за асмовидно отглеждане поради това, че при тази резитба има добра родовитост, дава едри, рехави гроздове, с дълги цилиндрични зърна, обагрени жълтокехлибарено, с розова окраска при дръжчицата, което ги прави оригинални и с много привлекателна външност.

За районите с по-високо надморско равнище, където гроздето на късно- и среднозреещите сортове не успява да узрее, трябва да се имат предвид много ранните и ранните сортове, като Перл дьо Ксаба, Шасла доре, Царица на лозята, и някои от новите ранни десертни хибриди. Тези сортове могат да се засаждат и в другите райони, ако се предпочита по-ранна беритба на десертно грозде.

Изборът на място за асми трябва да се прави в зависимост от целта, която се преследва с тяхното отглеждане за украса на дворове, здания, улици и т. н. Но при всички случаи лозата расте и плододава най-добре на достатъчно осветени от слънцето места. Затова в силно засенчените места, каквито са северните страни на постройките, трябва да се избягва засаждането на асми.

Преди засаждането на лозите почвата трябва да се подготви 2-3 месеца по-рано. Лозите могат да се засаждат напролет или наесен. При нашите условия много добри резултати се получават при пролетно засаждане.

Разстоянието между лозите трябва да бъде 1-2 м. Лозите се засаждат по същия начин, както и при обикновените лозя. Желателно е да се избират първокласни, елитни лози с много силно развита коренова система и голяма надземна част поради това, че те се развиват още от самото начало много по-буйно, отколкото по-слабите лози. В такъв случай при подготовката на лозичките непосредствено преди засаждането им корените могат да се оставят малко по-дълги. От пръчките се избира най-силната, която се реже на чеп с 2 очи, а останалите се почистват. Преди засаждането най-добре е в дъното на дупката да се сложат няколко лопати добре угнил оборски тор, след което да се посипе рохкава пръст и чак тогава да се засади лозичката. Засаждането и останалите грижи през първата и втората година са еднакви, както и при обикновените лози.

Асмовидна резитба

Формирането на лозите става по следния начин. От чепа на засадената лозичка покарват два летораста, върху които не се извършват никакви зелени операции през вегетационния период. На втората година по-слабата пръчка се премахва до основата, а по-силната се реже на чеп с 2 очи, От покаралите леторасти се оставя само един - най-силният, а останалите се премахват до основата. Този летораст се привързва вертикално за специално поставена подпора.

Освен това, за да се осигури по-добро развитие на леторастите, трябва своевременно да се премахнат всички кол туци, покарали от летните очи. Ако се полагат достатъчно грижи при отглеждането на лозите, леторастите могат да достигнат няколко метра дължина.

През пролетта на третата година се изгражда наклонен чардак на 2,20-2,50 м височина, и то така, че южната страна да бъде издигната по-високо, за да може да се огрява по-добре гроздето. След това пръчката се прекривява и привързва хоризонтално по платформата на чардака. Всички леторасти, които са покарали от зимните очи по вертикалната част на пръчката, която се оформя по-късно в стъбло, се премахват. Освен това, ако лозите са силни, в основата на главината могат да изкарат леторасти от спящите пъпки, които също трябва да се почистят. След покарването на зимните очи по хоризонталната част на пръчката половината от леторастите, и то тези, които се намират на долната страна, се премахват с изключение на крайния, който ще се използва за продължение на кордона. Обикновено леторастите се почистват през един, за да се получи около 25 см разстояние между тях.

На четвъртата година всички пръчки се режат на чепове с по 2 очи, от които постепенно в следващите години се развиват бъдещите рамена по кордона. По този начин хоризонталната част на лозата се оформя като кордон Роая. Пръчката, която е оставена за продължение, се реже на дължина в зависимост от пространството, което трябва да се попълни. По-късно, след покарване на очите, половината от леторастите по тази пръчка, намиращи се от долната страна, се премахват. На петата година от изкаралите по чеповете две пръчки горната се премахва при резитбата, а долната се реже на 2 очи. По-нататък резитбата ежегодно се извършва така, че на всяко рамо от ниско разположената пръчка се оставя по едно чепче с 2 очи (фиг. 86 и 87).

Ако лозите се развиват по-слабо, вместо кордон Роая по хоризонталната част на чардака може да се формира резитбата Гюйо, при която ежегодно се подменят плодните пръчки (фиг. 88).

Когато лозите са засадени на по-голямо разстояние и се развиват буйно, може да се оставят два или повече кордона. Освен това при по-силните лози може да се извършва смесена резитба, при която на някои от рамената на кордона наред с чеповете се формират отделни плодни звена от типа Гюйо.

Формиране на асма от първа до шеста година

Фиг. 86. Формиране на асма от първа до шеста година

 

Формиране на асма върху голям чардак

Фиг. 87. Формиране на асма върху голям чардак

 

Ще се получи комбинация между резитбата Роая и Казнав на един и същ кордон, като основата е кордон Роая (фиг. 89).

В случая по-долната пръчка се реже на чеп с 2 очи, а по-горната се оставя за плодна пръчка. Останалите рамена продължават да се режат по същия начин, както кордон Роая.

 

Асмовидна формировка по типа Гюйо с четири плодни пръчки

Фиг. 88. Асмовидна формировка по типа Гюйо с четири плодни пръчки (гледана отгоре)

 

Асмовидната резитба осигурява получаването на по-високи добиви в сравнение с другите резитби дори и при сортовете, които не се отличават с голяма родовитост, каквито са Урум юзюмю, Бяло без семе и др. Това се дължи на по-голямо количество пластични вещества, които се съхраняват в старата дървесина на стъблото и рамената и които увеличават родовитостта на очите. При тази резитба лозите реагират много силно на подобряване на агротехниката, в резултат на което добивите могат да се увеличат значително.

 

Асма с двоен кордон - плодните звена са формирани по типа Гюйо

Фиг. 89. Асма с двоен кордон - плодните звена са формирани по типа Гюйо (по П. Благонравов)

 

Плодоносна асма в с. Първенец

Фиг.90 - Плодоносна асма в с. Първенец, Пловдивско

 

Асмовидната резитба е неподходяща за промишлено от глеждане на лозята, където те измръзват, защото загриб ването им е свързано с разход на много труд. За любителско отглеждане на лозите в дворовете обаче тя представлява голям интерес за нашата страна (фиг. 90).

Формировка кордон Томри

Това са вертикални и хоризонтални кордони, които се разполагат по стени на сгради или огради. Във Франция близо до Париж се прилага даже върху специално издигнати за тази цел стени на разстояние 10 м една от друга и с височина 3 м, по южната страна на които се закрепват кордоните. Тези кордони биват различни видове, но най-разпространени са хоризонталните и вертикалните кордони.

Вертикален кордон Томри. Този кордон се формира, като през първата година при засаждане на лозите се оставя чеп с 2 очи. През втората година се оставя по-силният от изкаралите леторасти и се реже на чеп с 2 очи, а другият летораст се премахва. Изкаралите от чепа два летораста се привързват на кол, за да се осигури вертикалният им растеж. През пролетта на третата година по-силният от двата летораста се оставя на чеп с 4-5 очи, а другите леторасти се премахват. Изкаралите леторасти от оставените очи на другия чеп се привързват наклонено, а връхният летораст се оставя за удължаване на стъблото и се привързва вертикално. При силен растеж на леторастите, за да се развият добре връхните, ниско разположените силни леторасти се пензират. Връхният летораст се пензира по-късно - около втората половина на лятото. През пролетта на третата година долните леторасти, които са привързани наклонено, се режат на чепове с по 2 очи, а връхният летораст, който служи за удължаване на стъблото, се реже на 4-6 очи. През същата година изкаралите леторасти от чеповете се привързват също наклонено, както и леторастите, изкарали от връхната част на кордона. Връхният летораст се привързва вертикално за удължаване на кордона. През следващата година всички леторасти от вертикалния кордон и от чеповете, оставени по него, се режат на чепове с по 2 очи, като връхният летораст се оставя пак за удължаване на кордона, ако това е необходимо (фиг. 91). През следващите години удължаването на кордона и формирането на нови рамена и плодни чепове върху тях става по същия начин. При оставянето на нови плодни чепове върху кордона трябва да се спазва основният принцип- да се подтиска бързото удължаване на рамената, т. е. новият плоден чеп се оставя винаги от по-ниско разположения летораст на стария чеп. Нови чепове се формират от силни, симетрично разположени леторасти. При височина на кордона около 2 м лозите се засаждат на разстояние една от друга на около 1м.

 

Кордон Томри - вертикален при височина на стената 2 м

Фиг. 91. Кордон Томри - вертикален при височина на стената 2 м:

1 - на една година, 2 - на две години, 3 - на три години, 4 - на четири години, 5 - на пет години, 6 - оформен кордон Томри

 

Когато височината на кордона се увеличава до 3 м, разстоянието между лозите трябва да се намали на около 70 см, а когато трябва да бъде повече от 3 м разстоянието между отделните лози е вече 60 см, като през една лозите изпълват долната или горната половина на стената. Обикновено първата лоза заема горната част на стената, втората лоза -долната и така лозите се редуват през една, обхващайки цялата повърхност на стената (фиг. 92). За придържане на лозите към стената се опъва телена конструкция от 5-6 реда тел, закрепена здраво за стената.

Хоризонтален кордон Томри. Хоризонталният кордон Томри, както и вертикалният, прилича твърде много на кордон Роая, като най-често се формира с два хоризонтални кордона, разположени на еднаква височина, в две противоположни посоки. Лозите се засаждат на 40 см една от друга край стена и се привързват на телове с разстояние между тях 25-30 см.

 

Кордон Томри - вертикален при височина на стената повече от 3 м

Фиг. 92. Кордон Томри - вертикален при височина на стената повече от 3 м.

 

Кордон Томри хоризонтален

Фиг. 93. Кордон Томри хоризонтален, формиране:

I - в края на втората година, II--в края на третата година; III - в края на третата година

 

Най-долният тел отстои на около 30 см от почвената повърхност. Кордоните се разполагат лагат на няколко етажа през 50-60 см (фиг. 93). При формирането на лозите на втората година се оставя силен, добро узрял летораст, който се привързва вертикално и се прерязва до желаната височина. Двата връхни летораста се прекривяват по тела и от тях се оформя двустранният кордон Дължината на кордона е в зависимост от разстоянието между двете лози, разположени на един и същ тел, като достига до половината от това разстояние. Върху хоризонталните кордони се формират къси рамена с плодни чепове с по 2 очи. Тук също трябва да се внимава да не се удължава бързо рамото.

Крайпътна пергола

В последните години развитието на международния туризъм и голямото пътно строителство у нас постави на преден план необходимостта от озеленяване и декоративно оформяване на важните пътни артерии на страната.

 

Крайпътна пергола

Фиг. 94. Крайпътна пергола

 

С oглед на това, наред с другите декоративни дървета и храсти, особено място започна да намира и лозата като асмовидно растение. За тази цел се оказаха особено подходящи перголите, при които се използват специални железобетонен конструкции, представляващи железобетонни колове с дължина 3-3,5 м, които се поставят в земята на дълбочана около 70 см, а дад земята остават високи 2,50-2,80 м. В горния кран тези колове се разклоняват в две посоки, като едното разклонение е по-дълго. По тези разклонения надлъжно по посока на пътя се опъват телове, върху които се разполагат кордоните и изкаралите леторасти от тях.

На тази конструкция лозите се оформят по типа на асмовидната резитба - кордон Роая, комбиниран с плодни звена от Казнав или Гюйо с 3-4 плодни пръчки и 4-5 заместващи чепа с по 2 очи (фиг. 94).

 

Подобни статии

Различни системи и формировки при отглеждане на лозата

Различни системи и формировки при отглеждане на лозата

В зависимост от разнообразието на почвено-климатичните условия на различните лозарски райони, хранителната площ за отделните лози и опита на...

Формировки и системи на резитба при лозата

Формировки и системи на резитба при лозата

Видове резитба |  Видове формировка на лоза | Формировка на асма | Съвети за резитба на лоза Може ли културната лоза да се отглежда без р...

Влияние на околната среда върху лозата

Влияние на околната среда върху лозата

Топлолюбиво растение ли е лозата Лозата е растение с определени изисквания към температурата. От тези изисквания зависи нейното географско ...

Обработка, торене и напояване на лозата

Обработка, торене и напояване на лозата

Кога и как да се загрибват лозите Лозите се загрибват късно през есента, обикновено след листопада, с цел да се предпазят от измръзване пре...

Исторически данни за резитбата на лозата

Исторически данни за резитбата на лозата

В диво състояние лозата е лиановидно растение, катерещо се по живи дървета, развива голям брой леторасти с малки гроздове, с по (няколко зър...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

26.07.2010

Обновено
Обновено

26.07.2010

Прочетено
Прочетено

13535

Нередност Докладвай за нередност
2 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия
Рекламирай в INSERT.BG