Как се отглежда крушата

В кои райони може да се отглежда и как се размножава крушата?

Крушата се отглежда с успех почти навсякъде у нас на защитени от силните ветрове места и с достатъчни валежи. Върху семенна подложка крушата може да се отглежда без напояване, ако валежите са задоволителни обаче, върху дюлева подложка тя трябва да се напоява. Десертни крушови сортове може да се отглеждат до около 550 m надморска височина. Късните крушови сортове (Пас Красан и др.) трябва да се отглеждат на по-топли и запазени от ветровете места. Крушата се размножава по вегетативен начин чрез присаждане.

Кои подложки се използуват за размножаване на крушовите сортове?

Крушовите сортове се размножават чрез присаждане върху семенни и върху клоновй подложки. От семенните подложки освен подложки от дива круша може да се използуват семеначета от Хардиева масловка, Дребна рашка и Вилямова масловка - за по-леки, песъчливи и сухи почви.

От клоновите подложки най-широко се използува Анжерската дюля (МА). Тя е студоустойчива, но е чувствителна на засушаване. Затова крушовите дървета, присадени върху Анжерска дюля, трябва да се засаждат на по-богати влагоемни почви и в месторастения, осигурени с вода за напояване. Дърветата, присадени на този тип подложка, имат умерен растеж, рано встъпват в плододаване, а плодовете им са висококачествени.

Друга подходяща клонова подложка за крушата е Прованската дюля. Тя е с

малко по-силен растеж и по-сухоустойчива от Анжерската дюля. Има по-добра съвместимост с крушовите сортове. Дърветата от крушовите сортове, присадени върху Прованска дюля, имат по-силен растеж и встъпват по-рано в плододаване.

Напоследък в Италия много се използува дюлевата подложка В12, която бързо измества МА. В Южна Франция пък се използува дюлевата подложка ВА29. Нейната коренова система сравнително добре закрепва дърветата в почвата. Въпреки това е необходимо да се постави подпорна конструкция. И двете се размножават у нас.

Кои крушови сортове се присаждат върху междинник и защо?

Крушовите сортове Боскова масловка, Вилямова масловка, Жифардова масловка и др. не се срастват добре с дюлевите подложки. За да се осигури по-добро срастване, използуват се междинници от сортовете Попска круша, Хардиева масловка и др. (вж. фиг. 4).

Кои крушови сортове са подходящи за отглеждане в любителските градини?

Най-подходящи за отглеждане в любителските овощни градини са следните крушови сортове:

Боскова мас ловка (фиг. 152). Плодовете са средно едри до едри-140- 200 g,-жълтозеленикави и покрити с много ръждавини. Плодовото месо е жълтеникаво до кремаво, дребнозърнесто, нежно, сочно, полутопящо се, маслоподобно, сладко, с приятна киселина и силен аромат, с добри до много добри вкусови качества. Плодовете се използуват за консумация в прясно състояние и за преработка. Те узряват през септември, може да се консумират няколко дни след беритбата и да се съхраняват около 1 месец в обикновени избени помещения. Дърветата имат умерен растеж, започват да плододават на 4-тата - 5-ата година и са много родовити. Цъфтежът им е късен. Сортът е добър опрашител. Опложда се от Зимна деканка (фиг. 153), Вилямова масловка, Жифардова масловка, Пас Красан, Харденпонтова масловка и Клапов любимец.

Вилямова масловка (фиг. 154). Плодовете са средно едри до едри- 160-200 g,- лимоненожълти, с неясно очертани ръбове. Плодовото месо е жълтеникавобяло, топящо се, фино, сочно, сладко и със силен мускатов аромат. Плодовете узряват през втората половина на август, може да се консумират 4-5 дни след беритбата и да се съхраняват около 1 месец. Използуват се за консумация в прясно състояние и за компоти. Най-хубавите и ароматични компоти се получават от този сорт. Дърветата имат умерен до слаб растеж. Цъфтежът им е късен. Сортът е добър опрашител. Опложда се от Жифардова масловка, Клапов любимец, Д-р Гюйо и Харденпонтова масловка.

 

Боскова масловка

Фиг. 152. Боскова масловка

 

Зимна деканка

Фиг. 153. Зимна деканка

 

Вилямова масловка

Фиг 154. Вилямова масловка

 

Сортът е особено подходящ за любителски градини.

Деканка на комисията. Плодовете са средно едри до едри, крушовидни, жълти с розови точки и петна по огряваната от слънцето страна. Плодовото месо е белезникавожълто, много фино, топящо се, много сочно, сладко и възкисело, ароматично и с отлични вкусови качества. Плодовете узряват в края на септември и началото на октомври. За консумация в прясно състояние са годни през ноември и декември. В хладилни помещения се съхранява до края на март. Дърветата са умерено до силно растящи. Устойчивостта на зимни студове е добра.

Д-р Гюйо. Плодовете са едри до много едри-150-250 g,- конусовидни.Те са най-широки към чашечната третина и са с неравна повърхност. Кожицата е светлозелена до светложълта, с възчервен руменец и малки възкафяви точици. Плодовото месо е жълтобяло, полутопящо се, сочно, слабо кисело, със слаб аромат и приятни вкусови качества. Плодовете узряват през втората половина на август. Издържат на транспортиране. Използуват се за консумация в прясно състояпие и за преработка.

Дърветата са с по-слаб растеж. Цъфтежът е късеч. Сортът е добър опрашител. Задоволително устойчив е на струпясване и на силни зимни студове. Понася задоволително горещините. Родовитостта е добра.

Енисейка (фиг. 155). Плодовете са сред ю едри-до 75 g,-заострено крушовидни или обратно яйцевидни, с неравна повърхност. Кожицата е средно дебела до тънка, светлозеленикавожълта, понякога със слаб руменец и зеленикави или ръждиви точици. Плодовото месо е жълтеникаво, плътно, едрозърнесто, с доста каменисти клетки около семенните камери. Плодовете узряват неедновременно през втората половина на юли и не издържат транспортиране. Беритбата се извършва на 2-3 пъти.

Дърветата са силно растящи, много родовити. Устойчивостта им на струпясване е малка. Цъфтежът е средно раи. Плодните пъпки често измръзват от повратните студове.

Жифардова масловка (фиг. 156). Плодовете са средно едри - 90-120 g,- зеленикави, с руменец откъм огряваната от слънцето страна. Плодовото месо е белезникаво, дребнозърнесто, много сочно, сладко, топящо се, с маслоподобна консистенция и със силен и приятен аромат. Плодовете узряват в края на юли и се съхраняват 7-8 дни. Може да се консумират веднага след беритбата. Използуват се предимно за консумация в прясно състояние. Дърветата имат умерен растеж и добра родовитост. Встъпват рано в плододаване. Цъфтежът им е ран. Сортът е добър опрашител. Опложда се от Вилямова масловка, Харденпонтова масловка и Клапов любимец.

 

Енисейка

Фиг. 155. Енисейка

 

Жифардова масловка

Фиг. 156. Жифардова масловка

 

Клапов любимец (фиг. 157). Плодовете са едри до много едри - до 200 g,- жълтеникави, с карминово зачервяване откъм огряваната от слънцето страна. Плодовото месо е жълтеникаво, топящо се, със слаба приятна киселина и с много добри вкусови качества. Няколко дни след беритбата около семенните камери на плодовете се появява меко гниене. Плодовете узряват в началото на август, но неедновременно, което е предимство за любителските градини. Те може да се консумират 4-5 дни след беритбата Дърветата са умерено растящи, устойчиви на засушаване и на ниски температури. Цъфтят късно. Сортът е добър опрашител.Опложда се от Жифардова масловка, Боскова масловка, Вилямова масловка и Харденпонтова масловка.

Пас Красан (фиг. 158). Плодовете са едри до много едри-240-320 g, жълтеникавозелени с много ръждиви петна. Плодовото месо е белезникаво с жълтеникав оттенък, топящо се, много сочно, сладко, с характерна за сорта киселина и аромат и с много добър вкус. Плодовете узряват през октомври, може да се консумират след около 2 месеца и да се съхраняват до февруари. Предивременната беритба понижава много качеството на плодовете. Сортът трябва да се отглежда на места с малка надморска височина и в микрорайони с по-топла есен. Дърветата са умерено растящи и с умерена родовитост. Сортът е добър опрашител. Опложда се от Боскова масловка,Зимна деканка, Харденпонтова масловка и Вилямова масловка.

 

Клапов любимец

Фиг. 157. Клапов любимец

Попска круша (фиг. 159). Плодовете са едри до много едри-160-250g,- изравнени по форма и големина, бутилкови дни. Кожицата е неравна и суха. Основният й цвят преди беритбата е сивозелен, светлозелен и зеленожълт, при консумативна зрелост с кафявочервен руменец. Повечето от плодовете имат характерна ръждивокафява ивица от дръжката до чашката. Плодовото месо е бяло или белезникаво, полутопящо се, с малко каменисти клетки, малко хрупкаво, сочно, достатъчно сладко и без аромат, с добри вкусови качества. Плодовете узряват в началото на октомври, а може да се консумират след около месец и половина. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата имат силен растежи са много родовити. Цъфтежът е ран и продължителен. Сортът не е добър опрашител. Опложда се от Вилямова масловка, Харденпонтова масловка, Жифардова масловка и Клапов любимец.

Старкримсон (фиг. 160). Плодовете са едри до много едри, жълтеникави, с карминово зачервяване откъм огряваната от слънцето страна, доста изравнени по форма и големина. Плодовото месо е жълтеникаво, топящо се, с приятна киселина и много добри вкусови качества. Плодовете узряват през първото десетдневие на август. Издръжливостта им на транспортиране е средна. Подходящи са за консумация в прясно състояние. Дърветата са силно растящи. Сортът е добър опрашител. Родовитостта му е много добра.

 

Пас Красан

Фиг. 158. Пас Красан

 

Попска круша

Фиг, 159. Попска круша

 

Старкримсон

Фиг. 160. Старкримсон

 

Харденпонтова масловка

Фиг. 161. Харденпонтова масловка

 

Юбилеен дар

Фиг. 162. Юбилеен дар

 

Юнска

Фиг. 163. Юнска

 

Харденпонтова масловка (фиг. 161). Плодовете са едри до много едри- 180-250 g,-сламеножълти, с неравна повърхност. Плодовото месо е жълтеникаво сочно, топящо се, с киселини, ароматично и с много добри вкусови качества. Плодовете узряват през втората половина на октомври, а може да се консумират в началото на декември. Използуват се за консумация в прясно състояние. Дърветата имат умерен растеж. Сортът е чувствителен на въздушно засушаване. Трябва да се засажда на по прохладни места. Устойчив е на ниски температури. Цъфтежът му е средно ран. Добър опрашител е. Опложда се от Пас Красан, Вилямова масловка, Жифардоза масловка, Зимна деканка, Клапов любимец и Д-р Гюйо.

Червена Вилямова масловка. Плодовете са едри-170-230 g. Средната им част е изпъкнала и е със слабо изразени ръбове. Плодовото месо е кремаво, сочно и нежно, с подчертан мискетов аромат и с много добри до отлични вкусови качества. Червеното оцветяване започва веднага след формиране на завръза и продължава по време на узряването и съхраняването. Плодовете узряват към края на август. Съхраняват се при обикновени условия няколко Дни, а в хладни помещения - около два месеца. Подходящи са за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата имат умерен растеж. Цъфтежът е сравнително късен. Подходящи опрашители за този сорт са Жифардова масловка, Клапов любимец, Зимна деканка, Харденпонтова масловка и Пас Красан. Сортът е родовит.

Юбилеен дар (фиг. 162). Нов български сорт. Плодовете са много едри- 230 g, зеленикавожълти, с размит руменецсткъм огряваната от слънцето страна. Плодовото месо е белезникаво, дребнозърнесто, сочно, с малко каменисти клетки и слаб аромат. Плодовете са с добро до много добро качество. Узряват в края на юли-с 4- 5 дни преди плодовете на Жифардова масловка. Съхраняват се около 10 дни. Дърветата са силно растящи. Цъфтежът е средно ран. Сортът е лош опрашител. Встъпва в плододаване средно късно и е много родовит. Практически е устойчив на струпясване. Понася добре горещините и засушаванията.

Юнска (фиг. 163). Плодовете са под средно едри, удължено крушовидни, жълти, покрити с червен руменец, красиви. Плодовото месо е бяло, умерено сочно, сладко и с добри вкусови качества. Плодовете узряват към средата на юни. Най-ценното качество на сорта е ранното му узряване. Дърветата са силно растящи и с голяма родовитост.

На какви разстояния се засаждат крушовите дървета?

Разстоянията, на които се засаждат крушовите дървета, зависят от подложката, силата на сорта и плодородието на почвата. Ние препоръчваме следните разстояния, посочени в табл. 12

Таблица 12.

Разстояния на засаждане на крушова дървета в любителски градина

Растежна сила на сорта Подложка Разстояние между редовете в м. Разстояние между дърветата в реда в м.
За дървета със закръглена корона
Силно растящ семенна 6-7 4,5-5,0
Умерено растящ семенна 4-5 3,5-4,0
За дървета, формирани като палмета
Силно растящ дюля 3,5 2,5-3.0
Умерено растящ дюля 3,5 2-2,5
Слабо растящ дюля 3,5 1,5-2,0
За дървета , формирани като вретеновиден храст
Умерено растящ дюля 3,5 2-2,5
Слабо растящ дюля 3.5 1,5-2.0

Върху какви почви може да се отглежда крушата?

Крушата се развива добре върху канел ни, кафяви и сиви горски почви, но най-добре се развива на дълбоки песъчливо глинести и богати с хранителни вещества почви. Песъчливите, чакълестите и черноземите смолници, много студените а влажните почви не са подходящи за отглеждане на крушата.

Кои начини за поддържане на почвената повърхност се прилагат в крушовите градини?

В овощарската практика за поддържане на почвената повърхност в крушовите градини намират приложение същите начини, както при ябълковите градини.

За разлика от ябълката крушата реагира отрицателно на чимовата система, поради което крушовите насаждения не трябва да се отглеждат в чим. Особено рязко реагират на тази система дръвчетата, присадени на дюлеви подложки, понеже кореновите им системи се разполагат плитко в почвата.

Какви начини на напояване се използуват при крушата?

При напояването на крушовите градини намират приложение начините, посочени в №119. Крушовите дървета на семенна подложка може да се отглеждат и в неполнвни райони, но с достатъчно валежи.

При крушата може ли да се приложи същата резитба, която се прилага при ябълката?

По устройството на короната, растежа и плододаваието крушата и ябълката си приличат твърде много. Затова при резитбата на крушата може да се ръководим от същите принципи и правила, които се прилагат при резитбата на ябълката. За крушата е характерно по-здравото срастване на скелетните клони с водача и по-голямата съподчиненост на клоните. За нея подхождат вече подобрената етажна корона и палметата. Съкращаването на едногодишния прираст при крушата трябва да бъде по-слабо в сравнение със съкращаването на едногодишния прираст при ябълката. То не трябва да бъде повече от 1/4 от дължината на едногодишния прираст.

Какви различия съществуват при формиране на ябълката и крушата по подобрената етажна корона?

Формирането на ябълката и крушата по подобрената етажна корона се извършва по един и същ начин. При повечето крушови сортове възбудимостта на пъпките по едногодишния прираст е по-малка в сравнение с възбудимостта на пъпките по едногодишния прираст на ябълковите сортове, поради което се налага да се прави по-силно съкращаване. По такъв начин се избягва оголването на скелетните клони и разклоненията им. Междуетажните разстояния при крушата са по-малки: между първия и втория етаж 0,80-1,0 m, а между втория и третия етаж 0,65-0,80 m. Първите скелетни разклонения се създават на около 60 cm от основата на скелетните клони, а следващите - на 60-70 cm едно от друго. Дължината на скелетните разклонения трябва да е равна на 1/2 до 2/3 Дължината на скелетния клон от основата на скелетното разклонение до върха на скелетния клон. Обрастващите дървесни клончета, израсли върху няколкогодишна дървесина, може да се превърнатнат в плодни клончета, като се съкращават на 3-6 пъпки. Степента на резитбата зависи от силата на клончетата. Колкото по-силно е клончето, толкова по-малко се съкращава. Продължителите на скелетните клони се режат по-късо, на около 1/5 до 1/4 от дължината им, а водачът се реже малко по-високо (15-20 cm).

Как се извършва резитбата на плододаващите крушови дървета?

Резитбата на плододаващите крушови дървета се извършва, както резитбата на плододаващите ябълкови дървета. Прави се редовно прореждане, а през 3-4 години и съкращаване за подмладяване на скелетните клони, скелетните разклонения и обрастващите клонки. Възрастните крушози дървета образуват голлм брой разклонени обрастващи клонки, много от които бързо застаряват и засъхват. Част от обрасгващите, и то най-слабите и засъхващите клонки, се премахват, а останалите се съкращават за подмладяване (фиг. 164). Съкращаването е наложително, особено при сортовете, които имат склонност към образуване на прекомерно м юго разклонени обрастващи клонки (Пас Красан, Харденпонтова масловка, Клержо, Зимна деканка и др.).

 

Резитба за подмладяване на плодни клонки

Фиг. 164. Резитба за подмладяване на плодни клонки

 

Кога и как се извършва резитба за подмладяване на крушовите дървета?

Когато плододаващите крушови дървета встъпят в период на засъхване и плододаване, прореждането на короната и съкращаването на обрастващата дървесина не могат да предизвикат необходимия растеж за нормално плододаване. Крушата реагира положително на резитба за подмладяване. Тя възстановява бързо короната си и започва да плододава нормално. Начинът, по който се извършва резитбата за подмладяване на стари крушови дървета, е същият както при резитбата за подмладяване на стари ябълкови дървета.

Как се торят млади и плододаващи крушови дървета?

Нуждите на младите и плододаващите крушови дървета са почти същите, както нуждите на младите и плододаващите ябълкови дървета. Дозите, сроковете и начините на торене са посочени в № 210. Крушовите дървета реагират много добре на азот, а по-слабо на калий, поради което при торене на крушови дървета трябва да се употребяват по-високите азотни и по-ниските калиеви дози (вж. № 210).

От какви болести се напада крушата и как се води борбата с тях?

Крушата се напада силно от ръжда (фиг. 165), струпясване, бели листни петна и някои вирусни болести.

Ръжда (вж. 379). В балканските райони, където е разпространена хвойната, крушата се напада извънредно много от болестта ръжда. Тя заразява листата и плодовете на крушата. Откъм лицевата страна на заразените листа се образуват оранжевочерни точици, а откъм тръбната им страна - израстъци във вид на торбички, пълни със спори. Тези спори не могат да заразят крушата, а заразяват клонките на хвойната. Заразата от ръжда зимува върху хвойната и на следващата пролет спорите се пренасят от вятъра и заразяват крушата.

Борба. За да се предпазят крушовите дървета от ръжда, необходимо е да се изкорени хвойната. Понеже това не е възможно, трябва да се води химична борба с нея. Пръсканията, които се извършват срещу струпясването, са достатъчни, за да предпазят крушата и от ръжда.

 

Ръжда по крушата

Фиг. 165. Ръжда по крушата

 

Крушова бълха

Фиг. 166. Крушова бълха:

1-яйца; 2-ларви; 3 и 4-повреди от крушова бълха

Струпясване (вж. № 378). Освен листата и плодовете струпясването заразява и леторастите, и клоните на крушата.

Борба. Тя се води по същия начин, както срещу струпясването по ябълката, но с тази разлика, че предварително трябва да се изрежат заразените от струпясване клони. Вместо серни препарати за пръскане на крушата трябва да се използуват бордолезов разтвор, купроцин и пероцин 75, защото серните препарати причиняват повреди по плодовете й.

Бели (сиви) листни петна. Тази болест се развива главно по листата, по които образува бели петна, прошарени с черни точици. При силно нападение заразените листа опадат. Гъбата презимува в опадалите листа.

Борба. Събиране и изгаряне на опадалите листа, пръскане с 1% бордолезов разтвор преди заразянането.

Вирусни болести. По крушата са установени няколко вирусни болести, но най-големи повреди причинява мозайката. По листата мозайката причинява бледозелени до бледожълти ъгловати петна, които стават видими, когато листата достигнат нормални размери. По плодовете петната от мозайка са тъмнозелени и хлътнали, придружени с каменисти клетки в плодовото месо.

Мозайката се пренася чрез присаждане.

Борба. Да се засаждат само здрави дръвчета.

Крушата се напада още от черно гниене (вж. № 377), кафяви листни петна, бактериен рак (вж. № 252), кафяво гниене (вж. № 377) и хлороза.

Кои са най-важните неприятели по крушата и как се води борбата с тях?

Листни въшки (вж. № 386). Крушата се напада най-много от крушовата листна въшка и реомюровата листна въшка.

Щитоносни въшки (вж. № 386). По крушата най-често се срещат червената стридоподобна, жълтата стридоподобна и лъжекалифорнийската щитоносна въшка.

Крушова дървеница. Напада крушата, ябълката и Дюлята. Храни се, като смуче сок откъм долната страна на листата. Тялото й е плоско. Зимува като възрастно под опадалите листа. Повредените листа са без хлорофил и силно зацапани от изверже.чия откъм тръбната страна. Крушовата дървеница има две поколения годишно.

Борба. Събиране и унищожаване на окапалите листа; пръскане с 0,06% интратион, 0,1% Би-58, 0,15% агрия 1050 и с други препарати при появата на дървеницата през юни и в края на август.

Листни бълхи (фиг. 166). По крушата се срещат главно обикновената крушова бълха и голямата крушова бълха, които зимуват под окапалите листа, в пукнатините на кората и другаде.

Борба. Летни пръскания с 0,05% децис, 0,06% интратиот, 0,1% Би-58 и др.

Миниращи молци. Крушата се напада от миниращите молци и особено много от кръгломиниращия молец.

Крушов пъпкопробивач (фиг. 167). Той прилича много на ябълковия цветопробивач, но по развитие се различава от него. Снася яйцата си през есента и зимува като яйце. Излюпените ларви повреждат изцяло плодните пъпки, вследствие на което от тях не се развива нито един цвят, докато ябълковият цветопробивач поврежда само по една цветна пъпка на плодната пъпка. Повредените плодни пъпки на крушата не се развиват, а изсъхват и опадат.

Борба. Борбата срещу крушовия пъпкопробивач се провежда през есента - обикновено през първите дни на октомври - чрез пръскане с 0,15% агрия 1050.

Мъхнат и миризлив бръмбар. Крушата се напада много от тези неприятели, защото цъфти по-рано от ябълката.

 

Крушов пъпкопробивач

Фиг. 167. Крушов пъпкопробивач:

1- възрастно насекомо; 2-ларва; 3-повредени плодни пъпки

 

Крушова листна оса

Фиг. 168. Крушова листна оса: 1-оса; 2- ларва; 3- гнездо с ларви

 

Крушов плодов червей. За разлика от ябълковия плодов червей той има едно поколение годишно и зимува като гъсеница в почвата. Борбата се води по същия начин, както при ябълковия плодов червей.

Акари (вж. № 387). Крушата се напада от голям брой акари, но особено силно страда от крушовия галообразуващ акар, който причинява т. нар. краста по листата. Този акар зимува като възрастно между люспите на пъпките и напролет още при разпукването им започва да смуче сок от листата, вследствие на което по тях се образуват подутинки. Акарът се развива вътре в галите.

Борба. За борба срещу крушовия акар освен динозол и други динитроортокрезолови препарати за зимно пръскане може да се използува и сероваров разтвор в концентрация 10%, а за летни пръскания - 0,06% интратион, 0,1% Би-58, 0,8% тиозол 80 при набъбване на пъпките.

Други неприятели. Крушата се напада още от цигарджията, короядите, крушовата листна оса (фиг. 168), хоботниците и др.

Какви мероприятия са необходими за опазване на крушовите дървета от болести и неприятели?

За опазване на крушовите дървета от болести и неприятели се прилагат следните мероприятия:

1.Наторяване при започване на сокодвижението с 0,2-0,3 kg феризан на дърво срещу хлороза.

2.Пръскане с 1%-ов бордолезов разтвор или 0,4о/0 купроцин, или 0,25% перонни 75Б и 0,05% децис или 0,1% Би-58, когато цветовете са във вид на бутони. Това пръскане е насочено срещу струпясването, белите листни петна, кафявото гниене, листните въшки, листните бълхи и др.

3.Пръскане с 0,25% пероцин 75Б, 0,1% бенлейт или 0,1% силит през време на цъфтежа срещу струпясването, белите листни петна и други болести.

4.Пръскане с 0,25% пероцин 75Б илн 0,3% каптан веднага след прецъфтяването срещу струпясването, белите листни петна, ръждата и др.

5.Пръскане с 0,25% пероцин 75Б или 0,1% силит и 0.2% агрия 1050 или 0,15% Диптерекс срещу струпясването, листоминиращите молци и др.

6.Пръскане с 0,25% пероцин 75Б или 0,25% ортоцид 50 (каптан) и 0,2% агрия 1060 срещу струпясването, плодовия червей и други болести и неприятели.

7.Пръскане - двукратно през втората половина на юли през интервал от 10- 14 дни срещу гъсениците от второто поколение на плодовия червей с 0,15% агрия 1050 или 0,1% гардона.

При силно заразяване от струпясване през лятото след прибиране на плодовете и преди опадане на листата се извършва пръскане с 5-7% карбамид, с което се унищожава голяма част от източниците на зараза от струпясване.

Крушата не се напада или се напада много слабо от ябълковия цветопробивач, поради което пръскането срещу него през пролетта е излишно. Необходимо е обаче специално пръскане с 0,15% агрия 1050 през първото десетдневие на октомври срещу крушовия пъпкопробивач.

Не са необходими и специални пръскания срещу брашнестата мана, защото крушата почти не се напада от тази болест.

При почистване короните на крушовите дървета от заразени леторасти и клонки трябва да се има предвид, че струпясването по крушата заразява и клоните и презимува в тях, поради което те трябва да бъдат изрязани и изгорени.

Как и кога трябва да се извърши беритбата на крушовите плодове?

Беритбената зрелост на рано зреещите и късно зреещите крушови плодове се определя, както на ябълковите плодове. Беритбата се извършва също както на ябълковите плодове. При неправилна беритба крушовите плодове се набиват и бърза загниват.

Как се извършва сортирането, опаковането и съхраняването на крушовиtе плодове?

Сортирането, опаковането и съхранявнето на крушовите плодове се извършва както при ябълката. Крушовите плодове се сортират на три качества - екстра, първо и второ.

Коментари за Как се отглежда крушата

  1. 1.

    В края на цъвтежа листата на крушата се свиха във формата на миши уши. Какво е това и с какво се лекува?
    Моля за отговор на amalinov@abv.bg Благодаря!!!

  2. 2.

    Юни цялото стъбло и клоните са влажни и докато исхрани плодовете крушата исъхва.От какво боледуват и с какво да се пръскат?Ако може да ми отговорите на roska53@mail.bg Благодаря !!!

  3. 3.

    raundab

  4. 4.

    kiselo mljko

  5. 5.

    niakoi znaeli neshto za krushovata balha.goliam problem se okaza kolegi

  6. 6.

    Вече трета година едно крушево дърво цъфти и връзва плодове , но не сме още ги опитали ,защото като
    станат колкотомалко орехче,окапват- На какво се дължи това?Моля помогнете ми !Предварително ви благодаря!

  7. 7.

    това окапване на завръзите бихте го премахнали чрез пръскане във фаза бутон и по време на цъфтежа с препарата Топсин, а следтова с препарати за струпясване и брашнеста мана. Във всяка селскостопанска аптека биха Ви казали по кое време на вегетацията и какви препарати да използвате. Успе!

  8. 8.

    за бълхата `лиросект` не знам дали още е на пазара

  9. 9.

    golqma 4ast ot kry6ite sa bolni ot ognen prigor,sre6ty tazi bolest lqk nqma za sajeleniesamo rqzane do zdravo i praskane i tova okapvane na plodovete e ot neq....bolesta se razviva nai dobre prez kraq na mai i na4aloto na uni kogato vlajnostta na vazdyha e nai golqma nai dobre se povliqvat ot bordolezov raztvor na esen no silen 3/4 procenta ili 1kilogran var na 500gr.sin kamak yspeh na vsi4ki kolegi...

  10. 10.

    Имам попска круша,но явно е заболяла-ствола,листата и изобщо всичко по нея все едно че е оливана с мазнина -или може би по точно със захарен сироп.Какжо да я правя?

  11. 11.

    Ватаха, това което определяш като захарен сироп, най-вероятно е "медена роса" и е следствието на силно нападение от крушова бълха. Проблема е сериозен. Най-добре, първо напръскай обилно дървото с много вода с веро. Това ще разтвори поне част от медената роса и ще подготви дървото за по-ефикасно защитно пръскане. Срещу крушовата бълха (най-сериозния неприятел, ако не разглеждаме бактерията - ервиния амиловора) се води интегрирана борба през цялата година. Ако дървото обаче е единично, а не е част от овощна градина с круши, след прилагането на "сапунения разтвор", приложи комбинация от - абемектин (активното вещество) и например "Калипсо". Вместо Калипсо, може Вазтак или Нуреле. Идеята е да се атакуват както възрастните форми, така и нимфите. Успех.

Подобни статии

Как се отглежда дюлята

Как се отглежда дюлята

В кои райони може да се отглежда дюлята? Дюлята е влаголюбив овощен вид, но в сравнение с ябълката и крушата понася по-добре засушаванията....

Как се отглежда сливата

Как се отглежда сливата

В кои райони може да се отглежда сливата? Най-благоприятни условия за отглеждане на сливата има по северните склонове на Стара планина (Тро...

Как се отглежда лешникът

Как се отглежда лешникът

Къде се отглеждат лешниковите храсти? Лешникът е влаголюбив овощен вид. Haй-благоприятни условия за развитието му има в планинските части н...

Как се отглежда прасковата

Как се отглежда прасковата

В кои райони може да се отглежда прасковата? Прасковата се отглежда навсякъде в нашата страна, но най-високи и качествени добиви се получав...

Как се отглежда кайсията

Как се отглежда кайсията

Кои райони и изложения са подходящи за отглеждане на кайсиевите дървета? Кайсията е разпространена повсеместно в нашата страна, но дървета ...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

24.07.2010

Обновено
Обновено

26.07.2010

Прочетено
Прочетено

27774

Нередност Докладвай за нередност
6 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия