Кършене на лозата

Кършенето е аналогично мероприятие на прищипването. Разликата се състои само в големината на частта от леторастите, която се премахва. Докато с прищипването се отделя само вегетационният връх (коронката) на леторастите, то при кършенето се премахват от 5-6 до 8 междувъзлия от върха надолу, намиращи се в състояние на растеж.

С кършенето се цели:

- да се предотврати изресяването, като се подобри оплождането на цветовете;

- да се намали изпарението на водата от лозата (транспирацията) в засушливи райони, с което в момент на най-голяма нужда може да се подобри водният режим на останалите й части;

- да се преустанови излишното изразходване на пластични вещества за прекомерно удължаване на леторастите;

- да се намали засенчването от силно растящите леторасти, за да се осигури правилно осветление и проветряване на лозата;

- да се подпомогне обработката на почвата; да се улесни борбата срещу болестите и неприятелите по лозата.

Много автори обосновават нуждата от кършенето с обстоятелството, че за известно време се спира растежът на леторастите, вследствие на което пластичните вещества се отправят към останалите части вместо към върховете, благодарение на което хранителният режим общо на лозата се подобрява.

В това отношение проследяването на динамиката на растежа на летораста хвърля известна светлина върху физиологичната роля на кършенето.

В началото на вегетационния период леторастите се развиват бавно, след това успоредно с увеличаване на листната повърхност темпът на растежа се засилва, за да достигне максимум към началото на цъфтежа, след което отново за почва постепенно да намалява и към момента на прошарването почти спира. През този период в летораста настъпват съществени качествени изменения, на които съответствува различният темп на растеж, оформянето и развитието на ресите, оплождането на цветовете, залагането на съцветнята в зимните очи и т. и., от които зависи гроздовата реколта както в същата година, така и в следващата година. Тези изменения се обуславят преди всичко от хранителния режим и по-специално от обмяната на веществата в лозата, които от своя страна се намират в най-тясна зависимост от външните условия.

Установено е, че основните и връхните листа се отличават с по-слаба интензивност на фотосинтезата и по-голям разход на асимилати в резултат на дишането, отколкото листата, разположени в средните етажи.

Общо взето, най-интензивният растеж на леторастите съвпада с най-силното развитие на съцветията, поради което на тази основа възниква конкуренция при разпределяне на пластичните вещества. Особено когато се наруши балансът между водата и минералните вещества, които постъпват от кореновата система на лозата, от една страна, и пластичните вещества на главината - от резервите и от фотосинтезиращите листа, от друга, в полза на първите, растежът на вегетативните части се усилва за сметка на плодните органи. Освен това върховете и част от леторастите, които се намират в растеж, а така също и листата, преди да са достигнали половината от своята големина, консумират повече хранителни вещества, отколкото произвеждат и могат да се считат като паразити за лозата.

Чрез това мероприятие по подобие на прищипването се извършва преразпределение на пластичните вещества. Ето защо, когато растежът на леторастите преди цъфтежа на лозите е много буен, за да се предотврати изресяването, трябва да се извърши кършене или прищипване на леторастите. В случая дали ще се предпочете прищипване или кършене, зависи от силата на растежа на леторастите, склонността към изресяване на сортовете, от системата на резитбата и подпорната система.

Време на кършенето

Най-благоприятният момент за извършване на кършенето, когато се използува като средство за борба с изресяването, е времето непосредствено преди цъфтежа на лозите.

Експерименталните наблюдения и опитът от широката практика у нас показват, че когато се извършва своевременно и правилно кършене на буйно растящи лози и особено иа сортове, които са склонни към изресяване, оплождането се подобрява и средният добив от декар се увеличава. Представа за това дават посочените в табл. 14 резултати от проучването на К. Стоев и Д. Лилов при сорта Гъмза.

Влияние на зелените резитби върху добивността на лозата.

Резитба на зелени части Среден брой на зърната Средно тегло на 1 зърно Средно тегло на грозд От 1 главина На 1 декар В %
Ранно кършене
Кършене на 12 листа 63,3 3,43 217 3,980 1592 106,9
Кършене на 16 листа 62,3 3,43 214 4,080 1633 109,5
Кършене на 20 листа 60,8 3,50 213 3,950 1579 106,0
Средно 62,1 3,45 218 4,003 1601 107,6
Късно кършене
Кършене на 12 листа 57,8 3,56 206 3610 1443 96,9
Кършене на 16 листа 61,4 3,32 204 3,730 1490 100,1
Кършене на 20 листа 62,4 3,41 213 4,070 1629 106,4
Средно 60,6 3,43 207 3,803 1521 102,2
Контрола 65,0 3,35 218 3,700 1488 100,0

Когато сортовете нямат склонност към изресяване и други причини от агротехническо естество не налагат кършенето да се извърши по-рано, най-благоприятният биологичен момент за приложението на това мероприятие е, когато се намали растежът на лозите. Този момент съвпада най-често с началото на прошарването или омекването на гроздето. При условията на нашата страна за повечето от сортовете той е към края на юли и началото на август.

Общо взето, ефектът от кършенето по това време е по-голям, когато лозите имат по-буен растеж, а през лятото настъпи засушаване к няма условия да се напоява. С прекършването на леторастите се намалява транспирационната площ, а оттам и изпарението на водата от листата, в резултат на което се подобрява водният режим на лозата. В такъв случай кършенето играе аналогична роля на напояването, вследствие на което зърната наедряват и добивът се увеличава.

Наред с това обаче най-новите изследвания показват, че младите активно растящи листа, достигнали повече от половината на нормалната големина, имат извънредно активна фотосинтетична дейност и не следва да се считат като паразити на лозите. Тяхното премахване при кършенето през лятото не се оправдава от физиологична гледна точка .

Силното прекършване на леторастите особено когато в почвата има достатъчно влага, предизвиква образуването на голям брой колтуци, активизира дейността на камбия, поради което отново се засилва образуването на вторична дървесина н вторично лико и се забавя узряването на пръчките.

 

Кършене на лози, формирани чашковидно

Когато лозите се формират чашовидно, всички леторасти трябва да се прекършат най-малко на 1.50 м височина (фиг.109)

 

Кършене на лозите при чашовндна формировка

Фиг. 109. Кършене на лозите при чашовндна формировка:

а- ниско кършене (неправилно), в- високо кършене (правилно)

Трябва да се отбележи, че голяма част от тези лозисе отглеждат без подпорна система и се кършат много низко - на височина около 60-70 см. При това положение листната повърхност се намалява значително и растежът на лозите ежегодно се угнетява, вследствие на което не може да се развие силна коренова система и да се осигури получаване на високи добиви. Ето защо, за да се увеличи добивът и да се подобри качеството на гроздовата реколта, трябва час по-скоро да се изостави вредната практика на ниското кършене на лозите.

Още по-вредна практика е сплитането на леторастите и завързването на върховете им във форма на възел. Вместо да се засукват на възел, ако липсва подпорна система, леторастите трябва да се прекършват на около 1,50 м и да се привързват, за да се осигури достатъчно листна повърхност, която да бъде същевременно добре огрявана от слънцето.

Кършене на лозя, които се режат по формировката Гюйо

При резитба Гюйо леторастите, които са израснали от чеповете, не трябва да се кършат, понеже те са необходими за плодни пръчки при следващата резитба. Те трябва да се привързват върху най-горния тел, като се оставят свободно да се развиват, докато стигнат минимум 2,20-2,50 м. Ако подпорната система не е достатъчно стабилна, те се кършат през август, когато растежът им силно се намали и достигнат съответна дължина. В противен случай не бива да се кършат.

 

Кършене на лозите при резитба единичен Гюйо

Фиг. 110. Кършене на лозите при резитба единичен Гюйо

Всички леторасти, които са израснали от плодната пръчка, се прекършват на височина около 30-35 см над третия тел (фиг. 110).

При по-слаб до умерен растеж на леторастите и при стабилна триредова телена конструкция може да се прекършват само върховете на леторастите или изобщо да не се извършва кършене. В такъв случай най-целесъобразно е леторастите да се превиват и привързват върху най-горния тел, за да се запази максимален брой листа.

loading...

Коментари за Кършене на лозата

  1. 1.

    аз работя от години по метода гюйо но кога да започна кършенето на пръчките от отвода по дата

Подобни статии

Повреди, болести и неприятели по лозата

Повреди, болести и неприятели по лозата

Повреди от студ | Градушка | Изресяване | Пригор | Хлороза | Мана | Оидиум | Сиво гниене | Антракноза | Бактериен рак | Филоксера | Гроздови...

Подпиране и привързване на лозата

Подпиране и привързване на лозата

Лозата е лиановидно растение, което без подпирано и особено без привързване не може да се развива нормално, леторастите полягат по земята, в...

Влияние на околната среда върху лозата

Влияние на околната среда върху лозата

Топлолюбиво растение ли е лозата Лозата е растение с определени изисквания към температурата. От тези изисквания зависи нейното географско ...

Зелени резитби, връзване и подпорни системи за  лозите

Зелени резитби, връзване и подпорни системи за лозите

Филизене | Прищипване | Кършене | Колтучено | Колцуване | Прореждане | Подпорни системи Необходимо ли е да се филизят лозите Премахванет...

Обработка, торене и напояване на лозата

Обработка, торене и напояване на лозата

Кога и как да се загрибват лозите Лозите се загрибват късно през есента, обикновено след листопада, с цел да се предпазят от измръзване пре...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

26.07.2010

Обновено
Обновено

30.07.2010

Прочетено
Прочетено

5056

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия