Баба и дядо

За ролята на баба и дядо като възпитатели се водят дискусии. Много от младите съпружески двойки оспорват годността на бабите да гледат и възпитават деца, защото прилагат «остарели» възпитателни методи и често разглезват децата. Жизненият опит обаче показва, че помощта на бабите не бива прибързано да се пренебрегва, а трябва грижливо да се подобрява и осъвременява. При трудни положения много от родителите ни заявяват: «Без баби накъде?»
На вас, майките, нерядко ще се наложи за по-кратко или по-дълго време да се разделите с детето. Вие търсите жена, която да ви замени. Бабата и дядото често пъти са най-подходящи. Желателно е между вас, майките, и бабите да има дружески, сърдечни отношения. На бабата или на другото лице, което ще отглежда вашето дете, е крайно необходимо да се дадат подробни наставления за досегашния и за бъдещия възпитателен режим на детето, за особеностите на неговия характер. Също така препоръчайте да не се правят големи промени във възпитанието и отглеждането на детето и да се наблюдава внимателно как понася промяната. Предпочитайте една от бабите, а не двете баби. По-добре е да изберете по-спокойната, сърдечна и привързана към детето баба, а не много знаещата и строга баба.
Въпросът за ролята на бабите при отглеждането на децата в дома (вт.нар. домашни «бабини ясли») беше поставен на обсъждане във в. «Литературная газета» през 1979 г. Изводът от тези осъждания е в полза на домашните «бабини ясли», които в нашия бит все още ще продължават да съществуват редом с обикновените детски ясли.
Взаимовръзката между поколенията и специално сърдечната връзка между прародителите (баба, дядо) и внуците е характерна особеност в бита на славянските народи. Чрез тази сърдечна връзка се осъществява и най-здравата приемственост между поколенията. И не е чудно, че понякога всеотдайните баби обичат повече своите внуци, отколкото на млади години са обичали децата си.
В САЩ тази взаимовръзка между поколенията е ликвидирана и това дава отражение върху психиката на американските граждани. Виден американски психолог пише следното по този повод: «В 200 годишното наше развитие е изграден такъв стил на семеен живот, при който не се създава и не се желае близост между прародители и внуци.» И като резултат на това в САЩ старите хора много по-често изпадат в тъжна самота, депресия и изоставеност.
През яслената възраст бабите, стига да имат желание и възможност, могат за кратко или за по-дълго време да заместят родителите. На бабите трябва да се помага. Те трябва да получават подходящ инструктаж от родителите.
Не трябва да се забравя, че при отглеждането на децата в затруднени семейства (разведени родители, боледуващи майки, самотни майки и др.) бабите са крайна необходимост.
Бабите могат да бъдат мобилизирани за гледане на посещаващите ясли и градини деца, когато последните са болни, в празнични дни и по време на ваканция. Оставеното у дома болно дете с радост слуша бабините приказки и бабината реч, чрез която се осъществява сърдечната връзка между поколенията.
Съществува и група телесно и умствено увредени деца, които се налага да бъдат гледани у дома. Тези увредени деца също се нуждаят от обич и възпитателни грижи. И бабите в подобни случаи изпълняват голяма възпитателна мисия.
Някои родители оспорват правото на бабите да възпитават своите внуци. Но плюсовете в полза на бабите са много. Първо, те притежават голям жизнен опит. Често пъти те внасят спокойствие в напрегнатата семейна атмосфера. Те имат време да общуват със своите внуци, да долавят техните желания, да ги напътстват и внимателно да ги поучават. Понякога те, по-добре разбират детските лудории, като по-рядко прибягват до наказания.
Един от минусите във възпитателната работа е тяхната слабост от време иа време да глезят своите внуци, но тази слабост е лесно поправима, ако родителите не са престанали да участват във възпитанието на детето.