Как се отглежда прасковата

В кои райони може да се отглежда прасковата?

Прасковата се отглежда навсякъде в нашата страна, но най-високи и качествени добиви се получават по долното течение на Струма и Струмещица, в Сливенско и в други райони. Подходящи за нея са северните склопови повърхности, до 600 m надморска височина, с богати почви, които се напояват, и с осигурен въздушен дренаж. Подходящи райони са и крайбрежните ивици на Черно море и Дунав. Котловинните места не са подходящи за отглеждане на прасковата, защото там често измръзват пъпките, а понякога и дърветата.

Как се размножава прасковата?

Прасковата се размножава по вегетативен начин - чрез присаждане на калем и на пъпка. Присаждането на страничен зарез и под кора дава най-добри резултати. Присаждане на пъпка се извършва на едногодишни подложки.

Кои подложки се използуват за размножаване на прасковата?

У нас прасковените сортове се размножават върху семеначета на къснозреещи прасковени сортове (Елберта, Дупнишка и др.) и върху джанкови и бадемови подложки.

Джанката се препоръчва за терени с по-тежки и влажни почви. При прасковени дървета, произведени върху джанкови подложки, често се наблюдава несъвместимост между подложката и присадника. Затова трябва да се подбират форми, които имат добра съвместимост с прасковата.

Бадемовите подложки се препоръчват за много сухи и варовити, но добре дренирани почви.

Използуват се някои сливови клонови подложки, като Акермат, Сен Жулиен А и др.

През последните години във Франция и в някои други страни за размножаване на прасковени сортове се използуват следните клонови подложки:

Сен Жулиен GF 655/2. Селекционирана във Франция, Има добра съвместимост с прасковените сортове, на които придава по-слаб растеж. Препоръчва се за сравнително тежки почви.

Хибрид праскова X бадем GF 677. Селекциониран във Франция. Проявява добра съвместимост с прасковените сортове. Придава им по-силен растеж. Устойчив е на хлороза. Препоръчва се за сухи и варовити почви - страда от асфикция.

Сен Жулиен от Мерча. Устойчива е на хлороза. Придава на присадниците среден до добър растеж и задоволително плододаване.

Кои прасковени сортове са подходящи за отглеждане в любителските градини?

Асенова крепост. Нов български сорт. Плодовете са едри до много едри и овални. Ножицата в по-голямата си част е червена, на ивици и на петна. Плодовото месо е жълто, сладко-кисело, сочно, нежно, с нежни жилки и добри вкусови качества. Плодовете узряват през средата на септември. Използуват се предимно за консумация в прясно състояние и за преработка. Костилката се отделя от плодовото месо. Дърветата имат добра сила на растеж.

Бейбиголд 6. Плодовете са едри и силно удължени. Коленната им е средно мъхеста и жълта. Плодовото месо е еднообразно жълто, много плътно, хрущялесто и костилката не се отделя от него. Сортът е устойчив на студ и болести. Плодовете узряват през второто десетдневие на август. Издържат на транспортиране и манипулация. Подходящи са за замразяване. Компотът, направен от тях, е с характерен жълт цвят и бистър. Дърветата имат добър растеж. Цъфтежът е средно ран.

Бейбиголд 9. Плодовете са едри - около 180 g, - закръглени до слабо удължени. Ножицата им е жълта, със слаб до умерено червен руменец и средно мъхеста. Плодовото месо е еднообразно жълто, хрущялесто и плътно .Костилката е сраснала с плодовото месо. Плодовете узряват към средата на септември. Може да се берат и механизирано. Издържат на манипулация и на транспортиране. Изключително подходящи са за компоти. Дърветата са средни по сила на растеж. Имат продължителен цъфтеж. Прашецът им е жизнен и се самооплождат.

Везувио (фиг. 183). Плодовете са средно едри - около 140 g, - жълтеникавозелени, със слабо розово оцветяване и с многобройни чернени точици. Плодовото месо е жълто, твърдо, сладко, без зачервяване около костилката, със слаб аромат и добри вкусови качества. Костилката не сс отделя от плодовото месо. Плодовете узряват към средата на август. Използуват се за преработка и за консумация в прясно състояние. Дърветата са силно растящи и родовити. Сортът е чувствителен на болестта къдра вост.

 

Кардинал

Фиг. 184. Кардинал

 

Везувио

Фиг. 183. Везувио

Глоухевън. Плодовете са едри, кълбовидни до ябълковидни. Кожицата е кървавочервена до сливовочерна. Плодовото месо е жълто, сочно, възкисело-сладко и с много добри вкусови качества. Костилката се отделя от плодовото месо. Плодовете узряват през втората половина па август. При обикновени условия се съхраняват 3-4 дни. Подходящи са за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата са умерено растящи.

Елберта. Плодовете са едри до много едри-150-200 g, - широко овални, малко сплеснати отстрани. Кожицата е средно дебела, мъхеста, оранжевожълта, средно обагрена, с размит оранжевочервен до тъмночервен цвят с виолетов оттенък, на петна, дълги и широки ивици и многобройни червени точици. Костилката се отделя лесно от плодовото месо. То е жълто със следи от зачервяване под кожицата и доста червено около костилката, плътно, нежно, сочно, умерено сладко, приятно киселичко, ароматично, със слабо горчив привкус. Плодовете узряват към края на август и началото на септември. Понасят добре транспортиране. Съхраняват се 7- 8 дни при обикновени условия. Подходящи са за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата са силно растящи и достигат големи размери.

Кардинал (фиг. 184). Плодовете са едри - ололо 140 g,- оранжевожълти, с червенина на ивици. Плодовото месо е сочно, фино, жълто, без оцветяване около костилката, със слаб аромат и с добри вкусови качества. Плодовете узряват в началото на юли. Костилката е полуотделяща се. Използуват се предимно за консумация в прясно състояние. Сортът е чувствителен на болестта къдравост. Част от плодовете са двойни.

Колинс. Плодовете са средни по големина, жълти, с червенина откъм огряваната от слънцето страна. Плодовото месо е жълто, плътно, много ароматично и не се отделя от костилката. Плодовете узряват в края на юни и началото на юли. Използуват се само за консумация в прясно състояние. Дърветата са силно растящи, плододават много добре. Сортът е чувствителен на болестта къдравост.

Корона. Плодовете са средно едри, златисто жълти. Плодовото месо е плътно, жълто, хрупкаво, с добри вкусови качества. Плодовете узряват в края на септември и началото на октомври. Използуват се предимно за преработка. Дърветата са умерено рзстящи и родовити. Сортът е чувствителен на болестта къдравост.

Коронадо. Плодовете са средно едри, жълти, с руменец. Плодовото месо е жълто, плътно и с добри вкусови качества. Костилката не се отделя от плодовото месо. Плодовете узряват в края на юли и началото на август. Използуват се за преработка в компоти. Дърветата са силно растящи. Сортът е чувствителен на болестта къдравост.

Мариголд. Плодовете са средно едри-103 g, - закръглени, несиметрични и изравнени по форма. Кожицата е дебела, здрава, силно мъхеста, златистожълта, покрита повече или по-малко с размит мрамориран или на прекъснати ивици и петна карминеночервен до тъмночервен цвят. Плодовото месо е златистожълто, средно плътно, доста сочно, сладко-кисело, с приятен слаб аромат. Костилката е полуотделяща се от плодовото месо. Плодовете узряват през втората половина на юли. Издържат на транспортиране и манипулация. Съхраняват се при обикновени условия 3-5 дни. Използуват се почти изключително за консумация в прясно състояние. Дърветата са с добра растежна сила. Сортът е родовит. Цветните пъпки и цветовете имат много добра устойчивост на повратни студове.

Петричка. Нов български сорт. Плодовете са едри до много едри - около 190 g, - слабо мъхести, червено оцветени откъм огряваната от слънцето страна.

Плодовото месо е жълто, около костилката е червено, сочно, освежаващо, сладко, слабо ароматично, с много добри вкусови качества. Костилката се отделя от плодовото месо. Тя е средна по големина. Плодовете узряват в началото на септември. Използуват се предимно за консумация в прясно състояние. Дърветата са силно растящи и с много добра родовитост. Цъфтежът е средно късен. Устойчиви са на пролетни застудявания.

Редхейвън. Плодовете са едри - около 130 g, - жълтооранжеви, с размита червенина или на чертички на около 1/3 от повърхността им. Плодовото месо е жълто, фино, слабо зачервено около костилката, сочно, много сладко, с мускатов аромат и отлични вкусови качества. Костилката се полуотделя от плодовото месо. Плодовете узряват в края на юли и началото на август. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата са умерено растящи, встъпват рано в плододаване и плододават обилно. Сортът е чувствителен на болестта къдравост и на пролетни понижения на температурите.

Рио озо джем. Плодовете са едри - около 180 g, - златистожълти, с червенина на ивици или размита откъм сгряваната от слънцето страна. Плодовото месо е златистожълто, със силно зачервяване около костилката, сочно, сладко. Костилката се отделя от плодовото месо. Плодовете узряват през втората половина на септември. Използуват са за консумация в прясно състоя ие и за преработка. Дърветата са умерено растящи. Сортът е чувствителен на ниски температури.

Сливенска компотна. Плодовете са средно едри, жълти. Плодовото месо е бяло, хрупкаво, плътно и с добри вкусови качества. Костилката не се отделя от плодовото месо. Плодозете узряват през втората половина на юли. Използуват се изключително за приготвяне на компоти. Дърветата са умерено растящи и родовити.

Съмърсет. Плодовете са едри. кълбовидни и симетрични. Кожицата е бледожълта, покрита с червени петна и ивици. Плодовото месо е жълто, меко, нежно влакнесто, възкисело-сладко и с много добри вкусови качества. Костилката се отделя от плодовото месо- Плодовете узряват в края на септември и началото на октомври. Подходящи са за консумация в прясно състояние и за преработка. Издържат на манипулация и транспортиране. Дърветата са умерено растящи и много родовити.

Хале. Плодовете са много едри - около 190 g, - закръглени. Кожицата е груба, дебела, мъхеста, със зелекикавожълт до оранжевожълт основен цвят, розово до тъмночервен, с размит и рядко на ивици покривен цвят, с многобройни дребни до едри червени точици. Плодовото месо е жълто, със следи от зачервяване под кожицата и розовочервено около костилката, доста плътно, нежно, доста сочно, сладко, приятно възкисело, ароматично и с добри вкусови качества. Костилката е едра и лесно се отделя от плодовото месо. Плодовете узряват в края на август и първата вата половина на септември. Издържат на транспортиране. Съхраняват се до десетина дни при обикновени условия. Цъфтежът е късен. Има дефектен прашец. Нуждае се от други сортове опрашителн. Сортът е чувствителен на ниски температури.

