Получаване на течен калиев тор (калиев карбонат поташ) от пепел

В пепелта на букови и дъбови дърва се съдържат до 18% калиев карбонат и други калиеви соли; в пепелта от стъблата на граха - до 26 %; в пепелта на камъша - до 14 %; в пепелта на картофените стъбла - до 50 %; в пепелта на царевичните стъбла до 17 %; в пепелта от стъблата на пелина - до 60 %; в пепелта от слънчогледовите стъбла - от 25 до 52 %; в пепелта от слънчогледовите люспи - до 26 %; в пепелта от памучните люспи - до 30 %; в пепелта от люспите на рициновите семена - до 28%.
Материалите, предназначени за изгаряне, трябва да са съвсем слабо навлажнени, за да горят по-бавно и равномерно. По този начин се получава по-доброкачествена пепел. Тя се запазва под сухи навеси или складове.
Пепелта се пресява през по-едри сита, за да се почисти от неизгорелите остатъци и други примеси. След това се нагрява в плоски железни или чугунени тави на открит огън, като често се разбърква с лопата.
Преди да започне извличането на калиевите и други соли, пепелта се разбърква с вода така, че да се образува доста твърдо тесто, което се оставя да престои 14 - 15 часа.
Извличането на солите (поташа) се извършва в дървени каци. Непосредствено до дъното на кацата се поставя кран за източване на пепелната луга, а над него се поставя надупчено („лъжливо") дъно, върху което се насипва слама или талаш и се покрива с рогозка. Пет-шест сантиметра над дъното се поставя и една тръба от 1 до 2 цола с височина над нивото на кацата за отдушник. Кацата се напълва с пепел (пепелно тесто) до 20 - 30 см по-ниско от горния й ръб, като пластът не трябва да е по-дебел от 1,5 м. Материалът се залива с вряла вода, като на всеки час се измерва плътността на пепелния разтвор, изтичащ от крана. Щом се установите при две последователни измервания (с ареометър) плътността на разтвора не се повишава, това е указание, че извличането на солите е завършено.
Полученият разтвор се източва и в кацата се налива наново вряща вода. Отново се постъпва както по-горе и това продължава, докато в разтвора останат не повече от 3 - 4 % соли, което отговаря на плътност 1,027 - 1,037 или 4 - 5° по ареометъра на Боме (Be).
По-добър резултат се получава, ако се работи с 4-5 каци, наредени една до друга, като разтворът от първата каца се прехвърля във втората, от втората в третата и т. н., а в първата каца се налива прясна вода и така до пълното извличане на съдържащите се в пепелта соли.
Обикновено течност с плътност 1°Ве отговаря на плътност 1,007 (при 15°С), 10°Ве - на плътност 1,075, 20°Ве - на плътност 1,62 и т. н.
Освен калиев карбонат в пепелния разтвор се съдържат още: калиев хлорид, калиев сулфат, натриев карбонат и др.
Течният калиев тор от пепел е особено полезен за наторяване на малинови, къпинови, ягодови, касисови и други насаждения, изискващи по-големи количества калий.
Калиев хлорид (KCI). Твърдо вещество със сив цвят, силно се сбива, съдържа 52-60% калий. Смесва се с други торове. Не се препоръчва за торене на картофи, домати и други барабойни култури.
Калиев сулфат (K2S04). Бяла рохкава маса. Съдържа 45-52% калий. Употребява се за торене на култури, които не понасят даже и следи от хлор в почвата (картофи, домати, фасул и др.)-
Калиев нитрат (KNOs). Нарича се още калиева селитра. Бяла
кристална маса, съдържаща 45-52% калий. Действа едновременно и като азотен тор (13,7% азот).
Калиевите торове могат да се внасят в почвата за основно торене и подхранване както през пролетта, така и през есента.

Други видове торове

Азотни торове. Те се подразделят на амониеви,нитратни и амидни.
Амониева селитра (амониев нитрат) - бели дребни гранулки, съдържащи 33-34% азот - половината в нитратна и половината в амониева форма. Внася се в почвата предимно напролет преди сеитба или насаждане. Може да се използва и за лятно подхранване на растенията.
Амониев сулфат. Дребни кристали със сивозеленикав цвят. Съдържа 20-21% азот. При стоене се сбива слабо. Препоръчва се за есенно торене. За подхранване на растенията трябва да се използва само в случай на липса на амониева селитра.
Натриева селитра (натриев нитрат). Бели до жълтеникави кристали, съдържащи 16% азот. Подходящ е за наторяване на кисели почви. Може да се смесва с калиеви торове, но не и със суперфосфат. Лесно се усвоява от растенията поради това, че е много разтворим.
Калциева селитра (калциев нитрат). Бяла или розово жълтеникава маса или гранули. Съдържа до 15,5% азот. Особено пригоден за наторяване на кисели почви.
Карбамид. Бели гранулки, съдържащи около 45 % азот. Употребява се за торене на всички почви (особено за киселите).
Фосфорни торове. Тези торове съдържат фосфор, от който растенията се нуждаят през всички фази на тяхното развитие. Те могат да се внасят в почвата както през пролетта, така и през есента.
Фосфорно брашно. Съдържа 15-20% двуфосфорен петоокис. Препоръчва се за торене предимно на кисели почви, и то в доза 1,5-3 пъти по-голяма
от тази за суперфосфата, тъй като действието му продъл-жава няколко години. В търговията се среща и под името фосфоритно брашно.
Костено брашно. Продукт, който отпада при производството на костен туткал. Съдържа около 30% фосфор, 1% азот и 38% калций. Най-ефективен е за наторяване на блатисти и неплодородни почви, като се внася дълго време преди засяването им.
Комплексни торове (пълни торове). Съдържат 2-3 вида ос-новни хранителни вещества за растенията, а също и добавки от микроелементи.
Амофос - съдържа 45-52% фосфор и 10-12% азот. Употре-бява се като основен тор за есенно торене, а също и за подхранване на растенията.
Нитрофоска - търговско наименование на група пълни торове. Отделните типове се отличават с различно съдържание на трите основни хранителни елемента (азот, фосфор, калий). Употребява се за наторяване на всички видове култури.

Калциеви торове. Към тях спадат калциевата селитра и не-гасената вар.
Негасена вар. Употребява се предимно за намаляване киселинността на почвите най-често в смес с други торове. Например: 1т. част амониева селитра и 0,7 т.ч. вар; 1 т. ч. амониев сулфат и 1,3 т. ч. вар; 1 т. ч. суперфосфат и 0,1 т. ч. вар и др.

Микроторове. Това са химически съединения, съдържащи елементи, необходими за растенията в много малки дози. Такива химични елементи са мед, бор, манган, цинк, молибден, кобалт и др. Продават се обикновено под форма на разтвори с указания за количеството и начина на използването им.
Важна забележка. Минералните торове трябва да се съхраняват в специални помещения, в които не живеят хора. Трябва да са добре опаковани и снабдени със съответен етикет. При тях не трябва да се допускат деца, а също и домашни животни, тъй като могат да се отровят.
Категорично се забранява складирането им в близост до кладенци или други източници за питейна вода.
При смесването им и внасянето в почвата обезателно трябва да се използва противопрашна маска - респиратор, за да се предпазят дихателните органи от вредното им действие. При липса на такива могат да се използват няколко слойни марлени превръзки за носа и устата.
Оборски тор (органични торове). Тези торове подобряват структурата на почвата и създават благоприятни условия за развитие на почвените микроорганизми. Най-широко приложение намират: неотлежал оборски тор, отлежал оборски тор и птичи тор. Неотлежалият оборски тор се разпръсква през есента, а отлежалият - през пролетта.
Птичият тор е бързодействащ и богат на хранителни елементи. Той съдържа от 0,5 до 1,8% азот, от 0,5 до 1,8% фосфор, от 0,6 до 1% калий и от 0,4 до 1,2% калций. Подходящ е за наторяване на всякакъв вид почви и за всички култури, но предимно за подхранване. Внася се 7 до 10 дни преди посаждането или засяването на растенията, ситно натрошен или разбит с 10 -кратно количество вода. Неумелото използване на птичия тор може да причини „прегаряне" на растенията, тъй като той е много концентриран.
Най-целесъобразно е от птичия тор да се приготви торова течност. Дървено каче се запълва до една трета от обема му със стрит птичи тор, след което се напълва до горе с вода и от време на време се разбърква. След 3-4 дни съдържанието на съда се разрежда наново с 4 -кратно количество вода и от този разреден разтвор се внасят в междуредията по около 8-10 кг (непълна кофа) на 10м2 площ. Непосредствено след това растенията трябва да се полеят с чиста вода, за да се намали концентрацията на тора в третираната почва.
Компостът е евтин органичен тор, който се получава от листа, кухненски отпадъци, гнила слама или сено, сажди, смет, стъбла от зеленчукови растения, фекалии и др. Те се натрупват на купчини и се държат така до изгниването им.
Като органичен тор могат да се използуват и опадващите листа през есента. За тази цел те се поставят в изкопана яма или се натрупват на купчини. През пролетта и лятото от време на време се овлажняват, като се напръскват с вода и 2-3 пъти се лопатират. При възможност трябва веднъж да се полеят с разредена торова каша или торов разтвор. След 1-2 години листната тор може да се внесе в почвата.

 

Подобни статии

Оползотворяване на хранителните остатъци

Оползотворяване на хранителните остатъци

• Яйчният белтък може да се употреби за приготвяне на грисови или брашнени топчета за супа, а от разбити на пяна белтъци се приготвят &...

Байцване на дървени плоскости

Байцване на дървени плоскости

За да се промени естественият цвят на дадена дървена пло-скост или на друг дървен предмет, без да се закрие структурата на дървото, те се на...

Лакиране и полиране

Лакиране и полиране

Чрез лакиране и полиране дървените плоскости придобиват особено красив блясък и се предпазват от атмосферни влияния. Лакове и лакови бои &...

Пране на бельото и облеклото

Пране на бельото и облеклото

Водата като средство за пране Твърдост на водата. Природните води, каквито са кладенчовите, речните, изворните и др., почти винаги съдържат...

Грижи за коженото облекло

Грижи за коженото облекло

Коженото облекло (от лицеви кожи) е приятно да се носи, докато по него не са се появили протрити места, които са най-често резултат от непра...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

08.03.2009

Обновено
Обновено

08.03.2009

Прочетено
Прочетено

9423

Нередност Докладвай за нередност
1 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия