Биологични особености на лозата

Най-добре се използва благоприятната почвено-климатична среда и най-добри условия за развитието на всяко растение можем да създадем само когато познаваме напълно и задълбочено неговите биологични особености и наследствени качества, неговите органи и ролята им в живота на растението, както и отношението му към различните мероприятия, които прилагаме при отглеждането му.

Особено силно важи всичко това за лозовото растение, което е многогодишно, отличава се с голяма пластичност и се влияе силно от условията на външната среда и агротехниката. Доброто познаване на биологичните особености на лозата е най-необходимо, когато трябва да се извършва и хирургична намеса в живота й, каквато е например резитбата на зряло и зелено.

Преди всичко особено важно е обстоятелството, че лозата като културно растение се размножава по вегетативен начин. Основен структурен елемент при този начин на размножаване, от който ежегодно се образува новият надземен прираст на лозовото растение, т. е. формира се лозовата главина и се поддържа животът й, е връхната меристема, локализирана в пазвените пъпки на лозата.

При лозата има четири типа пъпки, които се различават по строеж, по време на развитие и родовитост. Те са зимно (видимо, плодно) око, лятна пъпка, ъглово (черно) око и спяща пъпка (фиг. 2).

През пролетта, в началото на вегетационния период на лозата в пазвата на листа най-напред се образува лятната пъпка, която се формира бързо, развива се веднага и дава разклонение от главния летораст - колтук, който най-често е слабо родовит или напълно безплоден.

При диференцирането на лятната пъпка, до нея в пазвата (на листа започва образуването на зимното око. То е сложна пъпка, състои се от 3 до 6 прости пъпки. Една от тях е най-добре развита и се нарича главна пъпка, а останалите - странични или резервни (фиг. 3).

 

Видове пъпки при лозата

Фиг. 2. Видове пъпки при лозата:

а - зимни очи, б - ъглови очи, в - спящи пъпки, г - лятна пъпка,  д -черно око

 

Зимно око при лозата

Фиг. 3. Зимно око при лозата:

1 - главна пъпка, 2 - странични (резервни) пъпки, зачатъци на бъдещи органи на летораста; а - възли, б - междувъзлия, в - вегетационен връх, г - реси,  д - мустаци, е - лист

Зимното око е много по-родовито от лятната пъпка и обикновено на него се разчита за получаване на редовни, високи и качествени добиви от лозата. В зимното око най-родовита е главната пъпка.

Както се вижда на фиг. 3 при надлъжен пререз и при увеличение под микроскоп, главната пъпка е в средата и е най-добре оформена. В нея във вид на зачатък са заложени почти всички органи на бъдещия летораст, т. е. 4-8 възли (а), междувъзлия (б), вегетационен в|ръх (в), листа (г), съцветия (реси - д) и мустаци (е). Страничните (резевните) пъпки са по-слабо развити от главната пъпка и са по-малко родовити от нея. Най-родовита от резервните пъпки обикновено е тази, която по степен на развитие е най-близко до главната пъпка или се е образувала веднага след нея. Другите резервни пъпки в зимното око са много слабо диференцирани и най-често са безплодни.

Зимното око презимува и се развива на следващата година, като дава главни (от главната пъпка) и заместващи леторасти (от заместващите пъпки).

При нормално презимуване на зимното око предимство в развитието напролет има главната пъпка. При силни лози може да се развие и най-добре диференцираната след главната резервна пъпка. От едно зимно око се развиват обикновено един-два и много рядко три летораста.

Останалите неразвити пъпки на зимното око деградират и се превръщат в спящи пъпки. Първият етап в деградирането им в спящи пъпки може да се наблюдава на двегодишна дървесина, около основата на едногодишния летораст (фиг. 2). Впоследствие при извършване на ежегодната резитба тези пъпки преминават в по-стара дървесина, като деградирането им в спящи пъпки продължава и служат като дълбок резерв на лозата. Спящите пъпки дават безплодни леторасти, /наречени лакомци или вълци.

