Бронхиална астма (научна версия)

Бронхиалната астма е заболяване

Бронхиалната астма е заболяване, което протича с пристъпи на задух вследствие обратимо генерализирано стеснение на бронхите с алергична етиология. Тя се среща често и нейното разпространение се увеличава през последните десетилетия. Етиология. При повечето случаи бронхиалната астма е резултат на алергия, предизвикана от алергени с най-различен характер: домашен прах, пух и перушина, косми и пърхут от хора и животни, индустриални алергени, атмосферни замърсители, перилни препарати и други химически вещества, парфюми, пудри, фиксатори на коса, поленови алергени — тревен, дървесинен, житен, цветен, плесенни алергени, хранителни алергени, медикаменти, серуми, ваксини, бактериални алергени и автоалергени. При бактериалната алергия се касае за сенсибилизация към бактерии, намиращи се в организма. При някои случаи са от значение психични напрежения. Освен това съществуват редица предразполагащи фактори, които създават алергична готовност — наследственост, климатични и метеорологични фактори, хормонални влияния. Патогенеза. Бронхиалната астма се създава по механизма на алергичната реакция антиген — антитяло в клетъчните структури на бронхиалната стена с отделяне на химични медиатори, които причиняват бронхоспазъм, оток на бронхиалната лигавица и увеличена продукция на жилав секрет. Главният патофизиологичен механизъм на астматичния пристъп е генерализираното стеснение на бронхиалния лумен.
Клинична картина. Най-характерна проява е астматичният пристъп, който се изразява в задух, кашлица и отделяне на храчки. Пристъпът се появява най-често през нощта, и то на разсъмване, съответно на повишения тонус на вагуса. Той започва внезапно или след продромални явления — обилна водниста секреция от носа, често кихане, тежест зад гръдната кост, кашлица, раздразнителност, главоболие, диспнея, бледост, хладна пот, сърбеж по кожата, често уриниране и др. Задухът има предимно експирационен характер със затруднено и удължено, шумно, свиркащо, свистящо издишване, което се чува от разстояние. За да облекчат и подпомогнат затрудненото издишване, бол¬ните често заемат седнало положение, наклонени напред с ръце, опрени на коленете, и крака, спуснати към пода. Още в началото наред със задуха се появява пристъпна дразнеща, суха кашлица, която по-късно става леко продуктивна. Храчките са гъсти, малко по количество, жилави и стъкловидни. Лицето е бледо, покрито със студена пот, с израз на страх и безпокойство. Гръдният кош се намира в положение на максимално вдишване, в което вземат участие всички дихателни мускули — шийни, раменни, тръбни и коремни. Перкуторният тон е хиперсонорен, долните белодробни граници са ниски,с намалена или липсваща респираторна подвижност. Аускултаторно се намира отслабено везикуларно дишане с удължено издишване с много ухисвиркащи хрипове, пръснати Двустранно, първоначално долавящи се в двете фази на дишането, на висотата на пристъпа — само при издишване, а при много тежък пристъп те могат да не се чуват въобще („тих бял дроб"). Честотата и продължителността на пристъпите са твърде различни. Пристъпът може да прерасне в продължително състояние на силен задух, наречен статус астматикус. Пристъп, който продължава повече от 24 часа, се счита за астматичен статус. Болните се намират в тежко състояние със силен задух, цианоза, гъсти жилави, трудно отделящи се храчки, прояви на дихателна недостатъчност с артериална хипоксемия и хиперкапния, тахикардия, ЕКГ-белези на остро деснокамерно обременяване, дехидратация, хиповолемия и понякога колапс, който може да бъде причина за фатален край. Промените на РУЕ и броят на левкоцитите зависят от наличието на инфекциозен възпалителен процес в белите дробове. Броят на еозинофилите може да бъде леко увеличен. Спирометрията показва силно изразен бронхиален обструктивитет с понижен ФЕ0 стойност на Тифно под 70%, увеличение на ФОК и на отношението ОО/ТБК- Заболяването протича вълнообразно с периоди на изостряне и затишие. В извънпристъпния период физикалното, рентгено¬вото изследване, кръвните газове и спирометрията могат да бъдат напълно нормални, ако няма някое трайно усложнение. Най-честите усложнения с белодробен емфизем, хроничен бронхит, пневмосклероза със или без бронхиектазии, хронични пневмонии, ателектази, хронична дихателна недостатъчност и хронично белодробно сърце. За етиологична диагноза на заболяването се прилага интрадермално тестуване с предполагаеми алергени. Значението на кож¬ните тестове трябва да бъде преценявано в съответствие с анамнестичните данни.

Подобни статии

Белодробен емфизем (научна версия)

Белодробен емфизем (научна версия)

Белодробният емфизем е невъзвратимо разширение... Белодробният емфизем е невъзвратимо разширение и увеличение на обема на дихателните еди...

Бронхиална астма

Бронхиална астма

Бронхиалната астма се характеризира с внезапна поява на задух, последван по-късно от кашлица и вадене на храчки. Тя е типично алергично забо...

Пневмония (научна версия)

Пневмония (научна версия)

Пневмониите са остро или хронично протичащо възпаление на белите дробове с предимно засягане на алвеолите (алвеоларна пневмония) или интерст...

Астматичен бронхит и бронхиална астма

Астматичен бронхит и бронхиална астма

Астматичният бронхит се наблюдава в кърмаческата и в ранната детска възраст. Освен прахови алергени при него често играят роля алергените от...

Цистит, Пиелит, Пиелонефрит (научна версия)

Цистит, Пиелит, Пиелонефрит (научна версия)

Цистит, Пиелит, Пиелонефрит : Неспецифични, възпалителни заболявания. Неспецифични, възпалителни заболявания на пикочния мехур, бъбречн...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

29.11.2007

Обновено
Обновено

23.05.2008

Прочетено
Прочетено

4697

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия