Холецистити и холангити

Холецистити и холангити са възпалителни заболявания на жлъчния мехур

Това са възпалителни заболявания на жлъчния мехур и екстра и интрахепаталните жлъчни пътища. Холециститите са възпалителни заболявания на жлъчния мехур. Те биват: остър и хроничен. С термина холангит, който също може да бъде остър и хроничен, се означават възпалителните заболявания на жлъчните пътища.
Етиология и патогенвза. Етиологичен фактор за възникване на възпалителни заболявания на жлъчната система (жлъчния мехур и жлъчните пътища) е бактериалната инфекция, обикновено съчетана с други бактериални причинители: различни видове стрептококи, стафилококи, параколи,ентерококи, протеус и др. От значение е и паразитната инвазия, която може да бъде самостоятелна или придружена и от бактериален възпалителен процес. Най-честият паразит, който причинява възпалителни заболявания на жлъчния мехур и жлъчните пътища, е чревната ламблия. За възникването на възпаление на жлъчния мехур спомага наличието на холелитиаза, вродени или придобити стеснения на жлъчните пътища, общи бактериални инфекции, като коремен тиф и паратиф, салмонелоза, дизентерия, пневмонии и др. Инфекцията достига до лигавицата на жлъчните пътища по хематогенен, лимфогенен и асцендентен път. Самото възпаление може да бъде катарално, гнойно или флегмонозно-некротично. Клинична картина. Остър холецистит. Заболяването започва най-често внезапно и по-рядко след няколкодневен продромален период от диспептични оплаквания и лека болка в дясното подребрие. Налице е силна болка в чернодробно-жлъчната област с ирадиация вдясно към кръста и дясната плешка. Започнала с повече или по-умерена сила, тя постепенно се засилва и достига своя максимум, като се задържа с този интензитет дотогава, докато продължава възпалителният процес. Болните са високо фебрилни (39—40°С), интоксикирани, отпуснати, с дебело обложен и сух език, гадене и повръщане без облекчение, субиктер или леко изразена жълтеница, хепатомегалия и силна палпаторна болезненост в областта на жлъчния мехур с прояви на т. нар. дефанс (мускулна защита). При тежка проява на заболяването настъпват субилеусни явления от паралитичен тип с метеоризъм, подуване на корема, упорито повръщане с електролитни разстройства. Налице са значителна левкоцитоза, ускорена РУЕ, скъсен Велтманов тест, лека билирубинемия, а понякога и билирубинурия, Екскрецията с урината на уробилиноген е повишена. Леко повишена е активността и на СГОТ и СГПТ. Ако не се вземат спешни лечебни мерки, заболяването се усложнява с перфорация на жлъчния мехур и билиарен перитонит, който в повечето случаи завършва летално.