Древните германи и келтите почитали пелина като „майка на всички билки". В периода на лятното равноденствие те се кичели с венци от пелин, за да се защитят от демони и вещици. За пелина като средство, подкрепящо храносмилането, пишат древните лекари Диоскурид и Гален.
Горчивият пелин е многогодишно, достигащо на височина до 120 см растение от сем. Астерови (Сложноцветни). Цялята надземна част има силно горчив вкус и приятен мирис. Негово отечество се смята Монголия и Сибир. Култивира се в много страни, главно в Германия и Англия. Доскоро той беше забравен за отглеждане във Франция, тъй като там е използван за получаване на напитки, които оказват токсично действие. У нас растението е широко разпространено. Култивира се за опитни цели. В надземната част на пелина се съдържа до 0,80% етерично масло, на което се дължат горчивият вкус и приятният мирис. В него се съдържат алкохолът туйол, кетонът туйон, феландрен, пинен, гвайенолиди, някои от които при дестилация на етеричното масло се превръщат в хамазолен.В пелина има още и горчивите абсинтин и анабсинтин (които при разреждане 1:10 000 000 все още горчат), дъбилни вещества, органични киселини и др.
Надземната част, приета вътрешно, възбужда апетита, действа спазмолитично и тонизиращо, като отначало възбужда, а след това подтиска централната нервна система. В по-големи дози и при по-продължителна употреба растението и етеричното масло са конвулсивна отрова.
Пелинът се използва често в кулинарията като подправка. Надземната част се поставя в началото на варенето на гозбите в прясно или сушено състояние. Употребява се главно при ястия от свинско месо, овнешко месо, печена гъска и патица, риби (специално змиорка) и др. Поставят се 1—2 пресни листчета или щипка изсушен пелин. С пелин се подправят вина и ликьори. Обикновено пелинът не се смесва с други подправки освен с лук, черен пипер и чесън. В готварството и хранителната промишленост етеричното масло не се използува.
В българската народна медицина пелинът се употребява като апетитовъзбуждащо средство, при стомашни и жлъчки заболявания, неврози, безсъние и за общо укрепване на организма. Прилага се във вид на извлек (1 чаена лъжичка сухадобре стрита надземна част се залива с 300 см3 кипяща вода, кисне се 30 мин, прецежда се, разделя се на 3 части и се пие преди хранене сутрин, обед и вечер). Могат да се приемат и счукани корени на върха на ножа 2 пъти на ден преди хранене
