Зелени резитби, връзване и подпорни системи за лозите

Филизене | Прищипване | Кършене | Колтучено | Колцуване | Прореждане | Подпорни системи

Необходимо ли е да се филизят лозите

Премахването на излишните леторасти от главината рано напролет се нарича филизене. Това е най-важната операция на зелено и се явява като допълнение на обикновената резитба. С филизенето може до известна степен да се поправят допуснатите грешки при резитбата. През пролетта прокарват леторасти не само по очите на чеповете и от плодните пръчки, оставени при резитбата, но и от спящите пъпки по старите части на лозата, наречени лакомци. В началото лакомците се развиват за сметка на резервите на главината. По-късно те зашумват главината, пречат на достъпа на въздух и светлина до ресите и затрудняват оплождането на цветовете. Зашумването се подсилва и от това, че много очи дават по два летораста. С филизенето се регулира броят на леторастите на лозата, осигуряват се по-добър растеж и по-добро узряване на пръчките, с което се гарантира и по-висок добив през следващата година, улеснява се борбата с болестите и неприятелите, подготвя се лозата за следващата резитба и се създават условия за по-добро огряване на леторастите и гроздето. С него броят на гроздовете се привежда в съответствие със силата на лозата и по този начин се осигуряват висок добив и доброкачествено грозде.

Кога да се извършва филизенето

Всички леторасти в началото на своето развитие растат за сметка на резервните вещества на главината. С премахването на една част от тях фактически се отнемат от резервите на лозата. И колкото по-късно се извърши филизенето, толкова повече резервни веществасе отнемат от главината. От друга страна, необходимо е да се изчака да се очертаят ресите, за да може да се разграничат плодните от безплодните леторасти. Затова най-добре е филизенето да се извърши, когато се появят ресите и леторастите достигнат височина около 20см. Желателно е филизенето да се извърши преди първото пръскане. Това ще позволи по-добре да се напръскат оставените леторасти и реси особено във вътрешността на главината.

 

Какво трябва да се спазва при филизенето

Филизенето на лозите е в тясна връзка с резитбата, затова трябва да се извърши от хора, които умеят и да режат. При всички лози независимо от това, по каква система на резитба се отглеждат, се налага филизене, като се спазват някои основни изисквания. Премахват се преди всичко лакомците по старите части на главината, с изключение на тези, които ще се използват при резитбата за съкращаване на някое рамо или кордон или за създаване на ново плодно звено. По чеповете и плодната пръчка се премахват безплодните леторасти и по-слабият от двойниците и се прореждат плодните, ако има редовно покарване на всички оставени при резитбата пъпки. Премахват се винаги по-слабите леторасти и леторастите без връх. Когато покарването на очите е нередовно, филизенето трябва да се извършва по-внимателно. В такъв случай може да се запазят и безплодни леторасти и някои двойници. Не се премахват безплодните леторасти, които ще са необходими при резитбата. При резитбата Гюйо в основата на лозата винаги трябва да се запазят необходимият брой леторасти за следващата резитба независимо дали са от чеповете или от старата част.
През пролетта и лятото, когато се появят издънки от подложката, лозите се откриват дълбоко, за да се изрежат дивачките из основа, и наново се зариват.

Какво представлява прищипването

Премахването на връхчетата на леторастите с едно-две недоразвити листенца се нарича прищипване (фиг.44). С него се цели да се намали изресяването и да се регулира растежът на отделните леторасти. В ранна възраст леторастите и ресите се развиват за сметка на резервите на главината. Тогава не е изключено да се появи конкуренция между тях. Ако върховете иа леторастите изразходват по-голямата част от хранителните вещества, настъпва изгладняване на ресите и те започват да се превръщат мустаци - една от формите на изресяването, наречена източване, Подобна конкуренция може да ее появи и през периода на цъфтеж, когато става същинското изресяване - опадване на цветните бутони, цветчетата или младите завръзи. С отнемането на върха се прекратява за известно време растежът на летораста и се отправят повече хранителни вещества към ресите. Не се прищипват слабо растящи леторасти, слаби лози и лози от чеповете, които ще се използват при следващата резитба.
Ако лозите се режат чашовидно, прищипват се всички леторасти. Прищипването се прилага в някои случаи за регулиране растежа на леторастите по плодната пръчка. Установено е също, че то спомага и за залагането на повечето съцветия в пъпките на лозата.

Прищипване на леторастите

Фиг.44. Прищипване на леторастите

 

Кога да се извършва прищипване

Когато с пришипването искаме да предотвратим превръщането на ресите в мустаци (източване), то трябва да се извърши рано, след като се появят ресите. С пръсти се откъсват връхчетата на силните леторасти през междувъзлието над пo-горната реса. Склонни към източване са повече десертните сортове (Болгар, Шасла, Италия и др.). При винените също може да се прояви, но за тях не е фатално. По-слабо е източването и при асмовидно отглежданите лози. Ето защо в тези случаи не се налага прищипване.
Срещу изресяваието по време на цъфтежа най-добре е прищипването да се направи 4-5 дни преди цъфтежа. Тогава то има за резултат по-добро завързване и се получават по-сбити гроздове. Склонни към изресяване са някои винени сортове, като Мискет червен, Мискет врачански, Тамянка, Ркацители, Саперави и др., а от десертните - Мискет хамбургски и Бяло без семе. При останалите десертни сортове прищипване през периода на цъфтежа обаче не се препоръчва, за да се избегне образуването на много сбити гроздове, което при тях е нежелателно.

Наложително мероприятие ли е кършенето на лозите

Премахването на растящите върхове на леторастите заедно с 5-6 до 8 недоразвити листа се нарича кършене. То се прилага в почти всички лозарски райони у нас, но често пъти неправилно, защото лозите се кърщат много ниско. С това листната повърхност на лозите силно се намалява, вследствие на което се подтиска развитието на корените и на на надземните части. При силните лози, когато леторастите се развият буйно, като се извиват и зашумват гроздето, кършенето е задължително мероприятие. То може да се използва и като средство за борба против изресяването при някои сортове, като Мисет червен, Бяло без семе и др. В сравнение с прищипването кършенето дава по-добър ефект. Не бива да се кършат слабите и новозасадените лози през първите години.

 

По кое време да се кършат лозите и на каква височина

Когато с кършенето желаем да предотвратим изресяването на някой сорт, то трябва да се извърши 4-5 дни преди цъфтежа. С това се преустановява растежът на летораста, към ресите се насочват повече хранителни вещества и цветове завързват нормално.Кършенето на винените и десертните сортове трябва да се извърши към края ла юли след като леторастите са развили достатъчно листи и растежът им е намалял. След кършенето на леторастите трябва да останат по 18 листа при винените и 20 при десертните сортове. Летораслите от чеповете, които ще се използват при следващата резитба, се кършат на още по-голяма височина или се увиват по най-горния тел, без да се кършат. В някои случаи вместо кършене се практикува увиване на леторастите по най-горния тел. При слабо и умерено растящите лози и по-висока телена конструкция това е полезно. При буйно растящите лози и ниска телена конструкция обаче не може да се мине без кършене.
При слабо и умерено растящите асми, както и при високостъблените формировки кършене не се прилага.

 

В какво се изразява положителното влияние на кършенето

Когато кършенето се извършва правилно, добивът може да се увеличи значително вследствие на по-големия брой зърна в гроздовете на сортовете, които изресяват, или вследствие на увеличаване обема на зърната при кършене след завързване. При някои опити с кършенето е постигнато 50% увеличение на добива.
Кършенето може да окаже положително влияние и за подобряване качеството на гроздето при лози, които имат буйни леторасти и са зашумени. Чрез него се дава възможност на слънчевите лъчи да проникнат до гроздето, вследствие на което то узрява по-добре и по-малко се напада от сиво гниене.

 

Оказва ли кършенето отрицателно влияние

Кършенето е нож с две остриета. Извършено неправилно, то дава отрицателни резултати. При ежегодно ниско кършене силата на лозите отслабва, а оттук и тяхното плододаване. Общо взето, при него се намалява качеството (захарният процент) на гроздето. С кършенето се увеличава добивът, но в същото време се намалява листната повърхност или лозата се заставя с по-малко листа да изхрани повече грозде. Леторастите и листата на кършените лози стават по-дебели, запазват зеления си цвят до по-късно през есента и узряването на пръчките се забавя.
Както се вижда, кършенето може да окаже положително и отрицателно влияние. Необходимо е правилно да се борави с него, за да се извлече максимална полза от прилагането му.

Каква е ролята на колтуците

Колтуци са страничните леторасти, израснали от летните пъпки по възлите на главния летораст. Премахването им изцяло или отчасти е известно като колтучене. Някои учени смятат колтуците за паразитни части на лозата. По-новите изследвания обаче показаха, че те са пълноценни органи и че техните листа към края на лятото и през есента асимилират по-интензивно от листата на главните леторасти. Опитите са показали, че колтуците допринасят за залагането на повече съцветия в зимните очи на главния летораст и за по-доброто запасяване на главината с резервни вещества. Освен това пъпките на самите колтуци имат добра родовитост и по-висока студоустойчивост от пъпките на главния летораст. Ето защо те може да се използват при резитбата на лозите след студена зима.
При ранно прищипване на главния летораст се развиват силни колтуци, които могат да дадат грозде (пригроздки) още същата година.
Ако есента е продължителна и топла, пригроздките узряват нормално. Все пак към получаването на допълнителна реколта от колтуците трябва да се прибягва само когато през пролетта лозите имат много малко реси.

 

Как да се извършва колтученето

Когато лозите се развиват буйно, те дават много странични леторасти, които засенчват гроздето и пречат на зреенето и опазването му от болести и неприятели. Това принуждава лозарите да извършат колтучене на лозите. Пълното премахване на колтуците до основата им е вредно, защото води до намаляване на листната повърхност на лозите. Правилно е при колтученето да се запазват по 3-4 листа в основата на страничните леторасти (фиг. 45). С това ще се увеличи листната маса, без да се прояви отрицателното влияние на колтуците. По-интензивната асимилация на колтуците в сравнение с листата на главните леторасти в края на лятото и началото на есента допринася за по-доброто узряване на гроздето и пръчките на лозите.
При сорта Болгар запазването на основните (3 до 5) листа на колтука има и това значение, че се създава полусянка за гроздето, което е от особена важност при него.
Слабо растящите лози развиват слаби странични леторасти и при тях колтучене не се налага.


Колтучене над четвъртия лис
Фиг. 45. Колтучене над четвъртия лис

 

Налага ли се понякога пълно премахване на колтуците

В отделни случаи пълното премахване на колтуците до основата им може да се окаже полезно. Има сортове като Саперави, Алфонс Лавале, Мискет хамбургски, Юни блан и др., които развиват големи листа. Те закриват ресите и пречат на свободния достъп на въздуха към тях. Това отрицателно влияние се подсилва от страничните леторасти. Затрудненото понякога опрашване на споменатите сортове в значителна степен се дължи на зашумванего на ресите им. Ето защо при тях е полезно преди цъфтежа да се премахнат изцяло колтуците в основната част на летораста до ресите. По-високо разположените колтуци (над ресите) се прищипват на 3-4 листа. Пълно премахване на страничните леторасти се налага и при буйно растящи асми, където се получава силно засенчване на гроздето.

Какво се цели с колцуването на лозите

Колцуването при овощните видове и лозата е познато отдавна. То се състои в отнемане на един пръстен от кората на плодната пръчка, зеления летораст или рамото на лозата - широк от 1 до 5 мм. С това се спира придвижването на асимилатите от листата към коренитеи те се натрупват в гроздовете и леторастите над колцуваното място. В резултат на по-доброто хранене зърната стават по-едри и гроздето узрява по-рано. Опитите, преведени със сорта Болгар, са показали, че колцуването ускорява зреенето на гроздето с около 15 дни. Това е едно голямо предимство при производството на десертно грозде както за лични иужди, така и за пазара. При винените сортове то не е оправдано. Колцуването е изпитвано и като средство за борба с изресяването и са получени добри резултати. В нашата страна обаче то не се прилага с такава цел. В Гърция колцуването е редовна практика при безсемениия сорт Коринтско черно. У нас то се прилага частично при десертните сортове (главно Болгар) за получаването на по-ранно и с по-едри зърна грозде.

 

Как да се извърши колцуването

Колцуването се извършва със специален колцувач, който в извитата си част има две успоредни пластинки - режещата част на колцувача. С тях се захваща плодната пръчка, натискат се леко и целият колцувач се завърта около пръчката. Натискът се регулира така, че да се прерязва само кората, която се отделя като пръстен. Дървесината не трябва да се наранява.
Успехът на колцуването зависи от няколко важни условия. Преди всичко то трябва да се извършва навреме -от 7 до 10 дни след процъфтяването на лозите. Всяко закъсняване води към отслабване иа ефекта от колцуването, а когато се извърши по време на прошарване на гроздето, то не дава никакви резултати.
При лози, рязани по резитбата Гюйо, колцуването се извършва върху плодната пръчка, като над отреза трябва да останат не повече от 4-5 грозда. С колцуването се цели да се ускори узряването само на една част от гроздето. Когато пръстенът е изрязан около извивката на плодната пръчка, над него остава почти цялото грозде на лозата и резултатите са незадоволителни.
Не бива също да се колцуват наред всички лози. При слабите то не дава никакъв ефект. За колцуване са подходящи само силните лози. Резултатите ще бъдат още по-добри, когато колцуването се комбинира с прореждане на зърната в гроздовете.

 

Отслабват ли колцуваните лози

Колцуването отслабва силата на лозата, защото пречи за снабдяването на кореновата система с достатъчно асимилати. При ежегодно колцуване на главините отрицателниятефект се засилва. Ето защо върху едни и същи лози то трябва да се извършва през 1-2 години. Уместно е лозите да се разпределят на три части и да се колцуват последователно. Ако отрезът е към върха на плодната пръчка, отслабването на лозата е незначително.

Кога се налага прореждане на зърната в гроздовете

Прореждането на зърната в гроздовете се прави с цел да се получат рехави гроздове с пo-едри и с правилна форма зърна. Такива гроздове са по-красиви, по-добре се приемат от консуматора и са по-трайни при съхраняване. Прореждането се препоръчва само при десертните сортове. То се извършва рано, когато зърната достигнат едрината на грахово зърно, с малки ножички, краищата на които са извити. Премахва се обикновено връхната част на грозда с недоразвити зърна и се прережда останалата част. Работата трябва да се извършва внимателно, без много пипане и извиване на гроздовете.

 

Вредно ли е да се премахват част от листата на лозите

Прореждането на листата се състои в премахване на известен брой листа в основата на леторастнте след прошарването на гроздето. Премахват се предимно застарели листа, които засенчват гроздето. Това не се отразява на лозите, тъй като асимилационната способност на тези листа е намаляла. С тяхното премахване обаче се дава възможност за по-добро проветряване на гроздето. Освен това се подобрява цветът на зърната, ципата им става по-здрава и по-добре издържат на транспортиране и съхраняване. Особено полезно е да се пререждат листата, когато времето през периода на зреенето е облачно, хладно и с чести превалявания. В такива години прореждането се препоръчва при всички сортове. Листата се премахват, когато гроздето зрее, като се внимава да не се откриват силно засенчените дотогава гроздове и да не се намали чувствително листната маса. В малките лични и любителски лозя тази операция може да се извърши на два пъти.

Кога и как да се опрашва изкуствено лозата

Изкуствено опрашване на лозата се прилага обикновено при сортовете с функционално женски цветове, като Чауш, Червена лисича опашка, Черна разакия, Фоча и др. Прашецът на тези сортове е неактивен (стерилен) и самоопрашване при тях не може да става. Ако не бъдат оплодени с фертилен прашец от чужди сортове, те не дават грозде. Затова стопаните ги избягват. Само Чаушът се среша по-често.
Чаушът може да се опрашва с прашец от културни сортове, които цъфтят едновременно с него (Шасла доре, Мискет хамбургски, Димят, Памид и др.), или с прашец от подложката Арамон х Рупестрис Ганзен N=1. За тази дел се събират цъфтящи реси през време на масовия цъфтеж. С всяка от тях се удрят по няколко реси от Чауша. Опрашването се извършва само сутрин от 7 до 10 часа и се повтаря поне 2 пъти през време на цъфтежа. Този начин е практичен, но изисква да се унищожат реси от сорта-опрашител. Въпреки това, когато се касае за малко лози, той е за предпочитане.
Друг начин за изкуствено опрашване е с пухчета. Те представляват дървени лопатки с дължина до 14 см и ширина 8-9 см. От едната им страна е прикрепена заешка кожа, предварително измита с гореща вода и сапун. При събиране на прашец от сорта-опрашител пухчето се разтърква леко от основата към върха на ресата, за да се зареди с прашец. След това по същия начин прашецът се нанася върху ресите на опрашвания сорт. Периодично пухчетата се почистват чрез изтръскване или изпиране, защото в тях се напластява стерилен прашец от женските цветове. Този начин не е свързан с унищожаване на ресите на сорта-опрашител. Той може да се прилага и при самоопрашващите се сортове в години, когато условията за опрашване не са добри.

Може ли лозите да се отглеждат без подпори

При естествени условия лозата се прикрепва за околните дървета, като се издига над короните им, за да достигне до преките слънчеви лъчи. Като културно растение в повечето страни тя се отглежда на подпори. В някои по-топли страни, като Алжир, Южна Франция и др., лозата се отглежда без подпори. Този начин на отглеждане е наложен от климатичните условия. Големите горещини в тези страни изсушават бързо почвата и предизвикват пригор по гроздето. Полягащите леторасти засенчват почвата, пречат на изпарението и предпазват гроздето от слънчев пригор.
Унас в Южна България сортът Памид също се отглежда в старите лозя без подпори. Този начин на отглеждане обаче има сериозни недостатъци, които се отразяват върху самото растение и качеството на получавания плод, защото изисква ниско кършене нлозите. В съвременното лозарство лозите се прикрепват на подпори. Така се улеснява достъпът на светлина и топлина до отделните части.
Поставянето на подпори на лозите позволява да се получи грозде с по-високо качество, да се избере най-подходящата резитба и лесно да се извършват отделните работи, свързани с отглеждането на лозата. В практиката са познати няколко подпорни системи - единични колове, телена конструкция и скеле (при различните асмовидни формировки).

 

Кога се използват единични колове

Подпирането на лозите на единични колове доскоро беше масово разпространена практика у нас. Сега то се прилага по-ограничено, защото изисква много дървен материал, който е дефицитен. Използват се колове от различни дървесни видове с дължина между 2 и 2,50 м и диаметър в горния край от 4 до 6 см. Коловете се набиват през пролетта на втората година след резитбата и преди развитието на леторастите на дълбочина 30-40 см и на разстояние около 10 см от главината откъм страната на преобладаващите ветрове.
Тази подпорна система е свързана с чашовидната резитба. През вегетационния период всички леторасти на лозата се събират и се привързват около кола. Първото връзване се извършва по-хлабаво, след като леторастите достигнат подходяща дължина, за да не се счупят. С нарастването на леторастите лозите се връзват още няколко пъти. Наред с положителните страни - огряване на лозите от всички страни, бързо привързване и възможност за обработка в две посоки - подпирането на единични колове има и сериозни недостатъци. Дървените колове са скъпи и дефицитни, трайността им е незадоволителна, не позволяват да се прилагат по-рационални резитби, като Гюйо, Роая и др., леторастите се събират накуп, взаимно се засенчват и се създават условия за гниене на гроздето.

 

Как да се увеличи трайността на дървените колове


Трайността на коловете, приготвени от различни дървесни видове, не е еднаква. Най-трайни колове (6-8 години) се получават от акацията (салкъма), дъба и кестена. Средно трайни са коловете от бор, бряст, ясен, ела и др. Най-малка трайност имат коловете от бук, бреза, топола, липа и др.
Трайността на коловете може да се увеличи значително, ако се подготвят предварително. Най-елементарната подготовка е предварително да се изсушат на слънце и следтова да се обели кората поне на онази част, която ще се забие в земята. С това се намалява влагата в дървесината и трайността й се увеличава. Подобен ефект има и обгарянето. При него върху повърхността на коловете се образуват и някои антисептични вещества, които увеличават трайността им.
Най-разпространеният начин за увеличаване трайността на коловете е импрегнирането им със син камък. То се извършва, като прясно отсечените колове се поставят в дървени или циментови съдове с 4- до 6%-ов разтвор на син камък. В продължение на 8-10 дни разтворът лесно прониква във вътрешността и се изкачва до горния край по свежите тъкани.
За икономия на син камък в разтвора може да се потопи само долния край на коловете.
Много добри резултати се получават с карболизирането на коловете. За целта те се потапят в нагрят карболинеум или пък неколкократно се намазват с четка. Познати са и други начини за импрегниране (креотизиране, осмоляване), които в лозарската практика почти не са намерили приложение.

 

Има ли предимства телената конструкция пред единичните колове

Телената конструкция има редица предимства пред единичните колове. Тя позволява прилагането на по-рационални резитби, като резитбата Гюйо, Роая, двустранен кордон и др., които осигуряват по-висок добив и по-качествено грозде при повечето винени и десертни сортове. Телената конструкция създава възможност за по-правилно пространствено разположение на леторастите и по-добро използване на слънчевата енергия - няма взаимно засенчване на листата.
Борбата с болестите и неприятелите е по-ефикасна. Гроздето е по-малко предразположено към сивото гниене, защото се проветрява по-добре и е по-отдалечено от земната повърхност.
Разходите за телена конструкция са по-големи, отколкото за единични колове, но като се вземе предвид, че тя има по-голяма трайност, икономически е по-изгодна. Ето защо през последните 10-15 години не само в обществения сектор, но и в личните лозя тя се въвежда повсеместно.

 

Как се изгражда телена конструкция

За създаване на телена конструкция са необходими тел и крайни и междинни колове. Използва се гладък поцинкован тел. Дебелината му се мери с десети от милиметъра и се означава с номера. В лозята се използва тел между № 18 и 24.

 

Подпиране на крайните колове

Фиг. 46 Подпиране на крайните колове

Крайните колове може да бъдат дървени, железобетонни и железни. В практиката у нас все повече се налагат железобетонните колове. Те са дълготрайни и по-икономични от дървените. Дължината им е от 2,10 до 2,40 м, а дебелината при основата - 10/12 см и на върха - 8/10 см. Крайните колове се поставят точно срещу реда, отдалечени от първата лоза на половината разстояние между лозите в реда и на 50 см дълбочина. Те може да се поставят вертикално или наклонени под известен ъгъл навън. В първия случай им се поставят подпори от вътрешната страна, а във втория се закотвят с вертикални обтяжки отвън. Наклонените крайни колове са по-устойчиви (фиг. 46).
Междинните колове се поставят през 4 до 5 лози, най-добре през 4, и също може да бъдат дървени или железобетонни, но малко по-тънки от крайните. При поставянето на коловете трябва да се следи те да бъдат в една линия по реда и напречно. Необходимо е също върховете им да бъдат на еднакво ниво. На пръв поглед идеалното подравняване на коловете е без значение, но от естетична гледна точка е много важно.
След поставянето на коловете се обтяга телът - най-често три реда: първият на височина 50 - 60 см от нивото на почвата, вторият на 35 - 40 см от първия и третият на 60 см от втория. При по-високи колове е желателно да се поставят четири реда. Първият тел, за който се привързва плодната пръчка и се придържа плодът, е най-дебел (№ 24), вторият е по-тънък (№ 18), а последният - малко по-дебел от втория (№ 20), тъй като на него се увиват леторастите. Най-напред се опъва горният тел, след това - средният и накрая - най-долният. Ако се започне по обратен път, по-долните редове ще се разхлабят след опъването на горния.

 

КАКВО КОЛИЧЕСТВО ТЕЛ И КОЛОВЕ СА НЕОБХОДИМИ ЗА 1 ДКА ЛОЗЕ

Необходимото количество колове и тел за изграждането на телена конструкция на 1 дка лозе е дадено в табл.3. Данните са изчислени при дължина на редовете 50м и разстояние между междинните колове 6м. Отклоненията при по-къси или по-дълги редове може да се изчислят, като се използват посочените в таблицата данни.


Таблица 3. Необходимо количество тел и колове за 1 дка лозе

Показатели Разстояние между редовете в метри
  1.5 2.0
Брой на редовете
Брой на крайните колове
Брой на междинните колове
Дължина на тела в метри
13
26
104
2000
10
20
80
1500

 

Какви подпорни конструкции се изграждат за високостъблените лози

Подпорната конструкция при високостъблените лози трябва да бъде устойчива (здрава), за да поддържа тежестта на големите лози и да позволява формирането на прави стъбла. При формировките видоизменен Мозер и Омбрела се изгражда вертикална телена конструкция. Крайните колове имат дължина 2,40 м, а междинните са с 10 см по-къси. Дебелината им в долния край е 12/9 см, а в горния край - 8/9 см. Коловете се поставят на дълбочина 70 см, като междинните са през 6-8 м. На всяка лоза обезателно се поставя индивидуално колче за формиране на прави стъбла.
При формировката Веранда подпорната конструкция наподобява нашите асмалъци. Коловете са високи 2,80-3,0 м и се поставят на дълбочина минимум 70 см. Разстоянието между тях е около 4 м в двете посоки. При наклонените шпалири (Веренда) се изгражда стреховидна подпорна конструкция, като в реда през 6-8 м се поставят колове с височина над почвата 1,50-1,60 м. Разположението и дебелината на теловете бе посочена при описанието на отделните формировки.

 

Какви материали да се използват за привързване

През пролетта преди покарването на пъпките, но след започване на сокодвижението плодните пръчки се привързват. Те се извиват внимателно и се привързват на няколко места за най-долния тел. Когато лозите имат по една плодна пръчка, всички пръчки се извиват в една и съща посока, а когато имат по две, те се разполагат срещуположно.
Зелените леторасти трябва да се привързват своевременно, защото полегналите на земята са изложени на по-голяма опасност от заразяване с мана, от счупване от вятъра и пречат на обработката. Всеки летораст се привързва самостоятелно или най-много по два. Така се постига равномерно разположение и по-добро огряване от слънцето. Когато достигнат последния тел, леторастите пак се привързват, увиват се веднъж по него, след което се кършат. При по-висока телена конструкция по-добре е да не се увиват, а да се кършат на 30 см над последния тел.
Традиционен материал за привързване на лозите у нас е рафията. Тя е много удобна за работа, но е вносна и трудно се намира. Сега с успех на много места се използва царевична шума (беленина). Предварително намокрена, тя се нацепва на ленти и се използва, докато е влажна. Резултатите са много добри. С успех може да се използват и манила, книжен канап, ракита и др. В някои страни (Италия, Югославия, Австрия) са въведени специални пластмасови скобички, с които плодните пръчки се захващат за тела. При резитбата те се събират и се използват повторно. Стремежът трябва да бъде да се използват по-икономични материали.
За да се избегне привързването, може да се поставял двойни телове и леторастите да се промушват между тях. За малки насаждения обаче привързването не е проблем. При асмите леторастите се оставят да полегнат върху скелето. При тях връзване рядко се налага, но е необходимо известно разпределение и особено освобождаване и провисване на гроздовете.

В началото

loading...

Коментари за Зелени резитби, връзване и подпорни системи за лозите

  1. 1.

    Здравейте,
    Направих си асма.За нея ме интересува, какъв десертен средно- ранен сорт лоза трябва да посадя и то такъв сорт, който е подходящ за района на с.Макоцево и Саранци.И двете села се намират почти в Средна гора и климата е малко по- остър.Моля да ме насочите и от каде трябва да купя лозичките за посаждането.
    Предварително благодаря Русев

Подобни статии

Основни положения при извършване на резитбата. Резитба на зряло

Основни положения при извършване на резитбата. Резитба на зряло

Резитбата на лозата се състои в премахване напълно или отчасти на различни нейни органи. Когато това мероприятие се извършва върху зрели час...

Различни системи и формировки при отглеждане на лозата

Различни системи и формировки при отглеждане на лозата

В зависимост от разнообразието на почвено-климатичните условия на различните лозарски райони, хранителната площ за отделните лози и опита на...

Специални резитби на лози

Специални резитби на лози

Резитба и формиране на лози получени от отводи Празните места в плододаващите лозя се попълват чрез отводи. В нашата практика се прилагат д...

Посадъчен материал и засаждане на лозите

Посадъчен материал и засаждане на лозите

Защо лозите не се размножават със семена Лозата може да се размножава по два начина - чрез семена и по вегетативен път. Размножаването чрез...

Формировки и системи на резитба при лозата

Формировки и системи на резитба при лозата

Видове резитба |  Видове формировка на лоза | Формировка на асма | Съвети за резитба на лоза Може ли културната лоза да се отглежда без р...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

30.06.2010

Обновено
Обновено

30.06.2010

Прочетено
Прочетено

10208

Нередност Докладвай за нередност
1 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия