Как да предотвратяваме сърдечни болести и мозъчни инсулти

През последните 50 години в развитите страни настъпи пълна промяна на причините за смъртността всред населението В миналото най-много жертви вземаха инфекциозните болести днес — сърдечните болести и мозъчните инсулти. В развиващите се страни обаче преобладаващият брой смъртни случаи все още се дължат на инфекциозни болести.
Над 50 процента от годишния брой смъртни случаи в САЩ са причинени от мозъчни инсулти и от сърдечни болести.

От сърдечни болести, общо взето, страдат хора, надхвърлили 40 години. Средната продължителност на живота в развитите страни почти до 1900 г. беше около 40 години. Ето защо сърдеч­ните болести се срещаха по-рядко, тъй като тогава хората не остаряваха  достатъчно,  за  да  ги  развият.

Опасните години

В днешно време сърдечните болести са най-чести във възраст­та от 45 до 65 години. През 1850 г. средната продължителност на живота във Великобритания е била 35 години. Днес тази продължителност за мъжете е 69, а за жените — 73 години. На­растването на средната продължителност на живота се дължи главно на намалението на такива инфекциозни болести, като чума, холера, коремен тиф и др., а също така, разбира се, на силното намаление на детската смъртност. Но в границите на възрастовата група 45—65 години продължителността на жи­вота е нараснала съвсем малко през последните години. И глав­ната причина за това са смъртните случаи от коронарна болест и мозъчни инсулти. За всеки човек над 40-годишна възраст съ­ществува 50:50 вероятност да заболее от сърдечна болест.

При жените вероятността да развият сърдечна болест е 25 процента от тази при мъжете и това важи чак до критическата възраст. Възможно е женските полови хормони да имат някак­во значение за това. След критическата възраст обаче жените и мъжете са еднакво застрашени от сърдечни болести.

Основната причина за коронарната болест и мозъчните ин­султи е една и съща: запушване на артерия на сърцето или мозъка вследствие образуване на тромб (съсирек).

Вземете предпазни мерки

Жалко е, че много хора умират в разцвета на силите си, въпре­ки че това може да бъде предотвратено. Повечето хора се опит­ват да направят нещо за своето здраве чак когато е станало твърде късно. След сърдечна криза заболелите спазват строг ре­жим на живот и хранене. Ако те възприемеха само една десета от това, преди да ги споходи кризата, те никога не биха заболели.

Какво е сърдечна криза

Сърцето в действителност е една псмпа с клапани. То поддържа циркулацията на кръвта в човешкия организъм през приблизително 125 000 км вени и артерии. Кръвта носи кислород и хранителни вещества, които са нужни на клетките на тялото. Коронарната болест се причинява от запушване с тромб на някоя от артериите, които хранят сърдечния -мускул. В резултат на това мускулните влакна в засегнатата област загиват. Ако е запушена главна артерия, това засяга голяма част от сърцето и настъпва тежка сърдечна криза, която може да доведе до смърт. Ако          запушването настъпи в някоя от по-малките артерии, развива се лека коронарна криза. В този случай загиналите мускулни влакна се заместват от съединителна тъкан и тази част от сърцето не може  да възстанови работата си.

Какво представляват мозъчните инсулти

Притокът на кръв към мозъка трябва да бъде постоянен. Ако настъпи запушване на мозъчен съд дори само за няколко минути, настъпва мозъчен инсулт и част от тялото може да се парализира.

Причини за нарушения на сърдечната дейност

Извънредно голям брой смъртни случаи, причинени от сърдечни болести, се дължат на образуването на съсиреци в сърдечните артерии. Друга причина за появата на сърдечно заболяване е увреждането на сърдечната помпа. Когато сърцето е претоварено с работа, например при повишено кръвно налягане, неговите функции след време се нарушават и то не е в състояние да изпом­пва кръвта. Това може да доведе до застой на кръвта в белите дробове и до недостатъчно кръвооросяване на жизненоважни органи, напр. мозъка.

Беше намерено, че сред жителите на области с меки води се наблюдава почти два пъти по-висрока смъртност от сърдечни заболявания, отколкото при хора, живеещи в области с твърда вода.

Как могат да помогнат физическите упражнения

Най-добрият начин за предпазване от коронарна болест и мозъчен инсулт вероятно са редовните и енергични физически упражнения. Мускулите на сърцето се засилват чрез упражнения както всички останали мускули на тялото. Упражненията водят до подобря­ване на кръвоснабдяването на сърдечния мускул. Мускулните съкращения по време на физическите упраж­нения подпомагат венозния отток на кръвта към сърцето и по този начин служат като помощна помпа.

Когато човек е с около 10 кг наднормено мускулно тегло, това не претоварва сърцето му — работещите мускули подпомагат сърдечната дейност. Но ако наднорменото тегло е за сметка на тлъ-стини, това подлага на изпитание сърцето, защото тлъстините не подпомагат, а обременяват кръвообращението.

Почти всички лекари, специалисти по сърдечни болести, правят упражнения, защото осъзнават важната им предпазна роля Физическите упражнения водят до разкриване на нови кръвоносни съдове в сърцето, които ще бъдат от полза, в случай че се запуши някоя от артериите.

В резултат на упражненията артериите стават по-еласти-чни и по-малко чупливи. Състоянието на артериите е много важен фактор. Съществува поговорката: Човек е на толкова години, на колкото са неговите артерии.

За да доведат до напълно задоволителни резултати, упражненията трябва да бъдат енергични. Спокойната разходка не е достатъчна. Необходимо е по-голямо натоварване на­пример плуване, бързо ходене, тенис, гимнастически упраж­нения. Петнадесет или двадесет минути енергични упражнения най-малко три пъти седмично е минималното натоварване за поддържане на сърцето и артериите в добро състояние.

Тренираното сърце бие по-бавно в сравнение с нетренираното, но въпреки това помпените му възможности са същите
ако не и по-големи. Фактически тренираното сърце работи по-малко в сравнение със сърце, което не е в добро състояние, по-бавният ритъм на сърцето е предпоставка за продължителнотодобро самочувствие.                                                                                 Чрез разнообразни изследвания е установено, че липсата на физическа активност е важен фактор за появата на сърдечна криза във възрастта около 60 години.  Тази  неподвижност е далеч по-вредна от пушенето, наднорменото тегло или нервното напрежение

Упражненията понижават нивото на триглицеридите и холестерола в кръвта. Следователно те намаляват опасността  от атеросклероза, която е предпоставка за запушване на артериите.

Упражненията играят важна роля при рехабилитацията след сърдечна криза. Едно изследване в рехабилитационния център в Торонто—Канада, е показало, че сърдечно болни, които редовно се занимават с физически упражнения, са много по. малко изложени на опасност от повторни сърдечни кризи, откол. кого онези, които не се движат достатъчно. Дори хора, прекарали сърдечни кризи и занимавали се редовно с физкултура, са участвували в маратонско бягане — това показва благотворното влияние на редовните физически упражнения, разбира се, под наблюдение на лекар.

Упражненията намаляват броя на сърдечно болните

Един датски научен колектив, който проведе изследване върху смъртността на хора между 25 и 50 години, намери, че смърт­ността сред спортисти е средно с 30 процента по-ниска, отколкото при  хора,  които не се занимават с физкултура.

Преди няколко години бе проведено изследване на водачи на автобуси и автобусни контрольори. Беше установено, че случаите на коронарна болест са повече сред водачите, отколкото сред контрольорите, понеже работата на последните е свързана с физическо движение.

Подобно изследване на пощальони показва, че те страдат по-малко от коронарна болест, отколкото останалите пощенски служители, които работят в седнало положение.

Експеримент извършен в САЩ сред заети в железниците показва, че случаите на коронарна болест са далеч по-малобройни при работниците, отколкото при служителите.

Правилното хранене може да предпази от сърдечно заболяване

Сега е установено, че най-важната причина за сърдечна криза е стесняването на артериите, причинено от отлагания, образуващи плаки по вътрешните им стени. Тези отлагания препятствуват протичането на кръвта в артериите и когато от­лаганията са значителни, артерията може да се запуши изцяло. Върху тези артериални отлагания все още се правят значителен брой изследвания, но много лекари са убедени, че причината за образуването им е високото ниво на холестерола и тригли­церидите в кръвта. Целта на диетата е да нормализира съдържанието на холес­терола  и триглицеридите в кръвта. Всички млечни продукти с висока масленост, животинските мазнини и въглехидратите водят до повишаване нивото на холестерола. Затова тези храни следва да се намалят рязко. Прекомерната консумация на захар е един от най-главните фактори, водещи до високо съдържание на триглицериди в кръвта. Поради това много хора разумно ограничават употребата на захар и захарни изделия, включи­телно мед.

Много лекари смятат, че поддържането на ниско ниво на холестерола и триглицеридите в кръвта е важна профилактична мярка по отношение на коронарната болест.

Холестеролът, триглицеридите и продуктите, които се об­разуват при мастната обмяна в организма, имат застрашителна връзка с атеросклерозата; нека да бъдем много внимателни, когато ядем храни, съдържащи големи количества въглехидрати в мазнини.

Пълните хора обикновено имат висок кръвен холестерол но това може да се наблюдава и при слаби. Ето защо периодичнитете [изследвания за нивото на холестерола и триглицеридите в кръвта е от полза и се препоръчва. При разумно хранене то лесно се нормализира. Запомнете пословичния израз, че една кръпка навреме спестява девет след това. Изследване, проведено в Ню Йорк, показа, че при хора на диета с ниско съдържание на наситени мастни киселини (съдържат се главно в мазнините от животински произход) случаите на коронарна болест са само една трета в сравнение със случаите при хора, които консумират нормални количества храни, съдържащи наситени мастни киселини.

Съществуват лекарства, които понижават нивото на кръвния холестерол, но най-доброто средство е строгата диета. При наличие на предразположение за поддържане на високо ниво на холес­терола и триглицеридите лекарите предписват медикаменти, които се вземат през по-голямата част от живота.

Затлъстяването обременява сърцето

Дебелите хора са изложени на много по-голям риск от сърдечни заболявания, отколкото тези с нормално тегло. Затлъстяването натоварва сърдечната помпа, тъй като тя трябва да снабдява с кръв по-голяма телесна маса. Затлъстяването често се придружава с високо кръвно налягане, а то от своя страна създава предразположение към коронарна болест и мозъчен инсулт.

Хората с наднормено тегло имат по-малка охота за извърш­ване на физически упражнения. Затлъстяването представлява явна пречка за енергични упражнения. А те, както вече посо­чихме, са важна профилактична мярка срещу сърдечните забо­лявания.

Високото кръвно налягане е вредно за сърцето

Когато артериите се стеснят поради отлагания по вътрешните им стени, налягането на кръвта, преминаваща там, трябва да се повиши, за да може да премине необходимото за организма количество кръв. Високото кръвно налягане натоварва преко­мерно сърдечната помпа — тя трябва да работи срещу много по-голямо съпротивление.

При изследвания, проведени а САЩ, бе намерено, че ако двамата родители страдат от високо кръвно налягане рискът техните деца също да заболеят е 90 процента.

Хора, които се хранят със слабо солена храна, по-рядко разви­ват високо кръвно налягане. Установено е, че жителите на един японски остров, които поемат умерени количества сол в храната, имат много по-ниско кръвно налягане в сравнение с хората от останалите области в Япония, където се яде много повече сол.

Общо казано, ниското кръвно налягане не е вредно за оргнизма. Хората с ниско кръвно налягане са облагодетелствувани, защото те никога не ще страдат от лошите последствия на високото кръвно налягане. Понякога цели фамилии имат ниско кръвно налягане. Статистиката е показала, че почти 20 процента от мъжете в развитите страни във възрастта между 40 и 50 години имат високо кръвно  налягане.

Пулсовата честота по време на шофиране нерядко достига 150 удара в минута (нормалната е около 70), а космонавтите от Аполо-14 имаха четворно по-ускорен пулс при първото си завръщане. Трайното поддържане на систолично артериално налягане от 150 мм живачен стълб под 50-годишна възраст не е нормално. Систолично артериално налягане от 180 мм живачен стълб във всяка възраст удвоява риска от коронарно заболяване или мозъчен инсулт. Постоянното поддържане на диастолично артериално налягане от 105 или повече мм живачен стълб изисква лечение.

Възбудимост, нервност, отпадналост, намаление на способността за съсредоточаване, безсъние, главоболие, замая­ност— всички те могат да бъдат признаци на високо кръвно наля­гане. Ако усещате някои от тези признаци, премерете кръвното си налягане, колкото е възможно по-скоро. Ако то е по-високо, отколкото трябва, посъветвайте се с лекар, който ще ви назначи нужното лечение, защото високото кръвно налягане е не само постоянен товар за сърцето, но повишава риска за атеросклероза. Мерките за понижаване на кръвното налягане трябва да включват и промяна в начина на живот.

Пушенето: един риск за сърцето

Съществува близка връзка между коронарната болест и тютю­нопушенето. Фактически на всеки един смъртен случай, причи­нен от белодробен рак вследствие тютюнопушене, има най-мал­ко два смъртни случая от коронарна болест, предизвикана от същата причина. Тютюнопушенето увеличава отлаганията по стените на ар­териите, което води до съсирване на кръвта. Цигареният дим съдържа въглероден окис, който се свързва с хемоглобина на кръвта (образува се карбоксихемоглобин). По този начин се пречи на свързването на кислорода с  хемоглобина и се нарушава неговият транспорт. Това принуждава сърцето да работи по-напрегнато, за да достави необходимия за тъканите кислород. За отбелязване е. че най-голямата група, която повлия за намаляване па броя на пушачите, са лекари. Те най-ясно осъзнават голямата опасност за здравето от пушенето. Според годишния медицински доклад на Великобритания тютюнопуше­нето е единствената голяма, но лесно предотвратима опасност за здравето.

Стресът може да причини сърдечна криза

Проучване, проведено от психолози в САЩ, показа, че има тясна връзка между стреса и коронарната тромбоза.В Западна Германия и Съветския съюз има специални центро­ве, където се изпращат хора, за да прекарат изцяло освободена от стресове отпуска. Престоят в тези центрове намалява смърт­ността от коронарна болест. Стресът благопрнятстува развитието на коронарна бо­лест, защото при него се освобождават големи количества адреналин в кръвния ток, което води до повишаване на кръвно­то налгане и до промени в химичния състав на кръвта. През Втората световна война бе установено, че стресът и безпокойството, предизвикани от бомбардировките, повишават заболяемостта от сърдечни болести. По подобен начин действа и стресът, предизвикан от смъртта на близък човек. За да намалите стресовите състояния, вие трябва да проме­ните житейската си философия.

"Смъртната поза" на йогите— шавазана

Установено е, че ако упражнението шавазана се изпълнява правилно, то може да понижи кръвното налягане и да нормлизира пулса.

За да изпълните шавазана, легнете по гръб с ръце встрани и леко разтворени крака. Отпуснете се напълно. Дишането трябва да бъде бавно и през носа, а мисълта да се съсредото­ча само върху него.

Наистина упражнението е доста трудно за усвояване и изисква значителна воля, за да се усвои както трябва. Но след като човек се научи да се отпуска изцяло в тази поза, той не само придобива великолепна защита срещу коронарна криза, но и  получава чувство за спокойствие и благополучие. Шавазана трябва да се практикува от всекиго и навсякъде, където това е възможно. С помощта на шавазана кръвният ток се улеснява много и се намалява значително напрежението на сърдечните мускули, шавазана помага също да се забави образуването на мастни плаки в артериите.