Как се отглежда дюлята

В кои райони може да се отглежда дюлята?

Дюлята е влаголюбив овощен вид, но в сравнение с ябълката и крушата понася по-добре засушаванията. Може да се отглежда в цялата страна, като се подбират места с естествено овлажняване. Дюлята реагира положително и на напояване.

Как се размножава дюлята?

Дюлята се размножава по вегетативен начин чрез издънки чрез загърляне, чрез резници и чрез присаждане (вж. № 3, 6, 7, 8, 9, 24 и 25). Възрастните дървета се присаждат на калем, а едногодишните подложки - на пъпка. Присаждането на калем се извършва рано напролет, когато сокодвижението е все още слабо. Най-добри резултати се получават при присаждането на страничен зарез и на кози крак (вж. фиг. би 11).

Кои подложки се използуват за размножаване на дюлята?

За размножаване на дюлевите сортове се използуват следните подложки: Анжерската дюля (МА), Прованската дюля, В12 и В 29 (вж. № 403). За размножаване на дюлята може да се използуват и семеначета от някои културни или полукултурни дюлеви сортове.

Върху какви почви може да се отглеждат дюлевите дървета?

Дюлевите дървета образуват голям брой тънки и гъсто обраснали скелетни корени и разклонения. По-голяма част от корените се разполагат в почвения пласт от 25 до 65 cm дълбочина.

Големи и качествени добиви се получават на достатъчно влажни, богати с хранителни вещества и пропускливи почви. Сухите и бедни песъчливи почви с по-голям процент вар не са подходящи за отглеждане на дюлята.

За отглеждане на дюлята може да се използуват и почви с по-високо ниво на подпочвените води.

Кои дюлеви сортове да се отглеждат в любителските градини?

Асеница. Нов български сорт. Плодовете са едри (430 g), закръглено конични, слабо ребристи, изравнени по форма и големина. Кожицата е зеленикавожълтз, гладка, тънка, покрита с фин мъх. Плодовото месо е бледожълтеникаво, крехко, плътно, сочно, умерено кисело, с приятен аромат, без каменисти клетки и много добър вкус. Плодовете узряват през първата половина на октомври. Подходящи са за компот. Дърветата са умерено до силно растящи и родовити. Цъфтежът е късен. Сортът е самоопрашващ се. Не проявява голяма чувствителност към болести.

 

Португалска дюля

Фиг. 169. Португалска дюля

 

Португалска дюля (фиг. 169). Плодовете са много едри - единични плодове достигат до 1,5 kg. Плодовото месо е жълтеникаво, сочно, слабо сладко, стипчиво, с каменисти клетки около семенните камерки и добри вкусови качества. Плодовете узряват в края на септември и началото на октомври. Използуват се предимно за преработка, която трябва да се извършва наскоро след беритбата. При съхраняване на плодовете се появяват горчиви петна, които влошават много вкусовите качества на плодовото месо. Дърветата са силно растящи, имат добро и редовно плододаване. Чувствителни са на ниски зимни температури. Цъфтежът им е късен.

Тримонциум (Италианска дюля). Плодовете са средно едри и изравнени по големина. Плодовото месо е жълтеникаво, сочно, малко сладко, възкисело, стипчиво, ароматично и с добри вкусови качества. Плодовете узряват през втората половина на октомври. Използуват се за преработка. Съхраняват се до края на декември, без да се появяват горчиви петна по тях. Дърветата са силно растящи, рано встъпват в плододаване и са много родовити. Цъфтежът им е късен. Сортът Тримонциум е по-студоустойчив от сорта Португалска дюля.

Хемус. Нов български сорт. Плодовете са едри и бледожълтеникави. Плодовото месо е жълтеникавобяло, нежно, сладко, умерено сочно, приятно кисело и почти без каменисти клетки. То е ароматично. Плодовете узряват в началото на октомври. При обикновени условия се съхраняват до декември. Не се напада от горчиви петна. Дърветата са умерено растящи. Цъфтежът е късен. Слабо се напада от монилия.

На какви разстояния се засаждат дюлевите дървета?

Дюлевите дръвчета се формират предимно със закръглени корони, поради което не посочваме разстояния за палмети. За любителските градини подходяща е квадратната форма на засаждане или правоъгълната. Между редовете разстоянието е 4-4,5 m, а между дръвчетата в редовете 3,5-4м. Препоръчаните разстояния са по-малки от приетите за промишлените насаждения в нашата страна, защото в любителските градини повечето от мероприятията по обработката на почвата се извършват ръчно.

Как трябва да се поддържа почвата в дюлевата градина?

Дюлята е култура, която понася зачимяването по-добре, отколкото другите овощни видове, макар че то влияе отрицателно върху прираста и плододаването й.

Най-добре е дюлевите градини да се поддържат в черна угар. Основната обработка се извършва през есента на дълбочина до 15 см. в средата на междуредията и 10-12 см покрай редовете. През вегетационния период се извършват 5-6 разрохквания на дълбочина до 8 см. Отрицателното влияние на продължителното поддържане на почвената повърхност в черна угар се отстранява чрез периодично торене с оборски тор, чрез засяване на култури за зелено торене или чрез краткотрайно затревяване както при ябълката (вж. № 366).

Как реагира дюлята на напояване?

Дюлята се развива и плододава добре при редовно напояване. През вегетационния период почвената влажност трябва да се поддържа над 65% от пределната полска влагоемност. Поливните норми и начините на поливане са както при ябълката (вж. № 363).

Първата поливка се извършва преди цъфтежа. При ранно пролетно засушаване тя осигурява добър завръз и задоволителен прираст. Втората поливка се извършва към средата на юни, а следващите 2-3 поливни - до септември. Поливките осигуряват нормален прираст и наедряване на плодовете. При младите дървета поливките трябва да бъдат преустановени към края на август, за да могат леторастите да узреят.

Как се извършва резитба за формиране на дюлеви дръвчета?

Дюлята се отглежда с ниско стъбло. Когато дърветата се формират по подобрената етажна корона, стъблото е 40-50 cm високо. Обикновено дюлевите дървета се формират с два етажа. Първият етаж се състои от 3-4 скелетни клона, а вторият - от два. Разстоянието между етажите е 60-70 см. Дръвчетата се засаждат като еднолетки. Те се съкращават на 70-80 см височина от повърхността на почвата. През лятото филизенето, изборът на скелетни клони и другите операции се

извършват както при резитбата за формиране на ябълкови дръвчета (вж. № 367).

Клоните, оставени за скелетни, се съкращават 1/3до 1/4 от дължината им. Много силната резитба предизвиква растеж на силни клонки, които сгъстяват много короната и забавят плододаването.

Как се извършва резитба за плододаване на дюлеви дървета?

Дюлевите дървета образуват цветове на върховете на малки леторастчета със 7-9 листа. Леторастчетата израстват през пролетта от пъпки върху продълженията на слаби и средни клончета. При резитбата за плододаване на дюлята се съкращават само силните клонки. При прореждането се отстраняват предимно силните, сухите, болните, много слабите и преплитащите се клонки. Засъхналите клончета се съкращават до здрава дървесина. На старите и слабите дървета се извършва по-силна резитба.

Как се извършва резитба за подмладяване на дюлеви дървета?

Ако и след прореждането и съкращаването на едногодишния прираст растежът на дюлевите дървета не се засилва, пристъпва се към резитба за подмладяване. Дюлята реагира много добре на резитба за подмладяване, която се извършва по същия начин, както при ябълката (вж. № 371). В сравнение с ябълката и крушата обаче резитбата за подмладяване на дюлята е по-слаба. Чрез торене и резитба дюлевите дръвчета може да се поддържат в постоянен вегетативен растеж, който е гаранция за нормално и редовно плододаване. Чрез резитбата за подмладяване се удължава продуктивният период на дюлевите дървета.

Кои болести нападат дюлята и как се води борбата с тях?

Загиване на завръзите. Болестта причинява големи повреди както на цветовете и завръзите, така и на плодовете. Особено силно страдат дърветата, които се намират в непроветриви места. Заразените цветове и завръзи изсъхват. Много чувствителен на кафявото гниене е сортът Португалска дюля.

Кафяви листни петна. По листата болестта причинява червенокафяви закръглени петна, вследствие на които листата опадат. Болестта заразява и леторастите, и плодовете. Причинителят зимува в окапалите листа.

Борба, Събиране и изгаряне на окапалите листа; пръскане с 0,06% бенлейт преди и през цъфтежа и веднага след прецъфтяването.

Горчиви подкожни петна по плодовете. Външно тази болест се изразява в слабо хлътнали, сивозелени до кафявочервеникави петна. Плодовото месо под петната е кафяво и с горчив вкус. От горчивите подкожни петна по плодовете особено много страда Португалската дюля. Причините за тази болест не са известни. Смята се, че горчивите петна се дължат на неравномерното снабдяване с вода или на липсата на калций, поради което за борба с горчивите подкожни петна по плодовете някои препоръчват пръскане с 0,75% калциев нитрат.

Много често дюлевите плодове се заразяват от черно гниене, а дюлевите растения- от бактериен рак, вирусни болести и др. Освен това дюлята се напада твърде много и от ръжда, която заразява не само листата, но и клонките и плодовете й.

Опасни ли са неприятелите, които нападат дюлята?

Дюлята се напада от щитоносни въшки, листогризещи гъсеници, листоминиращи молци и др. Засега вредите от тях са малки, обаче възможно е при известни условия да се развият в масов размер и да причинят големи загуби.

Какви растителнозащитни мероприятия са необходими за борба с болестите и неприятелите по дюлята?

За дюлята от по-голямо значение са мероприятията за борба с болестите, отколкото мероприятията за борба с неприятелите.

Агротехническите и механичните мероприятия, които се прилагат при борбата с болестите и неприятелите по ябълката, трябва да се прилагат и при дюлята, а от химичните - всички мероприятия, но без пръсканията срещу ябълковия цветопробивач и ябълковия плодов червей.

Особено внимание трябва да се обърне на мероприятията за борба срещу загиването на завръзите и кафявите листни петна, като пръсканията започнат още преди цъфтежа.

За препоръчване е за пръскане срещу болестите по дюлята да се използуват препарати на медна база (бордолезов разтвор, купроцин), защото те имат по-продължително действие от органичните препарати и не повреждат листата и плодовете на дюлята.

Кога и как се берат дюлевите плодове?

Беритбата на дюлевите плодове се извършва на ръка обикновено през октомври, преди да е паднала първата слана. Тогава те придобиват жълто оцветяване и дръжките им се откъсват лесно от клонките. Беритбата се извършва, като плодът се обхваща с цялата ръка и леко се повдига и завъртва до окончателното му откъсване.

Как се извършва сортирането, опаковането и съхраняването на дюлевите плодове?

Сортирането, опаковката и съхраняването на дюлевите плодове се извършва както при ябълките (вж. № 402 и 403).

Подобни статии

Как се отглежда прасковата

Как се отглежда прасковата

В кои райони може да се отглежда прасковата? Прасковата се отглежда навсякъде в нашата страна, но най-високи и качествени добиви се получав...

Как се отглежда крушата

Как се отглежда крушата

В кои райони може да се отглежда и как се размножава крушата? Крушата се отглежда с успех почти навсякъде у нас на защитени от силните ветр...

Как се отглежда сливата

Как се отглежда сливата

В кои райони може да се отглежда сливата? Най-благоприятни условия за отглеждане на сливата има по северните склонове на Стара планина (Тро...

Как се отглежда кайсията

Как се отглежда кайсията

Кои райони и изложения са подходящи за отглеждане на кайсиевите дървета? Кайсията е разпространена повсеместно в нашата страна, но дървета ...

Как се отглежда черешата

Как се отглежда черешата

В кои райони може да се отглежда черешата? Черешовите насаждения в нашата страна са концентрирани по поречията на непресъхващите реки - Стр...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

24.07.2010

Обновено
Обновено

26.07.2010

Прочетено
Прочетено

15250

Нередност Докладвай за нередност
2 харесват, 1 не харесват
Публикувай статия