В годините на социалистическа България, лечението на миокарден инфаркт бележи еволюция, отразяваща както световните тенденции, така и специфичните условия на здравеопазването в страната, съобщава сайтът https://www.bgspomen.com. Основната философия на българската здравна система през този период е всеобща достъпност на медицинската помощ, централизирано планиране и строга йерархия на здравните заведения.
Диагностика и първи грижи
В периода на НРБ диагностиката на инфаркта се основава предимно на клиничната картина и електрокардиографията (ЕКГ). Пациентът с оплаквания от силна болка в гърдите обикновено се транспортира с линейка до най-близката болница, като по време на транспорта се извършват основни животоспасяващи мерки.
Бригадите на Бърза помощ разполагат с ЕКГ апарати от 60-те години нататък, но качеството им и възможностите за интерпретация на място често са ограничени. В много случаи пациентите сами търсят медицинска помощ, което нерядко води до закъснения в диагностиката.
Болнично лечение
След пристигане в болницата, пациентите с инфаркт се настаняват в интензивни отделения, които започват да се създават в по-големите български болници от края на 60-те години. Преди това, пациентите се лекуват в обикновени отделения, без възможност за постоянно мониториране.
Основни елементи в лечението включват:
- Постелен режим - В първите дни след инфаркта се спазва строг постелен режим, обикновено 2-3 седмици. Това се различава съществено от съвременната практика за ранна мобилизация.
- Обезболяване - Използват се основно морфин и други опиатни аналгетици за облекчаване на болката.
- Медикаментозна терапия- Прилагат се:
- Антикоагуланти (хепарин, по-късно и аспирин)
- Нитрати за разширяване на коронарните съдове
- Антиаритмични средства при нужда
- Бета-блокери (навлизат в практиката от 70-те години)
- Кислородотерапия - Прилага се рутинно при всички пациенти с инфаркт.
Специфики на болничната организация
В по-големите градове като София, Пловдив, Варна и Плевен се създават специализирани кардиологични отделения и клиники. Върхът на пирамидата е Националният кардиологичен институт в София, основан през 1964 г., който задава стандартите за лечение в цялата страна.
Болничният престой след инфаркт е значително по-дълъг от съвременните стандарти - обикновено между 3 и 4 седмици. След изписването пациентите често се изпращат на продължително лечение в балнеосанаториуми като тези в Банкя, Хисаря и Павел баня.
Технологично развитие през годините
През 60-те и 70-те години българските болници постепенно се оборудват с по-модерна апаратура:
- ЕКГ машини с възможност за дълготрайно мониториране
- Дефибрилатори за спешни случаи на сърдечен арест
- Първите ехокардиографи (от края на 70-те)
През 80-те години в някои от водещите центрове се въвеждат и първите лабораторни тестове за сърдечни ензими, които подобряват диагностиката.
Тромболитична терапия и ограничения
За разлика от западните страни, където тромболитичната терапия започва да се прилага от началото на 80-те години, в България тази практика навлиза по-ограничено и по-късно поради:
- Икономически ограничения и трудности с набавянето на скъпи медикаменти
- Недостатъчно техническо оборудване в повечето болници
- Необходимост от специално обучен персонал
Стрептокиназата и други тромболитични средства стават по-широко достъпни едва в края на 80-те години и то предимно в специализираните центрове.
Рехабилитация и вторична профилактика
След изписването, пациентите преминават през разработени програми за рехабилитация, които включват:
- Постепенно увеличаване на физическата активност
- Диетичен режим с ограничение на мазнините и солта
- Отказ от тютюнопушене и алкохол
В края на 70-те и през 80-те години се обръща все по-голямо внимание на рисковите фактори и вторичната профилактика чрез:
- Контрол на артериалното налягане
- Лечение на съпътстващи заболявания като диабет
- Продължителна терапия с антикоагуланти
Социални аспекти на лечението
Характерна особеност на здравеопазването в НРБ е отпускането на продължителни болнични и възможността за трудоустрояване след прекаран инфаркт. Много пациенти получават статут на инвалиди и съответните социални придобивки.
Профилактичните прегледи са задължителни за работещите в определени сектори, което теоретично позволява ранно откриване на рискови фактори, но на практика ефективността на тази система е променлива.
Заключение
Лечението на инфаркта в болниците на НРБ отразява характерните черти на социалистическото здравеопазване - достъпност, но често ограничени възможности за прилагане на най-модерните методи на лечение. Въпреки това, българските кардиолози успяват да поддържат относително добро ниво на грижи за своите пациенти, особено в специализираните центрове.
С падането на Берлинската стена и промените в България след 1989 г., системата на здравеопазване претърпява фундаментална трансформация, включително и в областта на лечението на сърдечно-съдовите заболявания, с постепенно навлизане на по-съвременни интервенционални методи.