На какви разстояния се засаждат прасковените дървета?

Прасковените дървета се формират със закръглени корони и като палмети. Дърветата със закръглени корони се засаждат на 5-6 m между редовете и 4- 5,5 m между дърветата в редовете, а дървета, формирани като палмети -на 4- 5 m между редовете и 5-6 m между дърветата в реда.

Как да се обработват прасковените градини?

Прасковата е взискателна култура по отношение на обработката на почвата. За нея черната угар трябва да се смята като единствен и правилен начин за поддържане на почвената повърхност (вж. № 79-85). Обработките на почвата се извършват както в ябълковите градини, но с тази разлика, че при прасковените градини както есенната оран, така и летните разрохквания се извършват 3-4 cm по-плитко. Култури за зелено торене трябва Да се засяват през 2-3 години за обогатяване на почвата с хранителни вещества и за поддържане па структурата й. Поради късия живот на прасковените дървета отрицателният ефект на черната угар не се проявява така рязко, както при другите овощни видове.

Как се напояват прасковените градини?

Напояването на прасковените градини се извършва по бразди. В младите градини се прокарва по една бразда от двете страни на всеки ред, а във възрастните се прокарват по 3-4 бразди във всяко междуредие. Като се има предвид обстоятелството, че прасковените градини се засаждат на леки и пропускливи почви, дължината на браздите не бива да е повече от 60 до 80 м., дълбочината - от 8 до 10 cm, а разстоянието между тях - от 30 до 40 cm.

През вегетационния период се извършват няколко полянки, първата от които при ранно пролетно засушаване се прави 10 дни преди цъфтежа. Поливането продължава периодично в зависимост от валежите и се преустановява 15 дни преди беритбата на плодовете. Поливките през време на узряването се отразяват отрицателно върху качеството на плодовете.

След беритбата на плодовете се извършват 1-2 поливки до есента. При продължителна и топла есен се извършва една влагозапасяваща поливка. За една поливка са необходими 60-80 м3 на декар вода. Основната маса от корените на прасковата е разположена плитко (20-60 cm), поради което се налага да бъде напоявана с по-ниски поливни норми. Напояването с по-големи количества вода довежда до заблатяване на почвата и отмиране на кореновата система. Много късното напояване може да стане причина за измръзване на прасковените дървета.

Кога се извършва резитбата на прасковата?

Най-добре е резитбата на прасковата да се извърши след преминаване на опасността от зимните студове -първата половина на март. Когато през зимата има температури под -18°С и част от плодните пъпки са измръзнали, резитбата се извършва още по-късно-когато започне вегетацията. Това изчакване е необходимо, за да се направи преценка как да се извърши резитбата - по-дълго или по-късо. Колкото по-голям е процентът на измръзналите пъпки, толкова резитбата е по-дълга и обратно.

Кой тип корона е най-подходящ за формиране на прасковени дървета в любителските градини?

Любителските градини са малки по площ, поради което палметната форма на отглеждане на прасковата е най-подходяща. Чрез палметните прасковени дървета подобре се използуват площите покрай границите на градината, стените на постройките и др. От палметите най-подходяща е палметата с наклонени клони. В някои случаи може да се окаже по-подходяща съвременната италианска чашовидна корона.

Как се формира съвременна италианска чашовидна корона при прасковата?

При засаждането прасковените дръвчета, макар и еднолетки, имат много предивременни клончета, Резитбата се извършва през пролетта след засаждането на овощните дървета на постоянно място. Слабите предивременни клончета (под 40 см дължина) се съкращават на 1-2 пъпки с малки чепчета над тях (фиг. 185), а еднолетката - на 50-60 cm от повърхността на почвата. Над най-горната пъпка се оставя чеп.

От пъпките покарват много леторастчета, от които се избират 5-6 за скелетни клони. Всички останали леторастчета се премахват. В този момент се премахват и съкратените клончета, от които не се оставя леторастче. Към края на юни, когато леторастите достигнат 50-60 cm дължина, от оставените 5-6 се избират 3 за скелетни клони. Скелетните клони трябва да са равномерно разположени в пространството, да се разминават под ъгъл около 120° и да отстоят един от друг на около 15 cm. Останалите леторасти се съкращават над две листни пъпки, След лятната резитба оставените леторасти за скелетни клони се засилват извънредно много. От тях израстват и много предивременни леторасти, които сгъстяват короната. Затова в края на август се премахват предивременните леторасти, които растат навътре в короната.

При дръвчета със силни предивременни клонки (над 50 cm дължина) още през пролетта се подбират 3 за скелетни клони. Те трябва да имат същото разстояние, както при резитбата на еднолетките. Водачът се прерязва на около 80 см височина от повърхността на почвата. Той се съкращава така, че над пъпката да остане 4-5 cm чепче. Останалите скелетни клонки не се режат за разлика от подобре ната етажна корона. По същия начин се постъпва през втората година с дръвчета, които са имали слаби предивременни клонки през първата година след засаждането на дръвчетата на постоянно място. През втората или третата година скелетните клони се навеждат под ъгъл 45° спрямо хоризонталната плоскост. Послабите клонки първоначално се наклоняват на по-малък ъгъл и когато се засилят достатъчно, наклоняват се окончателно на ъгъла, който трябва да заемат(45°). Много силните клони се навеждат на по-голям ъгъл от нормалния и след като се изравнят с останалите скелетни клони от дървото, изправят се до ъгъла, на който трябва да останат постоянно (45°). На втората или третата пролет след засаждането се избират първите клонки за скелетни разклонения (фиг. 186). Скелетните разклонения се подбират измежду клопките, разположени на около 60 cm от основата на скелетните клони. На всеки скелетен клон се формират по три скелетни разклонения.

 

Резитба на прасковено дръвче през първата година

Фиг. 185. Резитба на прасковено дръвче през първата година:

1-дръвчето преди резитбата; 2--същото дръвче след резитбата

 

Прасковено дърво, формирано по италианска чашовидна корона

Фиг. 186. Прасковено дърво, формирано по съвременна италианска чашовидна корона

 

Вторите и третите скелетни разклонения се формират през следващите две-три години и отстоят от първите скелетни разклонения и помежду си на 80-100 cm. Скелетните разклонения се отклоняват от скелетните клони под ъгъл около 60°. Всички предивременни леторасти, израсли навътре в короната или по тръбната страна на скелетните клони и разклоненията им, се изрязват на чепче. От връхните пъпки на скелетните клони и разклоненията им на около 40 cm се изрязват всички предивременни пъпки. Плодните клонки между скелетните разклонения по скелетните клони се прореждат, като се оставят на 12-16 cm по една.

Продължителите на скелетните клони и на разклоненията им не се режат. Регулирането на растежа на продължителите на скелетните клони се извършва чрез наклоняване или изправяне. До резитба за съкращаване се прибягва в случаите, огато върхът на някой скелетен клон или разклонение е повреден, за да се поддържа съподчинеността на клоните.

Когато някое от скелетните разклонения е слабо отклонено от скелетния клон и конкурира продължителя му, това разклонение се отклонява до хоризонтално положение и след укрепване на продължителя на скелетния клон то се връща на първоначалното му положение. Отклоняването на скелетните клони до постоянен ъгъл (45°) се извършва чрез забиване на колчета, дълги 50-60 cm и дебели 5-6 см, и привързването им с тел и гумени лентички.

През лятото се извършва лятна резитба. Всичките леторасти, които растат навътре в короната и по тръбната страна на скелетните клони и разклоненията им, след израстване на 10-12 cm се премахват, като се оставя чепче. След извършване на лятната резитба по скелетните клони остават само странично разположените клонки.

Как се формира прасковата по съвременна италианска палмета с наклонени клони?

Прасковените дръвчета се засаждат като еднолетки с голям брой предивременни леторасти. Първата резитба се извършва през пролетта след засаждането. Стъблото се съкращава на 40-50 cm височина от повърхността на почвата. Над последната пъпка, от която се очаква да покара най-силен летораст за водач (продължител), се оставя чепче, дълго 5-6 cm. Всички предивременни клончета се изрязват на 1-2 пъпки. Най-долните клончета по ствола, до около 20 cm височина, се премахват на „пръстен".

През същата пролет от израсналите леторасти в най-горната част на дръвчето се избират 5-6, разположени равномерно около ствола, от които ще се подберат по-късно водач и скелетни клонки за първия етаж. Първите две леторастчета след най-горното леторастче, което ще бъде водач, се премахват. Премахват се и останалите излишни леторасти и чепчетата на предивременните клонки.

В началото на юни, когато леторастите достигнат 50-60 cm дължина, се избират един за водач и два за скелетни клони на първия етаж. Добре е, ако скелетните клони и водачът са раздалечени на 12-15 cm един от друг. Другите леторасти, които не се използуват за скелетни, се извеждат до хоризонтално положение и се привързват. Леторастът, оставен за водач, се привързва за собственото чепче, за да може да расте отвесно. До пролетта на следващата година се оставят Да растат свободно оставените леторасти. На прасковените дръвчета се осигуряват ват добри условия за силен растеж, за да могат скелетните клонки да достигнат дължина около 2 т.

Водачът, скелетните клони и разклоненията им не се съкращават през периода на формирането на палметите. Съподчинеността между водача, скелетните клони и разклоненията им се осъществява чрез отклоняване и изправяне на продължителите им. При формиране на прасковените палмети се създават три етажа скелетни клони. Междуетажните разстояния са от 120 до 140 cm.

През пролетта на втората година се избират две подходящи предивременни клончета за скелетни клони на втория етаж. Скелетните клони не трябва да излизат от съседните пъпки, а да са отдалечени на 12-15 cm помежду си. Предивременните клончета по водача - над скелетните клони и между тях - се премахват. Отстраняват се и 2-3 клончета под по-долното клонче, оставено за скелетен клон. Другите клончета по водача между първия етаж и клоните, оставени за втория етаж, се прореждат, като се оставят по-слабите. Ако се наложи да остане някое и друго по-силно клонче, то се превива и се завързва.

Скелетните клони от първия етаж се навеждат слабо, но не до постоянен ъгъл. За да се избегне засенчването в коронката, първоначално клонките се навеждат слабо. Дръвчета, на които скелетните клони имат необходимата дължина (2 м), се наклоняват до 55-60° спрямо вертикалата (водача). Предивременните клонки, които се намират от външната и вътрешната страна на клоните, се отстраняват, а клонките, които растат отстрани, се прореждат на 12-15 cm. На скелетните клони и водача се премахват предивременните клонки, намиращи се на около 40 cm от върха надолу. По-силните и изправено растящите клончета по скелетните клони се навеждат до хоризонтално положение и перпендикулярно на клона, върху който се намират. Не се практикува съкращаване на обрастващи клонки.

