Период на относителен покой на овощните растения (ноември - февруари).

Периодът на вегетация и периодът на относителен покой са двата най-характерни етапа в жизнената дейност на овощните растения от умерената климатична зона.
Преминаването на растенията от периода на активна вегетация към периода на относителен покой е своеобразен биологичен процес, който им позволява да понесат неблагоприятните метеорологични условия през зимата, запазвайки жизнеспособността си за следващата година.
В периода на относителен покой преминават феnофазата на дълбок (естествен) покой, през който се задоволяват изискванията на пъпките към сгуд и феnофазата на принудителен покой, през която пъпките имат физиологична готовност към прорастване и цъфтеж, но остават в покой поради неблагоприятните метеорологични условия.
Фенофазата на дълбокия покой съвпада по време с месеците декември и януари, а на принудителния покой — с февруари и март.
При нашите климатични условия закаляването на овощните растения протича през ноември и предшествува периода на дълбок покой. Продължителността му е приблизително 3—4 седмици след листопада.
Продължителността на дълбокия покой зависи от наследствените особености на овощните видове и сортове, които имат различни изисквания към студ. Ябълката, крушата, сливата, джанката, черешата, прасковата и кайсията завършват дълбокия си покой след 45—60 студени денонощия, а бадемът, вишнята, райската ябълка и др. — след 15—20.
Краят на феиофазата на дълбокия покой се установява по развитието на пъпките на клонки или цели растения, внесени в топли помещения.
Принудителният покой на растенията се нарушава или преустановява след кратко или по-продължително затопляне на времето и създаване на благоприятни условия за вегетативна дейност. Най-възбудими са лешникът, дрянът и бадемът.
През периода на относителен покой се провеждат редица агротехнически и растителнозащитни мероприятия.