Правила за бране, сушене и запазване на билките

Правила за бране, сушене и запазване на билките

Не през всяко време на годината растенията съдържат достатъчно лечебни вещества, които ги правят лекарствени. Ето защо за най-пълноценното използване на лекарствените растения е необходимо да се знае кога те могат да се събират — през кое годишно време и в коя фаза на развитието им. Трябва да се знае например, че обикновено стръковете и листата се берат малко преди или през време на цъфтежа, а цветовете — малко преди или след пълното им разтваряне; плодовете се берат напълно узрели, а корените и другите подземни части — през есента след увяхването на надземната част на растението или рано напролет преди да започне развитието им; корите се белят през есента след узряването на плодовете или рано напролет при започване на сокодвижението (преди развитието на растението); пъпките — рано напролет преди разпукването им, а семената — малко преди или при пълното им узряване.

Защо са се наложили тези правила? Билките се ценят по съдържанието на лечебните вещества в тях. Самото концентриране на тези вещества не става равномерно в цялото растение, а в определени негови органи (пъпки, листа, цветове, корени, семена, плодове). От друга страна, количеството на лекарственото вещество се мени в зависимост от фазите на развитие на растението, от годишното време   (дъждовно, сухо), от почвените условия, от географската ширина и др. Така например листата на момината сълза {Convallaria majalis L.) са почти два пъти по-богати на лечебни вещества, когато се берат преди цъфтежа (около две седмици), отколкото през време на цъфтежа. Коренът на ружата {Althaea officinalis   L.) съдържа през периода на цъфтежа малко скорбяла и слузни вещества, докато през есента, след увяхването на надземната част, тези вещества са най-много. В сладкия корен (Glycyrrhiza glabra L.) количеството на глицеризина е по-голямо през време на пълния цъфтеж, а към края му то силно намалява. Съдържанието на морфин в сънотворния мак (Papaver somniferum L.) и на никотин в тютюна (Nicotiana  tabacum L.) е най-малко в началните фази, докато в края на развитието на растението то силно се увеличава. При някои растения се забелязва обратното явление. Например в кърпикожуха (Colchicum automnale L.) силно отровният алкалоид колхицин е в голямо количество през пролетта, а през есента силно намалява. Корените на лудото биле (Atropa belladonna L.) са по-богати на алкалоиди през пролетта, отколкото през есента. Такива колебания се наблюдават и в други растения. Така например плодовете на църкалото, дивата краставица [Ecbaliun elaterium (L). A. Rich.} през време на цъфтежа са силно отровни. Същото се отнася и за блатняка (Caltha palustris L.), който преди цъфтежа си може да служи за храна на добитъка, а през време на цъфтежа става силно отровен. От друга страна, растенията, изложени повече на слънце, съдържат по-голямо количество етерично масло, отколкото растящите на сянка. Възрастта на растенията също може да окаже  влияние върху количеството и качеството на съдържащите се в тях действащи вещества. Младите дъбови кори например са по-богати на танин от старите, но старите пък са по-богати на горчиви вещества. По-старите хининови дървета съдържат в корите си по-голямо количество хинин, отколкото по-младите.

Да се определя точно времето, когато започва или когато завършва дадена фаза от развитието на едно растение, е невъзможно, понеже това зависи от много фактори — географско разпространение, климат, годишно време (суша, дъждове, ранна пролет или продължителна зима), почвени условия и др.

Необходимо е да се знае, че самото бране, с малки изключения, трябва да се извършва в сухо и слънчево време сутрин, след вдигане на росата. Растения, които са брани росни и след дъжд, при сушене почерняват или бързо се запарват и мухлясват.

Билкоберачът, преди да пристъпи към събиране на лекарствените растения, трябва не само да е добре запознат с техниката на брането, но и да знае кое растение и коя част от него е необходимо да се бере, в какво количество, какъв е начинът на сушене, опаковане и запазване. Необходимо е добре да се знаят и ботаническите особености на растенията, защото има доста видове, подвидове и форми, които си приличат много и може да се смесят. При всяко съмнение берачът трябва да се обърне за съвет към отговорника по билкосъбирането или към някой специалист .  Билкоберачът трябва добре да разпознава отровните растения. При бране на отровни билки не бива да се пипат очите, устата, носът, ушите и други части на тялото с ръце, а след привършване на събирането те трябва добре да се измият със сапун. Забранено е деца да се занимават с бране на  отровни билки. При самото събиране да не се берат наядени, изсъхнали, вдървенели, почернели или силно замърсени растителни части. Отровните билки да се берат отделно от неотровните. Самата беритба на билките да става не чрез скубане и късане, а чрез рязане с нож или ножица, като се отрязва само тази част, която се използва, и се оставят известен брой растения за размножаване. Не се разрешава бране на рядко срещащи се растения. Правилно е при всяко излизане да се бере само една билка. По този начин се избягва смесването, а и производителността на труда е по-голяма. Събраните растения се поставят в кошове, в сандъци или в кошници (не в чували) рехаво, без да се притъпкват. В противен случай при сушенето те се запарват и почерняват.