Има случаи, когато на втората година водачът не е достигнал необходимата височина за формиране на втория етаж. В такъв случай предивременните клончета близо до върха на водача се премахват, а останалите се прореждат. От върховете на оставените скелетни клони и водача покарват много леторастчета. Когато леторастчетата достигнат 8-10 cm дължина, извършва се филизене. Премахват се силните леторастчета, намиращи се непосредствено под водача, и леторастчетата, които растат по вътрешната (гръбната) страна на клона. Отстраняват се и силните клонки по продължителя на водача.

Когато вторият етаж не е оформен от предивременни клонки през пролетта, през юни се извършва резитба на зелено. В зоната, където трябва да се формира вторият етаж, се избират две силни и с подходящо направление клонки. Предивременните леторасти над оставе.ште за скелетни клонки на втория етаж и 1-2 под тях се премахват. Леторастите от водача между новоизбраните скелетни клони и между клоните от първия стаж се прореждат. Най-силните и отвесно растящи леторасти се наклоняват и се привързват. На скелетните клони от първия етаж се прави прореждане, като се премахват главно силните леторасти, които растат по горната и долната страна. Най-силните леторасти по скелетните клони, които растат изправено, се навеждат до хоризонтално положение към междуредието.

Резитбата за формиране продължава и през третата година, когато се избират подходящи клончета за формиране на третия етаж. Ако водачът е достигнал необходимата височина, избират се две предивременни клонки за скелетни на третия етаж. Когато водачът не е достигнал необходимата височина за формиране на третия етаж, постъпва се както при формиране на втория етаж.

След създаване на третия етаж продължителят на водача се оставя да расте свободно, като се извършва силно прореждане на страничните му клончета и се оставят само слаби смесени клончета. На следващата година водачът се съкращава на 50-60 cm над последния скелетен клон. За предпочитане е съкращаването да стане на двегодишна дървесина.

Закрепването на скелетните клони на определен постоянен ъгъл се извършва посредством конструкция или приспособление (вж. № 89 и 90).

Как се извършва резитбата на прасковата през плододаващия период?

Резитбата на прасковата след формиране на скелета на дърветата се състои в прореждане на короната. За повишаване качеството на прасковените плодове през този период се прилагат редица мероприятия (торене, напояване и др.), но основното мероприятие е зимната резитба. Като допълнително мероприятие се провежда прореждане на плодовете.

Зимната резитба през плододаващия период бива къса, дълга и с намален брой плодни клонки.

При късата резитба на прасковата се премахват клончетата и разклонилите се клонки, които сгъстяват короната. Силните клонки, които имат неправилно разположение, се режат над клонче с посока навън или встрани, за да запълнят празното пространство в короната. Прореждането се прави до такава степен, че на всеки 10-12 cm да има по една обрастваща клонка. Майските букетчета и цветните клончета не се съкращават. Смесените клончета се съкращават на 6-8-12 цветни пъпки, когато са разположени единично, и резитбата им се извършва по ниско, когато цветните пъпки са по две на възел. Дървесните клончета и лакомците не се оставят за обрастващи клонки, защото техните плодни пъпки са разположени много високо и трябва да се извършва дълга резитба. Те се използуват зa скелетни разклонения или за продължители на скелетни клони и скелетни разклонения. Когато не могат да се използуват вя тези цели, те ее режат на 4-5 листни пъпки или се наклоняват, за да се превърнат в плодна дървесина. На разклонените обрастващи клонки се премахват най-слабите и засъхнали части. Стремежът е всяка година да се осигурява висока и качествена реколта и да се подготвят клонки за следващата реколта. При късата резитба почти не се прави прореждане на плодовете.

При дългата резитба се извършва много по-силно прореждане на обрастващите клончета и клонки. Особено силно се прореждат старите и с по-слаб растеж дървета. По-младите дървета се прореждат не само през зимата, но и през лятото. Най-силно се прорежда връхната част на скелетните клони и разклоненията на средновъзрастните дървета. Премахват се всички по-силни обрастващи клончета по връхната част. Без резитба се оставя по някое слабо клонче, което би се превило от плодовете и няма да конкурира продължителя. Всички по силни клонки се премахват или се съкращават на две пъпки.

Плододаващата дървесина се получава изцяло от рядко разположени смесени клончета. От тях се предпочитат по-тънките и наклонените. В много редки случаи могат да се използуват и други клончета за плододаващи. Това се налага, когато смесените клончета са недостатъчни за нормално натоварване на дърветата. При дългата резитба се извършва редовно прореждане на плодовете.

В Института по овощарство в Пловдив е изпитана резитба на прасковата с намален брой плодни клонки в короната на дърветата. Тя се състои в подбиране по възможност на по-силни смесени клончета независимо от техния наклон к посока на растеж, разположени в добре огретите от слънчеви лъчи части на короната. През лятото повечето от тях се превиват под тежестта на плодовете. Върху тези клончета се охранват по-едри плодове. Те имат и това предимство, че междувъзлията им са по-дълги, цветните им пъпки са по-малко и имат достатъчно място за добро развитие и узряване на плодовете. При този начин на резитба не се налага смесените клончета да се разпределят равномерно по цялата дължина на скелетните клони и разклонения. Плододаващата дървесина се оставя главно по връхните части на скелета на дърветата. Качеството на плодовете от смесените клончета от ниските части на короната е много лошо (слабо оцветени и дребни). За пло до даване се оставят само добре охранени силни смесени клончета, които да са разположени на места с най-добри условия за изхранване и оцветяване на плодовете. Постоянен е стремежът в короната на дърветата да се разпределя равомерно новият вегетативен прираст, а не плододаващите клонки. Това може да се постигне чрез по-силна резитба на обрастващата дървесина по всички части на короната със слаб растеж. Дължината на смесените плодни клончета, които се оставят за плододаване, е от 40 до 80 см, а при някои сортове и до 1 м. Техният брой на едно дърво варира от 60 до 90. Има сортове с по-голямо естествено натоварване, при които плодните клонки достигат до 150-160 Регулирането на натоварването на дърветата може да се извърши много лесно и бързо около една седмица след приключване на цъфтежа.

Ако се установи по-силно натоварване, премахват се с ножица част от оставените плодни клонки. Сега този начин на резитба на прасковата се прилага в цялата страна.

Как влияе торенето върху растежа и плододаването на прасковата?

Торенето влияе благоприятно върху растежа н плододаването на прасковените дървета. През младенческия период повишените азотни дози допринасят за бързото формиране на прасковените дървета, а торенето с фосфорни торове подобрява качеството на плодовете. Азотните торове трябва да се осигуряват през първата половина на вегетационния период. Торенето с органични и минерални торове повишава захарното съдържание на плодовете. Торените с органични и минерални торове прасковени дървета увеличават листната си повърхност до три пъти в сравнение с неторените дървета.

Как да се торят младите и плододабащите прасковени дървета?

Оборският тор, фосфорният, калиевият и една трета от азотния тор се внасят през есента (втората половина на ноември) непосредствено преди дълбоката обработка на почвата. Втората третина на азотния тор се дава рано през пролетта, а третата третина се внася през периода на силния растеж - средата на юни. С подхранванията трябва да се приключи през първата половина на лятото. Торенето с азот през втората половина на лятото може да стане причина за измръзване на дърветата. Особено е опасно, ако продължи напояването и поддържането на почвата чиста от плевели. Когато след торенето продължат да падат обилни дъждове и има опасност да се удължи вегетацията, преустановява се обработката на почвата.

С какви дози да се торят прасковените дървета?

Прасковените дървета извличат големи количества хранителни вещества от почвата. Ето защо те трябва да се торят с повишени дози органични и минерални торове.

При правилна подготовка на мястото и съответно торене при засаждането през първата година след засаждането на постоянно място не се нглага торене на прасковените дръвчета. През следващите години до плододаването за препоръчване е да се дават по-високите дози от оборския и минералните торове, посочени в табл.4 (вж. № 205).

Плододаващите прасковени дървета се торят също с по-високи дози оборски и минерални торове (вж. табл. 6 и № 210).

На какво се дължи накъдрянето на листата на прасковата?

Накъдрянето на листата на прасковата се дължи на болестта къдравост (фиг. 187).

Тази болест се причинява от гъба, която зимува между люспите на пъпките във вид на спори. Гъбата заразява листата, леторастите, цветовете и плодовете, но най-големи са повредите по листата. Заразените листа се набръчкват, почервеняват и се покриват с брашнест налеп. Към края на юни те опадат. Плодовете на силно заразените дървета са дребни и безвкусни.

Борба. За запазване на дърветата от къдравост е достатъчно зимно пръскане с 1% бордолезов разтвор или с 0,4% купроцин непосредствено преди набъбване на пъпките.

Коя болест причинява брашнестия налеп по листата на прасковата?

Брашнестият налеп по листата на прасковата се причинява от болестта брашнеста мана (фиг. 188), която зимува в заразените леторасти. Брашнестата мана заразява листата, леторастите и плодовете. Заразените листа са завити, чупливи и покрити с брашнест налеп, а заразените леторасти -къси и покрити с плътна гъбичина. По плодовете болестта образува бели прищове.

Характерно за брашнестата мана по прасковата е, че тя се развива както през влажни, така и през сухи години. Освен това борбата с нея е по-трудна, отколкото с някои други болести по прасковата, особено когато се допуснат по-големи заразявания на дърветата.

 

Къдравост по листата на праскова

Фиг. 187. Къдравост по листата на праскова

 

Брашнеста мана по листа и плодове на праскова

Фиг. 188. Брашнеста мана по листа и плодове на праскова

 

Борба. За намаляване на източниците на зараза е необходимо да се изрязват заразените леторасти, а за предпазване на дърветата от заразяване да се пръскат през интервал от 8-10 дни с 0,6% тиозол, 0,04% рубигоним, 0,5% байлетон. Първото пръскане се извършва, щом се забележат първите признаци на болестта а последното - към средата на август.

Какви повреди причинява болестта сачмянка и как се води борбата с нея?

Причинителят на сачмянката е гъба, която заразява листата, плодовете, леторастите и клонките. По листата тя образува кафяви петна с виолетов венец, които по-късно се некротизират и опадат, вследствие на което листата изглеждат като надупчени със сачми. По плодовете болестта започва също с кафяви петна, които се разрастват в месото като язви. По клоните сачмянката причинява раковини. Установено е, че болестта се развива и през топлите дни на зимата.

Борба. Изрязване на заразените клони; събиране на останалите по дърветата плодове; пръскане с 2% бордолезов разтвор през време на листопада или веднага след него и с 1% бордолезов разтвор при набъбване на пъпките. След цъфтежа се извършват още две пръскания - веднага след прецъфтяването и 12-14 дни след него с 0,6% тиозол 80.

Какви са вредите от болестта вертицилийно увяхване?

Причинителят на тази болест е гъба, която се намира в почвата, особено в градини, в които са отглеждани зеленчукови култури. Гъбата се развива във водоносните тъкани на дървото, поради което снабдяването на растенията с вода, особено през горещите дни на лятото, е затруднено. Вследствие на това листата на леторастите пожълтяват и опадат, а само листата на върха остават във вид на кичур. При прерязване на клоните се наблюдават кафяви и черни кръгове. Борба. Изкореняване на заразените дървета.

По какво се различава бактериозата от сачмянката?

По листата бактериозата причинява бледожълти петна, които след известно време се некротизират и опадат. В това отношение бактериозата прилича на сачмянката, но около дупките няма виолетов венец. Бактерията заразява и клоните, по които зимува.

Борба. Борбата се води чрез пръскане, както при сачмянката (вж. № 490).

Какви вирусни болести са констатирани по прасковата?

По прасковата са констатирани жълто прошарване, виолетова мозайка, мраморни листа (калико), инфекциозна хлороза, мозайка, брадавичатост и др.

Борба. Единственият начин за борба с вирусните болести е засаждането на здрави дръвчета.

Кои други болести нападат прасковата?

Струпясване. Тази болест се среща рядко. По плодовете тя причинява тъмномаслинени петна, които при червените плодове са заобиколени със зелен венец.

Борба. Пръскане веднага след цъфтежа и 12-14 дни по-късно с 0,6% тиозол 80.

Ръжда (вж. № 458). Ръждата по прасковата е в малки размери у нас. Чернилка. Прасковата се напада твърде много от листни въшки, поради което чернилката се развива главно върху медната роса на въшките.

Освен от споменатите дотук болести прасковата се напада още от кафяво

гниене, бактериен рак, апоплексия и др.

Какви повреди причинява прасковеният клонков молец (анарзията) и как се води борбата с него?

Прасковеният клонков молец зимува като гъсеничка в пъпките, в плодовете и в основата на разклоненията на леторастите. Напролет гъсеничките се вгризват в летораслите, вследствие на което леторастите изсъхват. Прасковеният молец има 3 поколения. Червясването на плодовете се причинява от гъсениците на второто и третото поколение.

Борба. Изрязване на нападнатите леторасти и пръскане с 0,2% агрия 1060 или 0,1% гардона при появата на гъсениците от всяко поколение пред разпукване на цветните пъпки и ведната след прецъфтяването.

Какви повреди причинява източният плодов червей и как cе води борбата с него?

Източният плодов червей е вътрешно- и външнокарантинен неприятел. Повредите, които причинява, приличат твърде много на повредите, причинени от прасковення молец. Източният плодов червей има четири поколения и частично пето. Зимува като гъсеница в паяжинно пашкулче. Гъсениците от първите поколения повреждат предимно леторастите, в които издълбават надлъжни галерии, а гъсениците от покъсните поколения причиняват червясване на плодовете. Той е много опасен неприятел, защото има няколко поколения и защото освен прасковата напада кайсията, дюлята, сливата, черешата и други овощни видове.

Борба. Борбата срещу източния плодов червей е трудна. Освен изрязване на нападнатите леторасти са необходими няколко пръскания с 0,2% агрия 1060 или 0,1 % гардона, извършени в моменти, определени от пунктовете за прогноза и сигнализация.

Как се води борбата със зеления бръмбар?

Бръмбарите изгризват листата на прасковата, като оставят незасегната само нерватурата. През май женската спася яйцата си плитко в почвата. Излюпените ларви се хранят с корените на растенията и остават да зимуват. Борба. Пръскане с 0,15% агрия 1050.

Кои листни и щитоносни въшки нападат прасковата?

Листни въшки (вж. № 386). Прасковата се напада от прашестата прасковена въшка (тръстикова), оранжерийната въшка (прасковена), тъмната прасковена въшка, голямата прасковена въшка, черната прасковена въшка, листозавиващата въшка и др.

Щитоносни въшки (вж. № 386). От щитоносните въшки най-опасна за прасковата е черничевата щитоносна въшка.

Борба. Пръскане с 0,1% Би-58 или 0,15% агрия 1050 веднага щом бъдат открити първите колонии от листни въшки.

Напада ли се прасковата и от други неприятели?

В някои райони (Сандански, Петрич) костилкоплодовата листна оса (вж. № 538) причинява големи попреди по прасковата. На прасковата вредят и черната златка (вж, №-520), някои акари (вж. № 387), листогризещите гъсеници (вж. № 383) и други неприятели.

Какви мероприятия са необходими за опазване на прасковата от болести и неприятели?

От голямо значение за дълголетието и продуктивността на прасковените дървета са климатичните условия, сачмянката, къдравостта, вертицилийното увяхване, брашнестата мана, някои вирусни болести, листните въшки, прасковеният молец и др. Ето защо за прасковени градини трябва да се избират места с добър въздушен дренаж, чисти от вертицилийна зараза, бактериен рак, черна златка и др. Посадъчният материал не трябва да е заразен от болести и специално от вирусни болести.

Освен агротехническите и механичните мероприятия за опазване на прасковените дървета се прилагат следните химични мероприятия:

1. Зимно пръскане с 2% бордолезов разтвор, което се извършва веднага след опадане на листата. Това пръскане е насочено срещу сачмянката, кафявото гниене, къдравостта и др.

2. Предцъфтежно пръскане с 1% бордолезов разтвор или с 0,6% тиозол 80 с прибавка на 0,1% Би-58 или 0,05% пиримор срещу сачмянката, къдравостта, бактериозата, листните въшки, щитоносните въшки и др.

3. Веднага след прецъфтяването се извършва пръскане с 0,6% тиозол 80 и 0,2% агрия 1060 или с 0,15% диптерекс, или с 0,1% гардона срещу сачмянката, брашнестата мана, листните въшки, прасковения молец, листогризещите насекоми и др.

4. Около 12-14 дни по-късно се извършва второ следцъфтежно пръскане със същите химични средства и срещу същите болести и неприятели.

5. За запазване на прасковените дървета от брашнеста мана пръсканията с 0,6% тиозол 80 продължават през 10-12 дни до привършване на вторичния растеж.

Кога се извършва беритбата на праскови?

Беритбената зрелост на прасковите настъпва в момент, когато плодовете са все още твърди, но са започнали да придобиват типичния за сорта цвят. Тогава основният цвят на кожицата е кремавожълт - за сортовете с жълто плодово месо-и кремавозеленикав - за сортовете с бяло плодово месо. Беритбата на прасковените плодове се извършва неколкократно поради неедновременното им узряване. Плодовете от ниските части на короната на дърветата се берат направо в касетки, а от високите - в кошници. Беритбата на прасковените плодове трябва да става много внимателно, понеже те са нежни й лесно.се. набиват. При беритбата плодовете се обхващат с цялата ръка и леко се завъртват без притискане. Плодовете за износ се берат 9-6 дни по-рано.

Какъв овощен вид са нектарините?

Нектарините са група прасковени сортове, на които плодовете са без мъх (голи) и с отделяща се костилка от плодовото месо.

В кои райони и върху какви почви може да се отглеждат нектарините?

Нектарините може да се отглеждат в почти всички райони, където може да се отглеждат обикновените прасковени сортове. Те успяват и плододават на богати на хранителни вещества алувиално-ливадни почви с възможности за напояване и с осигурен въздушен дренаж.

Кои нектаринови сортове са подходящи за отглеждане в любителските градини?

Индипендънс. Плодовете са едри, закръглени, продълговати, светлочервени и много красиви. Плодовото месо е жълто, сочно, сладко, плътно, ароматично и с много добри вкусови качества. Костилката е средно едра и полуотделяща се от плодовото месо. Плодовете узряват в края на юли и началото на август. Дърветата са силно растящи и родовити. Цъфтежът е ран.

Леграид. Плодовете са едри до много едри, овални и малко сплеснати отстрани. Кожицата е лимоненожълта и повече от половината е покрита с кървавочервен цвят, размит, често на петна и точици, които му придават много красив външен вид. Плодовото месо е златистожълто, зачервено около костилката, сладко-кисело, сочно и с приятен вкус. Костилката се отделя от плодовото месо. Плодовете узряват в края на август. Дърветата са умерено растящи.

Мей гранд. Плодовете са едри, закраглени. Плодовото месо е жълто, задоводателно плътно, слабо ароматично, сладко и с добри вкусови качества. Костилката е полуотделяща се от плодовото месо. Плодовете узряват в началото на юли. Понасят добре манипулация и транспортиране. За увеличаване на едрината на плодовете завръзите трябва да се прореждат.

Фантазия. Плодовете са едри, кълбовидни. Кожицата е жълта с червен покривен цвят, който заема около 2/3 от повърхността на плодовете. Плодовото месо е жълто, умерено твърдо, възкисело-сладко, сочно и с много добри вкусови качества. Костилката се отделя от плодовото месо. Плодовете узряват през втората половина на август. Дърветата са умерено растящи.

Коментари за Как се отглежда прасковата

  1. 1.

    мога ли от костилката на прасковата да отгледам дръвче и ако да какво трябва да се направи с костилката

  2. 2.

    Може.Хубаво е костилките да се оставят на хладно в пясък или влажна почва да престоят и след това да се засадят навън.Вероятността да поникнат не е много голяма като процент.

  3. 3.

    Чувал съм, че прасковата може да се се пръска с оцет. Предполагам, че това помага срещу гниене, каквото се получава когато се оставят плодовете по добре да узреят и са много вкусни

Подобни статии

Как се отглежда вишнята

Как се отглежда вишнята

В кои райони може да се отглежда вишнята? Особено подходящи за отглеждане на вишнята са северните склонови повърхности на Стара планина, Пи...

Как се отглежда крушата

Как се отглежда крушата

В кои райони може да се отглежда и как се размножава крушата? Крушата се отглежда с успех почти навсякъде у нас на защитени от силните ветр...

Как се отглежда дюлята

Как се отглежда дюлята

В кои райони може да се отглежда дюлята? Дюлята е влаголюбив овощен вид, но в сравнение с ябълката и крушата понася по-добре засушаванията....

Как се отглежда сливата

Как се отглежда сливата

В кои райони може да се отглежда сливата? Най-благоприятни условия за отглеждане на сливата има по северните склонове на Стара планина (Тро...

Как се отглежда кайсията

Как се отглежда кайсията

Кои райони и изложения са подходящи за отглеждане на кайсиевите дървета? Кайсията е разпространена повсеместно в нашата страна, но дървета ...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

24.07.2010

Обновено
Обновено

09.04.2012

Прочетено
Прочетено

19437

Нередност Докладвай за нередност
4 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия
Рекламирай в INSERT.BG