Ъгловите (черни) очи по произход са недоразвити зимни очи, разположени в основата на главните леторасти върху недоразвити възли, които ограничават силно скъсени междувъзлия. Тези очи, както и възлите, върху които са разположени, поради неблагоприятните външни условия рано напролет, когато се образуват, и лошия режим на хранене са недоразвити. Те са по-родовити от спящите пъпки, но много по-малко родовити от зимните очи, разположени над тях по едногодишни леторасти. Обикновено на практика ги причисляваме по родовитост към спящите пъпки. Ъгловите очн са обикновено две или трм. Състоят се най-често от две н по-рядко от една или три пъпки. Степента на диференциране на ъгловите очи отдолу нагоре е различна. Първото (най-долното) ъглово око има най-често една и по-рядко две пъпки, докато третото (най-високото) ъглово око се състои най-често от две> по-рядко от три и никога от една пъпка. То е следователно най-добре диференцирано. Някои автори правят разлика между ъгловите и черните очи. Според наши изследвания такава разлика няма, касае се за едни и същи пъпки, като се използва различна терминология. Когато ъгловите очи не се развиват, те също деградират и се превръщат в спящи пъпки (на три и повече годишна дървесина).

Най-родови ги следователно при лозата са зимните очи. Когато искаме да получим стабилни, високи и качествени добиви от лозата, винаги при резитбата трябва да разчитаме на зимните очи.

Останалите пъпки при лозата са резерв за възстановяване на главините и поддържане на форми ровката им при повреждане на зимните очи. Това е много важна особеност на лозата, която трябва винаги да се има предвид при резитбата. Нужно е да се прибави към всичко това и обстоятелството, че зимното око, от друга страна, и особено главната му пъпка, е най-малко издръжливо на ниски темпратури. Ето защо при резитбата винаги трябва да се провери състоянието на зимните очи и тогава да определяме натоварването.

Друга особеност на лозата е бързият растеж на лето-растите. До края на вегетационния период леторастите и при сравнително слаборастящите сортове достигат дължина до 2-2,5 метра и повече и цялата лоза бърже увеличава обема си. В това отношение лозата превъзхожда много други овощни дървета и храсти. Това се дължи преди всичко на мощната коренова система на лозата и голямата u пластичност.

У лозата съществува стремеж силно да се разраства и при сравнително тънко стъбло да изхранва огромна надземна маса. Често явление е особено при асмите една лоза да покрива площ от 50-100 кв. м и повече като дава ежегодно голям прираст и добиви.

Поради огромното количество спящи пъпки по старата дървесина на лозите те имат свойството да образуват гоямо количество издънки. Ето защо при неправилна резитба и ниска агротехника лозата бързо изменя формата си загубва културния си вид, закържавява и животът й се скъсява.

Подобни статии

Филизене на лозата

Филизене на лозата

Премахването на излишните леторасти на лозите през пролетта се нарича филизене. То е най-важната операция от комплекса на зелените резитби з...

Основни положения при извършване на резитбата. Резитба на зряло

Основни положения при извършване на резитбата. Резитба на зряло

Резитбата на лозата се състои в премахване напълно или отчасти на различни нейни органи. Когато това мероприятие се извършва върху зрели час...

Исторически данни за резитбата на лозата

Исторически данни за резитбата на лозата

В диво състояние лозата е лиановидно растение, катерещо се по живи дървета, развива голям брой леторасти с малки гроздове, с по (няколко зър...

Операции със зелените части на лозата

Операции със зелените части на лозата

През вегетационния период на лозата се извършват редица операции със зелените и части, които носят общото наименование резитби на зелено. Пр...

Формировки и системи на резитба при лозата

Формировки и системи на резитба при лозата

Видове резитба |  Видове формировка на лоза | Формировка на асма | Съвети за резитба на лоза Може ли културната лоза да се отглежда без р...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

25.07.2010

Обновено
Обновено

25.07.2010

Прочетено
Прочетено

3599

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия