Как се отглежда къпината

Как се размножава къпината?

Изправено растящите къпинови сортове се размножават чрез издънки и коренови резници, а по-рядко - чрез отводи (вж. №31 и 34). Размножаването чрез хоризонтални отводи е много скъпо и може да се използува само при някои сортове.

Пълзящите къпини се размножават чрез вкореняване на върховете на едногодишните леторасти (фиг. 235). През втората половина на юли и в началото на август върховете на леторастите се извиват и се поставят вертикално в почвата, като се заравят на 8-10 cm дълбочина. При засушаване е необходимо да се извърши поливане на вкоренените леторасти. При добри грижи покаралите растения стават готови за засаждане още през същата есен.

За любителски цели може да се отглеждат и растения, получени от семена на някои хубави сортове.

 

Вкореняване на връхната част на едногодишни къпинови леторасти

Фиг. 235. Вкореняване на връхната част на едногодишни къпинови леторасти

 

В кои райони и места може да се отглеждат къпинови растения?

Културните къпинови сортове изискват прохладни и защитени места. В нашата страна може да се намерят навсякъде такиви месторастения. Полупланинските и планинските райони с надморска височина около 1200 т са най-подходяща за отглеждане на къпината. Къпината е влаголюбив овощен вид и за нея трябва да се определят поливни места.


Върху какви почви може да се отглежда къпината?

Най-подходящи почви за отглеждане на къпината са дълбоките и богати наносни почви. Къпината може да вирее успешно и на черноземни почви, на които варовитият пласт е под 1,2-1,3 m от повърхността на почвата. Подпочвата трябва да бъде пропусклива. Много тежките глинести почви са неподходящи за отглеждане на къпината.


Кои къпинови сортове са подходящи за отглеждане в любителските градини?

Бойсен (фиг. 236). Плодовете са много едри и продълговати- около 6 g, почти черни, гланцирани и покрити с фин налеп. Плодовото месо е много нежно, сочно, с много приятен сладък вкус и слаба киселина. Плодовете узряват към средата на юли. Беритбата им продължава около един месец. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Растенията са пълзящи, издънките са мощни, гъсто отрънени и много родовити. Цъфтежът им е в края на май. Сортът е устойчив на суша, но е чувствителен на ниски температури.
Иънг. Плодовете са много едри, почти еднакви с плодовете на Бойсен -около 6 g, черни, гланцирани и покрити със слабо забележими власинки. Плодовото месо е меко, плътно, нежно, сочно, възкисело, с много добър вкус. Плодовете узряват в началото на юли - около 10 дни преди плодовете на Бойсен. Зреенето им продължава също около един месец. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Растенията са пълзящи, силно растящи, много родовити. Цъфтежът им е късен и продължителен. Сортът е устойчив на суша, но е чувствителен на ниски зимни температури.

 

Бойсен

Фиг. 236. Бойсен

 

Смутстем

Фиг. 237. Смутстем

 

Смутстем (фиг. 237). Плодовете са едри, кехлибареночерни, тъпо конусовидни и слабо удължени. Плодовото месо е червено, плътно, сладко-кисело. Плодовете узряват през първата половина на септември. Зреенето им продължава до края на октомври. Растенията са силно растящи с дебели, полустелещи се стъбла. Плодовете се използуват за компоти, сокове и за замразяване.

Теодор Раймерс. Плодовете са средно едри, черни и гланцирани. Плодовото месо е червено, сочно, ароматично, сладко, възкисело и с много добри вкусови качества. Плодовете узряват в началото на юли. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Растенията са силно растящи и много родовити. Понасят добре продължителни засушавания. Сортът е чувствителен на болестта ръжда.

Торнфрий. Плодовете са средно едри, черни, гланцирани, заоблени, тъпоконусовидни. Не се откъсват лесно. Плодовото месо е плътно, червено, възкисело и малко тръпчива. Плодовете започват да зреят в края на юли. Зреенето продължава около 50 дни. Растенията са силно растящи. Издънките са средно дебели и нямат бодли (шипчета). Сортът е самоплоден. Плодовете са подходящи предимно за компоти, сокове и замразяване.


На какви разстояния трябва да се засаждат къпиновите растения?

Къпиновите растения трябва да се засаждат на 2-2,5 m между редовете и на 1,20-1,40 м. между растенията в реда. По-малките разстояния са за по-бедните почви.

Какви са изискванията на къпината към обработката на почвата?

Почвената повърхност в междуредията на къпините трябва да се поддържа чиста от плевели и в разрохкано състояние от ранна пролет до края на август. Основната обработка се състои в есенна оран, която се извършва през октомври на дълбочина 15-18 см. в средата на междуредията и 10-12 см. до защитната зона. През пролетта до узряването на плодовете се извършват още 2-3 разрохквания, но на по-малка дълбочина-8-10 см. в средата на междуредията на 6-7 cм близо до защитната зона. При силно уплътняване на подорния пласт след беритбата се извършва плитко изораване, а след него и култивиране. През септември се преустановяват обработките, за- да спре растежът на издънките и да се осигури доузряването им. Почвата в защитната зона и в редовете се обработва с мотика на 4-5 cм дълбочина.

Какви са изискванията на къпината към напояване?

Къпината има нужда от напояване, когато годишната сума на валежите е по-малка от 600-700 л/м2. При силно засушаване плодовете остават дребни, а една част от тях засъхват и опадат, преди да са узрели.
Поливането на къпината се извършва по бразди, както при малината (вж. № 648). От началото на вегетацията до приключване на беритбата трябва да се извършат 2-3 поливки, а след беритбата при продължително засушаване - още една поливка.

Кога и как се извършва резитбата на къпиновите храсти?

Къпината образува много издънки, които отнемат по-голяма та част от водата и хранителните вещества и пречат на осветлението на храстите. Затова къпиновите храсти се нуждаят от резитба. Засадената къпинова издънка се реже на 25-30 cм. През следващите години на всеки къпинов храст се оставят по 3-4 нови издънки при изправено растящите (фиг. 238) и 5-8 при пълзящите сортове. За получаване на качествени плодове разклоненията се съкращават на 25-30 cм, а когато плодните пъпки са много-на 12-15 cм.
След беритбата старите стъбла се изрязват, а новите издънки се привързват.

 

Резитба на праворастящи къпинови растения

Фиг. 238. Резитба на праворастящи къпинови растения:
1-растения преди резитбата; 2- същите растения след резитбата

 

Привързване на пълзящи къпинови растения на телена конструкция

Фиг. 239. Привързване на пълзящи къпинови растения на телена конструкция

 

За пълзящите къпинови сортове се правят телени конструкции или конструкции от дървен материал (фиг. 239).

 

Кога и как се торят къпиновите растения?

Времето на торене, начинът и дозите на торовете са същите както при торене на малиновите растения (вж. № 205, табл. 5, № 210).

От кои болести и неприятели се напада къпината и как се води борбата с тях?

По къпината са констатирани същите болести и неприятели, които нападат и малината. Болестите и неприятелите по къпината обаче нямат икономическо значение

защото къпината не се отглежда върху големи площи, а само като любителско растение. По същата причина не се прилагат и мероприятия за борба с болестите и неприятелите по къпината. При нужда овощарите може да прилагат мероприятията, посочени при малината.

 

Кога и как се извършва беритбата на къпиновите плодове?

При беритбата на къпиновите плодове трябва да се спазват изискванията за беритбата на ягоди и малини. При къпината броят на беритбите е от 10 до 12, понеже периодът на зреене продължава 25-30 дни.

Коментари за Как се отглежда къпината

  1. 1.

    blagodarim za informaciata

  2. 2.

    blagodarq za informaciqta

  3. 3.

    Blagodarq za podrobnata informaciq!

  4. 4.

    благодаря за информацията :)

  5. 5.

    зоя
    благодаря

  6. 6.

    Valeri

  7. 7.

    РАЗКОШНО РАСТЕНИЕ.ИДЕАЛНО ЗА КОМПОТИ И СОКОВЕ.НЕПРЕТЕНЦИОЗНО Е-ИСКА САМО ПОЛИВАНЕ.ИМАМ ГО ОТ ГОДИНИ И ЗА НЕГО НЯМА ЛОША ГОДИНА.САДЕТЕ И БЕРЕТЕ.....

  8. 8.

    Кога се засажда капината

  9. 9.

    При мен в храста на къпината израстват дебели/около 1 - 1,5 см в диаметър/високи безплодни филизи. Знае ли някой за какво служат и трябва ли да се запазват или е редно да се изрязват?? не цъфтят е респективно не връзват. По принцип от дълги наблюдения съм констатирал, че след време изсъхват и така или иначе съм принуден да ги изрежа. Считам, че отнемат от силата и плодовитостта на къпината, но все пак не съм наясно с тяхната роля и причината за появяването им Благодаря предварително!!

Подобни статии

Как се отглежда прасковата

Как се отглежда прасковата

В кои райони може да се отглежда прасковата? Прасковата се отглежда навсякъде в нашата страна, но най-високи и качествени добиви се получав...

Как се отглежда крушата

Как се отглежда крушата

В кои райони може да се отглежда и как се размножава крушата? Крушата се отглежда с успех почти навсякъде у нас на защитени от силните ветр...

Как се отглежда дюлята

Как се отглежда дюлята

В кои райони може да се отглежда дюлята? Дюлята е влаголюбив овощен вид, но в сравнение с ябълката и крушата понася по-добре засушаванията....

Как се отглежда сливата

Как се отглежда сливата

В кои райони може да се отглежда сливата? Най-благоприятни условия за отглеждане на сливата има по северните склонове на Стара планина (Тро...

Как се отглежда кайсията

Как се отглежда кайсията

Кои райони и изложения са подходящи за отглеждане на кайсиевите дървета? Кайсията е разпространена повсеместно в нашата страна, но дървета ...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

24.07.2010

Обновено
Обновено

09.04.2012

Прочетено
Прочетено

15767

Нередност Докладвай за нередност
4 харесват, 1 не харесват
Публикувай статия