Агресивни деца

Колкото и парадоксално да звучи, агресивността у децата не е така рядко явление. В едни случаи детето изпитва своеобразно удоволствие да си премери физическите сили с друго дете или с възрастен. В други случаи проявява склонност да упражнява насилие, да измъчва животни или да чупи своите кукли.
При по-големите деца агресивните действия имат определен замисъл и целенасочен характер и са своеобразна реакция към отношението на околните. Детето опонира, критикува и се съпротивлява на наставленията, които родителите му дават. То започва да се заяжда, да обижда с думи, да клевети и дори да злорадства при несполуки на околните. Понякога неговата агресивност може да се изрази с крайно опасни постъпки, например предизвикване на пожар, бягство от училище, бягство от дома.
Невинаги е лесно да се разкрият причините за тези агресивни прояви. Често те се коренят в наследствена склонност към такива необичайни реакции, но най-често тяхната причина лежи в нездравата възпитателна обстановка, в която детето израства и в която то ежедневно вижда сцени на агресивност и грубост. Лошите привички се създават много по-бързо и много по-лесно, отколкото добрите. Повишената детска внушаемост може лесно да се подмами и насочи към агресивни действия.

В редки и болезнени случаи агресивните прояви могат да се изявят в своеобразно насилие към собственото тяло - например гризане на ноктите, скубане на косите, самонараняване и други автоагресивни действия. Които остават неразбираеми за родителите и те неправилно наказват и бият детето. Като видоизменени форми на агресивност редица психолози сочат нощното напикаване, дефекацията по време на сън и в будно състояние, заекването, тиковите прояви, психогенният задух, даже някои прояви от страна на храносмилателния апарат(повръщания, спастичен запек, стомашна язва и др.)

Профилактиката и лечението на тези агресивни прояви е в ръцете на родителите. Те трябва добре да огледат психоклимата в семейството и постепенно да отстранят вредните въздействия, които могат да поощряват склонността на детето към агресивни прояви. За родителите е важно първо да възстановят доверието и сърдечната връзка с децата, да не прибягват към груби наказания. В помощ на родителите трябва да бъдат педагозите от детските ясли и градини, а също така учителите. Те трябва да действат съгласувано и целенасочено, за да може детето постепенно да изживее своята болезнена склонност към агресивни прояви. В повечето случаи със съзряването на детето и с обогатяването на неговата съзнателна дейност агресивните прояви намаляват и изчезват. В редки случаи се налага да се търси съвет от лекар психиатър. Оставени без възпитателни грижи и надзор, такива деца са склонни в по-късната юношеска и младежка възраст към редица антисоциални и трудно поправими прояви като организиране на банди, хулигански прояви от най-разнообразен характер, извършване на кражби, изнасилване и др.

Подобни статии

Увредени деца

Увредени деца

Увреденото дете е тежък проблем както за родителите, така и за лекарите. Съществуват различни степени на увреждане с изоставане във физическ...

Свръхподвижни деца

Свръхподвижни деца

Двигателната активност е биологична особеност на всяко дете. При някои деца обаче тя е повишена. Те тичат, скачат, падат, катерят се, хващат...

Тромави и флегматични деца

Тромави и флегматични деца

Като пълна противоположност на децата с двигателна свръхактивност стои групата на двигателно ленивите, тромави деца. Този малък дефект в пов...

Ниски деца

Ниски деца

Ниски са децата, чийто ръст е под долната граница на нормата.Причините за изоставането в растежа са много и разнообразни. Най-често се среща...

Високи деца

Високи деца

Независимо че оплакванията на родителите от висок ръст на техните деца са сравнително редки, в практиката през последното десетилетие се сре...

admin

admin

2958 публикации

Публикувано
Публикувано

06.06.2009

Обновено
Обновено

06.06.2009

Прочетено
Прочетено

2221

Нередност Докладвай за нередност
0 харесват, 0 не харесват
Публикувай статия