Миризливата лазаркиня е използвана още през XIII в. в Англия за ароматизиране на питиета. Тя е многогодишно тревисто растение от сем. Брошови. Разпространена е в Европа, Азия и Северна Америка. У нас се среща в сянката на широколистните дървета. Използува се главно изсушената надземна част на растението. Има приятен аромат, който се дължи на кумариновите гликозиди (разпадат се при сушене). Растението съдържа още полифенолни вещества, които са биологично действащи принципи. Лазаркинята има подобен на валерианата, но в по-ниска степен успокояващ ефект, като оказва спазмолитично и температуропонижаващо действие. Възпрепятствува съсирването на кръвта.
Използва се за ароматизиране на пудинги и за приготвяне на болета. В последния случай 5—6 стръка лазаркиня се поставят без да се нарязват, в добре затворен стъклен съд и се заливат с 300 см3 бяло вино. Оставя се да отлежи в продължение на 5—6 ч, след което растението се отстранява. Преди сервиране в този винен извлек се налива остатъкът от бутилката бяло вино, една бутилка шампанско и две бутилки газирана вода. Лазаркинята се използува в промишлеността при приготвянето на алкохолни напитки и за ароматизиране на тютюн.
В народната медицина лазаркинята се използува рядко самостоятелно. Обикновено влиза в състава на билков чай, и то в малки количества. Прилага се най-често при тромбози и сърдечен инфаркт, както и за изпотяване и увеличаване на диурезата. При тези случаи се препоръчва чай от следните съставки: 5 г изсушена миризлива лазаркиня, 25 г изсушени листа от диви ягоди и 50 г изсушени листа и плодове от малина. Една чаена лъжичка от сместа се залива с 250 см3 студена вода, оставя се да кисне 6 до 8 ч, след което се поставя на огъня да кипи 2—3 мин, прецежда се и се изпива наведнъж, което е дозата за цял ден. Прекалената употреба на билката може да причини главоболие с признаци на отравяне (главозамайване, гадене) вследствие действието на кумарина.
