Сминдух гръцки

Сминдух гръцки
Сминдуха е растение от семейство бобови, чиито семена се използват като подправка. От стритите семена се приготвя шарена сол в която има и други подправки.

Семената на гръцкия сминдух се познати от древността. Диоскурид ги смята за добро средство при изгаряния, а Плиний Стари при затлъстяване.

Гръцкият сминдух е едногодишно тревисто растение от сем. Бобови, достигащо на височина до 50 см. Разпространено е в земите около Средиземно море. Култивира се като фуражно растение в много страни на Европа, в Индия, Китай, Северна Африка и др. В плода се намират по 10—20 семена, всяко от които е дълго 3—5 мм и широко 2—3 мм, много твърдо, жълтосивочервеникаво, със специфичен мирис при стриване и горчив вкус. В семената се съдържат 20 до 30% слузни вещества (галактоманани и др.), стероидни сапонини (чиито агликони са диозгенин, ямогекин и др.), както и спиростанови вещества, тригонелин, холин, лецитин, фитин, флавоноиди, тлъсто масло, следи от етерично масло и др. Агликонът диозгенин се използва като суровина при полусинтетичното добиване на хормони. Тригонелинът, който по химичен строеж е близък до ареколина, служи за синтезиране на веществото неодезол, използвано като средство против глисти.

Стритите семена предизвикват отделяне на секреции в стомаха и червата и действуват апетитовъзбуждащо. Те са и добри антисептици. Сминдухът се използува широко в нашата кухня, както и в кухнята на източните народи. Със семена от сминдух се приготвя шарена сол, в която има и други подправки. В пресни и консервирани ястия от месо и зеленчуци се комбинира с чубрица, джоджен, магданоз, копър, червен и черен пипер. Сминдухът се вари с основните продукти. Тъй като поема лесно други миризми, той трябва да се пази в добре затворени съдове отделно от другите подправки. При по-продължителна употреба, но в неголеми дози сминдухът не дава странични явления. Семената действат добре на обмяната на веществата, спират кръвоизливи от вътрешни органи и са средно силно жлъчегонно средство.

Нашият народ употребява сминдуха при кашлица, кръвохрачене, диарии, като слабително и полово възбуждащо средство. Външно се прилага под формата на лапи при гнойни рани, циреи, отоци при ревматизъм, подагра, екзема. Приема се под формата на запарка (1 равна чаена лъжичка ситно стрито семе от сминдух се залива с 200 см3 кипяща вода, оставя се да кисне 1—2 ч, филтрира се през хартия и се приема преди хранене). Дозата може да се повтори 3—4 пъти дневно.

Подобни статии

Лечение на възпаление на пикочопровода с билки

Лечение на възпаление на пикочопровода с билки

Лечебната отвара се приготвя по следната рецепта: Rp. Fol. Uvae-ursi (листа мечо грозде)Fol. Betulae (листа бреза)                         ...

Лечение на ишиас с билки

Лечение на ишиас с билки

Лечебната отвара се приготвя по следната рецепта: Rp. Fol. Uvae-ursi (листа мечо грозде)Hb. Bursae pastoris (стръкове овчарска торбичка) Hb...

Чубрица градинска

Чубрица градинска

Античните и средновековните лекари знаели лечебните свойства на чубрицата за храносмилането и затова я препоръчвали като подправка и лекарст...

Къри

Къри

Думата къри произхожда от тамилската (южноиндийската) дума „кари", което означава сос. Характерна черта на индийската кухня е разнообразието...

Крем-супа от фасул

Крем-супа от фасул

Продукти за 8 порции: 250 г стар фасул, 1 глава лук, 3—4 скилидки чесън, 1—2 моркова, парче целина, 1 картоф, парче прясно зеле, корен от ма...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

08.05.2012

Обновено
Обновено

08.05.2012

Прочетено
Прочетено

713

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия