Алкохолна болест

Алкохолната болест заслужава много по-голямо внимание. Острата алкохолна интоксикация се познава от всички и по-голяма част от хората имат правилно отношение към лицето, което се намира в състояние на опиване. Но проявите на алкохолната болест не се познават и поради тоза болните и техните близка се обръщат към лекар за помощ най-често тогава, когато болестният процес е напреднал и е приел необратим характер. С основание в много страни се приема, че поради ниската здравна култура на голяма част от населението и поради подценяването от страна на лекарите на това широко разпространено заболяване болните по изключение търсят медицинска помощ в началния стадий на болестта. Обикновено болните се обръщат за помощ твърде късно. С това се обясняват и незадоволителните резултати от лечението при една значителна част от алкохолно болните. Поради все по-широкото разпространение на алкохолната болест, от която страдат милиони хора в света, необходимо е да се познават основните й прояви. Алкохолната болест се развива на базата на системна и продължителна злоупотреба със спиртни напитки. Да се постави рязка граница между системната злоупотреба (битов алкохолизъм) и алкохолната болест е много трудно, но е възможно и необходимо. Преходът от битовия алкохолизъм към алкохолната болест трябва да се търси, от една страна, в редица симптоми, които показват, че болният е променил отношението си към употребата на алкохолни напитки, а, от друга страна — в болестно променената реактивност на организма към злоупотребата с алкохол. През първия стадий на околните прави впечатление, че човекът, който системно е злоупотребявал с алкохол и не се е срамувал да разказва за приетите количества напитки, започва да избягва да говори за тях. Ако някой от близките на този човек му спомене, че предната вечер е изпил голямо количество алкохол и въпреки това не е изглеждал пиян, той не посреща тези думи с предишната гордост, че може да пие. Напротив — срамува се, сърди се и не иска да се говори повече за неговите възможности да пие големи количества алкохолни напитки. Въпреки че се срамува от своето пиянство, той продължава да търси компании, а понякога и сам продължава да пие. На следния ден съжалява и обещава както на своите близки, така и пред себе си, че повече няма да пие. Той наистина има желание да не пие, обещанията му са искрени, но няма достатъчно воля, за да изпълни взетото решение. Тази душевна борба на мотиви и контрамотиви продължава няколко месеца и измъчва много болния. Той вече разбира своята слабост (но не и болест) и когато околните настояват да не пие, вътрешната тревога, вътрешното напрежение преминават в конфликт и агресия. Най-често болният се сърди на своята съпруга и мисли, че тя е причина всички негови приятели да знаят, че не е в състояние да прекрати пиянството си. Така най-напред се влошават отношенията в семейството, а по-късно и извън него. Обикновено болните в този етап от развитието на болестта загубват приятелите си и ограничават своите познанства предимно с хора, които също като тях злоупотребяват с алкохол. Сега вече на близките на болния прави впечатление и това, че той не подбира компаниите си и дружи с хора, с които има само един общ интерес — да се пие. По правило тези предвестници на алкохолната болест, които имат непосредствено отношение към психологията на пиенето, не се оценяват правилно от близките на болния и не се търси лекарска помощ. Малко по-късно (а понякога и в този съвсем начален етап от развитието на болестта) болният започва да употребява 5—6 пъти по-големи количества алкохолни напитки от тези, с конто се е напивал преди. Увеличената поносимост към приеманите напитки е важен начален симптом на болестта. Клиничните наблюдения показват, че поносимостта продължава да е увеличена дълго време (няколко години) и след развитието на болестта. Организмът на човека прави всичко възможно, за да се справя с все по-големите количества алкохол. Най-активно участие в обезвреждането и отстраняването на алкохола от организма взема черният дроб, който с помощта на ензима алкохолдехидрогеназа разгражда алкохола до ацеталдехид. С помощта на други ензими ацеталдехидът се разпада и отделя от организма като въглероден двуокис и вода. Големите количества алкохол, приети в този начален стадий на заболяването, са причина да се увеличи дейността на черния дроб, за да може да отдели по големи количества алкохолдехидрогеназа, абсолютно необходима за разграждането на попадналия в организма алкохол. Поради това черният дроб се увеличава и алкохолиците се оплакват от болки и тежест в чернодробната област. Друг важен начален симптом на заболяването е загубата на рефлекса за повръщане. Здравите хора, ако приемат по-големи количества алкохолни напитки, най-често получават позиви за повръщане. При преминаване на битовия алкохолизъм в алкохолна болест този рефлекс изчезва независимо от количеството напитки. Ако у човек, който системно е злоупотребявал с алкохол, рефлексът за повръщане изчезне (т. е. лицето престане да повръща и след приемането на много големи количества алкохол), това е съвсем сигурен симптом за преминаване на битовия алкохолизъм в алкохолна болест. Опитът показва, че една значителна част от хората, които системно злоупотребяват и при това с много големи количества алкохол, нямат повръщателен рефлекс дори и в началото на битовия алкохолизъм. Следователно не липсата на повръщателен рефлекс изобщо е проява на болестта. Загубата на рефлекса, които съществувал в началото на злоупотребата, е сигурен симтпом за началото на развиващото се заболяване. Друга много важна проява на алкохолната болест в нейния начален стадий е т. нар. загуба на контрол. Загубата на контрол се изразява в невъзможност на болния да спре започнатата консумация на алкохолни напитки. Поради това той приема огромни количества и често изпада в състояние на тежко алкохолно отравяне. Обикновено се запазва частичен спомен за преживяното по време на опиването. Загубата на контрол върху приеманите количества алкохолни напитки болните охарактеризирват съвсем ясно и точно: „Без една чашка мога, но с една само не мога". С развитието на заболяването по-късно болните загубват и т. нар. ситуативен контрол — не подбират мястото, където консумират алкохолни напитки — пият и в къщи, и в кръчмите, пият и с приятели, и с непознати. В началния стадий на заболяването желанието на болните да употребяват алкохолни напитки е много силно и в редица случаи доминира над всички други техни мисли и желания. В психиатричната практика е прието да се говори за влечение или зависимост от алкохола. С това определение се цели да се подчертае силата на желанието на болния да пие, т. е. той не може без алкохол. Тук трябва да се изтъкне, че в началото на заболяването алкохолните напитки се приемат за повишаване на настроението, за подобряване на социалните контакти или, най-общо казано, за създаване на психически комфорт. В този начален стадии от развитието на алкохолната болест се наблюдават и редица други симптоми, които с основание се наричат неврозоподобни. Такъв симптом е напр. загубата на апетита — болните могат да отидат на работа без да закусят, не обядват и не вечерят редовно (не изпитват глад). Поради нередовното хранене и много честата злоупотреба с алкохол тези болни обикновено се чувствуват отпаднали, нетрудоспособни. Загубва се и редовният сън. Най-често болните заспиват бързо, но сънят е неспокоен и те се събуждат много рано, неотпочинали. Така се създават допълнителни условия за повишена раздразнителност и конфликтност. Тези именно оплаквания дават основание да се говори за неврозоподобен стадий в развитието на алкохолната болест. Всички тези промени в отношението на злоупотребяващия към алкохолната консумация, психичната зависимост, загубата на контрол, увеличената поносимост и невротичните оплаквания са важни прояви на алкохолната болест, които могат да се наблюдават както в началния, така и в крайния стадий на заболяването. Различна е само степента на тяхната изразеност. Но те могат да се наблюдават у някои хора и преди появата и развитието на болестта, т. е. в стадия на битовия алкохолизъм. Така възниква въпросът — къде е преходът от злоупотребата към болестта? Кои са симптомите, позволяващи със сигурност да се приеме, че едно лице страда от алкохолна болест? Научните изследвания и клиничните наблюдения показват, че за алкохолна болест може да се говори само при онези хора, които развиват т. нар. абстинентен синдром. Абстинентният синдром е болестно състояние, което се явява след внезапно прекратяваме на злоупотребата с алкохолни напитки. Проявява се с общо неразположение, безсъние, подтиснато или гневно настроение, немотивирана раздразнителност, тревога, разстройства в дейността на сърдечносъдовата и храносмилателната система. Поради този тежък физически и психичен дискомфорт лицето, което е прекратило приемането на алкохол, се стреми бързо да си набави алкохолни напитки, за да премахне неприятните усещания. Следователно алкохолно болните не пият за удоволствие, а за да преодолеят абстинентните явления, които при някои от тях имат характер на криза. Така се създава и т. нар. порочен кръг. Прекратяване консумацията на алкохол причинява тежко нарушение на равновесието в дейността на всички органи и системи в организма, който поради системната злоупотреба с алкохол е адаптиран към наличието на големи количества алкохол в кръвта. Когато в организма липсва алкохол, болният има изключително силно желание да пие, за да се освободи от неприятните абстинентни явления. Така той не е в състояние без помощта на лекар да прекрати консумацията на алкохол. Необходимо е да се прави разлика между абстинентния синдром (който се среща само при алкохолно болните и някои други наркомании) и т. нар. махмурлук. Махмурлук се явява сутрин и у здрави хора, след като предната вечер са изпили големи количества алкохолни напитки. Но при тях психичният и физическият дискомфорт не са така силно изразени и, което е по-важно, приемането на нови количества алкохол влошава състоянието им, докато при алкохолно болните го подобрява. Обикновено болният сам активно търси сутрин напитки, докато тези, при които не се е развила алкохолна болест, по време на махмурлука не само не искат да пият, но не искат и да им се говори за пиене. Те изпитват отвращение към алкохола и искрено съжаляват, че предната вечер са злоупотребили с него. Има достатъчно основание да се приеме, че първият симптом, които показва, че навикът се е превърнал в болест, е употребата на алкохол сутрин „за оправяне". Най-често болните, за да преодолеят сутрешната си абстиненция, изпиват по 1—2 халби бира или 100-150 г концентриран алкохол. Ако не приемат такова количество алкохол, те са нетрудоспособни. Ранното откриване на сутрешната абстиненция от близкитена болния има изключително важно значение за ефективността на лечението. Ако болният веднага се насочи за лечение, може да се разчита на успех при много висок процент от случаите. За съжаление значението на сутрешната абстиненция за диагнозата на заболяването не се познава от много хора и поради това на нея не се обръща внимание, не се търси лекарска помощ. Това са основните симптоми на първия стадий на алкохолизма, който продължава от една до десет, а при някои болни и повече от десет години. Появата на абстинентен синдром показва, че алкохолизмът преминава в своя втори стадий. През втория стадий посочените прояви се засилват и настъпват органични увреждания на нервната система и някои вътрешни органи. Клиничната практика показва, че и през втория стадий на алкохолизма толерансът към приемания алкохол продължава да нараства и много по-често се наблюдават опивания, за които няма спомен. Променя се и типът на употребата на алкохолни напитки — преминава се към псевдозапойно пиянство. Основното в протичането на заболяването обаче е ясно изразеният абстинентен синдром и уврежданията на вътрешните органи и нервната система. Има достатъчно данни, които показват, че при системната злоупотреба с алкохол се увреждат в различна степен всички органи и системи на организма. Някои увреждания могат да се проявят още през първия стадий на алкохолизма, но като правило може да се приеме, че уврежданията на вътрешните органи и нервната система са характерни за втория и третия стадий на алкохолизма. През третия стадий на алкохолизма се наблюдава намаляване на поносимостта, поради което болните се опиват от по-малки количества алкохолни напитки. Загубата на контрол върху приеманото количество алкохол и липсата на спомен след опиването се срещат и през този стадий на заболяването. Абстинентните явления обаче са по-слабо изразени, тъй като са намалели възможностите на организма да реагира на такова сложно стресово състояние, каквото е абстиненцията. На преден план в клиничната картина на заболяването през третия стадий на алкохолизма се очертават уврежданията на вътрешните органи и нервната система.

Публикувано от admin