В кои райони може да се отглежда ягодата?
Ягодата може да се отглежда в цяла България, стига да се подберат подходящи места. Тя не е взискателна по отношение на климатичните условия и може да се отглежда успешно както в равнинни, така и в планински места. Особено подходящи са местата с по-голяма надморска височина и с прохладен климат. В любителските градини може да се намерят винаги кътчета, подходящи за отглеждане на ягодата. Най-подходящи изложения са северното, северозападното и североизточното. На останалите изложения ягодата може да се отглежда при напояване през летните месеци.
Как се размножава ягодата?
Ягодата се размножава обикновено по вегетативен начин -чрез розетки, която се образуват по възлите на ластуните. Слея прецъфтяване на ягодовите растения и особено след беритбата на плодовете се образуват пълзящи стъбла - ластуни. От възлите им израстват нови растения с листа във вид на розетка и с коренчета. Вкоренените розетки с добре развити листа се отделят от майчините растения и се засаждат на постоянно място. За любителски цели ягодите може да се размножават и чрез разделяне на растенията. Този начин се прилага само за размножаване на някои ремонтантни сортове, понеже те образуват малко ластуни. Семенното размножаване на ягодата се използува също с любителска цел - при месечарките. Отгледаните от семена растения с малки изключения са далеч по-малоценни от изходните родителски форми.
Кой ягодов разсад е най-добър?
Най-добър ягодов разсад се получава от едно- и двегодишни ягодови растения, които не са заразени или нападнати от болести и неприятели. За да се получи качествен разсад, трябва на едно растение да се оставят не повече от 4-5 ластуна. Най-добри за разсаждане са розетките, които са най-близо до майчиното растение (фиг. 213). Тези розетки имат добре развита коренова система и добре оформена сърцевинна пъпка (фиг. 214). Прихващат се добре и растенията дават плод още през първата го дина.
Върху какви почви да се отглежда ягодата?
Ягодата не е взискателна към почвения тип. Тя може с успех да се отглежда на почти всички почвени типове. Изисква обаче почва с неутрална или със слабо кисела реакция. Оптималната почвена реакция за ягоди е 5,5-6,5. Най-подходящи почви за отглеждане на ягодата са песъчливо-глинестите, богати с хумус и хранителни вещества, с пропусклива подпочва, а нивото на подпочвените води да е под 1 м. от повърхността на почвата.
Фиг. 213. Майчино ягодово растение с розетки:
1-майчино растение; 2-най-подходяща розетка за разсад; 3 и 4-слаби и неподходящи розетки за разсад
Фиг. 214. Ягодов разсад:1-много добър; 2-добър; 3-слаб; 4-изтеглен
Каква е разликата между обикновената градинска и ремонтантната ягода?
Обикновената градинска ягода образува цветните си пъпки през есента. На следващата пролет пъпките се доразвиват, цъфтят и образуват плодове, които узряват в продължение на около месец.
Цветообразуването при ремонтантните ягодови сортове се извършва почти през цялата година, а зреенето на плодовете им започва от началото на юни и продължава до есента. Те образуват плодове както върху майчините растения, така и на растенията върху ластуните. Ремонтантните ягодови сортове представляват интерес за любителите.
Кои ягодови сортове са подходящи за любителските градини?
Белруби (фиг. 215). Плодовете са едри до много едри през първите беритби и средно едри до дребни през последните беритби. Те са удължено конусовидни с по-силно изразена шийка и слабо пресечен връх, рубиненочервени със силна лъскавина и прекрасен външен вид. Семенцата са средни по брой и слабо потопени в плодовото месо. Плодовото месо е по-плътно в сравнение с всички други сортове, почти без кухина, добре оцветено и с малки белезникави ивици, много приятно кисело, с добър до много добър вкус и умерен аромат. Растенията са изправено растящи и високи, сравнително устойчиви на бели и червени листни петна и средно чувствителни на брашнеста мана. Плодовете узряват в средата на юни.
Биляна (фиг. 216). Нов български сорт. Плодовете от първите беритби са средно едри, а от следващите - сравнително дребни. Те са заоблени до тъпо конусовидни, често със слабо пресечен връх и слабо сплеснати. Почти са бели и имат слаб руменец. Ножицата е сравнително нежна. Плодовото месо е бяло, умерено плътно, много приятно сладко-кисело, със силен аромат и отличен вкус. Растенията са средно високи и умерено облистени. Устойчиви са на брашнеста мана, на бели и на червени листни петна и силно устойчиви са на сиво гниене. Плодовете узряват едновременно с плодовете на Редгаунтлет в средата на юни.
Горела. Плодовете са средно едри, а от първите беритби - едри, червени до тъмночервени и конусовидни. Плодовото месо е сладко, плътно, с много добър вкус и аромат. Растенията са силно растящи, полуизправени и много родовити. Сортът е чувствителен към летни засушавания и високи температури. Плодовете узряват в началото на юни и се използуват предимно за консумация в прясно състояние.
Фиг. 215. Белруби
Фиг. 216. Биляна
Фиг. 217. Зенга гигана
Фиг. 218. Кембридж фаворит
Зенга гигана (фиг. 217). Плодовете са много едри, удължено конусовидни, червени. Плодовото месо е червеникаво с белезникави ивици, средно плътно, с кухина, сладко до възкисело, средно вкусно и със слаб аромат. Растенията са полуизправени и сравнително ниски, а чашката е много голяма и неприлепнала Чувствителни са на ягодовия акар, който намалява значително добивите. Плодовете узряват през втората половина на юни. Сортът заслужава ограничено разпространение.
Зенга зенгана. Плодовете от първите беритби са средно едри до едри, а от последните две беритби силно издребняват. Те са заоблени до тъпо конусовидни, интензивно червени, със средно изразен гланц и умерен брой сравнително дълбоко потопени семенца. Плодовото месо е червено, сравнително плътно, сладко-кисело, с подчертана и твърде приятна киселинност, средно ароматични, с добър до много добър вкус. Растенията са силно растящи, високи, устойчиви на брашнеста мана и на болести по кореновата система. Плодовете узряват в средата на юни. Подходящи са за преработка в сокове и компоти. Най-родовитият сорт у нас.
Фиг. 220. Покахонтас
Фиг. 219. Мадам Муто
Кембридж фаворит (фиг. 218). Плодовете от първите беритби са едри до много едри, а от следващите - средно едри. Те са с гладка повърхност, правилна тъпо конусовидна слабо удължена форма, с малка шийка, много големи и неприлепнали чашелистчета, жълтеникавочервени и със слаб гланц. Плодовото месо е оранжевочервено, с много добър сладко-кисел вкус и добър аромат. Растенията са полуизправени, устойчиви на брашнеста мана, червени и бели листни петна, а плодовете - на сиво гниене. Плодовете узряват през средата на юни.
Мадам Муто (фиг. 219). Плодовете са едри до много едри, от първите беритби са ребристи и гребеновидни, а от следващите са по-заоблени, без шийки, бледочервени. Семенцата са малко на брой и са разположени почти по повърхността на плодовете. Плодовото месо е слабо оцветено, със средна до голяма кухина, недостатъчно плътно, сладко, със слабо изразена киселинност и със силен аромат.
Фиг. 221. Редгаунтлет
Фиг. 222. Редглоу
Плодовете узряват през първата половина на юни. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Сортът е много родовит. От декар се получават до 2 t ягоди. При напояване понася добре летните горещини. Мадам Муто е един от най-подходящите ягодови сортове за любителските градини.
Мице Шиндлер. Плодовете са средно едри, заоблени до бъбрековидни, с вмъкната чашка, тъмновиненочервени с виолетов оттенък и с гланц. Кожицата е нежна и тънка. Плодовото месо е хрупкаво, нежно, сочно, сладко-кисело и с умерен аромат. Растенията са изправено растящи, средно високи. Устойчиви са на брашнеста мана и са чувствителни на бели и червени листни петна. Плодовете узряват през втората половина на юни.
Покахонтас (фиг. 220). Плодовете от първите 2-3 беритби са средно едри до едри, а от последните беритби - дребни. Те са конусовидни до тъпо конусовидни с пресечен връх, с много добре изразена шийка, яркочервени, лъскави и с доста потопени семенца. Чашката е малка и най-често с обратно извити чашелистчета. Плодовото месо е много плътно, оранжевочервено, с добре подчертана приятна киселинност и приятен аромат. Плодовете са подходящи за консумация в прясно състояние и за преработка. Растенията са силно растящи, устойчиви на бели и червени листни петна и умерено чувствителни на брашнеста мана. Плодовете узряват в началото на юни.
Редгаунтлет (фиг. 221). Плодовете от първата беритба са средно едри до едри, конусовидни до тъпо конусовидни, яркочервени с оранжев оттенък, с голям брой средно потопени семенца и без шийка. Чашката е малка и трудно се отделя. Плодовото месо е плътно, светлочервено, сладко-кисело и умерено ароматично, с добър вкус. Растенията са високи, изправено растящи, много жизнени и устойчиви на брашнеста мана, на червени и на бели листни петна. Плодовете узряват в средата на юни. Редглаунтлет е ремонтантен сорт (плододава два пъти в годината).
Редглоу (фиг. 222). Плодовете са средно едри, конусовидни и интензивно червени. Плодовото месо е сладко-кисело, с приятни вкусови качества. Плодовете узряват в края на май.
София. Български сорт. Плодовете са едри до много едри, тъмночервени с виолетов оттенък и привлекателен гланц. Семенцата са слабо потопени в плодовото месо. Плодовото месо е плътно, червено, с характерен приятно сладък вкус и добър аромат. Растенията са изправено растящи и високи. Сортът е чувствителен на брашнеста мана и на бели и червени листни петна. Той е много родовит, но в горещи и сухи райони не проявява това си качество. Плодовете узряват през втората половина на юни.
Сюрпиз де Хал (Ранна на пазара). Плодовете от първите няколко беритби са едри, но от последните издребняват. Те са тъпо конусовидни, заоблени, правилни и без шийка, слабо интензивно червени и с многобройни власинки. Плодовото месо е доста кисело, плътно и със слаб аромат. Плодовете узряват в края на май. Сортът е ценен преди всичко с ранното узряване на плодовете. Заслужава отглеждане в любителските градини.
Холидей. Плодовете са много едри, тъпо конусовидни до конусовидни, светлочервени, лъскави и със среден брой семенца. Плодовото месо е белезникавочервено, с малка плодова кухина, плътно, сладко-кисело и със слаб аромат. Вкусовие качества са добри. Растенията са средно високи, полуизправени и умерено облистени. Сортът е устойчив на късни пролетни студове и слани, но страда от болести по корените. Плодовете узряват в началото на юни.
Може ли да се засаждат ягоди на места, силно заплевелени с пирей?
Местата, заплевелени с пирей, не трябва да се засаждат с ягодови растения, докато не се очистят от него. Ако ягодите се засадят преди очистване на мястото, циреят подтиска развитието на ягодовите растения, вследствие па което плододаването е слабо, а животът на растенията - кратък. Очистването на мястото от пирей може да се извърши чрез напръскване с хербицида натриев трихлорацетат - 400 g, разтворен в 10 л. вода, за 100 м2 площ. През пролетта мястото се засажда с окопно растение, което засенчва силно почвата (картофи, цвекло, моркови за ранно производство и др.), а през август се засаждат ягодовите растения.
Може ли ягодата да се отглежда постоянно на едно и също място?
През годината след засаждането добивите от ягодовите растения са ниски. Те нарастват до третата година, след което започват да спадат. Установено е, че е икономически най-изгодно ягодата да се отглежда две или три години на едно и също място.
Ето защо след третата година ягодовото насаждение трябва да се изкорени. Освободеното от ягоди място се заема две-три години с други култури (окопни), след което може да се засади отново с ягоди.
Как се извършва предпосадъчната подготовка на мястото за засаждане с ягодови растения?
Мястото, предназначено за засаждане с ягоди, се подравнява, очиства се от плевели и се наторява. На квадратен метър се внасят по 7-8 kg оборски тор, 60 - 70 g суперфосфат и 30-35 g калиев сулфат. Торовете се разхвърлят равномерно по цялата площ, след което мястото се риголва на 40-50 cm дълбочина (вж. №57).
Как се разпределят сортовете в ягодовото насаждение?
Любителите засаждат малка площ с ягоди. Най-добре е растенията от всеки сорт да се засаждат в отделни редове - един, два или три в зависимост от предпочитанията на овощаря. Не е правилно да се засаждат в един и същ ред два или повече сортове.
Кога да се извърши засаждането на ягодовите растения?
Най-добри резултати се получават, когато ягодовите растения се засадят в края на август или в началото на септември. В по-високите и влажните райони засаждането може да се извърши и през първата половина на август. При късно засаждане ягодовите растения не плододават през първата година, докато при навременно засаждане още на следващата година се получават задоволителни добиви.
Как се извършва засаждането на ягодовите растения?
За засаждане се използува само екстра и първо качество посадъчен материал. Засаждането се извършва ръчно. Подготвеното място се подравнява много добре, а почвата се обработва така, че да добие градински вид. С помощта на канап и малки колчета се очертават редовете и със специална садилка или с права лопата се изкопава дупка, колкото да се вместят корените на растенията. Непосредствено преди засаждането растенията се почистват от сухите и старите листа, а кореновата им система се съкращава слабо. Приготвеното растение се поставя в изкопаната дупка и се засажда 2-3 cm по-дълбоко, отколкото разсадът е бил в насаждението. Трябва да се внимава много да не се засипе с почва връхната пъпка на растението, защото в такъв случай тя зашива бързо, а заедно с нея умира и цялото растение. След засаждането се извършва поливане с по 1-2 л. вода на всяко растение. Ако след засаждането времето е сухо, извършват се още няколко поливки до есента.
Кога се попълва ягодовото насаждение?
Три-четири седмици след засаждането се извършва проверка на засадените ягодови растения и се маркират местата на изсъхналите. На местата на изсъхналите растения се засаждат нови растения.
На какви разстояния да се засаждат ягодовите растения?
Ягодовите растения се засаждат на разстояния 15-20 cm в редовете и 30-40 cm между редовете. Препоръчаните междуредови разстояния са много по-малки, отколкото при промишлените насаждения, защото в любителските градини обработката на почвата се извършва предимно ръчно. По-малките разстояния са за по-бедни почви.
Как трябва да се обработва ягодовата градина?
Ягодата е взискателна култура към обработката на почвата. Не бива да се допуска заплевеляване на почвата в междуредията и редовете, понеже плевелите угнетяват ягодовите растения, намаляват количеството на добива и влошават качеството му.
През годината се извършват няколко окопавания. Първото окопаване се извършва в края на март и началото на април. С това окопаване се подобрява аерацията и се засилва микробиологичната дейност в почвата, а така също се запазва и почвената влага. Това окопаване, както и всички следващи, се извършва с конна окопвачка, с култиватор или ръчно. Окопаването в средата на междуредията се извършва по-дълбоко (8-10 cm), а близо До редовете по-плитко (4-5 cm). Редовете и защитната ивица се окопават винаги ръчно с мотика на дълбочина 3 - 4 cm.
Второто окопаване се извършва 15-20 дни след първото, но с 2-3 cm по-плитко от първото окопаване. Към края на масовия цъфтеж се извършва трета окопаване, а. понякога и четвърто. При заплевеляване редовете се плевят ръчно, а защитната зона се окопава с мотика.
Веднага след беритбата на плодовете се събира и се изнася сламата и се извършва първото следберитбено окопаване на дълбочина 7-8 cm. Ако почвата е силно сбита, градината се напоява и едва тогава се извършва окопаването. До края на вегетацията се извършват още няколко окопавания - обикновено след всяко поливане и след обилен дъжд.
През есента се извършва грубо изораване на междуредията с оглед да се задържи снегът, а растенията се загърлят слабо.
Кога се напоява ягодовата градина?
През пролетта и лятото почвената влага в ягодовата градина трябва да се поддържа над 70% от пределната полска влагоемност. През пролетта се извършват 1-2 поливки. Полива се по бразди, като в средата на всяко междуредие се прокарва по една бразда, дълбока от 12 до 15 cm. През време на беритбата също се налага да се извършат 1-2 поливки, които оказват голямо влияние върху наедряването на плодовете. Тези поливки се извършват по плитки бразди, които се прокарват още преди да се застеле сламата.
Броят на поливките след беритбата е в зависимост от почвения тип и честотата на валежите. Обикновено през този период се навършват 3-4 поливки. През септември се преустановява поливането, понеже тогава се залагат цветните пъпки за следващата година. Установено е, че при по-ниска влажност на почвата този процес протича по-интензивно. Поливната норма за една поливка е 25-30 м3 вода за 1 дка ягодова градина.
Трябва ли да се премахват ластуните на ягодовите растения?
Установено е, че ластуните изтощават ягодовите растения, вследствие на което добивите от тях намаляват. Затова те трябва да се изрязват. Колкото по-рано се премахват ластуните, толкова е по-добре.
Трябва ли да се торят ягодовите насаждения и как?
Когато е извършена правилно предпосадъчната подготовка на мястото, ягодовите растения не се нуждаят от торене през първите една-две години. При отслабване на растежа е необходимо да се извърши подхранване с 15-20 kg амониева селитра на 1 дка. На песъчливи почви се извършва подхранване и с 12-15 kg калиев сулфат на декар. Подхранванията се извършват през пролетта, преди обработката на почвата. Торовете се разпределят в междуредията, след което почвата се прекопава. Окопавзнето се извършва ръчно.
Кога и как се извършва пролетно засаждане на ягодов разсад и мулчиране с черен полиетилен?
Засега пролетното засаждане на ягодовия разсад и мулчирането с черен полиетилен е най-перспективната технология за отглеждане на ягодата. За нейното внедряване е необходимо да се осигури разсад, съхраняван през зимата в хладилник, черен полиетилен, дебел от 0,06 до 0,08 mm и много добре подготвена площ.
Почвата се изорава, култивира се и се фрезува, докато се доведе до градинско състояние. След това се оформят лехи, широки 75-80 cm, а дълги според желанието на любителя-овощар.
Полиетиленът се нарязва на дължина в зависимост от дължината на съответната леха. По средата на полиетилена с помощта на перфоратори се правят по два реда отвори на разстояние 30-35 cm между редовете и 20-25 cm вътре в реда. Перфорираният полиетилен се разстила по лехата, като краищата му се затрупват с пръст. До първата леха се прави втора. Разстоянието между крайните редове на две съседни лехи е 90-100 cm. Ягодовият разсад се засажда в почвата под направените при перфорирането отвори. Най-благоприятният срок за засаждане е от средата на юни до края на юли. Веднага след засаждането се извършва поливане.
Какви са предимствата на пролетното засаждане на ягодовия разсад?
Пролетното засаждане на ягодовия разсад има следните предимства: засаждат се много повече растения на единица площ в сравнение с традиционния начин; ускорява се узряването на плодовете от два дни до една седмица; не се слага слама преди узряването на плодовете, поради което се икономисва труд за разстилането и събирането й; намаляват се около 66-70% от разходите за окопаване и поливане; улеснява се беритбата на плодовете; растенията се нападат по-слабо от гниене; добивите се увеличават до два пъти в сравнение с традиционния начин на отглеждане на ягодата.
Кои гъбни болести се развиват предимно по листата на ягодата и как може да се запазят от тях?
Листата на ягодата се нападат силно от бели листни петна, червени листни петна и брашнеста мана.
Бели листни петна (фиг. 223). Болестта се развива върху листата цветовете и плодовете. По листата тя причинява кръгли бели петна с червенокафяв венец наоколо. Гъбата презимува както в опадалите, така и в зелените листа на растенията.
Борба. Събиране и изгаряне на изсъхналите листа; пръскане, когато започне растежът, с 1% бордолезов разтвор или с 0,25% пероцин 75 Б. След събиране на плодовете пръскането трябва да се повтори със същите химични средства.
Фиг. 223. Бели листни петна по ягодата
Червени листни петна. Болестта се причинява от гъба, която заразява листата, цветовете, цветоносите и ластуните, по които образува червени петна с неправилна форма. Гъбата зимува в листата.
Борба. Борбата се води по същите начини и със същите химични средства както борбата срещу белите листни петна.
Брашнеста мана. Гъбата заразява листата и плодовете, които се покриват с брашнест налеп.
Борба. Пръскане с 0,8% тиозол 70 или с 0,1% каратан, или с 0,04% афуган 3 пъти - веднага след като започне растежът на листата, преди цъфтежа и след беритбата на плодовете.
Може ли да се запазят плодовете на ягодата от сиво гниене?
Сивото гниене е гъбна болест, която причинява загниване на зазряващите плодове. Зашилите от сиво гниене плодове са бледокафяви, покрити със сив налеп и горчиви на вкус. Честите валежи след прецъфтяването на ягодовите растения и през време на беритбата на плодовете благоприятствуват за развитието на болестта.
Борба. Постилане на слама под ластуните; събиране на загнилите плодове; трикратно пръскане с 0,25% ойпарен или с 0,3% ортофалтаи, или с 0,1% фундазол. Първото пръскане се извършва в началото на цъфтежа на ягодовите растения, а следващите-през интервал от 7-8 дни.