Билките трябва да се сушат не по-късно от 5—6 часа след брането им, като за предпочитане е това да става в сушилня. Ето защо билкоберачът трябва предварително да е приготвил необходимия инвентар за сушенето им. При правилно изсушаване растението запазва действащите си вещества,  не мухлясва, не почернява и не ферментира. Бавното сушене води до загниване на растенията, а много бързото (без вентилация) — до разлагане на съдържащите се в тях действащи вещества.

На сушене се подлагат всички растения, с изключение на тези, които подобно на мъжката папрат (коренищата), момината сълза, змийската хурка, белият крем и др. се употребяват в прясно състояние. Самото сушене е много важно за определяне качеството на билките и на него трябва да се гледа с голяма сериозност.

Като общо правило трябва да се знае, че надземните части (стръковете) се сушат дотогава, докато стъблената част започне при огъване да се чупи, а не да се превива. Листата се сушат дотогава, докато средният дебел нерв на листа при огъване също се чупи, а листата, стиснати в шепа, при отпускане на ръката, не образуват топка, а веднага се разпадат. Това се отнася и за корените, и за коренищата, които също при превиване трябва да се чупят, а не да се огъват. За по-бързо изсушаване месестите и дебелите корени предварително се нацепват. Правилно изсушените кори също трябва лесно да се чупят при превиване, а пъпките при стриване лесно да се разпадат.

Установено е, че най-правилно е растенията, съдържащи етерични масла, да се сушат при температура 30—40°С. Останалите могат да се сушат и при температура 45—70°С, а месестите плодове (шипки, малини, ягоди, глог и др.) — при температура 60—100°С. При сушене сушилнята трябва да се загрява постепенно, докато се стигне до определения максимум, като се осигури добра вентилация. По този начин се избягва сбръчкването по повърхността на растенията, което пречи за по-бързото изсушаване на вътрешната им  част.

Както преди, така и след изсушаването билките се преглеждат и се почистват от пожълтели, наядени, изсъхнали и изгнили растителни части, а също и от попаднали в тях други предмети и се пристъпва към опаковането им. Обикновено цветовете се опаковат в обвити с хартия шперплатови сандъци, които се пълнят, без да се притъпкват. Листата може и да се балират, като някои от тях (мента, вълнест напръстник, лудо биле, блян и др.) се слагат в шперплатови каси. Стръковете, корените и коренищата се опаковат в торби или бали. Семената и плодовете се опаковат в книжни или конопени торби.

Подобни статии

Химичен състав на билките

Химичен състав на билките

В лекарствените растения се съдържат редица химични вещества, които могат да влияят в различни посоки върху жизнените процеси, протичащи в о...

Какви промени могат да настъпят в билките при изсушаването им

Какви промени могат да настъпят в билките при изсушаването им

След откъсването на съответните части при събирането на билките те съдържат голямо количество вода и всички техни клетки са още живи. Ако те...

Използване на гроздето в прясно състояние и преработването му в безалкохолни продукти

Използване на гроздето в прясно състояние и преработването му в безалкохолни продукти

Има ли различия между винените и десертните сортове За консумация в прясно състояние може да се използва гроздето на всеки сорт, стига то д...

КАК ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ВЕЩЕСТВА ДЕЙСТВАТ ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

КАК ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ВЕЩЕСТВА ДЕЙСТВАТ ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Казано най-общо, като лекарствено, или фармакологично, се окачествява онова действие, което различните вещества (от химичен или растителен п...

Билките в миналото и днес

Билките в миналото и днес

Билките са известни на човека от най-дълбока древност. За медицинското изкуство на древните народи съдим по писмените паметници и археологич...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

27.04.2012

Обновено
Обновено

02.05.2012

Прочетено
Прочетено

9821

Нередност Докладвай за нередност
2 харесват, 1 не харесват
Публикувай статия