Как да сломим упорството

Стремежът на детето към инициативност и самостоятелност среща ограниченията и забраните, които възрастните му налагат. Но нали малкото дете може да докаже, че и то е човек със своя воля. То иска да покаже правото на собствено мнение, а вие оценявате постъпката му на непослушание, като упорство или като желание да направи „напук". Настъпва малък конфликт. В такива критични минути има два изхода. В единия случай вие изтръгвате от ръцете на палавника взетия предмет и го нахоквате, казвате му, че е лошо, че вече няма да го обичате. Може дори да го натупате. Резултатът, разбира се, е лош: самочувствието на детето е накърнено, неговата инициативност е спъната. И то, неразбирайки защо го хокат, плаче неутешимо. А може ли да запазим детската инициативност и самочувствието на детето? Да! Но не като оставим немирника да прави каквото си иска и в него да се затвърдява съзнанието, че всичко му е позволено, че може да се налага. Това също е неправилно. Най-правилно ще постъпим и най-лесно ще успеем, като кажем: „Ванко е много добро дете, той е много послушен, сега ше видите как ще остави този опасен нож, ще го сложи в чекмеджето и ще дойде с мен да свършим една важна работа." В следващата минута всичко е наред. Разбира се, трябва тази важна работа да се измисли още в момента и да бъде свършена с общи усилия, а след това послушното дете ще бъде похвалено. Така и достойнството на малкия човек е запазено, и самочувствието му даже се повишава.