Членестоноги

Това е една от най-големите групи в зоологията. Членестоногите действуват болестотворно на голям брой животни и специално на човека като паразити, като преносвачи на инфекции и като отровни животни.
Бръмбарите от някои семейства иа рода твърдокрили образуват отровни субстанции, които просмукват целия им организъм. Типични представители са т. нар. испански мухи. При попадането им върху кожата у хората се развиват мехурчести обриви. Те не се дължат на ухапване или ужилване, защото испанските мухи не притежават органи с такива възможности, а на тъканните течности, които съдържат токсичното вещество кантаридни. Кантаридин съдържат и яйцата и личинките испанските мухи. Случайно погълнати, личинките предизвикват дразнене на храносмилателната система, придружено от силни коремни болки, гадене, повръщане, кървави диарии, възпаление на бъбреците н пикочните пътища. Гъсениците представляват личинков стадий от цикъла на развитие на някои пеперуди. Повърхността на тялото на гъсениците е покрита с власинки или тръноподобни шипчета, в осно- вата па които е разположена (подкожна жлезиста клетка, про-дуцираща отровен секрет, предназначен за отбрана. Чрез ка-налче секретът се отвежда до върха на власинката или шип-чето. Тези власинки или шипчета са много крехки и лесно трошливи. Химичното естество на отровната субстанция, която отделят гъсениците, не е изяснено. Попаднал върху кожата, конюнктивите, дихателната или храносмилателната система на човека, секретът предизвиква различни по тежест и продължителност болестни състояния, които зависят от мястото на попадението, големината на засегнатия участък, вида ла гъсеницата и чувствителността на засегнатия. По кожата се появява болезнен, парещ сърбеж, последван от зачервяване и оток, понякога с пъпковиден или Мехурчест обрив. Заболяването продължава средно 2—3 денонощия и постепенно стихва и изчезва. Среща се най-често по ръцете и лицето на берачите на пло-. дове и се дължи на власинките, останали и засъхнали по дърветата. При свръхчувствителни хора отокът и зачервяването на кожата могат да бъдат по-обширни, придружени от неспо-койствие, стягане в гърдите, учестено дишане, зачервяване и сълзене на очите, лека крема. Подобни оплаквания и изменения се явяват и при полазване от гъсеници. При яденето на плодове изсъхнали гьсенични власинки могат да попаднат в храносмилателната система и да предизвикат стомашно-чревни разстройства или при вдишване да попаднат в дихателните пътища и да предизвикат кашлица със слузно-кървави храчки.. Болестотворно влияние върху хората имат и какавидените пашкули на някои гъсеници. Работниците от копринарските фабрики заболяват от т. нар. болест и а Потоп. Заболяването преминава през три фази в продължение на около 40 дни. В началото се появява зачервяване на кожата между пръстите, което в следващите 1—2 денонощия минава и върху китките и предмишниците. Кожата е оточна, появяват се мехурчета, които нагнояват и се пукат. През втората фаза, траеща около 1, седмица, подвижността «а пръстите намалява, гнойните мехур-чета се умножават, лимфните възли в ямките под мишниците се увеличават. През третата фаза, продължаваща около 20 дни,' се образуват дълбоки подкожни и силно болезнени гнойници, отокът стига до раменете, болните получават треска. Заболяването завършва със спонтанно отваряне ла гнойниците и оздравяване. Прекаралите болестта развиват траен имунитет. За предпазване от това заболяване е необходимо овощ-ните и горските насаждения да се почистват механично, а през пролетния сезон да се пръскат с инсектицидни препарати. Берачите на плодове и преносвачите на дървен материал да се снабдяват с очила и защитно облекло. След свършване на ра-ботата е необходимо измиване със слабо алкални разтвори. Пои сърбеж по кожата трябва да се поставят компреси с 2% топъл разтвор от сода за хляб. Работещите с пашкули на копринената пеперуда трябва преди работа да измиват ръцете си със слаб сублиматен разтвор, след което да ги намазват с глицерин. При появяване на зачервяване между пръстите трябва да се смени работата. Очните увреждания изискват консултация със специалист. Насекомите, които смучат кръв, отделят и секрет от слюнчените си жлези, който има токсично-алергично действие. Това са въшките, дървениците, бълхите и някои комари. Въшките биват три вида: главова въшка — по окос-мената част на главата, дрешна въшка — по бельото, и полова въшка — по окосмената повърхност около половите органи. Секретът от слюнчените им жлези предизвиква сърбеж и дребен пъпковиден обрив. Чувствителността към секрета на въшките е индивидуална. Понякога има и общи ре-акции — нервност, безсъние, повишена температура, увеличени лимфни възли. От разчесването по кожата на главата се появяват гнойни мехурчета и подобни на екзема подмокряния, а кожата на тялото е разранена, загрубяла, с участъци с увеличена пигментация. Понякога има пигментация и по лигавиците на устата от вътрешната страна на бузите. Половата въшка до изключение може да се разпространи и по космите на цялото тяло (вежди, мигли, мустаци и др.) с изключение на главата, където почти не се среща. Тя предизвиква силен сърбеж, но рядко дава вторични инфекции. Предава се при полови сношения или при ползуване на опаразитено легло и бельо. По кожата на корема и отстрани на гърдите се появяват синкави легла на големина 0,5—1,5 см в диаметър, които не изпъкват над нивото на кожата и не дават оплаквания. Дървениците впръскват в кожата слюнка, която съдържа токсини и противосъсирващи вещества. Скоро след ухапването се усеща силен сърбеж, появява се обрив. Тези оплаквания изчезват след -няколко часа. В някои случаи реакцията от ухапването се появява по-късно (след 10—12 часа) и трае няколко дни. По-чувствителните хора получават отоци, възпалителни и нервни прояви. Срещат се и хора съвсем нечув-ствителни към ухапвания от дървеници. Бълхите предизвикват поява по кожата на ясночервени, окръглени образувания с вишневочервен точковиден център и силен сърбеж. Свръхчувствителни хора могат да развият лъп-ковидни или мехурчести обриви, придружени от силен сърбеж и общи реакции — неразположение, нервност, безсъние. Комарите при ухапването вкарват в раната слюнка, ко-ято предизвиква местен оток със силен сърбеж, продължаващ няколко часа. При по-чувствителни хора и при по-голям брой ухапвания се появява по-бурна местна и обща реакция. Лекуването на ухапването от насекоми се състои в намазване иа мястото веднага след ухапването с амоняк или 3—5% спиртен разтвор на ментол. При засягаме на общото състояние и при по-обширни кожни обриви е добре да се потърси лекарска помощ. Общите предпазни мерки имат задачата да унищожат причинителите или да възпрепятствуват контакта им с хората. Борбата с въшките изисква грижлива и редовна лична хигиена и мерки за унищожаването им с различни препарати под форма на прахове, сапуни, аерозолни разтвори, мазила и др. За унищожаване на бълхите и дървениците жилищата трябва да се почистват редовно и да се използуват инсектицидни и някои специфични отровни препарати. Борбата срещу комарите у нас се води организирано, планово и все по-успешно. Кърлежите предизвикват у домашните животни и у човека заболявания предимно с кожни прояви. По кожата се появява силно сърбящ ясночервен пъпковиден обрив с големина 2—3 мм в диаметър, обкръжен с около 1 мм по-светла зона. Обривът се.локализира най-често по краката, около половите органи и кръста, по-рядко по корема и гърдите. Масово опаразитените хрра развиват и общи оплаквания — безсъние, безпокойство, понякога треска. Топлата баня със сапун и сода за хляб облекчава значително болния. Кокошите кърлежи (кокошинките) обитават кокошарниците и през нощта смучат кръв от птиците. Обикновено засягат хора, които имат досег с птици кокошарници или кафези, и причиняват много силен сърбеж зачервяване, обрив и оток по кожата. Топлата баня и втрива-нето на 1—2% карболов спирт облекчават състоянието. Някои видове кърлежи живеят в складираните храни — брашна, зърнени храни, сушени плодове, старо сирене и кашкавал. Те не само повреждат хранителните продукти, но ако попаднат върху кожата или бъдат погълнати, предизвикват болестни състояния. От страна на кожата се наблюдават сърбящи пъпко-видни или мехурчести обриви. Приетите с храната кърлежи предизвикват преходни диарии. Друг вид кърлежи причиняват крастата у човека и животните. Пасищните и птичите кърлежи нападат домашните и дивите животни и птиците (рядко хората). При ухапване човек усеща болка, която скоро бива последвана от силен сърбеж, зачервяване и оток. Върху кожата на човека кърлежът се задържа само докато смуче. кръв. Впитите кърлежи се отстраняват, като се намазват заедно с околната кожа с вазелин, олио, терпентин или петрол, както и чрез нагряването им с пламък. Към разред кърлежи принадлежи и т нар сърбежен акар, които причинява житна треска(или житна краста). Намира се масово в складираните в хамбарите жито и ечемик Напада и хората и предизвиква споменатото заболяване. В зависимост от местните и общите прояви, от продължителността И тежестта на проти-чането различаваме лека, средно тежка и тежка форма на житна краста. Леката форма започва със силен сърбеж и парене по опаразитената кожа. Два-три часа след това, а по-някога на следния ден се появяват на същото място дребни или по-едри ясночервени пъпчици, заградени със зачервена зона По върховете на пъпчиците понякога се виждат синка-вожълтеникави мехурчета. Общото състояние е леко нарушено, опаразитените се оплакват от сърбеж и пареща болка в засегнатите места. Обривът се залазва в този си вид 2—3 дни, след което изчезва сърбежът, след него паренето, а накрая изчезва и обривът. Средно тежката форма започва по същия начин, но е по-изразени и по-разпространени кожни прояви, често с отоци по клепачите и половите органи. Болният е неспокоен, оплаква ое от тежест в гърдите, главоболие, отпадналост, безсъние. Температурата се повишава до 38°С. Описаното състояние трае 5—8 дни, след което отзвучава. При тежката форма се засяга почти цялата кожна повърхност. Обривът се слива, кожата е синкавочервена, с обилни точко-видни кръвоизливи и дребни жълтеникави мехурчета. Почти веднага се появяват отоци по лицето, клепачите и половите органи. Болните са отпаднали, дишат учестено, пулсът е ускорен, устните са сухи, езикът обложен. Появяват се главоболие, виене на свят, тежест в гърдите. Температурата е висока (39°—40°С), придружена понякога от обилно потене. След 8—12 дни настъпва бавно подобрение. Температурата се нормализира, отпадналостта изчезва, обривът избледнява, отоците изчезват, кожата започва да се лющи и постепенно добива нормалния си вид. Най-късно изчезват пигментациите в местата на подкожните кръвоизливи. За лечение на леките случаи се прилагат редица народни средства — мазане на кожата с петрол, разреден оцет, солена вода (пресол), натриване на опаразитеното място с прясно отрязана повърхност на кромид лук. Може да да се опита и намазване на прясно опаразитеното място със спирт и амоняк. Тежко опаразитените е необходимо да бъдат лекувани от лекар. Личните предпазни мерки се съ-състоят в избягване на контакта с опаразитени храни и фураж. Не трябва да се влиза в непочистени складове, вагони и шлепове, които са били заети с опаразитени храни. Манипулирането с такива храни трябва да става със защитно облекло, като откритите части на тялото се намазват предварително с вазелин. След свършване на работа защитното облекло да се оставя вън от жилищата и тялото да се измива добре с вода и сапун. При усещане на сърбеж по кожата местата да се намажат с амоняк, салицнлов или чист спирт и бельото веднага да се подмени. Пчелите, осите и стършелите са членестоноги, за които е характерно, че са снабдени с жилещ апарат, разположен на задния край на коремчето. Жилещият апарат нрави пробивна рана по телесната повърхност на жертвата и в нея се впръсква секрет, предизвикващ токсично-алергични прояви. Ужилването на пчелите предизвиква болка, оток и зачервяване на мястото на ужилването, които отзвучават за няколко часа. Рядко се наблюдава разпространен оток, изпотяване, задух, гадене, повръщане, гърчове. Известни са случаи на смърт след единични ужилвалия. Това се дължи най-вероятно на свръхчувствителност към белтъчната съставка на пчелната отрова или към прашеца, полепен по жилото, крачката и тялото на пчелата. Пострадалите умират още в първия час след инцидента с картината на тежък алергичен шок. При попадане на пчелната отрова върху конюнктивите се наблюдават значителен оток, главоболие, повишена температура, схващане на врата, виене на свят, повръщане. При ужилване по устните и езика се появяват продължителен оток и мъчителен задух. Ужилването на осите причинява подобни болестни състояния. Ужилва нето на стършелите е придружено от остра болка и силен сърбеж. Кожата е мястото на ужилването по-бледнява и се появява оток. Общите прояви са по-изразени — ускорена сърдечна дейност, обилни изпотявания, задух, шоково състояние, понякога загуба на съзнание. След преминаването на острите явления няколко дни болният е силно отпаднал.. Лечението при ужилвания се състои във внимателно изваждане «а жилото от кожната рана. Извършва се с игла, без да се притиска, за да се избегне изтичането на отровната течност в раната. Мястото на ужилването се изстисква добре и намазва с концентриран разтвор на готварска оол, амоняк или се прави влажен компрес с амонячна вода (1 част амоняк и 5 части вода), спирт или силна ракия. При засягане на устните или езика се дават на глътки студени течности или се смуче парченце лед. При тежко протичане е необходима незабавна лекарска помощ, преди да са настъпили шокови или колапсни състояния. За предпазване от ужилване на пчеларите се препоръчват защитно облекло и маска, В места с много пчели и оси не трябва да се дава на децата да консумират мед и други сладки храни без наблюдение от възрастните. Многоножките са надземни хищни животни с червеобразен вид. През деня прекарват скрити под камъните, в пукнатините, под кората на дърветата. У нас многоножки се срещат в Южна България и по Черноморското крайбрежие. При ухапване на хора предизвикват само местни кожни изменения — зачервя-ване, болка в ухапаното място и лек оток. Тези оплаквания изчезват след 2—3 дни. Общото състояние не се уврежда. Лекуването се състои в поставяне върху ухапаното място на компрес с амонячен разтвор (1:5) или с разтвор от сода за хляб. Някъде се практикува и следното народно лечение: налага се ухапаното място с лапи от скълцани млади клонки от бъз. Скорпионите имат сегментирано коремче и мощни челюсти с добре развити щипки, чието последно членче е разширено. В него се намира отровна жлеза, снабдена с остър шип, през който се излива отровният секрет. Скорпионите са нощни животни. През деня прекарват в развалини, пукнатини ма сгради, под камъни, в пясък и пр. Сами не нападат човека, но при случайно докосване го убождат с отровния шип. В мястото на убождането ое усеща болка. Скоро се появява зачервяване с лек оток, който рядко може да обхване целия крайник. Изявеността на симптомите варира в зависимост от сезона, вида и възрастта на скорпиона, мястото на убождането и възрастта на пострадалия. Отровата иа скорпионите показва по-голяма токсичност през топлите годишни времена и при децата. От общите явления най-често се наблюдават неспокойствие, виене на свят, зачервяване ,на лицето, гадене, повръщане, сълзене на очите, често уриниране, диария, обилно потене, силна отпадналост. Обикновено след няколко часа оплакванията постепенно затихват. Веднага след ухапването трябва да се превърже стегнато крайникът над ухапаното място и да се потърси незабавно лекарска помощ. Предпазването е както при остана- лите отровни членестоноги. Жена, която кърми, след ухапване от скорпион трябва да преустанови кърменето за 2—3 дни, за да се елиминира излъчващата се с млякото отрова. Солпугите са сродни на скорпионите паякообразни със силно развити горни челюсти със здрави и остри върхове, които от вътрешната си страна са назъбени. При раздразнение заемат заплашителна поза и издават писклив звук. Срещат се в някои от нашите южни райони и населението ги счита за вредни и опасни животни. При ухапване пострадалият усеща в мястото на ухапването слаба болка, която бързо ое разпростира по целия крайник, появяват ое парези на крайниците, бурно настъпват гърчове, задух, понякога повръщане, болки в ставите, спиране яа уринирането, безсъние. Телесната температура е понижена (35,8°С). Заболяването продължава обикновено 4—5 дни и бавно отзвучава. Понякога могат да се появят гангренозни изменения в мястото на ухапването, тежка интоксикация и смъртен изход. На самолечение не бива да се разчита, а във възможния кратък срок да се извика лекар. Паяците са голяма и важна група. Само в Европа са изучени около 2200 вида паяци, като 742 вида населяват нашата страна. Черният отровен паяк се среща в Южна България. В Северна България досега не е нам.иран Живее в равнинните места - из нивите, ливадите, стърнищата и осбено в затревени необработени земи, угари, неизчистени слогове. Може да бъде намерен в навесите, оборите и даже в жилищата на хората. Той е нощно животно. Женските са опасни за хо рата и за множество домашни животни. Сам никога не напада. Хапе, когато бъде раздразнен или докоснат. Ухапването се усеща като внезапна остра болка, подобна на убоджане Местните кожни изменения са незначителни. Веднага се появява синкавочервено, ненадигнато над кожата петно, обградена с блед ореол. Петното изчезва след 1-2 минути. Рядко се случва червенината да се задържи по-дълго време и да се появи лек оток. Тъй като началните изменения в мястото на ухапване са много краткотрайни, когато се намеси лекарят, нищо особено не се забелязва. При разглеждане с увеличи-телно стъкло обаче могат да се видят две малки червени то-чици там, където шиповидните върхове на челюстите са пробили кожата. Началното остро бодване е последвано от латентен период от 10 до 15 минути, след което започват общите язления: отпадналост, виене на свят, треперене на крайниците, скованост и мускулни болки. Болките са най-силни в мускулите на корема, който се изопва и става твърд като дъска. Тъпи болки и значителна обтегнатост има и в мускулите на гръдния кош и поясната област. Пострадалите се потят обилно, конюнктивите са зачервени, зениците разширени. Температурата се повишава, често явление е треската. Понякога се появяват спастични движения и гърчове. Протичането може да бъде различно. При леките случаи пълно оздравяване настъпва след няколко денонощия, а при по-тежките — след 2—3 седмици. Понякога възстановяването е бавно и може да трае 3—4 месеца. Този период се характеризира с физическа и психическа отпадналост и подтиснатост. Съобщава се и за единични смъртни случаи. Необходимо е веднага след ухапването да се постави стегната превръзка над ухапането място. Изгаряне на ухапаното място, разтваряне на раната и изсмукване на тъканните течности са от полза само ако се извършват в първите няколко минути Препоръчват се гореща баня с обилно изпотяване, пиене алкохолни напитки, кафе или чай. Колкото по-рано се започне лечението от лекаря, толкова резултатите са по-добри и оздравяването е без усложнения. Предпазването изисква населението в застрашените области да получи елементарни общи познания за черния отровен паяк и опасността от него Не трябва да се ходи в съмнителни места при свечеряване с боси крака и да се нощува в такива места. Полезна практика е изгаряното на стърнищата, обработката им с подходящи инсекти-циди или пускане да пасат в тях овце, които са резистентни на отровата. Тарантулата е един от най-едрите паяци у нас и се среща по Черноморското крайбрежие. При ухапване причинява болка в мястото на ухалването (която продължава едно денонощие), леко зачервяване, тежест в цялото тяло, отпадналост. Местата на ухапванията личат ясно.
admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

04.05.2008

Обновено
Обновено

04.05.2008

Прочетено
Прочетено

16974

Нередност Докладвай за нередност
2 харесват, 1 не харесват
Публикувай статия