Майката - първият възпитател

Възпитанието започва още в първите седмици след раждането и продължава през всички периоди на детската възраст. То трябва да бъде съобразено с физиологичните възрастови особености и изисквания на детето. Децата не трябва да се претоварват и обременяват с много възпитателни въздействия. Да не се забравя, че възпитанието трябва да се провежда с голямо търпение и такт, като родителите не се плашат от евентуални неуспехи и неочаквани трудности. Наблюдавайте вашето дете и следете неговото развитие. Нерядко ще се наложи и вие, родителите, в интерес на детето да внесете промени във вашия начин на живот (например да не се гневите, да не пиете и пушите пред погледа на детето и др.). Това е крайно необходимо, защото примерът на родителите е най-могъщото възпитателно средство.
Здравото семейство е първата социална общност и тук, постепенно се пречупва вроденият детски егоизъм и се изграждат у него колективни чувства и навици, любов към труда и към нашата родина.
През първите 1-2 години възпитанието се насочва към стимулиране на психомоторното развитие, храненето, първите игри и първите наченки на речта. Детето постепенно овладява волевите и целенасочени движения, усъвършенства функциите на сетивните органи (зрение, слух, вкус). Отначало се овладяват движенията на главата и ръцете, а след това - на краката и тялото. Детето започва да задържа изправена главата си, да следи с поглед показан му предмет, да разпознава гласа на своята майка, да пълзи, сяда и се изправя на краката си, да прохожда и да произнася първите думи. Всички тези моменти от развитието трябва да се използват за възпитателно въздействие. Особена роля играе словесното общуване с малкия човек, и то не само от страна на майката, но и от страна на бащата. Този словесен диалог между дете и родители трябва да започне още след раждането и да продължава в различни форми през цялото детство.
В първите шест месеца децата вече изразяват удоволствие и неудоволствие, а в края на първата година се появяват по-сложни емоционални реакции като радост, любопитство, страх, омраза и дори завист. Тези реакции не са здраво фиксирани и търпят промени и усъвършенстване под влияние на възпитанието. За психичното развитие на детето не е безразлично дали то расте в спокойна, ободряваща и наситена с топлота и сърдечност семейна среда, или в обстановка на постоянни гневни разправии и скандали, на несигурност и заплахи, на страх или на психоемоционален глад, при което детето остава без необходимите за него възпитателни стимули. И много от отклоненията в психичното поведение на децата в по-късната възраст (агресивност, омраза към родителите, бягство от дома и др.) имат своите корени в не-здравия семеен климат. Много често родителите погрешно смятат, че детето е малко и че то нищо не разбира от семейните скандали и ругатни.
У всяко дете има потенциално желание да напредва, да расте и да опознава околния свят. Родителите не бива да сковават и потискат това желание, като постоянно натякват на детето: «Ти си още бебе», «Ти си малък, това не е за теб» или пък «Ти още нищо не разбираш» и др. А всъщност детето разбира много повече от това, което родителите предполагат.
Първият емоционален контакт на новороденото е срещат с майчината гърда. Сукането от майката, повтарящо се многократно в денонощието, упражнява неподозирано психоемоционално възпитателно въздействие. Безпомощното новородено дете чувства при акта на кърменето, че то е обичано и закриляно, че не е изоставено.

Денонощният режим на кърмачето

има важно възпитателно значение и той трябва да се използва за привикване към ред и дисциплина. Но тук се допускат някои грешки. Например често се прилага твърд и принудителен режим, неприспособен към индивидуалните потребности на детето. Грижа на майката е при въвеждането на денонощния режим да проявява по-голяма гъвкавост, така че у детето да не се създава негативно отношение към режима и да не се появяват нежелани болестни прояви (отказ на детето да суче, неспокоен сън, безапетитие и др.).

Детето се нуждае от родна реч.

 

От раждането до своето пубертетно съзряване детето има жизнена потребност да му се говори, да слуша родна реч, която му разкрива много от тайните на околния свят. Словесният контакт между детето и родителите минава дълъг път на развитие. В едни случаи контактът може да бъде сведен до една усмивка, до няколко кратки сърдечни думи. С бебето може да се говори с малко думи по време на кърмене, хранене, приспиване, обличане, разходка. Да се задоволява словесното любопитство на малкото дете не е лесно. Внимателният и сърдечен разговор с него му показва, че то е уважавано и почитано. Това повишава неговото самочувствие и така то по-добре се възпитава и се стимулира неговото умствено развитие.
Изнервените и претрупани майки много пъти погрешно водят своя диалог с детето, като троснато му отговарят: «Мълчи и яж!», «Нямам време да ти обяснявам!», «Само питаш, пък нищо не разбираш!», «Ще ме умориш с тези въпроси!», «Махай се от главата ми!» и др. подобни. Майките обаче не бива никога да пренебрегват задоволяването на словесния глад на детето. Да говорят на детето внимателно и с радостна усмивка, защото радостта възпитава най-добре. Бащата тук трябва да бъде пръв помощник на майката, а не да се гордее с това, че детето носи неговото име и прилича на него. В това словесно общуване голяма помощ могат да дадат бабите и дядовците, които не бива да бъдат подценявани. Задружното семейство възпитава най-добре.

Децата в двуезичното семейство.

 

И у нас зачестяват смесените бракове на българи с чужди граждани(т.нар. двуезични, билингвистични семейства). Някои родители смятат, че това се отразява благоприятно на децата, които от малки могат да се научат да говорят на два, а понякога и на повече езици. Наблюденията върху развитието на децата в такива семейства не потвърждават правилността на това разбиране.
Усвояването на родния език е трудна задача, която се поставя пред малкото, още неговорещо дете. Едновременното усвояване в първите години от живота на два езика, често пъти различни по своята фонетика, синтаксис и граматика, се осъществява с голямо обременяване на детския мозък. Резултатите от това претоварване не са много добри. Нарушава се чистотата, изразността и точността и на двата усвоявани езика. Детето се затруднява в подбора на думите и в построяването на изречението. И нерядко това оставя следа и в по-късното развитие и усъвършенстване на езика. Езиковедите твърдят, че във всяка фаза от ранното детство максималният капацитет за усвояване на определено количество думи е ограничен и трудно се надминава. И поради това при ранното усвояване на два езика качеството на езиковото развитие на детето може да се понижи. От друга страна, ранното натоварване с усвояването на два и повече езика често довежда до нежелани нервни прояви у малкото дете.
Какви съвети бихме дали на родителите в двуезичните семей-ства? На децата до края на 3-ата година най-добре е да се говори само на един език (най-добре на майчиния език). Тук между родителите често се започва спор, с кой език да се започне, коя да бъде първата родна реч (речта на мама или речта на татко). Ако майката и бащата владеят добре и двата езика, за препоръчване е да изберат езика, който най-често се говори в семейството. Някои майки обичат да вземат за детегледачки на малките деца жени, които говорят чужд език (английски, немски и др.). Това също не се отразява добре на езиковото и на интелектуалното развитие на детето. При двуезичните семейства съществуват, разбира се, разнообразни случаи. В едни майката е чужденка, но семейната обстановка е българска. По-добре е в подобни случаи майката да научи български език и да говори с детето на него. Тук могат да помагат бабата и бащата. След 3-4 -ата година, когато се налага детето да се даде в детска градина, основен език трябва да остане този, който се говори в семейството. В тази възраст обаче може да се започне изучаването на втори език. Детето към 3-4 -годишна възраст е в състояние вече да превежда от един език на друг, но и в тази възраст съществуват, макар и по-малки, трудности и опасност от претоварване на детето. Когато родителите са от една и съща народност, но непре-менно искат детето им да научи чужд език, това не бива да става преди 5-6 -ата година.

Раздялата с майката в най-ранната възраст.

 

Това е тежко преживяване за малкото дете. Разделянето с бащата се понася по-безболезнено. Колкото е по-внезапна и по-продължителна раздялата, толкова по-трудно тя се понася. Но все пак тази нежелана раздяла съществува в живота и поводите за нея са различни: боледуване на майката, настаняването на детето в болница, настаняване в детски ясли и по други
наложителни причини. В едни случаи детето реагира със заболяване (безсъние, отказ от храна, отслабване, депресия и др.) При продължителна раздяла може да забрави майката. Това обаче е временно явление и след няколко дни то отново опознава своята майка. Работещите майки често се налага за 6-8 часа да се разделят с бебето. При връщане от работа веднага се помъчете да изявите своята радост и внимание. Това повтаряйте всеки ден за да не се чувства детето изоставено. През съботните и делните дни отделяйте повече време за общуване с детето. Внимавайте обаче да не внесете нотки на разглезване като компенсация от вашето отсъствие. Постепенно малкото дете започва да разбира, че майка му работи, труди се за доброто на цялото семейство. И уважението към труда може да има своите възпитателни кълнове още в ранната детска възраст.

 

Кога ще се върне мама
Фиг."Кога ще се върне мама"


При всички случаи раздялата с майката трябва да бъде подготвена. Правете всичко възможно внезапната раздяла да бъде изключение до 4-6 -месечна възраст и най-малкото да не бъде пълна. До 2 годишна възраст намирайте време за общуване, защото в тази възраст детето най-много се нуждае от майчина обич. Внезапната промяна в режима на детето не се понася добре. На заместващите ви лица (баби, бащи, медицински сестри и др.) давайте подробни сведения за домашния режим на детето и за някои негови навици.

 

Подобни статии

Сифилис (Луес)

Сифилис (Луес)

Сифилисът (луесът) е заразно заболяване, което се причинява от бледата спирохета. Ако не се лекува, той протича хронично и може да засегне р...

Гимнастика за бебето и детето до 7 години

Гимнастика за бебето и детето до 7 години

Детето и движението Какво ви се е родило? Момиченце ли? Е, смятайте, че ви е потръгнало. Все пак с момиченце е по-лесно, има по-малко грижи...

Спорт и гимнастика в ученическите години

Спорт и гимнастика в ученическите години

Дневния режим на ученика Минава времето на безгрижните детски игри и увлечения. Дете­то е на 7 години и училищното звънче го зове. Погл...

Как да започва кърменето на бебето

Как да започва кърменето на бебето

Поза на майката при кърменето. Някои майки дори и когато са още на легло в родилния дом, предпочитат да кърмят седнали. За други е по-удобно...

Пневмония при новороденото

Пневмония при новороденото

Възпалението на белия дроб у новороденото най-често е резултат от слизането на възпалителния процес от горните дихателни пътища. В някои слу...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

31.05.2009

Обновено
Обновено

31.05.2009

Прочетено
Прочетено

3047

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия