Ако тъмночервените и кисели вишни са полезни, приятни и търсени неоправдано много, цветните сини, черни, жълти, тъмночервени и други кисели джанки се подценяват. Увлеченията по някои напитки от чужди суровини, външното влияние и модата са на път да ликвидират едно оригинално местно богатство. Джанките са разпространени главно в България. Съществуват десетки видове джанки. Едни от тях наподобяват кайсии, други — праскови, трети — череши или вишни, четвърти — сливи и т. н. Сортовете им са стотици и хиляди. Според сорта и вида плодовете им са сладки или кисели. Всички видове и сортове са сочни, свежи, ярко оцветени. По състав джанките се сравняват с черешите и ябълките, а превъзхождат вишните, касиса и др. От малкото проучвания, които сме направили на жълтите джанки от Провадийско, се установи, че те съдържат 21,84% разтворимо сухо вещество, 19,36% обща захарност, 1,10% киселинност, 0,51% минерални вещества. По количество на най-важните съставки те надминават най-добрите череши и вишни, далеч са над ягодите и малините и се равняват на гроздето и ябълките.
Джанковите плодове се пригаждат много добре за производство на сокове. В добра зрелост те лесно отделят сок, който не е толкова чувствителен към обработката. Соковете от джанки не отговарят на всеки вкус, но те са богата и евтина основа за купажиране със сокове от реномирани видове и сортове малини, къпини, грозде, ябълки и др.
Производственият процес на сок от джанкови плодове не се отличава от този на черешите и вишните. Доброкачествен сок от джанки се получава от узрели и здрави плодове.
В много джанкови сортове киселинността е висока и те са непригодни за консумация. Затова купажирането на киселите джанкови сокове се налага повече, отколкото при всички останали сортове от плодове и зеленчуци. Най-сполучливо те се купажират със сладките сокове от ябълки, грозде, череши, круши и др.
Джанките, крушите и някои ябълки зреят едновременно и затова и самото добиване на сок може да се извърши от смесване па джанкови, крушови и ябълкови плодове в желани съотношения.
