От зачатието до раждането

1. Преди да се роди детето

Родителите малко знаят за живота на детето от зачатието до неговото раждане. Медицинската наука обаче е успяла да опознае и най-малките подробности от този загадъчен живот на детето в утробата на майката. Началото започва
е оплождането (фиг. 1). Яйцеклетката от майката и сперматозоидът от бащата се сливат и образуват зигота. В тази зигота са заложени всички наследствени признаци, за развитието на които е необходимо да се осигурят най-добри и подходящи условия. Майчиният организъм предава на детето не само наследствени качества, но той играе за него ролята на най-близка околна среда, която упражнява голямо влияние върху хармоничното му развитие.
Оплодената яйцеклетка (зиготата) се вмества в лигавицата на матката и там като в гнездо започва развитието на бъдещото дете.

От хилядите сперматозоиди само един опложда яйцеклетката
Фиг. 1. От хилядите сперматозоиди само един опложда яйцеклетката

Как протича бременността? Бременността е физиологично състояние и в повечето случаи тя протича без болестни отклонения. Един от нейните първи признаци е спирането на менструацията. Бременността понякога се съпътства от някои леки прояви. Такива са например повдигането и повръщането, които често настъпват сутрин, на гладно. Началото на бременността се изявява и със своеобразно разхубавяване на жената.
Бременната, особено по време на първата бременност, се нуждае от закрила, от внимателни грижи и уважение от страна на околните, които трябва да я уверят, че всичко ще мине благополучно.
От 3-ия до 6-ия месец на бременността плодът се уголемява и стига до 30 см дължина. Той започва да се движи. В началото неговите движения са леки, а по-късно стават по-интензивни, така че към 4-ия месец бременната започва да ги усеща. Тези понякога силни ритания на плода плашат някои първескини, но те трябва да бъдат успокоени, защото това са първите «физкултурни тренировки» на детето за неговия бъдещ живот, наситен с голяма двигателна активност. Към 5-ия месец сърдечната дейност на плода може да се чуе с лекарска слушалка. Появилите се през първите месеци повдигания и повръщания изчезват. През периода от 6-ия до 9-ия месец плодът бързо нараства (средно по 200г седмично), движенията му стават по-енергични.
Прекъсването на бременността преди 6-ия месец се нарича аборт. Когато детето се роди преди 9-ия месец, говорим за преждевременно раждане, а при раждане след 9-ия месец децата се смятат за преносени, като и при едните, и при другите деца са необходими специални грижи. Неправилно е схващането, че седмаците са по-жизнеспособни от осмаците.
През последните месеци на бременността майката подготвя всичко необходимо за посрещане на новороденото. У нас всички жени раждат в родилни домове и посещават женски и детски консултации, в които могат да получат подробни сведения за протичането на бременността и за отглеждане на новороденото.

2. За някои въпроси на наследстваността

 

Наследствените признаци и полът се предават чрез хромозомите, намиращи се в половите клетки, но хромозоми се съдържат и в ядрата на всички тъканни клетки. Хромозомите в половите клетки са своеобразни акумулатори на многобройните гени, чрез които от поколение на поколение се предават наследствените признаци. Нагледно поколенията могат да се покажат като родословно дърво (Фиг.2)

Родословно дърво

Фиг.2 Родословно дърво

Всеки животински вид има във всички свои клетки постоянен брой хромозоми, които могат да се видят под микроскоп. Във всяка хромозома се съдържат голям брой гени. Всяка клетка при човека съдържа по 46 хромозоми ( 23 двойки хромозоми) (Фиг.3), а в тях се намират около 100 хиляди гена. Всеки ген сам или съвместно с други гени определя един или няколко наследствени признака.
Зрелите полови клетки в определена фаза на своето делене съдържат по 23 хромозоми. При сливането на яйцеклетката и сперматозоида в момента на оплождането се образува хромозомен набор от 46 хромозоми. Оплодената клетка, както вече беше казано, се нарича зигота. Тази зигота бързо се дели и от нея се формира човешкият зародиш - бъдещото дете.

