Остър катарален конюнктивит : Това заболяване се характеризира с обикновено доброкачествено протичане и с изход без тежки последици за окото.
Острото катарално възпаление на конюнктивата почти винаги започва внезапно, без продромални явления. Болните се оплакват от парене и сърбеж в очите, имат сълзотечение .и светлобоязън, чувствуват клепачите си тежки и усещат дразнене като че ли под тях има чуждо тяло. Оплакванията се засилват вечер, на изкуствена светлина. Рядко има болки. Такива се явяват при по тежките случаи и главно, когато в тяхното протичане настъпят корнейни усложнения. При задържане на секрет върху корнеята зрението се замъглява.
Обективно при катаралйите конюнктивити се развива хиперемия и оток и се явява патологична секреция.
Хиперемията при по-леките конюнктивити е изразена главно на клепачната конюнктива, особено на долния клепач. При по-тежките случаи тя се разпространява върху форниксовата и склерната конюнктива, като намалява по посока към роговицата (конюнктивна инекция).
Отокът на конюнктивата бива изразен различно силно. При по-леките случаи той се проявява само с това, че конюнктивата изгубва лъскавината си и че виждащите се при нормална конюнктива отводни канали на Мейобомиевите жлези се заличават. За това спомага и едновременно съществуващата хиперемия. При по-тежки заболявания отича форниксовата и склерната конюнктива. Последната поради отока добива стъкло-видножълтоват оттенък, надига. се и надвисва над роговицата по цялата й окръжност като вал. При още по-силен оток конюнктивата дори изпъква през клепачната цепка навън.
Характерно за острите катарални конюнктивити е че секрецията-при тях бива изобилна. Отначало е значително увеличено само количеството на сълзите, към които има примес от слуз. Скоро обаче секретът придобива слузесто-гноен, а понякога и чисто гноен характер. Секретът се стича навън ет очите, засъхва по миглите и слепва клепачите, особена сутрин след сън.
Заболяването е обикновено двустранно, като второто око заболява или едновременно с първото, или след кратък промеждутък от време. Възпалителният процес може да бъде разпространен върху конюнктивата в различна степен.
Освен хиперемия, оток и секреция при катаралните конюнктивити понякога се появяват и точковидни или под форма на петна кръвоизливи, а в други случаи — фоликули, особено изразени във форниксите. Острият катарален конюнктивит обикновено протича без усложнения. Има случаи обаче, когато върху роговицата се появяват малки точковидни сиви инфилтратчета, разположени едно до дрго покрай лимба в дъга. Между тях и лимба винаги остава незасегната прозрачна част от роговицата. Язвите могат да изчезнат безследно кли се развиват и могат да дадат всички усложнения и последствия, както и останалите корнейни язви (вж. Заболявания на роговицата). Развитието на инфилтратите се поставя във връзка с мацерацията на рзговичния епител под действието на конюнктивния секрет и на токсините, както и със смутеното хранене на роговицата, дължащо се на притискането, което стеклата конюнктива упражнява върху нейната крайна съдова мрежа.
Разпространението на гози конюнктивит има епидемичен характер, особено лятно и есенно време. Напоследък обаче той се среща твърде рядко, а някъде вече въобще не се среща.
Инкубационният период е от 24 до 48 часа. Възпалението засяга първо едното око,. а. след това и второто. Обикновено у възрастните заболяването е по-тежко, отколкото у децата. Началото му е остро, бурно и се засяга особено силно склернята конюнктива по горните части на булба и конюнктивата на горния клепач. Върху склерната конюнктива често се констатират по-малки или по-големи петнисти кръвоизливи. Те са характерни за заболяването и са станали повод то да бъде наречено карамфилово око. Клепачите са стекли, има лек хемозис, а в тежки случаи еписклерните съдове са разширени и се развива перикорнейна инекция. Ако възпалението трае по-дълго време, върху тарзовата конюнктива се развива лека папилва хипертрофия.
Заболяването се съпровожда нерядко с влошаване на общото състояние — треска, болки в крайниците, невралгии.
В течение на първите няколко дни заболяването достига максимума на развитието си. То продължава обикновено 2—4, а понякога и до 6 седмици, но вече под формата на лек конюнктивен катар. Прогнозата му е добра. Корнейните усложнения са редки.
Пневмококов конюнктивит. Той се причинява от пневмокока. В конюнктиввия секрет обаче той-не се задържа дълго, изчезва след 2 — 3 дни и бива заменен с обикновените конюиктивни сапрофити—стафилококи и ксерозни бацили.
Инкубационният период е 1—2 дни. След заболяването на едното око обикновено заболява и второто. Понякога той може да вземе епидемичен характер. Обективните изменения могат да бъдат изразени в различна степен. При обикновените случаи се наблюдава оток и зачервяване на краищата на клепачите, особено на горния. Конюнктивата се зачервява и отича и по нея често се образуват точковидни кръвоизливи. Секретът отначало е серозен, след това става фибринозен и върху конюнктивата могат да се образуват лъжливи мембрани. Заболяването може да започне и твърде бурно, с обилна гнойна секреция като при гонорейния конюнктивит и с хемозис. Такова начало обаче е рядко и още на следния ден интензивността на възпалителните явления обикновено намалява. В периферните части на роговицата често се образуват инфилтрати. Заболяването достига в малко дни своя максимум, а след това, обикновено към 8—10-ия ден, възпалителните явления завършват критично. В редки случаи възпалението преминава в хронична форма.
Заболяването е по-често у децата. Понякога то се съпровожда с катар на горните дихателни пътища—ринит или бронхит.
Диагнозата се поставя сигурно посредством бактериолвгично изследване, но и типичните клинични прояви могат да наведат на мисълта за нея.