Напада ли се ягодата от вирусни болести?
Ягодата се напада от много вирусни болести, които причиняват нагърчване или мозаично напетняване на младите листа. Заразените от вирусни болести растения изостават в растежа си, а добивите от тях намаляват чувствително. Настъпва така нареченото израждане на ягодата.
Борба. Засаждане на свободен от вирусни болести ягодов разсад; пръскане срещу преносителите на вирусите; своевременно изкореняване на заразените растения и засаждане на тяхно място на здрави растения.
Какви са причините за гниенето на корените на ягодата?
Вследствие на измръзване, прекомерно навлажняване, притъпкване на почвата и пр. върху корените на ягодата се развиват различни гъби, които причиняват черно гниене, а растенията отслабват.
Борба. Засаждане на ягодовите растения най-късно до септември, за да се вкоренят добре, и правилно отглеждане през следващите години.
Какви вреди причиняват хоботниците по надземните части на ягодата и как се боди борбата с тях?
Най-често ягодата се напада от ягодовото стъблохоботниче и ягодовия хоботник.
Ягодово стъблохоботниче. Бръмбарчето е тъмносиньо, с метален блясък. То има едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо в почвата. Напролет женските снасят яйцата си в дръжките на листата и цветовете, като предварително ги надупчват в кръг, вследствие на което листата и цветовете увяхват. Излюпените ларви се заравят в почвата, където какавидират. До есента от тях се излюпват възрастните бръмбарчета.
Борба. Пръскане с 0,15% агрия 1050 или с 0,1% гардона 75 след появата на бръмбарчетата напролет.
Ягодово хоботниче. То е бръмбарче, което се храни с цветните пъпки, листата и дръжките на листата на ягодата. Особено вредни са женските на ягодовото хоботниче, защото те прегризват дръжките на пъпките, а яйцата си снасят в ямички, изгризани в пъпките. Повредените пъпки падат на земята. Цялото развитие на насекомото преминава в опадалите пъпки.
Ягодовото хоботниче има едно поколение годишно. Възрастните се появяват по време на зреенето ка плодовете и се хранят с листата на ягодата.
Борба. Събиране и изгаряне па повредените цветни пъпки; пръскане с 0,15% агрпя 1050 или с 0,1% гардона 75 преди цъфтежа и образуване на завръзите.
Напада ли се ягодовото растение от акари и как се води борбата с тях?
Ягодата се напада от обикновения паяжинообразуващ акар и особено много от ягодовия акар. За борба с ягодовия акар се употребява тиодан емулсия 35 в концентрация 0,3%, а срещу паяжинообразуващия - препаратите, посочени в N 387.
Какви вреди причиняват голите охлюви по ягодата и как се води борбата с тях?
Голите охлюви (фиг. 224) се хранят със зрелите ягодови плодове обикновено нощно време. Зимуват като яйца и като млади и възрастни охлюви.
Борба. Напрашване на междуредията с прах от прясно гасена вар (20-25 kg на 1 дка) или суперфосфат (20-30 kg ка 1 дка), или разхвърляне на гранули от слагит 3%.
Какви вреди причинява листната оса по ягодата и каква е борбата с нея?
Ягодовата листна оса има 2-3 поколения годишно и зимува като лъжегъсеница в почвата. Лъжегъсеницнте й се хранят с листата на ягодата и при масово намножаване причиняват пълно обезлистване на растенията.
Борба. Пръскане с 0,15% агрия 1050, щом бъдат открити първите гъсеници.
Кои неприятели вредят по корените на ягодата и каква е борбата с тях?
По корените на ягодата вредят кореновите ягодови хоботници, ягодовата нематода, априлските, майските и юнските бръмбари.
Ягодови коренови хоботници. Възрастните бръмбарчета се появяват през първите дни на юни и снасят яйцата си по листата. Излюпените ларви се хранят с корените и зимуват в почвата. Нападнатите растения се откриват лесно по слабия им растеж.
Борба, Засаждане на здрав ягодов разсад; пръскане с 0,2% агрия 1050 след беритбата на плодовете.
Ягодова нематода. Тя е малко червейче, което се развива в стъблото и в другите надземни части, вследствие на което растенията изостават в развитието си.
Борба. Засаждане на здрав посадъчен материал.
Априлски, майски и юнски бръмбар (фиг. 225). Тези бръмбари се появяват през различно време на пролетта и се хранят с листата на овощните дървета и с корените на ягодата, малината и други култури.
Фиг. 225. Майски бръмбар:
1 - бръмбар и повреден лист; 2 - бръмбар; 3 - повреди по корени; 4 - какавиди; 5 - яйчна купчина
Фиг. 224. Голи охлюви по ягодата: 1-охлюв; 2-повредени плодове
Обикновено априлските, майските и юнските бръмбари се явяват в по-големи размери в ягодови насаждения, създадени на площи, които са били поддържани продължително време в чим. Затова подготовката на местата за нови ягодови насаждения трябва да се извърши 2-3 години преди засаждането, като се изорат дълбоко и се поддържат непрекъснато в черна угар.
Борба. Поливане с 0,2% разтвор от агрия 1050.
Какви мероприятия трябва да се прилагат за борба с болестите и неприятелите по ягодата?
Местата, предназначени за ягодови градини, трябва да бъдат свободни от коренови хоботници, априлски, майски и юнски бръмбари, а ягодовият разсад - свободен от вирусни болести, бели листни петна, червени листни петна, ягодова нематода, акари и коренови хоботници.
Напролет, когато започне растежът на ягодовите растения, изсъхналите листа се събират с гребло и се изгарят. По този начин се унищожава заразата от бели листни петна, червени листни петна, брашнеста мана, акари и др.
При започване на растежа на ягодовите растения се извършва и пръскане с 1% бордолезов разтвор или с 0,6% тиозол 80, или с 0,1% бенлейт, или с 0,25% пероцин 75 Б, към който е прибавен 0,05% интратион или 0,1%омит, или 0,2% агрия 1050 за борба срешу белите листни петна, червените листни петна, брашнестата мана, акарите, ягодовата листна оса, ягодовото хоботниче, ягодовото стъблохоботниче, листните въшки и др.
Непосредствено преди цъфтежа се извършва второ пръскане със същите химични средства и срещу същите болести и неприятели.
През пролетта се извършват наблюдения за поява на вирусни болести и заразените растения се изкореняват.
Преди, през време и след цъфтежа на ягодата е необходимо да се извършат пръскания с 0,06% фундазол и 0,5% мелипакс (за цъфтежното пръскане) за предпазване на цветовете от сиво гниене, мъхнат бръмбар и др.
За унищожаване на кореновите хоботници, априлските, майските и юнските бръмбари ягодовите лехи се поливат с 0,2% разтвор от агрия 1050 рано напролет.
Запазването на плодовете от сиво гниене е в зависимост и от своевременното постилане на сламата около растенията, което трябва да се направи още преди цъфтежа.При заразяване на плодовете и при нападение от голи охлюви се разхвърля по 20-25 kg на 1 дка негасена вар на прах или гранулиран слагит 3%.
Борбата срещу белите листни петна, червените листни петна, брашнестата мана акарите и други болести и неприятели трябва да продължи и след беритбата на плодовете. За целта се извършва пръскане с 1% бордолезов разтвор или 0,25% пероцин 75 Б, към който е прибавен 0,15% агрия 1050 и 0,2% милбол 40.
След беритбата е необходимо и едно прашене срещу кореновите хоботници с 2-2,5 kg на 1 дка хексахлоран 20% или вофатокс.
Кога и как се извършва беритбата на ягоди?
Беритбената зрелост на ягодовите плодове настъпва, когато огряваната от слънцето част на плода е придобила типичното за сорта оцветяване. Плодовете за износ се берат, когато 1/3 от плодовете са придобили типичното за сорта оцветяване, а за вътрешния пазар и за преработка - когато 2/3 от плодовете са придобили типичното за сорта оцветяване.
При беритбата ягодите не трябва да се докосват с ръка, зa да не им се нанасят механични повреди. Откъсването на плода се извършва, като с палеца и с показалеца се откъсва дръжката на 0,5-1 cm над плода (фиг. 226). Беритбата на ягодите се извършва на 6 -8 пъти, но никога не бива да се бере в дъждовно или в горещо време, а така също и сутрин преди вдигане на росата. За беритба се използуват холандски щайги. Сортирането се извършва през време на беритбита.
Фиг. 226. Правилно откъсване на ягодов плод
