Челебитката е била позната на египтяните и гърците. Хипократ и Диоскурид говорят за нея като лечебно средство. В древноиндуските книги, писани на санскритски, се споменава също за челебитката. Тя е използувана и от арабските народи.
Посевната челебитка е едногодишно тревисто растение, високо до 70 см от сем. Лютикови. Произхожда от земите около Средиземно море и Мала Азия. Отглежда се в Франция, а у нас в незначителни количества главно в Хасковско. Като подправка и за лечебни цели се използват узрелите семена на челебитката. Те са матовочерни, дълги до 4 мм и широки 3 мм.
Разтрити, те имат аромат и вкус на индийско орехче и камфора. Съдържат 0,50—1,50% етерично масло, тлъсто масло, сапонини, флавоноиди, нигелин и пр. Етеричното масло се получава от семената чрез дестилация с водна пара. То има жълт цвят, синя флуоресценция, силен аромат и слабо парлив вкус. Състои се главно от дамасценин, производно на бензоената киселина.
Семената действуват апетитовъзбуждащо, газогонно, противоглистно и консервиращо. Използуват се в лекарството за посипване на хляб, соленки и други тестени произведения. Прибавят се към някои салати. Стритите семена се поставят и в алкохолни напитки, на които придават приятен аромат. Семената се прибавят и към кисело зеле, кисели краставички, марината. Особено много се използуват в колбасарството, тъй като етеричното масло действа антисептично.
В медицината семената се прилагат против кашлица, като болкоуспокояващо средство на стомаха и червата, при жлъчни заболявания. Те подтискат отделянето на газове в стомаха и червата. Прилагат се още против чревни паразити под формата на извлек (1 чаена лъжичка стрити на прах семена се заливат с 1 чаена чаша топла вода — 45 °С, кисне 7—8 ч, прецежда се, разделя се на 2 части и се приема сутрин и вечер половин час преди хранене). Семената се използуват и за увеличаване на млякото у кърмачки. Челебитката предизвиква приток на кръв в тазовата област и затова не се препоръчва приемането й от бременни жени (аборт). Семената се прилагат като лечебно средство само под контрола на лекар, защото приети в по-големи дози те предизвикват виене на свят, гадене и повръщане.
