Очарованието на българската национална кухня

Очарованието  на българската национална кухня
Какво е за нас националната ни кухня? Може би гордост, може би нещо отличаващо ни от света, идентифициращо ни като култура, нация, общност. В моите представи и мислене е точно така. За мен българскат

Първата срещата на чужденец с българската национална кухня винаги протича по един някак си необикновен начин. Магията и чара биват усетени и забелязан мигновено. Срещат се и случаи при които е необходимо да мине известно време, през което човек да вникне и разбере същността на националната ни кулинария. Съчетанието от традиционните български подправки и комбинацията между тях и другите продукти се противопоставя коренно на останалите национални кухни. За българите и местното население типични ястия като Боб чорба, Шкембе чорба, Зелник и ред други могат да фигурират на масата ежедневно, лично аз познавам хора, които сутрин със отварянето на очите си вместо да търсят „доза“ кафе или чай, предпочитат купа гореща чорба, приготвена по великолепни български рецепти. Да , това не е рядкост. През вековете нашите прадеди именно по този начин са започвали дните си, рано сутрин стабилна, здрава храна за едно добро начало на делника, което съвсем се отличава от една западноевропейска култура например. През последните двадесет и повече години, след навлизането на демокрацията и отварянето на мирогледите на хората към целия свят проправят и нови пътища, идеи и предпочитания към интернационалните кухни. Вкусовите и хранителните маниери на съвременното население се променят към така наречени „модерни“, но в която и да е гостилница, ресторант, който разчита като клиент на средностатистическия жител предлага такова меню, което включва в себе си ред български ястия и напитки. Това е неизменно, колкото и да се променят желанията и тенденциите, традиционното винаги ще фигурира сред избора на хората. Например нашата любима напитка като „Ракията“, векове наред присъства на трапезите в домовете на хората. Голяма част от населението, вечер прибирайки се от работа започвайки да се храни преминава през етапа на консумирането на ракия със салата, това се е запазило през годините, предполагам ще се запази и десетилетия напред. От национална гледна точка, това че разполагаме с уникални рецепти, продукти би следвало в съвременната пазарна икономика да носи и много позитиви, които да допринасят освен с популяризирането на националното, но и да създават приходи в парична форма, тъй като е важно да се възползваме от ресурсите си. Както повечето региони и държави, така и ние през последните няколко години се стараем да развиваме икономиката си на основата на традиционното. Освен,че чуждестранните туристи ще посетят определени райони, забележителности от страната ни, те следва да опитат и от кухнята ни. Един чудесен пример е етнографския център „Етъра“ намиращ се в близост до Габрово и Велико Търново. Запазил в себе си възрожденското занаятчийство , там се предлагат и почти изцяло традиционни за България и региона храни и напитки, нещо което допълва представата на хората за страната ни по чудесен начин. Относно икономическа гледна точка интересно впечатление прави как в страни като Хърватска, Италия и различни туристически дестинации местните органи на власт масово налагат мерки за предлагането на предимно местни продукти,ястия и напитки. Отивайки на някой екзотичен остров може да се наблюдава изцяло продукция от местния регион, рецепти приготвяни дори на момента пред погледа Ви, като по този начин малко или много Ви налагат да се запознаете с културата им и традиционната им кухня. Точно този метод липсва на определени места и курорти в България. Значим е факта,че човек трябва да бъде свободен в избора си, но например българското черноморие е един от районите с най-голяма концентрация на чужденци в България. През топлите и летните месеци страната ни бива „залята“ от тълпи чужденци, които освен да се любуват на слънцето, топлото време, природата и морето, забележителностите на страната ни, би следвало и активно да бъдат запознавани с традициите ни от всякакво естество. Точно това е начина , по който хората евентуално биха се върнали един ден в България и основни причини не да се споменават други фактори,а именно традиционната българска кухня, тъй като веднъж да бъде опозната и обикната, тя може да се превърне в много по-разпространена и разпознаваема по целия свят. Да се присъедини към голямото семейство на интернационалната кухня търсена по цял свят.

Подобни статии

Лимонови кори и сок

Лимонови кори и сок

Лимоновите кори и сокът се добиват от плодовете на лимоновото дърво, което достига на височина до 5—6 м и се отнася към сем. Седевчеви. Култ...

Магданозът като подправка

Магданозът като подправка

Най-старите сведения за магданоза (главно като храна) се срещат в египетските папируси. Както от тях, така и от гръцки съчинения личи, че ма...

Пипер (черен, бял, дръжков и дълъг)

Пипер (черен, бял, дръжков и дълъг)

Прилагат се плодовете на няколко тропически растения, принадлежащи към сем. Пиперови. Те били известни още от древността. Белият, черният и ...

Розова вода

Розова вода

Розовата вода е древна ароматична подправка и одорант. Употребявана е от елини, римляни, особено от арабите. Тогава тя се е получавала по тв...

Чубрица градинска

Чубрица градинска

Античните и средновековните лекари знаели лечебните свойства на чубрицата за храносмилането и затова я препоръчвали като подправка и лекарст...

Радомира Иванова

Радомира Иванова

1 публикации

Публикувано
Публикувано

18.10.2013

Обновено
Обновено

17.10.2013

Прочетено
Прочетено

800

Нередност Докладвай за нередност
1 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия