Тези формировки се практикуват в редица страни, като Италия, Франция, Югославия и др. При широкоредовото отглеждане на лозята с прилагането на етажни формировки се осигурява по-голямо натоварване на отделните лози във вертикално направление при добро разпределение на плодните звена, което да компенсира намаляването на броя на лозите на декар вследствие увеличаването на междуредовото разстояние.
Съществуват значителен брой и доста разнообразни етажни формировки. Една много добра формировка е двуетажната формировка с две стъбла и смесени плодни звена, която се проучва в опитното лозе на ВСИ „В. Коларов" - Пловдив,* при сорта Италиански ризлинг. Получените досега резултати ни дават основание да препоръчаме тази формировка като по-подходяща от формировките Мозер и висок кордон Силвоз.
За отглеждане по двуетажната формировка с две стъбла и смесени плодни звена лозите се засаждат на разстоя ние 3 м между редовете и 1 м в реда. Височината на телената конструкция е 2,20 м (фиг. 80).
Формират се два етажа - първият на 70-80 см от земята, а вторият на 1,30- 1,40 м -по следния начин.
През пролетта на втората година лозичките се режат на два чепа с по две очи. От покаралите леторасти се избират 3 най-добре развити, а останалите се премахват при филизенето. Оставените леторасти се привързват вертикално на колче или на телена конструкция, за да се развият добре. По-правилно е през есента тези леторасти (пръчки) да се загрибват, за да се запазят от измръзване (младите лози измръзват по-лесно).
През пролетта на третата година двете най-добри пръчки (желателно е те да не са се развили от един и същ чеп, а от различни места) се режат така, че едната да се привърже на първия ред тел (на височина 70-80 см от повърхността на почвата), а другата да се привърже на тела, който е на височина 1,30 1,40 м. Третата пръчка се реже на чеп с 2 очи, който остава долу на главината и се поддържа през всички години на отглеждането на лозите като резервен чеп. При напълването се унищожават всички пъпки по изправените пръчки, като се запазват само връхните 3 пъпки, от които 2 са под тела (виж фиг. 78).
Фиг. 80. Двуетажна формировка с две стъбла и смесени плодни звена:
1 - резитба през пролетта на втората година, 2 - резитба на лозата през втората година, 3 - резитба през пролетта на третата година. 4 - резитба през пролетта на четвъртата година, 5 - формирана лоза
На върха на двете пръчки се оставят да се развиват 2-3 силни летораста, които най-често са плодни. Леторасти се развиват и от приземния чеп. Така ша третата година лозата има 5 6 летораста и дава известно количество грозде. През пролетта на четвъртата година една от по-горните пръчки, развили се на всяко от вертикалните стъбла, се оставя за плодна пръчка с 10-15 очи и се привързва хоризонтално по тела, а другата под нея (най-добре тази под тела) се реже на чеп с 2 очи. Така формирането на лозата е завършено и през четвъртата година от нея се получава нормален добив. През следващите години резитбата се извършва както при формировката Гюйо -за нови плодни пръчки се оставят тези, развили се от горните очи на чеповете, а пръчките от долните очи се режат на чепове с по 2 очи. Леторастите от плодните пръчки и чеповете се прикрепват между горните двойни жици тел. Формираните по този начин лози, както показаха нашите наблюдения, се развиват добре и осигуряват значително високи добиви.
Фиг. 81. Триетажен модифициран Нифен (опитна станция Радмиловац край Белград)
Леторастите и гроздовете се разполагат на два етажа по телената конструкция и се огряват добре от слънцето. За да се повиши натоварването, вместо по 1 плодна пръчка на всяко високо стъбло могат да се оставят и по 2 плодни пръчки. Подобна формировка се изпитва от колектив под ръководството на проф. Л. Аврамов в опитната станция Радмиловац край гр. Белград под наименованието модифициран Нифен. При нея се формират три стъбла, като всяко стъбло носи по 2 плодни пръчки и 2 чепа с по 2 очи (фиг. 81).
Резултатите от тази формировка при сорта Гаме ноар и др. са много добри - получен е добив над 1200 кг от декар при 23% и повече захарност на гроздето.
Разгледаните етажни формировки, при които всеки етаж се създава от отделно стъбло на лозата, са по-добри от тези, при които върху едно стъбло се формират няколко етажа плодни звена, защото при тях вредното действие на поляр ността се проявява по-слабо. Един от най-големите недоста тъци на едностъблените етажни формировки е, че след няколко години долните етажи започват да отслабват и закържавяват за сметка на по-доброто развитие на горните етажи.
Фиг. 82. Двуетажна кордонна формировки
Етажните формировки могат да се направят и по такъв начин, че всеки етаж да се създава от отделна лоза, както това е при хоризонталния кордон Томри. Една от тези формировка е двуетажната кордонна формировка, посочена на фиг. 82. Обикновено лозите се засаждат на разстояние в редовете 0,70 до 1 м. Първият етаж се формира на височина 60-80 см, а вторият на 1,20-1,30 м. От едната лоза се формира първият етаж, а от другата вторият етаж и така лозите се редуват. Формирането на лозите става, като на третата година се оставят по две пръчки, които се привързват на основния тел на съответния етаж. Трябва да се внимава през тази година по хоризонтално привързаната част на пръчките да се оставят първоначално по 7-8 пъпки, а след това формирането на кордоните да става постепенно както при резитбата кордон Роая. Върху кордоните обикновено се поддържат чепове с по две очи. За високо натоварване може да се оставят и смесени плодни звена, но тогава разстоянието между двата етажа е по-голямо и се опъва нов ред тел за привързване на късите плодни пръчки. Една много добра етажна формировка е и посочената на фиг. 83.
Фиг. 83. Двуетажна едностъблена формировка със смесени плодни звена (по Л. Радулов)
Едноскатна пергола
В някои страни, като Италия, САЩ, Русия и др., се практикуват и различни перголовидни формировки - най-често за десертни сортове лози. Обикновено тези лози се засаждат на още по-големи разстояния: междуредрво разстояние до 6 м и повече. Изграждането на конструкцията е по-скъпо и трудно. Една от тези формировки е Калифорнийската пергола (фиг. 84). При тази формировка разстоянието между лозите в реда е 1,5 м. Височината на стъблото е 1,30 м. В горната му част се формират няколко (3-4) плодни звена (плодна пръчка и чеп). Плодните пръчки се привързват на телена конструкция под форма на наклонена козирка, на която са опънати 3-4 реда тел през 30 см един от друг. Козирката се построява, като към вертикалния кол се прикрепва втори под ъгъл 120-130° (виж фиг. 84). Друга подходяща едноскатна пергола, която се практикува в Италия, е посочена на фиг. 85.
В СССР и САЩ (Калифорния) са застъпени и перголи с хоризонтални козирки, при които подпорната конструкция е във форма на буквата Г или Т. Тези формировки се препоръчват с оглед на механизираната беритба на гроздето Гроздовете са разположени на хоризонтален шпалир и висят вертикално надолу (както при нашите асми). Подбират се сортове, на които гроздовете са с по-дълги дръжки, което позволява отрязването им от режещия апарат на гроздоберачната машина.
Фиг. 84. Калифорнийска пергола
Фиг. 85. Едноскатна пергола
