Хепатит (научна версия)

Всеки хепатит подлежи на задължителна регистрация.

Хепатитът, който е най-чест в периода от ранното лято до есента, отначало се проявява с общи симптоми, като главоболие, болки по ставите, липса на апетит, гадене, чувство на тежест, болки в горната половина на корема. Температурата може да се повиши до 39 градуса Целзий, но това не е задължително. След около една седмица тези симптоми, които най-често се тълкуват като простудно заболяване, отзвучават. След това настъпва жълтеница, черният дроб се увеличава и става болезнен. Но броят на случаите, които протичат без жълтеница, при някои епидемии може да достигне до 60%. В такива случаи диагнозата може да се постави само след подробно проучване на неясните оплаквания, при преглед на околните (контактни лица) и чрез изследване на кръвта (т.нар. чернодробни параметри). Всяко заболяване от хепатит трябва задължително да се регистрира и болният да се изолира! Контактните лица също се преглеждат и евентуално им се поставя инжекция със специфични имунни тела (пасивна имунизация с гамаглобулин), за да се повишат съпротивителните им сили. Жълтеницата настъпва като резултат от увреждането на чернодробните клетки, които не са вече в състояние да обработват пигмента, който остава при разпадането на червените кръвни телца, и да го отделят с жлъчната течност. Багрилното вещество (билирубинът) нахлува в кръвта и причинява типичното жълто оцветяване, което по правило се познава най-напред по бялата еклера на очите и по лигавиците. По-нататък загиването на клетки в черния дроб води до преминаване в кръвта на ензими, които се съдържат в тези клетки. Тези ензими (трансаминази) се доказват в кръвта с помощта на чувствителни методи на изследване. Те представляват споменатите вече т.нар. чернодробни параметри. Тяхната диагностична стойност при чернодробно увреждане е много голяма, въпреки че при загиване на клетки в други органи (например след нараняване, сърдечен инфаркт и други подобни) също може да се получи покачване на трансаминазите в кръвта. При боледуване от вирусен хепатит почти всички чернодробни клетки са с увредена функция. Хепатитът не е ограничен болестен процес. Той не засяга само части от черния дроб (както например чернодробният абсцес). Ако през тази остра фаза на заболяването черният дроб не бъде подложен на изключително щадене (чернодробна диета, най-строга забрана на алкохола, предпазливост по отношение на лекарства, които обременяват черния дроб), то останалата запазена функция на този активен обменен орган ще се свръхобремени, а това може да доведе до пълно отпадане на чернодробната функция (чернодробна кома) или до обширен разпад на чернодробни клетки, така че по-голямата част от този орган да се замести от съединителна тъкан (след-хепатитна чернодробна цироза). При съответно лечение обаче 90% от заболяванията оздравяват без усложнение.

Хроничен хепатит

Под това наименование се обединяват голям брой разнообразни клинични картини с различни причини и променлив ход. Общото за тях е, че възпалителният разрушаващ чернодробните клетки процес не затихва, а пламва все отново. При това могат да възникнат оплаквания от най-различна степен. С прогресивното загиване на клетките все повече се очертава картината на една чернодробна цироза. Причини за настъпване на хроничен хепатит са не само вирусните хепатити; голяма роля играят преди всичко и отравянията на чернодробните клетки (алкохол!!!), освен това бактериални възпаления, паразити, жлъчен застой, вредни вещества от околната среда, имунни реакции и др. Клиничните признаци при хроничния хепатит могат да бъдат най-различни. Типични са следните симптоми: липса на апетит, намалена работоспособност, гадене, променливо настроение, болки в горната половина на корема, чувство на тежест, смущения в храносмилането и други подобни.

Публикувано от admin