Схематично представяне на хромозомния багаж на родителите
Фиг. 3. Схематично представяне на хромозомния „багаж" на родителите

За отделните наследствени признаци (включително и пола) съществува генетична програма, която е фиксирана и записана в хромозомите. Децата обаче наследяват не готови признаци, а само наследствена информация за един или друг признак. Наследяването на отделните признаци се осъществява на основата на сложни генетични закономерности. Наследствените признаци са относително много устойчиви, но в някои случаи те могат да се променят. От казаното става ясно защо децата често приличат на своите родители и прародители, и то не само по своя външен вид, но и по своя характер и поведение. Често родителите казват: детето е одрало кожата на бащата или на дядото. Но тук е необходимо едно допълнение - всяко дете показва известна индивидуална отлика в своите признаци от родителите или прародителите.
Практически няма две деца, при които съчетанието на всички
гени да се повтаря напълно. Изключение от това правило правят само еднояйчните близнаци (вж. по-долу), които се образуват от разделянето на оплодената яйцеклетка на две равни половини, всяка от които дава началото на нов организъм.
Момче или момиче? Това е въпрос, който родителите често задават. Тук е необходимо малко разяснение. Половите хромозоми имат особена форма и големина. Женската хромозома се означава с латинската буква X и е-по-голяма, а мъжката се означава с латинската буква Y и е по-малка. При децата от женски пол двойката полови хромозоми се означава с XX, а при мъжкия полх една X и една Y хромозома (XY). В яйцеклетката при оплождането има една хромозома. Бащата произвежда много сперматозоиди, като една част от тях носят само женски X хромозоми, а другата част - само мъжки Y хромозоми. И ако в момента на оплождането (т. е. сливането на сперматозоида с яйцеклетката) се случи един носещ X хромозома сперматозоид да се слее с яйцеклетка, имаща една X хромозома, стига се до развитието
на дете от женски пол (XX). Обратното се получава при сливането на сперматозоид, носещ една Y хромозома с женска яйцеклетка с една X хромозома - ражда се момче (XY). От казаното става разбираемо, че полът на бъдещото дете зависи от това, какъв сперматозоид е извършил оплождането. В първите месеци на бременността е мъчно да се определи полът, но в по-късните периоди на бременността това е напълно възможно.
Близнаци. На 100 бременности се ражда една двойка близнаци. Една част от тези близнаци имат един и същ пол и си приличат като две капки вода, така че мъчно се разпознават един от друг. Това са еднояйчни близнаци (истински близнаци), които се развиват от една оплодена яйцеклетка. Тези еднояйчни близнаци показват еднакви признаци и най-често боледуват от едни и същи наследствени и придобити болести. Втората група близнаци, наричани двуяйчни близнаци, се срещат по-често и съставляват две трети от всички двуплодни бременности. Те произхождат от оплождането на две отделни яйцеклетки от два отделни сперматозоида. Двуяйчните близнаци носят различни наследствени признаци, като могат да имат еднакъв или различен пол. Те могат да си приличат, но никога не са еднакви като две капки вода. Най-често те не боледуват от еднакви наследствени болести и показват различни способности.
В много редки случаи се среща триплодна, четириплодна и петплодна бременност. Близначеството в подобни случаи може да се осъществи и по двата горни начина. Многоплодната бременност обикновено протича нормално, но проявите на приспособяване на бременната към многоплодието са по-изявени, коремът е относително по-голям и повръщанията са по-чести.

3. Конфликт между кръвните групи на бременната и плода

По силата на биологични закони организмът се стреми да се защити от проникване на чужди за него тела (микроби, отрови, чужда кръв и много други вещества). Срещу тези чужди тела организмът образува защитни противотела, които спомагат за отстраняване и обезвреждаме на попадналите в него агенти. При тази борба на организма за отстраняване на чуждите тела могат да се появят и различни по тежест болестни прояви.
Плодът в утробата на бременната е наполовина чуждо за нея тяло, защото половината от неговите наследствени признаци са получени от бащата и са в известна степен чужди за организма на майката. Организмът на бременната показва в повечето случаи търпимост (толерантност) към чуждата съставка в
нейното бъдещо дете. Това явление на търпимост между майка и плод още не е намерило своето окончателно обяснение.
В много редки случаи обаче тази имунна толерантност на бременната към плода се нарушава и майчиният организъм показва повишена чувствителност към чуждата съставка на своята рожба. В резултат на това се развива своеобразен конфликт между бременната и плода, който се изявява с редица болестни прояви от страна на детето. Те биват различни: аборт, преждевременно раждане, мъртво раждане, ранна поява на жълтеница и анемия у новороденото.
Най-често подобни конфликтни състояния между бременна и плод се явяват при несъвместимост на кръвните им групи.
При хората съществуват четири основни кръвни групи, които се означават с латинските букви А, В, АВ, 0. При преливане на кръв от чужда кръвна група настъпва разрушаване на чуждите червени кръвни телца и у приемателя на чуждата кръв се появяват болестни прояви (анемия, жълтеница и др.). Подобно явление се получава, когато съществува несъвместимост между кръвните групи на майката и плода. Почти 2/3 от всички случаи с хемолитична болест у новороденото са свързани с несъвместимост на обикновените кръвни груни А, В, 0 и АВ. В тези случаи болестните прояви обаче (жълтеница, анемия) са бързопреходни, леки и най-често не изискват никакво специално лечение. Об-ратното е при случаите на несъвместимост, свързана с т.нар. резус фактор, които съставляват 1/3 от всички случаи с хемолитична болест у плода и новороденото. Тогава болестните прояви са тежки и налагат специално лечение и профилактика, а това изисква майките да са по-добре запознати с този въпрос.
Повечето хора в европейските страни притежават особено вещество в червените кръвни телца, наречено резус фактор. Тези лица се означават като резус положителни. Останалите (около 15 % от населението) са лишени от този фактор и се наричат резус отрицателни.
Ако на резус отрицателни лица се прелее резус положителна кръв за първи път, обикновено не настъпват доловими болестни прояви, защото в такива случаи образуването на противотела срещу резус положителните червени кръвни телца е незначително. Когато подобно кръвопреливане се повтори няколко пъти се стига до образуването на по-големи количества противотела (аглутинини) и до разрушаване на чуждите червени кръвни телца.
Този своеобразен кръвен конфликт се последва от появата на анемия и жълтеница.
Подобно конфликтно състояние се получава между бременната и плода, когато майката е резус отрицателна, а плодът носи в себе си наследена от бащата резус положителна кръвна група. При първа бременност, ако майката преди това не е получавала чужда кръв, не се появяват болестни прояви у плода и новороденото.
При втората и последващите бременности обаче рискът
за появата на болести прояви се увеличава. От кръвта на бременната проникват противотела в кръвта на плода и се стига до
разрушаване на неговите резус положителни еритроцити и до развитието на различни по тежест анемия и жълтеница, което налага специално спешно лечение.
За тази резус несъвместимост между плода и майката родителите поставят редица въпроси:
1. Какви са мерките за предотвратяване на хемолитичната
болест у плода и новороденото?
Първата предпазна мярка е жените с резус отрицателна кръвна група максимално да избягват получаването при кръвопреливане на резус положителна чужда кръв. Също така да избягват изкуствените аборти, които увеличават риска за болестни прояви у плода и новороденото.
Втората важна профилактична мярка се провежда при на-стъпване на бременност. По съветите на лекаря от женската консултация през време на бременността се проверява нивото на противотелата в кръвта на майката; при тяхното значително повишаване се следи за появата на жълтеница у новороденото и при нужда се започва навреме лечение.
Третата, мярка се предприема веднага след раждане на дете с жълтеница или с повишен риск за поява на такава, като на майката се инжектира специален серум (специален имуноглобулин), който възпрепятства в бъдеще образуването на вредни за плода противотела. Така се предпазва напълно от увреждания плодът при последващите бременности.
2. Може ли майката да кърми своето дете, родено с хемолитична болест?
Това е възможно и трябва да се препоръчва, защото майчината кърма е най-сигурната закрила на детското здраве. В първите 4 до 6 дни след раждането наистина в кърмата временно преминават малки количества противотела, но те разрушават от стомашния сок и не представляват опасност за детето.
3. Трябва ли да се избягват бракове между жени с резус отрицателна кръвна група и мъже с резус положителна кръвна група.
Такава мярка не може да се препоръчва, но в подобни случаи е необходимо наблюдение по време на бременността.
Добре е да се знае, че в около 15 % от всички бракове съпругите са резус положителни, а съпругите - с резус отрицателна кръвна група. Но само при 5 % от тези бракове родените деца са застрашени от появата на хемолитична болест, която може да се предотврати или успешно да се лекува.

 

Подобни статии

Помощ за майката в първите седмици след раждането

Помощ за майката в първите седмици след раждането

Осигуряване на допълнителна помощ. Ако е възможно, осигурите някой да ви помага през първите няколко седмици. Ако се опитате сама да вършите...

Открита е главната тайна на раждането!

Открита е главната тайна на раждането!

Открита е главната тайна на раждането! Австралийски учени разкриха кое е “стартовото копче”, даващо сигнал за начало на раждането след 40...

Критична възраст на жената (Климактериум)

Критична възраст на жената (Климактериум)

Значителна част от жените имат твърде погрешна представа за критичната възраст, поради което някои съвсем не се интересуват от нея, а други ...

Как се развива човешкото зрение от раждането до училищна възраст?

Как се развива човешкото зрение от раждането до училищна възраст?

Начинът, по който започват да възприемат света с очите си, продължава да се развива по време на първите няколко месецаПрез първия месец, те ...

Негонореен конюнктивит у новородените

Негонореен конюнктивит у новородените

У новородените нерядко се развива конюнктивит. У новородените нерядко се развива конюнктивит, при това често пъти гноен, който не се дълж...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

25.05.2009

Обновено
Обновено

25.05.2009

Прочетено
Прочетено

22565

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия