Психично развитие и психо-социални проблеми на пубертета

Промените, които настъпват във функциите на нервната система, ссобеностите в психичното пубертетно съзряване и в емоционалния живот са така многообразни и сложни, че е мъчно да се изложат накратко. Въпреки това както за самите младежи, така и за техните родители и учители е крайно необходимо да познават ссобеностите на психичните промени, което ще допринесе за преодоляване на трудностите и избягване на много от така честите в тази възраст конфликти.
Вече беше споменато за бурните промени, които настъпват в жлезите с вътрешна секреция, и свързаното с тях развитие на половите органи и на вторичните полови белези. Успоредно с тази напрегната хормонална трансформация настъпват и зна-чителни промени в психичния живот, в чувствената сфера, в поведението, влеченията и в отношенията към околните.
Азбучна истина е че интензивното психично развитие в тази възраст протича толкова по-хармонично и по-правилно, колкото по-добре е протичало физическото и психичното развитие на децата преди настъпване на пубертета.
Появата на менструацията у момичетата може да се съпътства от известни психични отклонения. Много от типичните психични прояви през пубертета (напрегнатост и раздразнителност, промени в настроението, умора на вниманието) са свързани с бързо настъпващите ендокринни промени. Срещаната в пубертета апатия родителите погрешно вземат за мързел. Често пъти се наблюдава циклична смяна на апатия и умора с двигателна свръх активност и повишена работоспособност.
Силно нарасналото полово влечение понякога може да стане причина за неочаквани постъпки и емоционални реакции, особено тогава, когато възпитанието не е могло да упражни своето мощно въздържащо действие.
През пубертетната възраст у децата постепенно нараства чувството за независимост. Откъсването от родителската опека обаче невинаги се изживява гладко и често става източник на драматични изживявания, дори на болезнени прояви както от страна на подрастващите, така и от страна на родителите.
Нарастващото чувство за независимост, нуждата и желанието да се живее свой собствен живот, да се създават нови връзки с другари, с младежки групи и колективи, с любимо момиче създават известно негативно настроение у подрастващите към родителите, към възпитателите и към всички, които се опитват да ги напътстват и да им «четат морал». В това отношение реакциите на подрастващите са особено силни, експлозивни, наситени с много чувствен заряд. Когато родителите не познават психиката на съзряващите деца и рязко се противопоставят на опитите им за еманципация, тези реакции довеждат до кризисни психични състояния. Нетактичните в такива случаи родители забравят, че положението коренно се е променило, че доскорошното послушно дете е вече бързо възмъжаващ юноша, който, макар и преждевременно, иска да се бори за своята независимост, иска да му бъде гласувано доверие и да му бъде дадена възможност самостоятелно да разсъждава и да решава вълнуващите го проблеми. Понякога подрастващите се настройват негативно към един от родителите - най-често момчетата против бащата, а момичетата против майката, но се наблюдават и обратни взаимоотношения.

Обясними са случаите, при които обтягането и скъсването на отношенията между родители и подрастващи има тежки последствия. Това се случва обикновено в семействата, в които децата преди пубертетната възраст са били особено привързани към родителите. Майката, която има един син и за него отдава всичко, трудно и крайно болезнено понася откъсването и отчуждаването на детето. При семействата с едно дете пубертетната психична криза се преодолява по-трудно както от самите родители, така и от децата. Много по-трудно е обаче изживяването на тази криза от децата на разведени родители, тъй като обичта и привързаността на детето е нарушена и раздвоена.
Психичната криза намира израз в широка гама от прояви, но особен акцент дава напрегнатата и лабилна през този период вегетативна нервна система. Нерядко реакциите наподобяват патологични прояви, но не бива да се забравя, чевпубертета някои гранични болестни състояния си остават нормални преходни особености на неспокойната, напрегната и динамична възраст.
Акцелерацията в развитието на подрастващите, тяхното по-ранно съзряване е източник на допълнителни трудности. Ран-ното биологично развитие не е съпроводено от социална зрелост. При съвременните условия годността на младежа за самостоятелен живот се определя от възможността за завършване на висше образование или на специална професионална подготовка. До навършване на 25-28-годишна възраст, а често пъти и след това младежите остават «финансово» зависими от родителите си и са по-несамостоятелни от своите връстници преди 100 години.
Мъчно може да се даде рецепта за преодоляване па психичната криза, свързана с откъсването на подрастващите от родителската зависимост. Доброто познаване на промените в психичното съзряване през пубертета, добрата подготовка и търпеливото изчакване преминаването на напрегнатите години може да омекоти неизбежните понякога драматични изживявания.
Засега липсват точни критерии за преценяване степента на психичното развитие. За умственото развитие до известна степен може да се съди по възможността за решаване на определени въпроси (т.нар. тестове за интелигентност), но прилагането им в пубертетната възраст среща редица трудности. От друга страна, умственото развитие (развитието на интелекта) невинаги върви паралелно с календарната възраст и с появата на различните белези на пубертетното съзряване.
Общо може да се каже, че в пубертетната възраст възприе-мането на явленията от околната среда става все по-съвършено и по-задълбочено. Постепенно се развива по-широко абстрактна мислене, способност за анализ и синтез, любов към определени занимания и занятия.
До началото на пубертета преобладава механичната памет, а след това важна роля започва да играе логичната памет. У момчетата се наблюдава по-подчертана склонност към теоретично, мислене, а у момичетата - към механично заучаване. За ранния период на пубертета е характерна склонността към романтика и нерядко към буйно фантазиране. Момчетата често мечтаят за пътешествия и приключения, за големи постижения в спорта. Момичетата виждат своя идеал в прочути кинозвезди, героини от романи и красавици от модни списания.
Повечето от подрастващите имат оптимистично, жизнерадостно, бодро настроение и това трябва да се използва за целите на възпитанието.
Почти редовна проява са обаче отклоненията в настроението, като се започне от депресивни и хипохондрични и се стигне да хистерични и хипоманиакални прояви. Нерядко се наблюдава склонност към импулсивни действия, рязко непокорство и непослушание, негативизъм и загуба на интерес към всичко, желание за опозиция и за оживени спорове. Подрастващите обичат да дискутират, упорито да защищават своите становища даже и тогава, когато не притежават аргументация. Самокритичността е слабо развита.
Емоционалният живот често пъти е напрегнат, но това напрежение може да остане скрито за родителите. Нерядко то довежда до избухвания, до импулсивни действия, дори до хулигански и антисоциални прояви. Смелостта много често е съчетана с недостатъчна съобразителност и това е източник на много, злополуки и травматични увреждания.
Някои от подрастващите, особено когато изпитват чувство на подценяване или непълноценност, се затварят в себе си и не общуват с околните. При други, обратно, наблюдава се прекалено желание за общуване, за самоизтъкване пред връстниците и пред възрастните.
Въпреки значително нарасналата работоспособност през тази възраст е налице и известна лабилност. Наблюдават се едновременно лесна умора, неустойчивост при по-значителни натоварвания и голяма издръжливост, но при съответна тренировка и постепенно натоварване.
Всички изброени отклонения са все още в границите на нормата и се наблюдават само като особености на пубертетната възраст, но в някои случаи през пубертета започват истински психични заболявания, които могат да се диагностицират и лекуват единствено от лекар психиатър. Особеностите в поведението на юношите и девойките, внезапната или постепенната промяна, в техните навици, мисли и действия често могат да заблудят родителите, че е налице болестно състояние. Възможно е обаче и обратното - евентуално психично заболяване да се вземе за
нормална проява на пубертетната възраст, за временно «излизане от релсите» на дотогава напълно уравновесеното момче или момиче. Нерядко действия, които загрижените родители смятат само израз на цялостната физическа и психична пренастройка на организма през време иа пубертета, са белези на започващо сериозно заболяване. Безсмислени немирства, хулигански прояви, бягство от семейството, неморални действия могат да се дължат на лошо възпитание, на заразителен пример от семейството, другарите или улицата, но могат да бъдат и сигнал за началото на истинска психична болест. Болест ли е, или само пубертет, ще решат лекарят психолог, психиатърът, педагогът.
Нерядко през пубертетната възраст се изявяват редица порочни навици, невротични състояния и нервно-психични отклонения. Редица от тези прояви са остатъчни състояния от предпубертетната възраст и през пубертета се активират отново и с видоизменена характеристика се проявяват по един или друг начин. Някои от тях заслужават да бъдат споменати и в настоящата книга.

Онанизъм (мастурбация, инсация)

 

Това е така честа проява в юношеската възраст (особено при момчетата), че редица автори я причисляват към физиологичните отклонения. В пубертетната възраст половото влечение към другия пол се заражда твърде рано, когато организмът все още е незрял във физиологично, психично и социално отношение за нормално извършване на половия акт. И когато е налице липса на навременно полово възпитание и подготовка на подрастващите за преодоляване на тази физиологична трудност чрез полово въздържане, понятна е честотата на половото самозадоволяване.
За опасностите от онанизма в младата възраст съществуват неправилни разбирания. У родителите тази проява на младежите често събужда неоснователни тревоги и довежда до закрепване на навика, който в мнозинството от случаите е временна възрастова проява. В повечето случаи този временен навик не оставя след себе си вредни последствия. Само в редки случаи, когато онанизмът е проява на нервно-психично заболяване, има място за безпокойство и тревога на родителите.
Онанизмът се наблюдава по-често у младежи или девойки, които са срамежливи, стеснителни и затворени, които не умеят или нямат възможност да си създадат приятелски връзки с партньори от другия пол. Честа проява е у младежи, които водят затворен и седящ живот, не разнообразяват ритъма на своя живот с трудова и обществена дейност, спорт и туризъм, не намират разнообразни полезни форми за изразходване на своята младежка енергия, не запълват пълноценно свободното си време. Липсата на полово възпитание също играе предразполагаща роля. Най-честият повод за появата иа онанизма у подрастващите е примерът на връстниците и особено на по-големите другари, които имат авторитетно влияние върху по-малките.
Първата задача в провеждане на профилактиката е отстраняване и намаляване на предразполагащите към онанизма фактори. На второ място по значение трябва да се поставят мероприятията, свързани с половото възпитание. В провеждането му освен лекарите и учителите непременно трябва да вземат участие и родителите, като за момичетата особено ценна е ролята на майката, а за момчетата - на бащата. Половото възпитание трябва да бъде съставка от цялостното здравно-хигиенно, културно-естетическо, морално и физическо възпитание и да започва от ранна възраст. Заплахата, рисуването на последиците от онанизма в мрачни краски и строгата забрана невинаги постигат целта си и могат да доведат до отчуждаване на младежа от неговите възпитатели. Необходимо е въпросите да се осветляват под формата на непринудени интимни беседи и разговори, на приятелски съвети, като винаги на младежа се гласува доверие и се зачита неговото нарастващо чувство за независимост и самостоятелност.
В профилактиката и лечението на онанизма особено ефективно влияние имат мероприятията за психична пренастройка на под-растващия, правилното организиране на неговия бит, труд и запълването на свободното време. Особено важно е да се търсят различни форми и начини за изразходване на нарастващата мла-дежка енергия и за задоволяване на интересите и влеченията на младите по хармоничен и полезен път. Тук важна роля могат да играят младежките организации и колективи, училището, цялата наша система за информация и възпитателно въздействие.
Не трябва да се забравя също така отговорната и важна роля на лекаря.

Хомосексуални прояви

 

Това е една от честите форми на нарушение в половото влечение и се изявява с влечение към лица от същия пол.
В пубертетната възраст често се наблюдава като временно явление особено изявено приятелство между лица от един и същ пол (момчета с момчета и момичета с момичета), което се разглежда от повечето автори като преходно физиологично явление. По-обезпокоителни са случаите, когато това невинно приятелство прерасне в типично хомосексуално полово влечение. В някои случаи, които протичат по-доброкачествено, това състояние се изявява само с хомосексуално окрасени еротични желания или фантазирания.
При правилно и навременно полово възпитание тези често срещани като временна проява на пубертета хомосексуални вле-чения се преодоляват и ликвидират, без да оставят след себе си трайни вредни последствия върху телесното и психичното здраве на младежите.

Тикови прояви

Те се наблюдават в предпубертетната възраст, но могат да се появят или да се обострят през време на пубертетното съзряване.

Хистерични прояви

 

се наблюдават и при по-малките деца, но най-често се срешат в пубертетната възраст. По-чести са при момичета. В основата на тези прояви лежи хистеричният характер, който се отличава с болезнена чувствителност и ранимост на психиката. Момичетата проявяват болезнена взискателност: изискват или голямо внимание към тях, или се стремят да предизвикат състрадание от страна на околните. Хистеричният характер се отличава с често разиграване на театрални сцени при малки поводи и с предизвикване на конфликти с връстниците или с възрастните. В редки случаи може да се стигне до обезпокоителни за околните хистерични пристъпи, които да се изразят с внезапно настъпващи при незначителни поводи парализи, невъзможност да се пази равновесие, невъзможност да се говори, временно оглушаване или ослепяване, пресилване на гласа, треперене на крайниците и на тялото и др.
Изясняването на горепосочените нервни прояви налага помощта на лекар специалист, който може да реши трудния въпрос, дали се отнася само за временни нервни прояви, които наподобяват хистерия, или е налице заболяване.

Страхови неврози

 

От различните невротични състояния в детската и юношеската възраст страховите състояния са едни от най-честите. В едни случаи юношата или девойката показва повишена напрегнатост и страх от неизвестна причина, от определени предмети или животни (страх от мишка, куче, котка, жаба, пчела, игла, нож и др.), от определена ситуация (страх от тясно пространство, страх от шум и др.). Понякога съчетани с тези нервни прояви могат да се наблюдават гризене на ноктите, нарушения на съня, нощен страх, психична умора и намалена способност за съсредоточаване и за концентриране на вниманието.
Понякога в пубертетната възраст може да се появи натрапчив страх от настъпващите през този период промени в структурата (морфологията) на тялото (напълняване, отслабване, издължаване на ръцете и краката, бързо израстване на височина). Тези характерни за пубертетната възраст страхови състояния се наричат дисморфофобии.

 

Епилептични припадъци

Пубертетната възраст се характеризира с по-чести епилептични припадъци и с някои промени в гърчовете, ако те са съществували преди пубертета. Колапсни състояния, или синкоп (внезапна загуба на съзнание) могат да симулират епилепсия, но внимателният пълен разпит ще установи най-честата причина: дълготрайно изправено положение, умора, пребиваване и в непроветрено помещение.
Твърде големи трудности за педагозите, родителите, а понякога и за лекарите създават случаите на нарушения в поведението на подрастващите. Къде завършва нормалното, повлияното от пубертета поведение, и къде започва патологичното, болестното състояние, невинаги е леко да се реши.
М.Л., 15-годишно момиче, дете на интелигентни и възпитани родители, бяга от клас и не се прибира у дома по няколко дни. Връща се окъсана, мръсна, гладна и не желае да отговаря на въпросите, къде е била. Въпреки възпитателните въздействия тези прояви се повтарят многократно. Психиатричното изследване установява начало на психично заболяване. Лечението се отразява благоприятно върху поведението на девойката.
Т. Н., 14-годишен, още от предучилищна възраст прави впечатление на родителите и близките си със своя невъздържан, буен характер. При постъпване в училище е непослушен, отговаря на учителите, бие и тормози съучениците си. Трудно се справя с уроците. С мъка достига IV клас, всички «вдигат ръце» от него. Изследването установява, че детето има увреждане на централната нервна система вследствие тежко раждане. Умелите грижи на лекари и педагози, както и силната любов и привързаност на юношата към майката променят поведението му. Насочването му към подходяща трудова дейност изиграва съществена роля за неговото превъзпитание.
Тези два примера показват нагледно, че не само обикновените психични промени през време на пубертета, но даже и психичните заболявания могат да се повлияят добре, ако родителите своевременно потърсят лекарска помощ.
Антисоциалното поведение и престъпните наклонности, макар и редки в пубертетната възраст, се дължат преди всичко на влиянието на външната среда, но могат да се дължат и на психични заболявания. Най-често израз на психични болести са и самоубийствата в тази възраст.
Юношите и девойките в пубертетната възраст често пъти остават неразбрани. Чехословашкият психиатър Мечирж смята, че немалка част от децата в училищната възраст се нуждаят от консултация с психиатър по повод невротични състояния, трудности във възпитанието или лош успех в училище. Може би по-честите съвети с лекаря ще избавят родители и деца от някои сериозни сблъсквания, които могат да дадат неблагоприятно отражение върху подрастващите за цял живот.
От всичко казано дотук става ясно, че пубертетната възраст не се характеризира само със значителна и бърза промяна във физическото развитие, но и с процеси на психично узряване и адаптация към повишените изисквания в училище и от страна на възрастните, както и с развитие на нова основа в социалните отношения.
Съществуват убедителни данни, че паралелно с телесния растежен скок се наблюдава и скок в интелектуалното развитие. Независимо че разликите могат да бъдат незначителни, установено е, че по-добре развитите физически деца и юноши имат средно по-високи показатели за интелектуално развитие. Обикновено у възрастните връзката между ръста и резултатите от психологичните тестове изчезва. Това дава основание да се смята, че пубертетният скок в интелектуалното развитие е израз на общия скок в узряването, който индивидуално настъпва в различни срокове.
Когато за пубертетната възраст се говори обшо като за «трудна възраст», винаги се разбират трудностите, които се наблюдават в психо-социалната адаптация на юношите и девойките. Пубертетният период е един пример на обратна връзка между мозъка и хормоните. Мозъкът регулира производството и секрецията на хормоните на хипофизата и чрез тях на периферните жлези, а хормоните влияят директно върху мозъка и упражняват действие върху интелектуалното развитие и поведението на човека.
Експериментални изследвания и клинични наблюдения установиха, че хормоните, които участват най-активно в развитието на пубертета, упражняват директно въздействие върху различни функции на мозъчната кора, влияят върху поведението, настроението, паметта. Изводът е, че за психичното здраве на децата, юношите и девойките трябва да се полагат грижи така, както се полагат и за физическото им здраве. Психичното развитие протича толкова по-хармонично и по-правилно, колкото по-добри грижи се полагат за телесното и психичното развитие на децата преди настъпването на пубертета. Особено типично за предпубертетната и ранната пубертетна възраст е неустойчивото, променящо се в различна степен поведение. Ако в ранния пубертетен период неустойчивото поведение се коригира разумно, по правило следващото формиране на психиката става по-целенасочено и гладко. Обратно, ако не се предприемат възпитателни действия на 10-12-годишна възраст, отрицателното поведение става в по-голяма или в по-малка степен типично за целия пубертетен период.
Противоречията в поведението на юношите н девойките често създават погрешна представа у родителите и възпитателите, че се отнася за трудно възпитаеми деца. По-дълбокото познаване на вътрешните преживявания на юношите и девойките, на осо-беностите на биологичните промени позволява да се разберат обективните трудности на подрастващите при самоутвърждаването им в живота. Стремежът към самоутвърждаване често се изразява в активни и понякога демонстративни действия, които подчертават отличията от детската възраст. При много юноши и девойки във връзка с хормоналната преустройка се установяват повишена уморяемаст, слабост, несигурност. Естествено е тези състояния да бъдат свързани с упорство и раздразнителност, не-мотивирани постъпки, афективни избухвания, грубости. Про-дължителните състояния на умора и слабост могат да предизвикат както продължителна проява на отрицателни реакции, така и тяхното закрепване. Поради това рационалната организация на режима на живот и поддържането на физическото здраве имат важно значение за психичното развитие на юношите и девойките. За хармоничното развитие на подрастващите голяма роля играе околната среда. Психичният облик на юношите и девойките се формира в резултат на дълготрайно влияние на съвместния живот и дейност в семейството, училището и другарската среда.
Пубертетният период е критичен период в живота на човека, който оказва влияние върху цялостното му развитие: телесно, сексуално и психично. Познаването на дълбоките промени, които се наблюдават през пубертетната възраст, е основа на правилното отношение на лекари, педагози и родители към подрастващите. Реално изпълнима задача е чрез правилно възпитание и грижи за физическото и психичното здраве на децата, юношите и девойките да бъдат създадени условия за хармонично развитие на младежите, за разцвет на младото поколение, бъдещето на нашата нация.

Коментари за Психично развитие и психо-социални проблеми на пубертета

  1. 1.

    mnogo interesno

  2. 2.

    МНОГО ДОБРЕ ОБЯСНЕНО.
    МОЛИМ ЗА ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ,
    НАПРИМЕР ОЗЛОБЕНИ КЪМ РОДИТЕЛИ ДЕЦА

  3. 3.

    защо децата в пубертета не приемат помощ от родителите

  4. 4.

    " # 2009-11-25 20:29 мими :защо децата в пубертета не приемат помощ от родителите "


    ...ами то е обяснено,че през този период на пубертет у тях нараства чувството за независимост.Стават също така и агресивни...нещата които се случват ги карат да се приемат като пораснали хора,следователно да си мислят,че нямат нужда от помощ и че могат сами да се справят с проблемите си...и т.н :)

  5. 5.

    imam da6terq na 11 i vse po trudno ob6tuvam s neq.staraq da ne se karam,do predi nqkolko meseca imahme idealni otno6eniq,no vsi4ko se promeni korenno.Dali vsi4ko 6te mine samo s tarpeniq.....

  6. 6.

    imam problemi s malki si sin koito e na 17 do 8mi klas vsi4ko be6e normalno no ot tam natatak se promeni s povedenieto i dori ne xodi na y4ili6te i me laje kak da postapq

  7. 7.

    За Didi : Разбира се, че е нужно търпение, върнете се Вие самата на тази крехка предпубертетна възраст, опитайте се да си спомните какво Вие сте чувствали точно тогава, от какво сте се нуждаели, защо сте се чувствали неразбрана и объркана на моменти. Най-важното, което трябва да се знае, че точно през този период децата са най-уязвими и имат нужда да се чувстват сигурни и разбрани, те трябва да усещат че родителите са на тяхна страна - в противен случай това би довело до премълчаване, лъжи, от които ще последват и други последствия.

  8. 8.

    За Pepi: От информацията, която сте дали най-вероятно се дължи на събиране с неподходящи хора, в голяма част от сучаите в тази възраст негативните промени при децата настъпват именно когато започнат да се събират с техни връстници, опитващи да им внушат, че за да си "готин" трябва да бъдеш "лошото момче" , да не се подчиняваш, да не спазваш правилата. Опитайте се да върнете доверието му малко по - малко, Покажете му, че сте негов приятел, а не негов враг. Успех!

  9. 9.

    blagodarq vi vie me yspokoihte spezqlno za strahovite nevrozi v pyberteta as sym momche na 15 i v momenta sym podlojen na tqh chyvsvam se zastrashen stah me e no i az neznam ot kakvo nemoga da spq noshtem i ako moga da popitam dylgo vreme li shte mi e taka veche mi e taka ot 2-sedmici i ako moga da razbera dali znaete kolko shte prodylji?

  10. 10.

    Здравейте.Дъщеря ми е на 10 г. и навлиза в пубертета,а аз все още не съм разговаряла с нея по тази тема.Причината е,че незнам как да подходя към тази деликатна тема.Бихте ли ми дали съвет или носочете към подходяща литература.

  11. 11.

    Имам син на 12 години,който отглеждам сама.Много се разбирахме до скоро,но напоследък общуването ние изместено от интернет.Смени училището и приятелите си и сякаш и той се променя.Все по-трудно споделя,пробва да ме лъже,понижи успеха и това ме обърква.Смятам че аз не съм готова за този негов пубертет.Бихте ли ме насочили към някаква литеретура или съвет

  12. 12.

    Здравейте. Дъщеря ми е на 15г. и от няколко дни разбрах, че е пробвала да пуши трева. Много се тревожа. Излиза с неподходяща компания и започна много да ме лъже, може би защото злоупотреби с доверието ми към нея. Дайте ми съвет как да постъпя!

  13. 13.

    Ние също имаме смятам сериозен проблем със сина ми който е на 16години и от миналата година коренно се промени .Разбрах че се събира с неподходяща компания и чрез тестове разбрахме че е пробвал и трева започна да лъже да бяга от училище и вече за втори път в период от един месец изчезва от къщи за по една нощ като разбира се през вечерта когато се случва това нещо е последвало обаждане от класния ръководител за поредните отсъствия !Говорихме много говорихме не сме го били вече се виждаме в чудо как да постъпим с това дете не иска и не иска да ни разбере!Баща му го накара да напише 3правила които ще спазва да се пребира в 10ч вечерта да не пуши трева и нищо друго наркотично да не взема да ходи на училище и му каза че в противен случай ао не спазва тези правила и ние няма ще да спъзваме нашите задължения и ще напусне дома ни!Това разбира се не сме го взели като решение по скоро го използвахме като заплашителна мерка.Тази вечер пак не се прибра и с две думи правилата са нарушени моля посъвтевайте ни как да постъпим!

  14. 14.

    i az imam problem sina mi e na 17 godini ne xodi na u4ili6te laje me postqnno daje me obijda i mi posqga ot dve sedmici e cql den s nqkakvi priqteli i qvno ot tqx se vliqe i savsem pravi kakvoto si iska .Mnogo sam pritesnena i neznam kak da postapq

  15. 15.

    az sam baba,no se pritesniavam za vnu4kata mi.imame mnogo seriozni problemi s neia.do predi tri godini behe mnogo privarzana kam basta si(sega e na 17 godini)predi dve godini basta i razbra,4e puhi treva.poneje ne razbira ot dobra duma,toi ia nabi.tova oba4e ia ozlobi strahno mnogo i tia go namrazi,injektira se s niakakav narkotik,za si sloji krai na jivota.kato po 4udo ia spasixme.ot togava e mnogo agresivna,darji se mnogo loho s vsi4ki.kak da i pomognem da stane po dobar 4ovek.

  16. 16.

    zdraveite ,kakvo da pravq ?da6terq mi e na 13 godini i zapo4na da bqga ot u4ili6te ne u4i,i zapo4na mnogo da laji.ve4e ne znaq kakvo da pravq ,kak da podhodq kam neq ,daite mi nqkakav savet,molq vi

  17. 17.

    как да се държим с подрстващите

  18. 18.

    Аз също се сблъсквам с проблемите на всички ви дотук.Синът ми е на 15г.от миналата година настъпи коренна промяна с моето малко и добро момче.Записахме го след 7 клас в гимназия и от началото на годината започнаха проблемите.Почти през ден класната ми звънеше.Бил сприхав,правел детински бели,ядосвал учителите,а същевременно твърди че не е толкова лошо дете,напротив бил много симпатичен и на моменти забавен.Как ли не съм се мъчила дА ОБЯСНЯ,ЧЕ НЕ Е ТОЛКОВА ЛОШО ДЕТЕ,НО ОСТАВА НЕРАЗБРАНО.ПОВЯРВАЙТЕ НАИСТИНА Е МНОГО ТРУДНО НА ТАЗИ ВЪЗРАСТ.ВСЯКА ВЕЧЕР СПОРИМ И СЕ КАРАМЕ.ДОКАТО КРЕЩИ СРЕЩУ МЕН И ОБИЖДА,СЛЕД МАЛКО ИДВА ДА МЕ ГУШНЕ.РАЗДВОЕНА СЪМ,НЕ ЗНАМ КАК ДА ПОДХОДЯ,НО УСТАНОВИХ С ВИКОВЕ И КРЯСЪЦИ НЕ СЕ ПОСТИГА НИЩО,ДИАЛОГ МУ Е МАЙКАТА И НЕРВИ.МЪЖЪТ МИ ПЪТУВА,КОЕТО ОЩЕ ПОВЕЧЕ УТЕЖНЯВА ПОЛОЖЕНИЕТО МИ,ПОНЯКОГА СИ МИСЛЯ,ЧЕ ЩЕ ПОЛУДЕЯ,НО НЯМАМ ИЗБОР .ВСЕ ПАК ВСИЧКО Е ЗА ДОБРОТО НА ДЕЦАТА ТАКА,ЧЕ ДРЪЖТЕ СЕ,ОБИЧАЙТЕ ГИ И ГОВОРЕТЕ С ТЯХ.

  19. 19.

    Скъпи родители, пубертета е един много тежък период в живота на подрастващите. Всички ние сме минали през този етап. Проявите, както е описано в материала, са различни. При някои деца се характеризират със затваряне в себе си и депресивни състояния, при други в изблик на агресия. Много често обаче проблемните действия на децата ни са в следствие на нашето поведение. Съветвам Ви горещо при такива случаи да се консултирате с психолози, които ще Ви посъветват какво да предприемете. Говорете с децата си, съветвайте ги, дръжте се с тях като с равни. Често в този период, поради чувството на независимост и желанието за самостоятелност, децата не гледат на родителите като на авторитет, в такъв случай тази функция трябва да бъде иззета от друг. Това може да бъде любим техен преподавател, приближен на семейството Ви, наблюдавайте децата си и, ако има такива хора ги помолете да ги изслушат и да ги посъветват. Но пак казвам, най-добрия начин е да посетят психолог, но за целта трябва да ги уверите, че го правите това за тях. Насилственото водене при психолог често не е ефективно, но това е свързано с професионализма и човечността, които влагаме ние. Това е наша работа.
    Успех на всички и не забравяйте, че това е само период, но ако не се вземат мерки носи последствия в нататъшния живот на децата Ви.

  20. 20.

    Da6teriata na maja mi e na 6 godini.Moje bi ot 4 godi6na ima osobeno vnimanie kam jenski gardi,goli deca i t.n kogato zabeleji niakade ne6to takova o4ite i stavat 4etvorni i ne moje da se otkasne ot tiah,za razlika ot drugi deca ,koito im stava neudobno i ne gi valnuva i poglejdat vstrani.A takiva ne6ta posred bial den i na vseki fillm ili reklama ili pesen razgoleni se vijdat.Problema e drug.Ot malka si igrae na kon4e.Iazdi razni predmeti i moje bi v takava igra si e razdraznila klitora i i se e haresalo.Sega si tarsi udobni za neia predmeti ,siada varhu tiah i se tarka i stiga do orgazam.Klitora i stava troen ,po bel6oto ostava sleda,za4erviava si buzite.Naposledak go pravi vse po-4esto.Dori po 2-3 pati na den.Tia zapo4na u4ili6te na 6 godini,savsem skoro.Kazva ,4e i haresva da go pravi i niama da spre ni6to,4e maika i i ba6ta i se karat.4e tia si go e izmislila i ne iska da spira i nemoje 4e i stavalo hubavo i na mozaka.V u4ili6te sa6to go pravela,taino ot u4itelkata,pod masata ili na niakoia ograda.Vka6ti dnes varhu 6apkata si ,tia e s edno top4e ,siada varhu top4eto na 6apkata i se klati naliavo ,nadiasno,dokato svar6i.Ako ne vzema 4ar6afi ot legloto i gi slaga mejdu krakata i se natriva v tiah.Niama spasenie.Ne moje da izpraznim ka6tata.Daite savet.Kakvo da pravim.Niakakav doktor kazal na maika i,4e e normalno,bili hormoni.Za men ne e normalno,kam kakav specialist da se obarnem dokato ne e mnogo kasno.Blagodaria

  21. 21.

    Silviia, разбирам притеснението Ви. Има различни фази в психичното развитие на децата. Между 3-тата и 5-тата годинка се наблюдава Едиповата фаза, която се характеризира с фокус върху сексуалните интереси, стимулацията и възбудата в гениталната област. Пенисът става органът, който привлича основният интерес, както при момчетата, така и при момичетата, като при последните липсата му се разглежда като белег на кастрация. Този стадий е свързан с гениталната маструбация, както и с несъзнавани фантазии за сексуална връзка с родителя от противоположния пол. Заплахата за кастрация и свързаната с нея кастрационна тревожност възникват в резултат на вината около мастурбацията и едиповите желания.
    Предполага се че в този период и при момичетата и при момчетата отношенията с майката се засилват, като това включва и пробудените генитални импулси на детето. То започва да свързва усещанията на генитална възбуда с фантазиите, какво правят родителите му (независимо дали е имало възможност да наблюдава интимните им възможности или не). Оформя се ясен сексуален копнеж към майката и стремеж да бъде единствен обект на нейната любов и това води до желанние за премахване на всички съперници, на първо място бащата и другите деца. Тези желания водят до страха от отмъщение и загуба любовта на родителите си.
    Към петата, шестата година от живота на детето моралът започва да става вътрешен проблем.
    Целта на този стадий е да фокусира еротичният интерес върху гениталната област и гениталните функции. Тази насоченост е базата на половия идентитет и служи да интегрира остатъците от предишните стадии на психосексуалното развитие в предимно генитално- сексуална ориентация. Установяването на едиповата ситуация е от съществено значение за развитието на по-нататъшните идентификации, които ще служат за основа на важни и трайни измерения на характеровата организация.
    Трудности в този стадии могат да доведат до най-разнообразни черти и симптоми, които на практика покриват цялото невротично развитие. Може да се каже, че този стадий е от решаващо значение за формиране характера на индивида. Тъй като в него се обобщават и доразрешават остатъци на предишните стадии, различни трудности в последните могат да окажат влияние и да контаминират едиповото разрешаване. Успешното преминаване през този стадий се основава на чувството за сексуален идентитет, на любопитсвото без свенливост, инициативност без преживяване на вина и на усещане за власт не само над предмети и хора, но и над вътрешни процеси и импулси.
    Това е характерно за всички деца в тази възраст, при вашето са по-изявени тези особености. Тъй като явно много Ви притеснява ситуацията Ви съветвам да избирате филмите и предаванията, които гледате с детето. Може да се консултирате с детски психолог и да заведете и нея, за ваше успокоение.

  22. 22.

    ДО психолог г-жа Филиз Мехмедова : г-жо Мехмедова синът ми е на 15 год отглеждам го сама много ми е трудно от малък е палаво дете и трудно по характер но напоследък е нетърпим не иска да ходи на училище ,лъже ме отговаря ми не само на мен , а на всички в къщата мъча се все със добро към него но
    понякога неиздържам и започвам да крещя и изпадам в истерии.Моля Ви ,за съвет какво да правя и как да постъпя да ли е от пубертета или вече и аз незнам.Предварително Ви,благодаря !

  23. 23.

    ДР.ФЕЛИЗ МЕХМЕДОВА. СИНЪТ МИ Е НА 14 ГОД.ПРЕДИ 1ГОД.И ПОЛОВИНА КАКТО СИ ИГРАЕШЕ НА ЕДНА ВИДЕО ИГРА ИЗВЕДНЪЩ СКОЧИ ТРЕПЕРЕИКИ И ЗАПОЧНА ДА КРЕШТИ ЧЕ НИЕ НЕ СМЕ РЕАЛНИ ЧЕ СМЕ ЧУДОВИШТА И ДРУГИ ПОДОБНИ.ЧУВСТВА ЧЕ НЕ НИ ОБИЧА КАКТО ПРЕДИ И ИСКАШЕ ДА СЕ ХВЪРЛЯ ПРЕЗ ТЕРАСАТА. ЗАВЕДОХМЕ ГО НА ПСИХОЛОГ И МУ ИСПИСАХА ДИАЗИПАМ ,НЯМА НИКАКВО ПОДОБРЕНИЕ ПРЕДИ 4 МЕС.ПОЛУЧИ МНОГО СИЛНА КРИЗА И ТОВА Е ВСЕКИ ДЕН ДО СЕГА НЯМА СПИРАНЕ СТАНА АГРЕСИВЕН КАЗВА ЧЕ НИШТО НЕ Е РЕАЛНО И Е В СЪН.ВЪРТИ МУ СЕ ГЛАВАТА И МНОГО ПЛАЧЕ И НЕ МУ СЕ ЖИВЕЕ В ТОЗИ КОШМАР.

  24. 24.

    Dushterq mi e na 16 ot kakto se premesti v gimnazialnoto ychilishte pochnaxa nashite koshmari.Uchi v dobra elitna gimnaziq .Purvata godina beshe otlichna ambiciozna iskashe da po kaje kolko e dobra i taka do tuk..... Haresa si nein suychenik, zapoznani i taka neshtata leka po leka se promenixa.V 9 klas se na uchi da pushi da pie purvite slabi ocenki i t.n.10 klas momcheto reshi da se razdelqt i neshtata stanaxa strashni.Tq ne priema tova polojenie i se e vpila v nego .Nishto drugo ne q interesuva.Skandali v kushti nepriqtnosti v y-shte i kato za kapak dnes se na gultala s lekarstva.Neznam kakvo da pravq s losho s dobro rezultat nikakav

  25. 25.

    Г-жо Ахмедова, синът Ви е в много специална възраст. Както бях писала преди, проявите в пубертета са различни. Разбирам колко е трудно за една майка, да отглежда сама детето си. Действията на сина Ви са типични за възрастта му, не би трябвало да се притеснявате. Пробвайте да говорите с него, като с равен. Питайте го какво го отдалечава от училище, разпитайте го за приятелите му. Също така, любовните разочарования в тази възраст, се изживяват много драматично от подрастващите. Говорете с него, уверете го, че сте до него и че може да разчита на Вас. Говорете с учителите му, за държанието му в училище. Обяснете на сина си за нещата, които Ви притесняват. Това не е лесна задача, но постепенно ще се оправят нещата. Желая Ви успех!

  26. 26.

    ДО ВАЛЕРИЯ И ПЕТЪР: Мили родители, трудно ми е да коментирам случаят Ви, тъй като не съм запозната напълно, мога само да предполагам. Не ми стана ясно дали само веднъж е била тази ситуация с играта. Ако е така, може да е бил под афект и да е изкрещял тези думи. Децата имат силно развито въображение, играта може да е била възприета като продължение. Често в тази възраст децата започват да си мислят, че са осиновени, изоставени от истинските си родители, това също е предположение за нещата, които е казал. Не знам колегата, на колко сесии Ви е изписал Диазепам и дали Ви е обяснил страничните му ефекти. От колко време го приема детето Ви и каква е дозировката? Ако ще Ви успокои, мога да Ви кажа, че е много вероятно агресивността и халюцинациите, да са страничен ефект на Диазепама. Като странични ефекти, които се дават при този медикамент са: неясно виждане, неясен говор, незадържане на урина, ниско кръвно, двойно виждане, възможни са агресия и възбуда. Понякога се наблюдават депресии и опити за самоубииство, но това са вече при високи дози Диазепам. Моят съвет е да не се ограничавате с мнението на един специалист, заведете детето и при други. Бъдете силни и успех!

  27. 27.

    ДО Силвия: Госпожо, не ми се вярва дъщеря Ви да е искала да сложи край на живота си с тези хапчета, по-скоро се мъчи да привлече вниманието към себе си. Да Ви докаже колко я боли и колко и е трудно. Говорете с нея, кажете й какво Ви е, как Вие се чувствате от постъпките й. Любовното разочарование е еднакво силно и на 15 и на 35, и на всяка възраст. Пробвайте да наклоните вниманието й към нещо друго, насърчавайте я да си намери хоби или някакво занимание, което ще я разведри. Помолете приятелките й да я занимават с нещо друго, защото може би на тях им споделя повече и им има доверие. Обяснете й какви са опасностите от подобни деяния, бъдете до нея. Повярвайте ми, това е нещото, от което се нуждае най-много, дори и да не може да Ви го каже. Успех!

  28. 28.

    ами аз съм момиче и съм в побертета точно на 12 съм и е точно така както го казвате

  29. 29.

    много е грудно да се опраяме в тази възраст и да се контролираме щото сме в пубертета и всичко е страшна стихия

  30. 30.

    моля ви помогнете ми дъщеря ми е на 12 години и всичко крие от мен тва което става в училище и всичко останало което прави тя неиска да ми споделя нищо и всичко е във тайна крие пази се във себе си кво да направя

  31. 31.

    Госпожо, децата в тази възраст започват да се идентифицират с други групи, съученици, приятели. Започват любовните трепети, други интереси и понякога им е трудно да споделят с родителското тяло, особено когато става въпрос за родители, които са по консервативни или строги. Не я насилвайте да Ви казва, каквото и да е. В ненагласен разговор, например, когато гледате телевизия или вечеряте, може да и давате примери от Вашето детство, но в никакаъв случай такива, които да я унижат или от сорта на: \"Аз като бях на твоята възраст само учех, а пък ти гледай с какви глупости се занимаваш!!!\". Този тип примери са грешни и ще я отдалечат още повече от Вас. Може да й разкажете как и Вие сте харесвали едно момче, нещо подобно, което да й напомня, че и Вие сте била дете и са Ви вълнували подобни неща, това всичкото се прави постепенно, като не бива да очаквате от нея внезапно включване и откритост. Трябва да спечелите доверието на детето си и да бъдете търпеливи.
    Успех!

  32. 32.

    Не знам дали пиша по вашата тема,но имам нужда от помощ.Брат ми от година и половина може би две има проблеми с съня.Като чуеш шум може би от това,че се е стреснал започва да крещи,напада и близо две минути не може да се събуди,но е с отворени очи.Дали е страх от нещо или просто е такъв съня му не мога да ви кажа.Започвам да се страхувам,че следващия път може да удари някой без да го осъзнава.Моля ви ако някой може да ми помогне по някакъв начин да пише ще оставя пощата си: zornica.valentinova@abv.bg всеки които може да ми помогне с някаква информация или нещо МОЛЯ ДА МИ ПИШЕ!!!

  33. 33.

    Искам само да поясня,че тук говоря за мъж на 25 години!!! да сте наясно когато решите да ми отговорите

  34. 34.

    Зорница, това може да се дължи на нещо преживяно преди да започнат тези проблеми със съня. Брат Ви да се обърне към психолог, това не е въпрос, който може да се разреши тук. Вероятно колегата ще му предложи терапия от няколко сеанса, в които ще стигнат до разрешаване на проблема. Не го отлагайте!

  35. 35.

    zdraveite imam sin na 13 godini zatvarq se 4esto v staqta ci i mastrybira kak da postapq molq ako nqkoi znae da mi piwe

  36. 36.

    Здравейте, изчетох цялата статия на един дъх, заедно с всички коментари, но не открих помощ.Синът ми е на 10 год.Като всяко момче е буе и палав.До втори клас, всичко беше нормално.След всяка лудория си поговаряхме, като приятели.Аз му обяснявах моето притеснение и мнение, той излагаше своето.Оценяхме ситуацията и нещата се оправяха.В училище обаче, попадна на приятели, които му внушаваха колко е "гот" да си лош, да тормозиш по-малките, да отговаряш и т.н.Моята стратегия започна да не действа.След дълги разговори и коментари, след обещания и сълзи, нещата се повтаряха.Накрая каза "не мога да спра", защото ме тормозят ако не съм такъв.Аз взех решение да го изместя в друго училище.Всичко тръгна добре, но след като се адаптира и опозна с класа всичко започна отначало.Дразги, кавги, невнимание.Понеже аз реших, че е ядно няма да стане само с обяснения и разговори, започнах да го наказвам-без игра, без телевизор, а той да се опитва да ме лъже.
    Моля за професионален съвет!Знам че няма рецепта, но се надявам опита и знанията Ви да ми помогнат.Винаги съм смятала, че приятелството с децата ражда уважение и доверие.Така са ме възпитавали, така искам да възпитам и детето си, но явно нещо пропущам.

  37. 37.

    zdraveite,ot 7 godini sama otglejdam dvete si deca /mom4eta na 12 i 8 godini.oshte ot parvi klas golemiqt mi sin imashe problemi s disciplinata,no pone hodeshe na u4ilishte,sega e v 5 klas i za poslednite 2 meseca smenihme 4 u4ilishta i vapreki vsi4ko prodaljava da pravi kakvoto si iska;bqga ot u4ilishte,laje,ve4e tri pati bqga ot vkashti sega pak ne se pribra,no pone znam kade e.postoqnno se obvinqvam ,4e nqmam dostata4no vreme za tqh,4e se provalih kato roditel.molq vi daite mi savet kakvo da pravq

  38. 38.

    Уважаема госпожо Мехмедова, обръщам се към вас с молба за съвет, защото съм отчаяна! Малкият ни син е на 16 г., отглеждан е с любов. Скоро у нас се появиха съмнения, че взема нещо, направихме тестове и този за трева се оказа положителен. Разоваряла съм с него много пъти /старая се да му покажа, че съм му приятел и че ще го подкрепям във всичко, че той е нашето дете и е най-важен за нас. Питала съм го дали не пуши нещо различно от тютюн, но той отрича и казва, че е само нормална цигара и че няма да го прави повече. Той, по принцип, е добро дете, спортува много активно, и се учи сравнително добре /разбира се не толкова, колкото преди/, но ние с баща му рядко го упрекваме за по-слабия успех в училище. Не бих искала училищният психолог или който и да е друг да разбира за проблема ни. Посъветвайте ме, моля, как да постъпя, как по-мило да разговарям с него. До сега съм си мислела, че разбирам децата си и че те са искрени с мен, но сега имам нужда от помощ, защото не мога да се справя сама!

  39. 39.

    ЗДРАВЕЙТЕ! СИНЪТ МИ Е НА 14 ГОД. ВЕЧЕ НАПРАВИ 2-3 ОТ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ ПРИПАДЪЦИ С ГУБЕНЕ НА СЪЗНАНИЕ ИЛИ ПРОСТО МУ ПРЕЧЕРНЯВА И МУ СТАВА ЛОШО. ТРЯБВА ЛИ ДА ПОСЕТИМ СПЕЦ.ЛЕКАР ИЛИ ПРОСТО ЩЕ ОТШУМИ И ЗА КОЛКО ВРЕМЕ?

  40. 40.

    здравейте дъщеря ми е на 16г и е влюбена в непоходящ за нея човек кажете ми как да я откажа от него, колкото и да се държа приятелски тя не ме разбра и направо се побърквам незнам какво да правя и как да посъпя, защото я хванах в доста лъжи ?

  41. 41.

    Здравейте,и аз като всички тук се нуждая от съвет и евентуално помощ. Синът ми е на 12 години , нямам проблеми с него - любвеобвилен, послушен - доколкото е нормално, но......Преди няколко дни случайно попаднах на хронологията на компютъра и видях че е посещавал гей сайтове. За по минута явно е цъкал, но не само един ден. Изтръпнах. За добро или лошо когато се прибра от училище го извиках - показах и попитах. Той се притесни и ми отгоеори че търсел момичета, не съм се карала много спокойно му обясних, че много го обичам и винаги ще съм до него. Той се обиди, но след ден , два си оправихме отношенията. Едва ли някога ще го забрави. А аз живея с мисълта това просто интерес ли е или...? Движи се в компания на момичета.......Чусвтвам се ужасно защото започнах да се рова тайно във всичко в което мога - нарушавам личното му пространство и ме е срам... Има ли някакъв начин да разбера без да го притеснявам каква е ориентацията му? Или просто се вманиачавам. Благодаря Ви.

  42. 42.

    Az sam Liliq na 11 godini sam i imam sa6ite problemi kato laja makasi natiskam se y xodovite i se celvam s gajeto si oktai i mi mnogo xybava kato se celyvam.

  43. 43.

    Госпожо Мехмедова ,искам вашият савет за помощ. Имам внучка на 9г., много е нрвна отговаря много на родителите си.Също и много гледа телевизия,и като гледа телев. като и говориш, не те чува.посяга ида ги удря. Моля за съвета Ви! Благодаря

  44. 44.

    Госпожо Мехмедова ,искам вашият савет за помощ.Аз съм на 14 и съм момче.От началото на пубертета имам хомосексуално влечение и се претиснявам много от това,защото искам да съм нормален човек когато порасна.Колко време горе-долу продължава хомосексуалното влечение при тийнейджърите и на какво се дължи то ?

  45. 45.

    Здравейте!
    Аз имам две дъщери едната е на 16 а другата на 13.И имам голям проблем с малката.Преди 3 години и половина се разведох с баща им и сега живея с друг мъж ,който има две момчета на 20 и на 17
    Имам проблем с малката си дъщеря . Винаги лъже Бяга от училище ,има много двойки,не и се учи. Интересува се само от момчета и от забавления. Опитвам се да я огранича да се прибира на време , наказваме я да не излиза ,но тя не спазва наказанията и не и пука.
    Когато и говоря е добре .обещава да се оправи и на другия ден пак е същото.Ходим в превантивен център.Но като гледам няма никакъв ефект, дори стана по зле.Човека с когото живея казва че трябва да и огранича напълно свободата. какво да правя ? То имам толкова въпроси .че сигурно няма да ми стигне един ден да разказвам само какво прави и какво е направила до сега.Не издържам вече. Незная как да се държа с нея. Като е с лошо , става по зле с добро пробвах ме и така няма ефект. вече незная какво да правя?

  46. 46.

    galq

  47. 47.

    mnogo pravilno

Подобни статии

Безплодие (Стерилитет)

Безплодие (Стерилитет)

Когато се говори за безплодие, винаги трябва да се разбира 6езплодие в семейството. Отъждествяването на безплодието е безплодие на жената е ...

Периоди на детската възраст

Периоди на детската възраст

Детството се дели на няколко периода, които се различават както по отношение на физическото развитие на детето, така и по отношение на реакт...

Физиологични отклонения в пубертетното развитие

Физиологични отклонения в пубертетното развитие

През пубертетната възраст могат да се наблюдават редица отклонения, някои от които са временни и се наричат физиологични, а други са резулта...

За любовта и половото възпитание

За любовта и половото възпитание

В периода на пубертетното съзряване паралелно с половия инстинкт, който е присъщ на човека и на животните, у юношите и девойките се заражда ...

Развитие на вашето бебе

Развитие на вашето бебе

То повтаря цялата история на човешкото развитие. Няма нищо по-увлекателно от това да наблюдавате растежа и развитието на детето. Отначало ви...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

31.05.2009

Обновено
Обновено

31.05.2009

Прочетено
Прочетено

37962

Нередност Докладвай за нередност
16 харесват, 4 не харесват
Публикувай статия