Известни са твърде много способи за провеждане на изкуствено дишане но повечето от тях не водят до желания резултат и изискват големи физически усилия от даващия първа помощ. Поради това те отстъпват по ефективност на изкуственото дишане чрез вдухване на въздух. Като по-резултатни се считат ръчните способи, съдадени от Нилсен и от Силвестър.
Изкуственото дишане по способите уста в уста и уста в нос се базира на факта, че издишваният въздух от даващия първа помощ е сравнително богат на кислород и с невисоко съдържание на въглероден двуокис и въведен в дихателните пътища на пострадалия през носа или устата, може да спаси живота му.
Изгаряния се получават при прякото въздействие върху тялото на силно нагрети въздухообразни, течни или твърди тела (горещи пари и газове, горещи течности, нагрети предмети, отоплителни уреди, котлони, печки и пр.).
Обикновено се давят хора, които не могат да плуват добре. Чувствувайки невъзможността да преодолее създаденото критично положение, удавникът изпада в нервно-психична възбуда. Той напряга сили, за да се спаси, извършва безсмислени движения, вика за помощ. Вдишванията в началото са редки и дълбоки. След няколко минути удавникът загубва съзнание, водата нахлува в дихателните пътища и прекъсва притока на кислород към белите дробове, кожата добива синкав цвят, по устните и ноздрите има пяна.
Задушаването и обесването причиняват смърт само за няколко минути. Смъртта е резултат на преустановен приток на въздух към белия дроб, остро нарушение на мозъчното кръвообращение и механичен натиск и дразнене на блуждаещия нерв.
Удар от електрически ток може да се получи при пряк допир до електропроводници. Освен това (макар и рядко) удар от електрически ток може да настъпи при поразяване на тялото от мълния. Болестните промени обикновено се дължат на прякото въздействие на електрическия ток върху кожата, мускулите, кръвоносните съдове, сърцето и мозъка. Топлината, получена при преминаването на електрическия ток през кожата, причинява своеобразни изгаряния. Силата и степента на уврежданията при удара от електрически ток зависят, от една страна, от силата, напрежението и времетраенето на въздействието на тока, а, от друга страна, от физическото и нервно-психичното състояние на пострадалия. Под въздействието на електрическия ток се нарушава пропускливостта на кръвоносните съдове, в резултат на което възниква оток на белите дробове, на мозъка и обвивките му, а така също и кръвонапълване и кръвоизливи в някои органи. Смъртта настъпва вследствие внезапно спиране на дишането и сърдечната дейност.
Топлинният удар се дължи на остро претопляне на тялото , съчетано със смутено топлоотделяне. Това става най-често през лятото в затворени, силно затоплени помещения, където влажността на въздуха е във високи стойности, а проветряването е недостатъчно. Топлинен удар може да настъпи също така при събиране на много хора на едно място, при войници по време на продължителен поход, при работа на полето в безветрени, влажни и топли дни. Усилената мускулна дейност, стегнатото и непроветриво дебело облекло (което не дава възможност на потта да се изпарява), преяждането, поемането на алкохол и трескавите състояния допринасят за възникването на топлинен удар.
В зависимост от това, по какъв път е постъпила отровата в организма, отравянията биват хранителни и нехранителни.