Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през септември

Септември

Септември е месец на постепенен преход от летните към есенно-зимните условия.
В резултат от нахлуване на по-студен въздух от север температурите се понижават. Най-високите дневни температури достигат 28-30 °С, а най-ниските - между 3 и 8 °С. Средната денонощна температура не спада под 10 и не надвишава 25 °С.
През втората половина на месеца вече съществува опасност от ранни слани, гръмотевични бури и градушки, с което се нанасят сериозни повреди на плодовата продукция и растенията.
Средният брой на дните за работа на открито е 24 при продължителност на деня 12,3.
Листният апарат на дърветата фотосинтезира активно, осигурявайки асимилати за изхранването на плодовете, диференцирането на плодните пъпки и отлагането на резервни хранителни вещества. Колкото по-своевременно се сберат плодовете, толкова по-добре дърветата се запасяват с хранителни вещества, по-леко понасят ниските зимни температури и нормално плодоносят през следващата година.

Агротехнически мероприятия

а. В овощните разсадници


- Продължават грижите за семенилищата, като се поливат при засушаване и се обработват. Внимава се подложките да не прораснат.
- Не по-късно от средата на месеца привършва окулирането на подложките в питомник първа година.
- Превръзките се преглеждат и ако има опасност от вливане, се разхлабват.

- Почвата в питомниците, утъпкана от присажданите, се обработва.
- Обработва се и почвата в питомник втора година.
- Продължава прочистването на маточните насаждения от примеси. Септември е най-подходящото време за идентифициране на подложките.

б. В овощните насаждения


- За да може дървесината добре да узрее и да се закали, грижите в младите насаждения са насочени към своевременно прекратяване на растежа. При продължително засушаване, особено при семковите, се препоръчва умерена поливка.
- Започва беритбата на есенно-зимните сортове ябълки и круши. Моментът на беритбата на плодовете трябва правилно да се определи, защото както много ранната, така и много закъснялата беритба се отразяват неблагоприятно върху общото състояние на плодовата продукция. В края на лятото плодовете увеличават теглото си с 1-2 % на денонощие, така че много ранната беритба води до съществени загуби. Освен това рано обраните плодове нямат типичния за сорта органолептичен комплекс и при следберитбеното дозряване не го придобиват. През периода на съхраняване страдат силно от запарване на плодовата кожица и горчиви подкожни ядки. Поради значителната загуба на вода ножицата се набръчква и търговското качество на плодовете се понижава. При късно обраните плодове про центът на повредите от физиологично разпадане на плодовото месо нараства, получава се брашнеста консистенция и стъклясване.
Беритбената зрелост на плодовете може да се определи по следния комплекс от признаци:
1. Сила на задържане на плода. В беритбена зрелост плодовете се отделят лесно от носещата ги дървесина.
2. Избистряне цвета на кожицата и месото. В съзряващнте плодове съдържанието на зелените пигменти намалява и се увеличава на жълтите и червените.
3. Твърдост на плодовото месо. На определена степен на зрелост съответствува определена твърдост на плодовото месо. Установява се с уреди, наречени пенетрометри.
4. Възраст на плода. За всеки овощен вид и сорт съответствува генетично определен срок от цъфтеж до беритбена зрелост. При късните сортове ябълки той е 130-146 дни, а при късните сортове круши-около 120 дни.
5. Чрез скорбялна проба. Методът се базира на способността на скорбялата да се оцветява в синьо под въздействието на йод. Прерязан по напречния диаметър, плодът се натопява в разтвор от 2,5 g йод и 10 g калиев йодид в 1 1 дестилирана вода, поставен в плитък съд. След около минута се отчита разпределянето и приблизителното количество на скорбялата. В оптимална беритбена зрелост 1/3 до 1/2 от повърхността на отреза е оцветена в синьо.
През последните години масово приложение в практиката получи разработената в НИИ по овощарство - Пловдив, технология за прибиране на ябълковите плодове в каси-палети. Чрез комплексното й внедряване производителността на труда се повишава 8,2 пъти, а себестойността на продукцията намалява с 14,5 %. Касипалетите имат размери 100x120 cm или 80x120 cm и височина 40-60 cm.
Плодовете за консумация в прясно състояние и плодовете за по-продължително съхраняване от всички овощни видове трябва да се берат ръчно, за да не се нараняват и набиват.
Производителността на труда на берачите и качеството на набраната продукция значително могат да се повишат чрез използване на подходящи съдове и съоръжения, позволяващи осъществяването на процеса на беритбата без излишни движения и с две ръце.

 

Съд с подвижно дъно за беритба на плодове

Фиг. 74. Съд с подвижно дъно за беритба на плодове

Особено удобни за целта са съдовете с подвижно дъно, плодовете от които се изсипват от долната страна и не се набиват (фиг. 74).
Беритбата на плодовете до 2 m височина се извършва от земята, като плодовете се поставят в съдове за извозване (касетки или каси). В такива случаи много рационално се използва шейната поставка, чрез която касетките се преместват от позиция на позиция по-леко, елиминират се непроизводителните движения (навеждане или изправяне), работи се с две ръце и плодовете не се пресилват от съд в съд (фиг. 75, вляво).
За беритба на плодовете на височина над 2 m се използват помощни съоръжения, като триопорна стълба-платформа (фиг. 75, вдясно), ръчновозима платформа (фиг. 75, в средата), прикачни или навесни ремаркета-платформи. При използване на тези съоръжения беритбата се извършва в каси, като плодовете се поставят директно в тях.
- Извозва се набраната продукция. Ръчните товаро-разтоварни работи по извозването на набраната плодова продукция са свързани с влагането на много тежък и непроизводителен физически труд.

 

Съоръжения за рационализиране на беритбата

Фиг. 75. Съоръжения за рационализиране на беритбата: шейна (вляво); стълба (вдясно); ръчно возима платформа (в средата)

Механизирането на тези процеси облекчава труда на работниците, увеличава използваемостта на транспортните средства и съкращава времето за престоя на плодовете от беритбата до реализирането. За целта се използват тракторен вилков нископовдигач ТВН-0,5 и тракторен вилков високоповдигач - ТВВ-1 или ТВВ-2, агрегатирани към тракторите «Болгар» ТЛ-ЗОА, «Беларус» МТЗ-5ЛС и ЮМЗ.

- Сортират се плодовете.
Съществено влияние върху хода на процесите по прибирането на реколтата оказва правилната организация на сортирането.
След първичната сортировка, извършвана успоредно с беритбата, при която се отделят най-дребните, деформираните или повредените от болести и неприятели плодове, останалите се извозват за основна сортировка. Целесъобразно е по време на беритбената кампания в овощните насаждения да се организират пунктове за ръчно сортиране на плодовете, предназначени за износ. Това намалява процента на повредите от набиване на плодовете при транспортирането.
Плодовете за вътрешен пазар и съхраняване се сортират на манипулационните пунктове в стопанските дворове ръчно или механизирано.
При ръчно сортиране плодовете се разпределят в четири качества - екстра, първо, второ и трето, съобразно изискванията на БДС.
Механизираното сортиране на плодовете се извършва с машини, работещи на базата на степента на оцветяването, диаметъра и средното тегло.
- Внасят се плодовете в плодохранилището.
Плодовете, определени за хладилно съхраняване, трябва да бъдат здрави, без механични повреди от транспорт, градушка и др., както и без поражения от болести, неприятели и растителнозащитни средства. Транспортирането им до плодохранилищата или внасянето им в хладилните камери трябва да се извърши в деня на беритбата или най-късно след 1-2 дни. Всяко закъснение води до намаляване на съхраняемата им способност и увеличаване на загубите от гъбни и физиологични болести и на фирите. Преди внасянето при постоянен хладилен режим на съхраняване плодовете преминават през период на темпериране в помещения със стайна температура.
За съхраняване се използва здрав, сух и при възможност неупотребяван амбалаж. Ако се използва употребяван амбалаж, той се обеззаразява задължително чрез обгазване с 10-20 g/m3 сяра или натопяване в 2 % бордолезов разтвор и изсушаване на слънце.
- Зареждат се камерите.
Най-икономично и резултатно хладилната площ в плодохранилищата се използва при употребата на каси-палети с размери 120/80/75 cm, поставени една над друга. Когато се използват щайги, те се стифират на височина до 30 реда, а касетките или касите - на 16-18 реда. Поставят се върху скари, като се осигурява 10-12 cm просвет между пода и най-долния ред.
За да се осигури свободна циркулация на въздуха, между отделните стифове трябва да се остави 30-40 cm, а от стените и тавана - 50-60 cm. Плодовете не трябва да са много близо до изпарителите, за да не се понасят щети от измръзване.
- Режим на съхраняване.
Оптималната температура за съхраняване на плодове от праскови, кайсии, сливи, череши, вишни, ягоди, малини и ябълковите сортове Айвания, Карастоянка, Златна превъзходна, Червена превъзходна и др., крушевите сортове Вилямова масловка, Абат Фетел, Конференция, Пас Красан, Попска и др. е около 0 °С при относителна влажност на въздуха 85-90 %.
За да се поддържат оптимални параметри на температурата и въздушната влажност, във всички части на хладилната камера въздухът трябва да се подлага на циркулация. В началния период на съхраняване циркулацията се извършва с интензивност 0,1-0,2 m3/s, като общата й продължителност за денонощие не трябва да бъде под 6 часа, разпределена на равни интервали.
Подмяната на въздуха в камерите през първия месец от съхраняването се извършва ежеседмично, а по-късно един или два пъти месечно. С това летливите вещества, получени при протичането на метаболитните процеси в плодовете, и въглеродният двуокис, отделян при дишането, се отстраняват.
- Контрол през периода на съхраняване.
През периода на съхраняване на плодовете в хладилни камери трябва да се упражнява контрол в две основни направления. От една страна, трябва да се следи за изправността на съоръженията и контролно-измервателните прибори, температурният режим и процентът на относителната влажност на въздуха. При отклонения, по-големи от 0,5 °С и 1-2 % спрямо зададения режим, се предприемат мерки за корекция. От друга страна, трябва да се следи за здравното състояние на съхраняваните плодове. Периодично се отчита появата на икономически важните физиологични болести - запарване на плодовата кожица, горчиви подкожни ядки, джонатанови и лентицеларни петна, потъмняване на плодовото месо и др. Отчитат се също така и повредите от гъбните болести горчиво гниене, антракноза, меко гниене, сиво гниене и др.
Следи се също за правилното протичане на следберитбеното дозряване. Ако този процес е затруднен при установения режим, налагат се изменения, осигуряващи подходящи условия за дозряване на плодовете.
Когато се установи, че в някоя от хладилните камери процентът на повредите от болести бързо нараства, срокът на съхраняване се съкращава.
Плодовете от отделните овощни видове имат различна съхраняема способност. За най-кратко време се съхраняват плодовете на ягодата и малината (по 6-7 дни), следвани от черешата, вишнята, кайсията и прасковата (от 15 до 30 дни), ябълката и крушата (до 6-7 месеца).

в. В ягодовите насаждения


- При необходимост се напояват както младите, така и старите ягодови насаждения.
- Разсадът за създаване на нови насаждения се изважда и се съхранява.
Основен метод за размножаване на ягодовите растения е чрез вкореняване на розетки по дължината на ластуните от насажденията за производство на плодове или от създадени специална за целта маточни насаждения. Препоръчва се новите ягодови насаждения да се засаждат само с обезвирусен материал.
В зависимост от времето на засаждане ягодовият разсад се изважда от маточните насаждения от края на август до края на ноември. За есенно засаждане той се изважда по-рано, а за съхраняване в хладилник и за лятно засаждане - по-късно, но при температура на въздуха, не по-ниска от 0°С.
От растенията, предназначени за есенно засаждане, след изваждането се отстраняват повредените от болести и неприятел. Останалите се почистват от ластуните и сухите листа, навързват се на снопчета по 25 или 50, поставят се в касетки, кафези или други съдове и до засаждането се съхраняват, като се следи корените да не подсъхнат.
Растенията, които ще се съхраняват в хладилник, се изваждат и се обезлистват. Корените се почистват от полепналата почва чрез изтръскване или промиване с вода. Растенията се навлажняват добре и се поставят по 500 в полиетиленови торби (35- 40x45-50 cm). Във всяка торба се поставя етикет с наименованието на сорта, класата (суперелит, елит или първо размножение), броя на растенията и стопанството производител. Торбите се затварят херметически и се съхраняват при температура -2 °С . При температура под -3 °С растенията измръзват, а около 0 °С пъпките и коренчетата прорастват. Въздушната влажност в хладилните помещения се поддържа над 90 %.
- Извършва се есенно засаждане на разсада в новите ягодови насаждения.
Непосредствено преди засаждането коренчетата на растенията се изрязват до свежа жизнена част, без да се съкращават прекомерно. За да се намали изпарението, отстраняват се старите листа. Засаждането се извършва с мотичка, лопата или садило на дълбочина колкото са били преди изваждането или малко по-дълбоко, като се внимава коренчетата да не се подгъват и пъпката да не се засипва с почва. Почвата около растенията се притъпква добре с ръка или с крак и се полива. При ранни срокове на засаждане след 3-4 дни се полива повторно, а при късни - след около 7 дни. До края на есента се полива още 2-4 пъти. След около седмица се проверява прихващането и местата на пропадналите растения се попълват.

г. В малиновите насаждения


- Маточните насаждения се поддържат чисти от плевели.
- Младите и плододаващите насаждения се обработват редовно.
- Плододавалите издънки се изрязват, изнасят се и се изгарят (там, където не е извършено през август).
- Продължава подготовката на плошите за нови насаждения. Наторяването с по-големи количества оборски тор не бива да, се подценява, понеже се отразява особено благоприятно.

д. В касисовите насаждения


- При засушаване поливането на насажденията се отразява много добре. Полива се 1-2 пъти според конкретните нужди. Почвата се обработва редовно.
- Вкоренилищата се поливат 1-2 пъти. Почвата се обработва, и се поддържа рохкава и чиста от плевели.
- Подготвят се площите за новите касисови насаждения. Както и при малината, преди риголването площта да се натори с 3-5 t оборски тор, 80-100 kg суперфосфат и 25-30 kg калиев сулфат на декар. За да се обработи по-добре почвата, подготовката на площите за малиновите и касисовите насаждения трябва да започва две години преди засаждането.

е. В насаждения с други култури

- Приключва лятното присаждане на Кавказка хурма с пъпки от райска ябълка.
- Извършва се проверка за прихващането на пъпките и при необходимост се извършва разхлабване на превръзките.
- След като присадниковият летораст на лимона израсне на 10-15 cm височина, подложката се изрязва без чеп над мястото на присаждането и за да се изправят и привържат леторастите, забиват се малки колчета.
- Продължава беритбата на смокини.
- Почвата в насажденията, семенилищата и питомниците на южните култури се поддържа рохкава и чиста от плевели.
- При нужда се напоява редовно, особено актинидията.
- Продължават грижите за заложените за вкореняване в началото на юли зелени резници от актинидия, арония, облепиха и др.
- Започва процесът на закаляване. Постепенно броят и продължителността на оросяването се намаляват. Осъществява се постепенно проветряване на вегетационните съоръжения.

Растителнозащитни мероприятия

Към края на вегетационния период развитието на болестите по овощните растения затихва, но не престава напълно. В някои години при чести дъждове се наблюдават заразявания от струпясване по ябълката даже по време ка беритбата на есенните и зимните сортове (късно струпясване). Значително намалява плътността и на неприятелите. Много от тях са преминали в неактивни стадии - какавиди, яйца. Късно излюпените гъсеници от второто поколение на плодовите червеи продължават да причиняват червясване на плодовете. Ето защо продължават и растителнозащитните мероприятия през септември.

а. В овощните насаждения


- Ябълковите насаждения от къснозреещите сортове се пръскат през първата половина на месеца с 0,1 % Есфатокс 50, 0,1 % гардона 75 НП, 0,15 % диптерекс 80 (вотексит) или друг инсектицид за борба с ябълковия плодов червей и листоминиращите молци (ако плътността им е голяма - повече от 4-5 мини средно на лист).
За да се намали зимният запас от яйцата на червения овощен акар, към разтвора се прибавя 0,2 % омит 57 Е, 0,2 % милбол 25 ЕК, 0,2 % акартан и други акарициди.
- За установяване плътността на крушовия пъпкопробивач в края на месеца се стръскват (отначало през ден, а след откриване на първите насекоми - всеки ден) по 10 дървета за 500 dka, разположени разпръснато в насаждението.
- Крушовите насаждения, нападнати силно от листни бълхи (обикновена) и крушова дървеница, се пръскат с 0,1% вофатокс 50, 0,1 % тинокс 50, 0,03 % амбуш или 0,04 % децис. Това пръскане е ефективно и срещу крушовия плодов червеи, особено за къснозреещите крушови сортове.
- Обеззаразяват се плодохранилитлата Извършва се от специалист, запознат добре с действието на отровните газове.
- За да се установи зимният запас от гъботворка, изброяват се яйчните купчини върху стъблата и дебелите клони на 40- 60 дървета, а от пръстенотворка - яйчните пръстенчета върху 20 три- и четиригодишни клонки.
- Преглеждат се прасковени плодове в пунктовете за манипулация за откриване на източния плодов червей в незаразените от него райони.
- Около две седмици преди беритбата ябълковите и крушовите насаждения, плодовете на които са предназначени за съхраняване, се третират с 0,3 % ортофалтан 50, 0,06 % бенлейт (фундазол), 0,3 % каптан 50, 0,3 % ортоцид 50 или 0,3 % мерпан 75 за запазването им от късно струпясване и други болести, които се развиват в плодохранилищата. За същата цел може да се използва и 1 % ИХП 300, който според изследванията предпазва плодовете от гниене и намалява фирите.
- Кестеновите дървета се пръскат в началото на месеца преди снасянето на яйцата с 0,2 % вофатокс или 0,2 % золон (агрия 1060) и други препарати за борба с кестеновия хсботник. Пръскането се повтаря още два пъти през 7-10 дни.

б. В ягодовите насаждения


- За борба с плевелите ягодовите насаждения се третират с теноран. За леки почви се използва 600 g/dka, а за тежки почви - 1000 g/dka теноран, разтворен в 60-80 1 вода.

 

Ягодова нематода

Фиг. 76. Ягодова нематода

- Ягодовите насаждения се поливат с 0,2 % вофатокс 50 до навлажняване на почвата на дълбочина 15 cm срещу ларвите на кореновите хоботници.

- Ягодовият посадъчен материал се проверява за болести и неприятели, които се пренасят с него (бели и червени листни нетна, коренови хоботнини, ягодова нематода, ягодов акар вирусни болести и др.) (фиг. 76).
-Ягодовият разсат се обеззаразява, ако е нападнат от ягодов акар или ягодова нематода, като се потапя за 13-15 min във вода е температура 45-50 С.

Подобни статии

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през май

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през май

Май През май се увеличава интензивността на слънчевото греене, повишават се средните денонощни температури и количеството на валежите.Средн...

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през юни.

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през юни.

Юни Атмосферните процеси през юни не се различават съществено от протичащите през май, поради което и времето през двата месеца е почти едн...

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през август

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през август

Август Температури през август за по-голямата част от страната са високи - между 20 и 24 °С. Относителната влажност на въздуха е ниска,...

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през януари.

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през януари.

Януари е типичен зимен месец. Средната месечна температура в Северна България и високите полета варира от 0° до -3 °С, по Черноморие...

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през април

Агротехнически и растителнозащитни мероприятия в овощната градина през април

Април Средната месечна температура през април за повечето райони на страната е между 11 и 13 °С. Месечната сума на валежите в овощареки...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

30.07.2010

Обновено
Обновено

30.07.2010

Прочетено
Прочетено

2482

Нередност Докладвай за нередност
1 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия